IX. НЕ­ДЕЛ­НИ­ЯТ ЗА­КОН – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

IX. НЕ­ДЕЛ­НИ­ЯТ ЗА­КОН – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт IX. НЕ­ДЕЛ­НИ­ЯТ ЗА­КОН
Са­та­нин­с­ко­то пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во към Бо­жия ав­то­ри­тет

“Бог от­х­вър­ля Ва­ви­лон, ‘за­що­то на­п­ра­ви вси­ч­ки­те на­ро­ди да пи­ят от ви­но­то на раз­па­ле­но­то и блу­д­с­т­ва­не’…

Бог съ­т­во­ри све­та за 6 дни и на 7 -ия ден си по­чи­на, ос­ве­щавай­ки и от­де­ляй­ки го от дру­ги­те дни ка­то свят на Не­го ден, за да бъ­де съ­б­лю­да­ван от Не­го­вия на­род от по­ко­ле­ние на по­ко­ле­ние. Не гре­ш­ни­кът, въз­ди­гащ се­бе си над Бо­га, се­дей­ки в Бо­жия храм и пре­тен­ди­ращ, че е Бог, на­ми­с­ли да про­ме­ни вре­ме­на и за­ко­ни. Ка­то ми­с­ле­ше да до­ка­же, че та­зи власт е не са­мо ра­в­на на Бо­жи­я­та, но стои и над Бо­га, про­ме­ни по­чи­в­ния ден, по­с­та­вяй­ки пър­вия се­д­ми­чен ден на не­го­во мя­с­то. Про­те­с­тан­т­с­ки­я­т с­вят при­е­ма то­ва, но­во­въ­ве­де­ние на па­п­с­т­во­то, ка­то се от­на­ся към не­го ка­то към не­що свя­то. В Бо­жи­е­то сло­во то­ва се на­ри­ча “не­й­но­то блу­д­с­т­ва­не” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“През го­ди­ни­те след въз­к­ре­се­ни­е­то на Хри­с­тос, го­ле­ми­ят враг на чо­ве­ш­ко­то ща­с­тие е на­п­ра­вил Съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед пре­д­мет на по­с­то­ян­ни ата­ки. Са­та­на ка­з­ва: ‘Аз ще ра­бо­тя про­ти­в­но на Бо­жи­и­те це­ли. Ще дам власт на мо­и­те съ­ми­ш­ле­ни­ци да от­х­вър­лят Бо­жия па­ме­т­ник ­ се­д­мия ден, съ­бо­та­та. По то­зи на­чин ще по­ка­жа на све­та, че ос­ве­те­ния и бла­го­с­ло­вен от Бо­га ден е бил про­ме­нен. Ще за­ли­ча спо­ме­на за не­го. На не­го­во мя­с­то ще по­с­та­вя ден, кой­то не но­си Бо­жи­и­те бе­ле­зи, ден, кой­то не мо­же да бъ­де знак ме­ж­ду Бо­га и на­ро­да Му. Аз ще во­дя оне­зи, ко­и­то ще го при­е­мат, да го об­ле­кат със свя­то­ст­та, ко­я­то Бог от­да­де на се­д­мия ден’” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Съ­бо­та­та ­ връ­х­на­та то­ч­ка на спо­ра

“Във вой­на­та, ко­я­то ще се во­ди при по­с­ле­д­ни­те дни про­тив Бо­жия на­род ще бъ­дат обе­ди­не­ни вси­ч­ки си­ли на зло­то, из­ме­ни­ли на вер­но­ст­та си към за­ко­на на Йе­хо­ва. В та­зи бор­ба Съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед ще бъ­де връ­х­на­та то­ч­ка на спо­ра, за­що­то в нея Ве­ли­кия За­ко­но­да­тел пре­д­с­та­вя Се­бе Си ка­то Тво­рец на не­бе­то и зе­мя­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“‘Съ­бо­тите Ми непременно да па­зи­те; за­що­то това е знак ме­ж­ду Мен и вас, във всичките ви по­ко­ле­ния, за да зна­е­те, че Аз съм Го­с­под, кой­то ви ос­ве­ща­вам!’ (Изх. 31:13). Ня­кои ще се стре­мят да по­с­та­вят пре­ч­ки по пъ­тя на па­зе­не­то на съ­бо­та­та, ка­з­вай­ки: ‘Вие не зна­е­те, ка­къв ден е съ­бо­та­та’, но те из­г­ле­ж­да ще раз­бе­рат, ко­га­то не­дел­ния за­кон бъ­де гла­су­ван и ще по­ло­жат го­ле­ми уси­лия, за да се на­ло­жи съ­б­лю­да­ва­не­то му” (“Сбир­ка на Крес”).

Дви­же­ни­е­то за Не­дел­ния за­кон през 80-те го­ди­ни на XIX век

“Мно­го го­ди­ни ние оча­к­ва­х­ме Не­дел­ния за­кон да бъ­де при­ет в на­ша­та стра­на. Се­га, ко­га­то гла­су­ва­не­то му е тол­ко­ва бли­зо, ние пи­та­ме: ‘Ка­к­во въз­на­ме­ря­ва да на­п­ра­ви Бо­жия на­род по то­зи въпрос?’…

Ние тря­б­ва да тър­сим Бо­га по осо­бен на­чин за бла­го­дат и си­ла, ко­и­то да бъ­дат да­де­ни на Не­го­вия на­род се­га. Бог е жив и ние не вяр­ва­ме, че се е из­пъл­ни­ло вре­ме­то, ко­га­то Той ще ог­ра­ни­чи сво­бо­да­та ни.

Про­ро­кът ка­з­ва, че Бог е на­ре­дил на че­ти­ри­те ан­ге­ли, сто­я­щи на че­ти­ри­те ъгъ­ла на зе­мя­та, дър­жа­щи че­ти­ри­те зем­ни ве­т­ро­ве, да не ду­хат вър­ху зе­мя­та, ни­то към мо­ре­то или ня­кое дър­во. ‘Друг ан­гел, ид­ващ от из­ток, из­ви­ка към тях, ка­з­вай­ки: “Не по­ра­зя­вай­те зе­мя­та, ни­то мо­ре­то, ни­то дър­ве­та­та, до­ка­то не сло­жим пе­ча­та вър­ху че­ла­та на Бо­жи­и­те слу­ги’” (Откр. 7:3). Те­зи ду­ми по­со­ч­ват, че ра­бо­та­та, ко­я­то тря­б­ва да из­вър­шим се­га, е да мо­лим Бо­га да по­и­с­ка от ан­ге­ли­те да за­дър­жат че­ти­ри­те ве­т­ро­ве, до­ка­то ми­си­о­не­ри бъ­дат из­п­ра­те­ни във вси­ч­ки кра­и­ща на све­та и бъ­де опо­ве­с­те­но пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то про­тив не­по­с­лу­ша­ни­е­то спря­мо Бо­жия за­кон” (“Ревю енд Херълд”, 11 декември 1888 г.).

