VII. ЖИ­ВОТ В ПРО­ВИН­ЦИ­Я­ТА – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

VII. ЖИ­ВОТ В ПРО­ВИН­ЦИ­Я­ТА – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт VII. ЖИ­ВОТ В ПРО­ВИН­ЦИ­Я­ТА
Бо­же­с­т­ве­ни­ят иде­ал

“Въ­п­ре­ки че вси­ч­ко, ко­е­то Бог съ­з­да­де бе­ше съ­вър­ше­но и кра­си­во и на зе­мя­та, ко­я­то Бог бе­ше съ­т­во­рил не ли­п­с­ва­ше ни­що, ко­е­то би на­п­ра­ви­ло Адам и Ева ща­с­т­ли­ви, въ­п­ре­ки то­ва Той изя­ви ве­ли­ка­та Си лю­бов към тях, ка­то съ­з­да­де спе­ци­ал­но за тях гра­ди­на. Част от вре­мето им бе­ше пре­д­на­з­на­че­но за жи­з­не­ра­до­с­т­на ра­бо­та и за­ни­ма­ния в гра­ди­на­та, а дру­га част за об­ще­ние с ан­ге­ли, слу­шай­ки те­х­