За­щи­т­ни­ци­те на Не­дел­ния за­кон не съ­з­на­ват ка­к­во пра­вят

“Не­дел­ни­ят за­кон в мо­мен­та си про­п­равя път в тъм­ни­на­та. Ръ­ко­во­ди­те­ли на то­ва дви­же­ние скри­ват ис­тин­с­ки­те ре­зул­та­ти: и мно­зи­на, ко­ито ста­ват съ­у­ча­с­т­ни­ци на иде­я­та за за­ко­на, не раз­би­рат на­къ­де кло­ни та­зи скри­та тен­ден­ция… Те ра­бо­тят в тъм­ни­на. Не осъ­з­на­ват, че ако про­те­с­тан­т­с­ко­то уп­ра­в­ле­ние по­жер­т­ва при­нци­пи­те, ко­и­то го пра­вят сво­бо­д­но и да­ват не­за­ви­си­мост на на­ци­я­та, а чрез за­ко­но­да­тел­с­т­во­то ус­та­но­вя­ва Кон­с­ти­ту­ци­он­ни на­ре­д­би, про­па­ган­ди­ра­щи па­п­с­ка­та за­б­лу­да и из­ма­ма, то ста­ва съ­у­ча­с­т­но на рим­с­ки­те на­си­лия през тъм­ни­те ве­ко­ве” (“Ревю енд Херълд”, 11 декември 1888 г.).

“Има мно­зи­на, до­ри мно­го по­ве­че от оне­зи, вклю­чи­ли се в про­кар­ва­не­то и на­ла­га­не­то на Не­дел­ния за­кон, ко­и­то са в не­ве­де­ние за ре­зул­та­ти­те, ко­и­то ще по­с­ле­д­ват от то­зи за­кон. Те не раз­би­рат, че ра­бо­тят про­тив ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да. Има мно­зи­на, ко­и­то ни­ко­га не са раз­би­ра­ли пра­во­та­та на би­б­лей­с­ка­та съ­бо­та, ка­к­то и фал­ши­ва­та ос­но­ва, на ко­я­то стои не­дел­ния за­кон…

Те­зи, ко­и­то по­ла­гат уси­лия, за да про­ме­нят Кон­с­ти­ту­ци­я­та и да ус­та­но­вят на­ла­гащ съ­б­лю­да­ва­не на не­де­ля­та за­кон, по­ч­ти не раз­би­рат ка­к­ви ще бъ­дат ре­зул­та­ти­те. Пред нас е ед­на кри­за” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Да не ча­ка­ме в спо­койствие, без да пра­вим ни­що

“На­ше за­дъл­же­ние е да сто­рим вси­ч­ка, ко­е­то е по си­ли­те ни, за да от­к­ло­ним за­п­ла­ш­ва­ща­та ни опа­с­ност… Го­ля­ма от­го­вор­ност е ле­г­на­ла вър­ху пле­щи­те на мъ­же и же­ни, ко­и­то са раз­п­ръ­с­на­ти по ця­ла­та зе­мя, за да се мо­лят на Бо­га, ис­кай­ки от Не­го още ня­кол­ко го­ди­ни на бла­го­да­т­но вре­ме за ра­бо­та в Бо­жи­е­то име” (“Ревю енд Херълд”, 11 декември 1888 г.).

“Те­зи, ко­и­то днес па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, тря­б­ва да се про­бу­дят, за да мо­гат да по­лу­чат спе­ци­ал­на по­мощ, ко­я­то са­мо Бог мо­же да им да­де. Те тря­б­ва да ра­бо­тят по-ре­в­но­с­т­но, за да за­ба­вят, до­кол­ко­то е въз­мо­ж­но, за­п­ла­ш­ва­що­то бе­д­с­т­вие” (“Ревю енд Херълд”, 18 декември 1888 г.).

“Не­ка Бо­жия на­род, па­зещ за­по­ве­ди­те Му, да не по­с­ре­ща спо­кой­но то­ва вре­ме, ка­то че­ли тря­б­ва да се при­ми­рим с по­ло­же­ни­е­то ма­ло­ду­ш­но” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ня­ма да из­пъл­ня­ва­ме Бо­жи­я­та во­ля, ако сто­им спо­кой­но, без да вър­шим не­об­хо­ди­мо­то, за да за­па­зим сво­бо­да­та на съ­ве­ст­та. Ре­в­но­с­т­ни и ефи­ка­с­ни мо­ли­т­ви тря­б­ва да се из­ди­гат към не­бе­то, за да мо­же то­ва бе­д­с­т­вие да бъ­де от­ло­же­но, до­ка­то за­вър­шим де­ло­то, ко­е­то та­ка дъл­го е би­ло пре­не­б­ре­г­ва­но. Не­ка бъ­дат от­п­ра­ве­ни най-ре­в­но­с­тни мо­ли­т­ви и не­ка да ра­бо­тим в хар­мо­ния с мо­ли­т­ви­те си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Има мно­зи­на, ко­и­то не са при­те­с­не­ни, ко­и­то ка­к­то се­га, та­ка и пре­ди, са за­с­па­ли. Те ка­з­ват: ‘Ако про­ро­че­с­т­во­то е пре­д­с­ка­за­ло на­ла­га­не­то на не­де­ля­та, за­ко­нът със си­гур­ност ще бъ­де при­ет.’ Сти­гай­ки до то­ва за­к­лю­че­ние, те по­тъ­ват в ти­хо оча­к­ва­не на съ­би­ти­е­то, ус­по­ко­я­вай­ки се­бе си с ми­съл­та, че Бог ще за­па­зи на­ро­да Си в де­ня на тру­д­но­ст­та. Но Бог не ще ни опа­зи, ако ние не на­п­ра­вим ни­то ед­но уси­лие, за да из­вър­шим по­ве­ре­на­та ни ра­бо­та…

Ка­то ве­рен страж ти ще ви­диш ме­ча, кой­то ид­ва, и ще да­дем пре­ду­п­ре­ж­де­ние, та­ка че мъ­же и же­ни да пре­с­та­нат да сле­д­ват пъ­тя на не­ве­же­с­т­во­то, кой­то би­ха из­бе­г­на­ли, ако зна­е­ха ис­ти­на­та” (“Ревю енд Херълд”, 24 декември 1889 г.).

Про­ти­во­по­с­та­вя­не на Не­дел­ния за­кон с пе­ро и пра­во на глас

“Ние не мо­жем да ра­бо­тим в по­л­за на хо­ра­та, ко­и­то ще из­по­л­з­ват вли­я­ни­е­то си, за да на­не­сат удар на ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да, за­по­ч­вай­ки уг­не­ти­тел­на по ма­ща­б­ност опе­ра­ция, има­ща за цел да во­ди или да при­ну­ди съ­ми­ш­ле­ни­ци­те им да съ­б­лю­да­ват не­де­ля­та ка­то съ­бо­та­та. Не е пър­ви­ят ден на се­д­ми­ца­та то­зи, кой­то тря­б­ва да бъ­де по­чи­тан! То­ва е фал­ши­ва съ­бо­та и чле­но­ве­те на Бо­жи­е­то се­мей­с­т­во не мо­гат да уча­с­т­ват за­е­д­но с те­зи, ко­и­то въз­х­ва­ля­ват то­зи ден, на­ру­ша­вай­ки по то­зи на­чин Бо­жия за­кон, ка­то по­тъ­п­к­ват Го­с­по­д­на­та съ­бо­та. Бо­жия на­род не би­ва да гла­су­ва та­ки­ва хо­ра да бъ­дат по­с­та­вя­ни на от­го­вор­ни по­с­то­ве, за­що­то ще ста­не съ­у­ча­с­т­ник в гре­хо­ве­те, ко­и­то те ще из­вър­шат, до­ка­то уп­ра­в­ля­ват” (“Ос­но­ви на Хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

“На­дя­вам се, че тръ­ба­та ще за­т­ръ­би уве­ре­но за то­зи Не­де­лен за­кон. Ми­с­ля, че ще бъ­де най-до­б­ре, ако в на­ши­те кни­ги се обър­не спе­ци­ал­но вни­ма­ние на зна­че­ни­е­то за ве­ч­но­ст­та на Бо­жия за­кон.

Се­га тря­б­ва да на­п­ра­вим вси­ч­ко, ко­е­то е по си­ли­те ни за да осу­е­тим на­ла­га­не­то на не­де­ля­та” (“Съ­ве­ти към из­да­те­ли и пи­са­те­ли”).

САЩ ще уза­ко­нят Не­дел­ния за­кон

“Ко­га­то на­ша­та на­ция се от­ре­че от при­н­ци­пи­те си на уп­ра­в­ле­ние, ка­то уза­ко­ни не­де­ля­та, про­те­с­тан­ти­з­мът ще по­да­де ръ­ка на па­п­с­т­во­то” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Про­те­с­тан­ти­з­мът ще на­со­чи ця­ло­то си вли­я­ние и си­ла в по­д­к­ре­па на па­п­с­т­во­то. Чрез об­на­ро­д­ван акт, на­ла­гащ фал­ши­ва­та съ­бо­та, те ще вдъ­х­нат жи­вот и енер­гия на по­к­ва­ре­на­та рим­с­ка вя­ра, ка­то ще съ­жи­вят ти­ра­ни­я­та и ще по­ти­с­нат съ­ве­ст­та” (“Ма­ра­на­та”).

“По-ра­но или по-къ­с­но, Не­дел­ния за­кон ще бъ­де въ­ве­ден” (“Ревю енд Херълд”, 16 февруари 1905 г.).

“Ско­ро не­дел­ния за­кон ще бъ­де на­ло­жен и мъ­же­те, об­ле­че­ни с власт, ще се оже­с­то­чат про­тив мал­кия Бо­жий ос­та­тък, кой­то па­зи за­по­ве­ди­те Му” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.4).

“Спо­ред про­ро­че­с­т­во­то в От­к­ро­ве­ние 13 гла­ва си­ла­та, пре­д­ста­ве­на чрез звя­ра с аг­не­ш­ки ро­га, ‘ще на­п­ра­ви зе­мя­та и те­зи, ко­и­то я оби­та­ват’ да слу­жат на па­п­с­т­во­то, оп­ри­ли­че­но на звяр, ‘по­до­бен на ле­о­пард’… То­ва про­ро­че­с­т­во ще бъ­де из­пъл­не­но, ко­га­то САЩ на­ло­жат спа­з­ва­не­то на не­де­ля­та, ко­е­то Рим обя­вя­ва ка­то спе­ци­ал­но при­з­на­ние на не­й­но­то пър­вен­с­т­во…

По­ли­ти­че­с­ка­та ко­ру­п­ция уни­що­жа­ва по­чит­та към спра­ве­д­ли­во­ст­та и ува­же­ни­е­то спря­мо ис­ти­на­та. До­ри не­по­д­ку­п­ни­те аме­ри­кан­с­ки уп­ра­в­ни­ци и за­ко­но­да­те­ли, за да си оси­гу­рят одо­б­ре­ни­е­то на на­ро­д­ни­те ма­си, ще от­с­тъ­п­ват пред ис­ка­не­то на мно­зин­с­т­во­то ­ за­кон, на­ла­гащ спа­з­ва­не­то на не­де­ля­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ар­гу­мен­ти, из­по­л­з­ва­ни от при­вър­же­ни­ци­те на не­дел­ния за­кон

“Са­та­на да­ва свое тъл­ку­ва­не на съ­би­ти­я­та и те (по­ддръ­ж­ни­ци­те на не­де­ля­та) ми­с­лят, по­в­ли­я­ни от за­б­лу­да­та му, че бе­д­с­т­вия ще спо­ле­тят зе­мя­та в ре­зул­тат от на­ру­ша­ва­не­то на не­де­ля­та. Ми­с­лей­ки, че ще уми­ло­с­ти­вят Бо­жия гняв, те­зи вли­я­тел­ни мъ­же из­го­т­вят за­кон, на­ла­гащ па­зе­не­то на не­де­ля­та” (“Тъл­ку­ва­не на пи­са­ни­я­та”, т.10).

“Та­зи гру­па от хо­ра из­тъ­к­ва на пре­ден план мне­ни­е­то, че та­ка раз­про­с­т­ра­не­на­та по­к­ва­ра се дъл­жи на ос­к­вер­ня­ва­не­то на ‘Хри­с­ти­ян­с­ка­та съ­бо­та’ и че на­ла­га­не­то на не­де­ля­та ще по­до­б­ри по без­с­по­рен на­чин мо­рал­но­ст­та на об­ще­с­т­во­то. За то­ва се е на­с­то­я­ва­ло, осо­бе­но в Аме­ри­ка, къ­де­то уче­ни­е­то за ис­тин­с­ка­та съ­бо­та е би­ло про­по­вя­д­ва­но ши­ро­ко” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Про­те­с­тан­ти­зъм и ка­то­ли­ци­зъм ­ акт на съ­г­ла­сие

“Про­те­с­тан­ти­з­мът ще по­да­де при­я­тел­с­ка­та си ръ­ка на Рим. Ще бъ­де гла­су­ван за­кон, на­со­чен про­тив съ­бо­та­та на Бо­жи­е­то тво­ре­ние, то­га­ва Бог ще из­вър­ши ‘не­о­би­чай­но­то си де­ло’ на зе­мя­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Как Рим­с­ка­та цър­к­ва мо­же да се очи­с­ти от идо­ло­по­к­лон­с­т­во­то, ние не мо­жем да зна­ем… То е ре­ли­ги­я­та, на ко­я­то про­те­с­тан­ти­з­мът гле­да с та­ка­ва по­чит, а и с ко­я­то оче­ви­д­но ще се свър­же. Съ­ю­зът ня­ма да бъ­де по­с­ти­г­нат с ком­п­ро­мис от стра­на на ка­то­ли­ци­з­ма, за­що­то Рим­с­ка­та цър­к­ва ни­ко­га ня­ма да про­ме­ни ни­що от се­бе си. Тя пре­тен­ди­ра, че е без­г­ре­ш­на! Про­те­с­тан­ти­з­мът ще е то­зи, кой­то ще се про­ме­ни. Въз­при­е­ма­не­то на ли­бе­рал­ни­те иде ще во­ди до там, че да мо­же да по­да­де ръ­ка на ка­то­ли­ци­з­ма” (“Ревю енд Херълд”, 1 юни 1886 г.).

“Не­и­с­к­ре­ни­ят про­те­с­тан­т­с­ки свят ще на­п­ра­ви съ­д­ру­жие с чо­ве­ка на гре­ха, ка­то цър­к­ва­та и дър­жа­ва­та ще бъ­дат във фал­ши­во съ­г­ла­сие” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Па­п­с­т­во­то в Ста­рия свят и от­па­д­на­ли­ят про­те­с­тан­ти­зъм ще сле­д­ват един и съ­щи курс про­тив оне­зи, ко­и­то по­чи­тат Бо­жи­и­те при­н­ци­пи” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Не­дел­ни­ят за­кон въз­ди­га Рим

“Ко­га­то во­де­щи­те цър­к­ви в СА­Щ­ се съ­ю­зят про­тив то­ч­но те­зи ча­с­ти от уче­ни­е­то, ко­и­то са би­ли по­д­дър­жа­ни от тях и по ко­и­то не са има­ли раз­но­г­ла­сия, то­га­ва те ще по­в­ли­я­ят на об­ще­с­т­ве­но­то мне­ние, за да бъ­дат на­ло­же­ни те­х­ни­те де­к­ре­ти и да бъ­дат по­д­дър­жа­ни те­х­ни­те ин­с­ти­ту­ции, то­га­ва про­те­с­тан­т­с­ка Амери­ка ще се офор­ми по по­до­бие на Рим­с­ка­та йе­рар­хия и не­из­бе­ж­но ще по­с­ле­д­ва на­ла­га­не на гра­ж­дан­с­ки на­ка­за­ния на не­же­ла­е­щи­те да се по­д­чи­нят.

На­ла­га­не­то на не­де­ля­та на част от про­те­с­тан­т­с­ки­те цър­к­ви е на­ла­га­не да се слу­жи на па­п­с­т­во­то… Са­ми­ят акт на на­ла­га­не на ре­ли­ги­о­з­на от­го­вор­ност по­с­ре­д­с­т­вом мир­с­ка си­ла, пре­д­по­ла­га цър­к­ви­те да се офор­мят по ‘об­ра­за на звя­ра’. От то­ва сле­д­ва, че на­ла­га­не­то на не­де­ля­та в САЩ ще бъ­де при­ну­ж­да­ва­не да се слу­жи на “звя­ра и не­го­вия об­раз” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га­то про­те­с­тан­ти­з­мът про­те­г­не ръ­ка­та си над без­д­на­та, за да хва­не де­с­ни­ца­та на Рим, ко­га­то по­да­де ръ­ка­та си над про­па­ст­та, за да хва­не та­зи на спи­ри­ти­з­ма, ко­га­то под вли­я­ние на то­зи тро­ен съ­юз на­ша­та стра­на се от­ре­че от все­ки при­н­цип на Кон­с­ти­ту­ци­я­та на про­те­с­тан­т­с­ко и ре­пу­б­ли­кан­с­ко уп­ра­в­ле­ние, съ­з­да­вай­ки ус­ло­вия за про­па­ган­ди­ра­не на па­п­с­ки­те лъ­жи и за­б­лу­ди, до­то­га­ва мо­жем да ка­жем, че вре­ме­то за чуд­на­та дей­но­с­т ­на Са­та­на е до­ш­ло и кра­ят е бли­зо” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Рим­с­ка­та цър­к­ва ще си въз­вър­не из­гу­бе­но­то вър­хо­вен­с­т­во

“С на­б­ли­жа­ва­не­то на по­с­ле­д­на­та кри­за, по-го­ля­мо зна­че­ние ще имат хар­мо­ни­я­та и един­с­т­во­то, ко­и­то тря­б­ва да съ­ще­с­т­ву­ват ме­ж­ду Бо­жи­и­те ин­с­т­ру­мен­ти. Све­тът е пъ­лен с бу­ри, вой­ни и раз­но­г­ла­сия. Под вли­я­ние на вър­хо­вен­с­т­во ­ па­п­с­ка­та мощ, хо­ра­та ще се обе­ди­нят про­тив Бо­га в ли­це­то на Не­го­ви­те сви­де­те­ли. То­зи съ­юз е спо­ен чрез го­ля­мо ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

“За­кон, на­ла­гащ съ­б­лю­да­ва­не­то на не­де­ля­та, вме­с­то съ­бо­та­та, ще до­ве­де до на­ци­о­нал­но от­с­тъ­п­ни­че­с­т­во от ре­пу­б­ли­кан­с­ки­те при­н­ци­пи, на ко­и­то бе­ше ос­но­ва­но уп­ра­в­ле­ни­е­то. Ре­ли­ги­я­та на па­п­с­т­во­то ще бъ­де въз­при­е­та­ ч­рез дър­жа­в­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли и Бо­жи­ят за­кон ще бъ­де обя­вен за не­ва­ли­ден” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.7).

“Бе­ше ми по­ка­зан ден на го­ля­ма ин­те­ле­к­ту­ал­на тъм­ни­на. Но ще дойде и ден на го­ля­ма ин­те­ле­к­ту­ал­на све­т­ли­на. И двата дни са бла­го­п­ри­я­тни за па­п­с­т­во­то” (“Ду­хът на про­ро­че­с­т­во­то”, т.4).

“В дви­же­ни­я­та, ко­и­то про­г­ре­си­рат се­га в САЩ и оси­гу­ря­ват за ин­с­ти­ту­ци­и­те и тра­ди­ци­и­те на цър­к­ви­те по­д­к­ре­па­та на дър­жа­ва­та, про­те­с­тан­ти­з­мът сле­д­ва стъ­п­ка по стъ­п­ка па­п­с­т­во­то. До­ри не­що по­ве­че, от­ва­рят вра­та­та на па­п­с­т­во­то, за да въз­с­та­но­ви в про­те­с­тан­т­с­ка Аме­ри­ка вър­хо­вен­с­т­во­то си, из­гу­бе­но в Ста­рия свят” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Наци­о­на­лният не­де­лен за­кон е повод за на­ци­о­нал­но ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во

“За да оси­гу­рят по­пу­ляр­ност и по­д­к­ре­па, за­ко­но­да­те­ли­те ще от­с­тъ­пят пред ис­ка­не­то за Не­де­лен за­кон…Чрез де­к­ре­та, на­ла­гащ па­п­с­ка­та ин­с­ти­ту­ция за сме­т­ка на ис­тин­с­кия Бо­жи за­кон, на­ша­та на­ция са­ма ще се от­де­ли от пра­ве­д­но­ст­та…

Ка­к­то при­б­ли­жа­ва­не­то на рим­с­ки­те вой­с­ки бе­ше знак за уче­ни­ци­те за пре­д­с­то­я­що­то раз­ру­ша­ва­не на Еру­са­лим, та­ка и то­ва ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во ще е знак за нас, че са до­с­ти­г­на­ти гра­ни­ци­те на Бо­жи­е­то тър­пе­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ние тря­б­ва да за­с­та­нем твър­до, за да не от­да­дем по­чит на пър­вия ден на се­д­ми­ца­та, ко­я­то по­чит по­до­ба­ва са­мо на съ­бо­та­та, за­що­то то­зи ден не е де­нят, кой­то бе­ше бла­го­с­ло­вен и ос­ве­тен от Йе­хо­ва. По­чи­тай­ки не­де­ля­та, ние взе­ма­ме стра­на­та на го­ле­мия из­мам­ник…

Ко­га­то Бо­жия за­кон се по­тъ­п­че и ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во­то ста­не на­ци­о­на­лен грях, Го­с­под ще ра­бо­ти в по­л­за на на­ро­да Си” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“На­ро­дът на САЩ е об­ла­го­де­тел­с­т­ван на­род, но ко­га­то на­ру­ши ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да и за­с­та­ви про­те­с­тан­ти­з­ма да да­де мо­рал­на по­д­к­ре­па на па­п­с­т­во­то, ‘чи­с­ло­то на ви­на­та’ им ще ста­не пъл­но и на­ци­о­нал­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во ще бъ­де ре­ги­с­т­ри­ра­но в не­бе­с­ни­те кни­ги” (“Ревю енд Херълд”, 2 май 1893 г.).

На­ци­о­нал­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во, по­с­ле­д­ва­но от на­ци­о­на­лен упа­дък

“Ко­га­то на­ши­ят на­род в сво­и­те за­ко­но­да­тел­ни съ­ве­ти уза­ко­ни на­ре­д­ба­та, об­вър­з­ва­ща съ­ве­ти­те на хо­ра­та за те­х­ни­те ре­ли­ги­о­з­ни сво­бо­ди, на­ла­гай­ки съ­б­лю­да­ва­не­то на Не­де­ля­та, и при­ло­жи де­с­по­ти­ч­на си­ла про­тив оне­зи, ко­и­то па­зят Съ­бо­та­та и Бо­жия за­кон, и в на­ша­та стра­на бъ­дат по­тъ­п­ка­ни вси­ч­ки же­ла­ния и це­ли, то­га­ва на­ци­о­нал­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во ще бъ­де по­с­ле­д­ва­но от на­ци­о­на­лен упа­дък” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Вре­ме­то на на­ци­о­нал­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во е то­ч­но то­ва, в ко­е­то се из­пъл­ня­ва са­та­нин­с­ка­та по­ли­ти­ка и зем­ни­те вла­де­те­ли взе­мат стра­на­та на па­па­та. То­га­ва мяр­ка­та на ви­на­та ще се из­пъл­ни. Все­на­ро­д­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во е знак за на­ци­о­на­лен упа­дък” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Ри­мо-ка­то­ли­че­с­ки­те при­н­ци­пи ще бъ­дат под за­к­ри­ла­та на дър­жа­ва­та. Това на­ци­о­нал­но ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во ще бъ­де по­с­ле­д­ва­но мно­го бър­зо от на­ци­о­на­лен упа­дък” (“Ревю енд Херълд”, 15 юни 1897 г.).

“Ко­га­то про­те­с­тан­т­с­ки­те цър­к­ви се обе­ди­нят със све­т­с­ка­та власт, за да по­д­к­ре­пят фал­ши­ва ре­ли­гия, на ко­я­то се бя­ха про­ти­во­по­с­та­вя­ли те­х­ни­те пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци, по­не­с­ли за то­ва най-же­с­то­ки го­не­ния, то­га­ва па­п­с­ка­та съ­бо­та ще бъ­де на­ло­же­на чрез обе­ди­не­на­та власт на цър­к­ва­та и дър­жа­ва­та. То­га­ва ще се на­б­лю­да­ва на­ци­о­нал­но ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во, чий­то един­с­т­вен край ще бъ­де на­ци­о­нал­ни­ят упа­дък” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то дър­жа­ва­та из­по­л­з­ва си­ла­та си, за да на­ло­жи де­к­ре­ти­те, и по­д­к­ре­пи цър­ко­в­ни­те ин­с­ти­ту­ции, про­те­с­тан­т­с­ка Аме­ри­ка ще фор­ми­ра об­раз на па­п­с­т­во­то. То­га­ва на­ци­о­нал­но­то ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­чес­т­во о­ще пре­ми­не един­с­т­ве­но и са­мо в на­ци­о­на­лен упа­дък” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

Все­о­б­що Не­дел­но за­ко­но­да­тел­с­т­во

“Ис­то­ри­я­та ще бъ­де по­в­то­ре­на. Пър­ви­ят ден от се­д­ми­ца­та, оби­к­но­вен ра­бо­тен ден, не но­сещ в се­бе си ни­ка­к­ва свя­тост, ще бъ­де въз­ди­г­нат, ка­к­то се въз­ди­г­на об­ра­зът на Ва­ви­лон. На вси­ч­ки на­ро­ди, ези­ци и пле­ме­на ще бъ­де за­повя­да­но да све­дат гла­ви пред та­зи фал­ши­ва съ­бо­та… Де­к­ре­тът, на­ла­гащ спа­з­ва­не­то на то­зи за­кон, ще бъ­де въз­ве­с­тен пред це­лия свят” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ка­к­то Аме­ри­ка, стра­на­та на ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да, ще се обе­ди­ни с па­п­с­т­во­то ­за ока­з­ва­не на на­тиск вър­ху съ­ве­ст­та и за на­ла­га­не на чо­ве­ци­те по­чит към фал­ши­ва­та съ­бо­та, та­ка и хо­ра­та от вся­ка стра­на на све­та ще бъ­дат на­сил­ва­ни да по­с­ле­д­ват не­й­ния при­мер” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Съ­бо­та­та ще бъ­де про­б­ле­мът на го­ля­ма­та фи­нал­на би­т­ка, в ко­я­то це­лия свят ще взе­ме уча­с­тие” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Дру­ги­те на­ро­ди ще по­с­ле­д­ват при­ме­ра на САЩ, въ­п­ре­ки че тя е ръ­ко­во­де­ща­та си­ла, съ­ща­та кри­за ще по­с­ти­г­не и на­шия на­род във вси­ч­ки ча­с­ти на све­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Заме­с­т­ва­не­то на ис­тин­но­то с лъ­ж­ли­во­то е по­с­ле­д­но­то дей­с­т­вие на дра­ма­та. Ко­га­то то­ва се осъ­ще­с­т­ви на­в­ся­къ­де, Бог ще раз­к­рие Се­бе Си. Ко­га­то чо­ве­ш­ки­те за­ко­ни ще се по­чи­тат по­ве­че от Бо­жи­и­те, ко­га­то си­ли­те на све­та ще се опи­тат да при­ну­дят хо­ра­та да па­зят пър­вия се­д­ми­чен ден, знай­те, че е до­ш­ло вре­ме­то за Бо­жи­е­то де­ло” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“За­ме­с­т­ва­не­то на Бо­жи­и­те за­ко­ни с чо­ве­ш­ки­те, въз­ди­га­не­то на Не­де­ля­та чрез чо­веш­ки ав­то­ри­тет на мя­с­то­то на Би­б­лей­с­ка­та съ­бо­та е по­с­ле­д­но­то дей­с­т­вие в дра­ма­та. Ко­га­то за­мя­на­та се осъ­ще­с­т­ви на­в­ся­къ­де, Бог ще раз­к­рие Се­бе Си. Той ще се въз­ди­г­не в мо­гъ­ще­с­т­во­то Си, за да раз­тър­си ужа­с­но зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

Це­ли­ят свят ще по­д­к­ре­пи уза­ка­ня­ва­не­то на не­де­ля­та

“Не­п­ра­ве­д­ни­те за­я­вя­ват че са има­ли ис­ти­на­та, че чу­де­са не ста­ва­ли сред тях, ан­ге­ли не­бе­с­ни са го­во­ри­ли и са вър­ве­ли ре­дом с тях, не го­ля­ма си­ла, зна­ме­ния и чу­де­са са би­ли изя­вя­ва­ни сред тях и че то­ва е бил зем­ни­ят Ми­ле­ни­ум, кой­то та­ка дъл­го са оча­к­ва­ли. На­ши­ят свят е бил обър­нат и до­ве­ден в хар­мо­ния с Не­дел­ния за­кон” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Це­ли­ят свят ще бъ­де въз­бу­ден от вра­ж­да про­тив ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден, за­що­то те не ще се съ­г­ла­сят да от­да­дат по­чит на па­п­с­т­во­то чрез спа­з­ва­не­то на не­де­ля­та, ин­с­ти­ту­ци­я­та за та­зи не­х­ри­с­ти­ян­с­ка власт” (“Съ­ве­ти към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Оне­зи, ко­и­то по­тъ­п­к­ват Бо­жи­и­те за­ко­ни, съ­з­да­вай­ки, ще при­ну­дят хо­ра­та да ги при­е­мат. Мъ­же ще мъ­д­ру­ват, ще се съ­ве­т­ват и ще пла­ни­рат ка­к­во да сто­рят. Це­лия свят съ­б­лю­да­ва не­де­ля­та, си ка­з­ват те, а за­що то­зи на­род, кой­то е та­ка ма­ло­б­ро­ен, да не се по­д­чи­ня­ва на дър­жа­в­ни­те за­ко­ни?” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

Ос­пор­ва­ни­те въ­п­ро­си на хри­с­ти­ян­с­кия свят

“Така нареченият хри­с­ти­ян­с­ки свят ще ста­не аре­на на ве­ли­ки и ре­ши­тел­ни съ­би­тия. Мъ­же­те, при­те­жа­ва­щи власт, ще уза­ко­нят на­ре­д­би, кон­т­ро­ли­ра­щи съ­ве­ст­та, сле­д­вай­ки при­м­ра на па­п­с­т­во­то. Ва­ви­лон ще на­п­ра­ви вси­ч­ки да пи­ят от ви­но­то на раз­па­ле­но­то блу­д­с­т­ва­не. Все­ки на­род ще бъ­де оп­ле­тен. За то­ва вре­ме Йо­ан ка­з­ва в От­к­ро­ве­ние 18:3-7; 17:13,14: ‘Те са на един ум!’ Ще има един все­общ съ­юз, ос­но­ван ед­но ве­ли­ко еди­но­ми­с­лие, обе­ди­не­ние на са­та­нин­с­ки­те си­ли. ‘И ще дадат си­ла­та си и мо­щ­та си на звя­ра.’ То­ва се про­я­вя­ва в про­из­вол­на­та, по­ти­с­ка­ща си­ла, на­со­че­на про­тив ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да ­ сво­бо­да да се слу­жи на Бо­га в съ­о­т­ве­т­с­т­вие с то­ва, ко­е­то ди­к­ту­ва съ­ве­ст­та. Ко­га­то в ми­на­ло­то па­п­с­т­во­то пре­с­ле­д­ва­ше оне­зи, ко­и­то се ос­ме­ля­ва­ха да не се съ­о­б­ра­зя­ват с ре­ли­ги­о­з­ни­те оби­чаи и це­ре­мо­нии на Ри­мо-ка­то­ли­ци­з­ма” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“В го­ля­ма­та бор­ба ме­ж­ду вя­ра­та и не­ве­ри­е­то ще бъ­де въ­в­ле­чен це­лия хри­с­ти­ян­с­ки свят” (“Ревю енд Херълд”, 7 февруари 1893 г.).

“Це­лият хри­с­ти­ян­с­ки свят ще бъ­де раз­де­лен на две го­ле­ми гру­пи ­ те­зи, ко­и­то па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и имат вя­ра­та Ису­со­ва, и оне­зи, ко­и­то слу­жат на звя­ра и не­го­ви­ят об­раз, при­е­май­ки бе­ле­га му” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га­то съ­бо­та­та ста­не ос­но­в­ни­ят мо­мент на бор­ба­та в це­лия хри­с­ти­ян­с­ки свят и ре­ли­ги­о­з­ни­те и зем­ни­те си­ли се обе­ди­нят, за да на­ло­жат съ­б­лю­да­ва­не­то на не­де­ля­та, твър­дия от­каз на ма­лък Ос­та­тък да при­е­ме об­що­п­ри­е­то­то изи­с­к­ва­не ще го на­п­ра­ви обект на все­о­б­ща не­на­вист” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га­то де­к­ре­тът, из­да­ден от раз­ли­ч­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на хри­с­ти­ян­с­кия свят про­тив вер­ни­те па­зи­те­ли на за­по­ве­ди­те, ще от­д­ръ­п­не за­щи­та­та на дър­жа­в­на­та власт и ще ги изо­с­та­ви в ръ­це­те на оне­зи, ко­и­то же­ла­ят тя­х­но­то уни­що­жа­ва­не. То­га­ва Бо­жи­ят на­род ще на­пу­с­не гра­до­ве­те и се­ла­та, съ­би­рай­ки се на гру­пи и оти­вай­ки в най-уса­мо­те­ни и уе­ди­не­ни ме­с­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Не по­ка­з­вай­те от­к­ри­то не­по­д­чи­не­ние

“Чле­но­ве­те на на­ши­те цър­к­ви имат ха­ра­к­тер­ни чер­ти, ко­и­то, ако не са мно­го вни­ма­тел­ни, ще ги до­ве­дат до чу­в­с­т­ва на въз­му­ще­ние, по­ра­ди не­за­чи­та­не­то на тя­х­на­та сво­бо­да по от­но­ше­ние от­не­то­то им пра­во да ра­бо­тят в не­дел­ния ден. Не се от­да­вай­те на стра­ст­та си, а при­е­ме­те вси­ч­ко с мо­ли­т­ва към Бо­га! Един­с­т­ве­но Той мо­же да обу­з­дае вла­ст­та на уп­ра­ви­те­ли­те. Не по­с­тъ­п­вай­те без­ра­зсъ­д­но. Не­ка ни­кой не хва­ли не­ра­зум­но тя­х­на­та сво­бо­да, из­по­л­з­вай­ки я ка­то при­к­ри­тие за по­д­х­ран­ва­не на ло­ши чу­в­с­т­ва, но ка­то Бо­жии слу­жи­те­ли: ‘По­чи­тай­те вси­ч­ки хо­ра! Оби­чай­те бра­т­с­т­во­то. Бой­те се от Бо­га. По­чи­тай­те ца­ря!’” (1 Петр. 2:17).

То­зи съ­вет ще бъ­де от го­ля­ма по­л­за за вси­ч­ки, ко­и­то ще бъ­дат по­с­та­ве­ни в уте­с­не­ние. Ни­що, по­ка­з­ва­що от­к­ри­то не­по­д­чи­не­ние или мо­же­що да бъ­де из­тъл­ку­ва­но, ка­то по­д­х­ран­ва­не на зло­ба, не би­ва да бъ­де про­я­вя­ва­но” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.2).

Въз­дър­жа­не от ра­бо­та в не­де­ля

“По от­но­ше­ние на ду­хо­в­ни­те по­ле­та в юж­ни­те ща­ти (налагането да се съблюдава неделята било много ужасно в южните щати през периода 1880-1890 г.) де­ло­то там тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но по най-мъ­д­рия и вни­ма­те­лен на­чин, по на­чин, по ­кой­то Хри­с­тос би ра­бо­тил. Ско­ро хо­ра­та ще раз­бе­рат ка­к­во е вер­с­ко­то ви от­но­ше­ние към не­де­ля­та и съ­бо­та­та и ще за­по­ч­нат да за­да­ват въ­п­ро­си. То­га­ва вие мо­же­те да им обя­с­ни­те, но не по та­къв на­чин, ка­то че ли цел­та ви е при­в­ле­че­те вни­ма­ние към ра­бо­та­та си. Вие не тря­б­ва са­ми да осу­е­тя­ва­те де­ло­то си ка­то ра­бо­ти­те в не­де­ля…

Въз­дър­жа­не­то от ра­бо­та в не­де­ля, не оз­на­ча­ва при­е­ма­не­то на ‘бе­ле­га на звя­ра’… На ме­с­та­та, къ­де­то про­ти­во­дей­с­т­ви­е­то е сил­но, гра­ни­че­що до­ри до пре­ди­з­ви­к­ва­не на го­не­ния, ако се ра­бо­ти в не­де­ля, не­ка на­ши­те бра­тя на­п­ра­вят то­зи ден по­д­хо­дящ по­вод за вър­ше­не на ис­тин­с­ка ми­си­о­нер­с­ка ра­бо­та” (“Ра­бо­та в Юга”).

“Ако би­ха до­ш­ли и ти ка­жат: ‘Ти тря­б­ва да пре­к­ра­тиш ра­бо­та­та си и пе­ча­та­не­то в не­де­ля’, аз не бих те по­съ­ве­т­ва­ла: ‘Про­дъл­жа­вай да вър­шиш ра­бо­та­та си!’, за­що­то кон­ф­ли­к­та не ле­жи ме­ж­ду теб и твоя Бог” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Не би­ва да се за­ба­в­ля­ва­ме, ка­то дра­з­ним съ­се­ди­те си, ко­и­то по­чи­тат не­де­ля­та, по­ла­гай­ки ре­ши­тел­ни уси­лия да ра­бо­тим пред тях на­ро­ч­но, по­ка­з­вай­ки по то­зи на­чин на­ша­та не­за­ви­си­мост. На­ши­те се­с­т­ри не би­ва да из­би­рат не­де­ля­та ка­то ден за про­с­ти­ра­не на пра­не­то” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

За­е­ти с ду­хо­в­на дей­ност в не­де­ля

“Ще се опи­там да от­го­во­ря на въ­п­ро­са ви, ка­к­во мо­же­те да вър­ши­те, ако не­дел­ни­ят за­кон бъ­де на­ло­жен?!

Све­т­ли­на­та, да­де­на ми от Бо­га за вре­ме­то, ко­га­то оча­к­ва­х­ме то­ч­но та­ка­ва кри­за, ка­к­ва­то вие ви­ж­да­те, че на­б­ли­жа­ва, е там, че ко­га­то хо­ра­та бя­ха по­д­бу­де­ни от зем­на си­ла да на­ло­жат Не­де­ля­та, Ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден тря­б­ва­ше да по­ка­жат мъ­д­ро­ст­та си, чрез въз­дър­жа­не от оби­чай­на­та си ра­бо­та в то­зи ден, по­с­ве­ща­вай­ки го на ми­си­о­нерска дей­ност. Не­по­д­чи­не­ни­е­то на Не­дел­ния за­кон ще да­де си­ла на ре­ли­ги­о­з­ни­те фа­на­ти­ци, ко­и­то чрез го­не­ние ще се опи­тат да ги на­ло­жат. Не им да­вай­те ни­ка­к­во ос­но­ва­ние да ви на­ри­чат за­ко­но­на­ру­ши­те­ли! То­зи, кой­то се об­хо­ж­да мъ­д­ро, па­зей­ки ми­ра, ка­то се въз­дър­жа от ра­бо­та, пре­ди­з­ви­к­ва­ща дра­з­не­не, не оз­на­ча­ва, че е по­лу­чил ‘бе­ле­га на звя­ра’…

Не­де­ля­та мо­же да бъ­де из­по­л­з­ва­на за на­пре­дъ­ка на раз­ли­ч­ни ви­до­ве ра­бо­та, чи­я­то край­на цел ще бъ­де за­вър­ш­ва­не на Го­с­по­д­но­то де­ло. През то­зи ден мо­гат да бъ­дат про­ве­ж­да­ни съ­б­ра­ния под от­к­ри­то не­бе или в ня­коя мал­ка ви­ла. Мо­же да се из­вър­ш­ва ра­бо­та от къ­ща на къ­ща. Оне­зи, ко­и­то пи­шат мо­гат да по­с­ве­тят де­ня на сво­и­те ста­тии. Къ­де­то е въз­мо­ж­но не­ка в не­де­ля се про­ве­дат ре­ли­ги­о­з­ни сл­у­ж­би. На­п­ра­ве­те те­зи слу­ж­би мно­го ин­те­ре­с­ни. Пей­те хим­ни, ко­и­то но­сят ра­дост, и го­во­ре­те със си­ла и ува­же­ние за спа­си­тел­на­та лю­бов” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Из­ве­ж­дай­те уче­ни­ци­те, за да про­ве­ж­дат съ­б­ра­ния на раз­ли­ч­ни ме­с­та и да из­вър­ш­ват ме­ди­цин­с­ко-ми­си­о­нер­с­ка дей­ност. Те ще на­ме­рят хо­ра­та по до­мо­ве­те им и ще имат чу­д­на­та въз­мо­ж­ност да им про­по­вя­д­ват ис­ти­на­та. То­зи на­чин на пре­кар­ва­не на не­де­ля­та е ви­на­ги бла­го­п­ри­я­тен в Бо­жи­и­те очи” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Про­ти­во­дей­с­т­ви­е­то пра­ви кра­со­та­та на ис­ти­на­та по-яв­на

“Ре­в­но­ст­та на оне­зи, ко­и­то са по­с­лу­ш­ни на Го­с­по­да ще се уве­ли­чи щом цър­к­ва­та и дър­жа­ва­та се съ­ю­зят, пра­вей­ки не­ва­ли­д­ни Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Вся­ко въз­ра­же­ние про­тив Бо­жия за­кон ­ще про­п­ра­ви пъ­тя за на­пре­д­ва­не­то на ис­ти­на­та и ще да­де въз­мо­ж­ност на не­й­ни­те по­д­д­ръ­ж­ни­ци да пре­д­с­та­вят скъ­по­цен­но­ст­та пред хо­ра­та. Има си­ла и кра­со­та в ис­ти­на­та, ко­и­то ни­що дру­го не мо­же да ги на­п­ра­ви та­ка яв­ни, ка­к­то про­ти­во­дей­с­т­ви­е­то и го­не­ни­е­то” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

“Вре­ме­то, през ко­е­то се пра­вят уси­лия, за да се на­ло­жи съ­б­лю­да­ва­не­то на не­де­ля­та, е най-го­ля­ма­та въз­мо­ж­ност да се пре­д­ло­жи на све­та ис­тин­с­ка­та съ­бо­та вме­с­то фал­ши­ва­та. Го­с­под в сво­е­то про­ви­де­ние е да­леч пред нас. Той до­пу­с­на про­б­ле­ма за не­де­ля­та да бъ­де из­ве­ден на по-пре­ден план, за да мо­же съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед да бъ­де да бъ­де пре­д­с­та­ве­на пред за­ко­но­да­тел­ни­те ко­ми­сии. Та­ка вни­ма­ни­е­то на уп­ра­в­ля­ва­щи­те на­ци­я­та ни мъ­же мо­же да бъ­де при­в­ле­че­но към сви­де­тел­с­т­во­то на Бо­жи­е­то сло­во, в по­д­к­ре­па на ис­тин­с­ка­та съ­бо­та” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.2).

Тря­б­ва да по­чи­та­ме са­мо Бо­га, а не чо­ве­ци

“Се­га е времето, когато при­вър­же­ни­ци­те на ис­ти­на­та са при­зо­ва­ни да из­би­рат ме­ж­ду не­за­чи­та­не на Бо­жи­е­то сло­во и за­гу­б­ва­не­то на сво­бо­да­та си. Ако от­с­тъ­пим от Бо­жи­е­то сло­во и при­е­мем чо­ве­ш­ки­те оби­чаи и тра­ди­ции, ще бъ­дем до­пу­с­на­ти да жи­ве­ем ме­ж­ду хо­ра­та, да ку­пу­ва­ме и про­да­ва­ме и да има­ме пра­во на со­б­с­т­ве­ни­те си при­ви­ле­гии. Ако оба­че по­д­дър­жа­ме вер­но­ст­та си към ­Бо­га, тря­б­ва да жер­т­ва­ме на­ши­те при­ви­ле­гии в об­ще­с­т­во­то, за­що­то вра­го­ве­те на Бо­жия за­кон са се съ­ю­зи­ли, за да пре­ма­х­нат (пре­чу­пят) не­за­ви­си­мо­ст­та на ре­ли­ги­о­з­ни­те убе­ж­де­ния и сво­бо­д­на­та съ­вест на хо­ра­та…

Бо­жи­ят на­род ще опо­з­нае зем­но­то уп­ра­в­ле­ние, ка­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, ко­е­то е под Бо­жие на­з­на­че­ние и ко­е­то чрез пра­вил­ни на­с­та­в­ле­ния и при­ме­ри, по­у­ча­ва по­д­чи­не­ни­те на Бо­га, ка­то све­ще­на от­го­вор­но­с­т ­до­то­га­ва, до­ка­то уп­ра­ж­ня­ва вла­ст­та и ав­то­ри­те­та си в оп­ре­де­ле­на­та му сфе­ра. Но ко­га­то не­й­ни­те изи­с­к­ва­ния са в про­ти­во­ре­чие с бо­же­с­т­ве­ни­те, тря­б­ва да из­бе­рем да слу­жим на Бо­га, а не на хо­ра! Бо­жи­е­то сло­во тря­б­ва да бъде при­з­на­ва­но и при­ла­га­но, ка­то ав­то­ри­тет, сто­ящ над вся­ко дру­го за­ко­но­да­тел­с­т­во. ‘Та­ка ка­з­ва Бог’ не тря­б­ва да бъ­де за­ме­с­т­ва­но от ‘Та­ка ка­з­ва цър­к­ва­та или дър­жа­ва­та’. Хри­с­то­ва­та ко­ро­на тря­б­ва да бъ­де из­ди­г­на­та над вси­ч­ки дру­ги ко­ро­ни на зем­ни уп­ра­ви­те­ли” (“До­ма­ш­ни про­по­ве­ди”).

“Са­та­на пре­д­ла­га на хо­ра­та цар­с­т­во­то на то­зи свят, ако при­е­мат не­го­во­то вър­хо­вен­с­т­во. Мно­зи­на пра­вят то­ва и жер­т­ват не­бе­то. По-до­б­ре да ум­рем, от­кол­ко­то да съ­г­ре­шим, по-до­б­ре да сме в ну­ж­да, от­кол­ко­то да ма­мим, по-до­б­ре да гла­ду­ва­ме, от­кол­ко­то да из­лъ­жем” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).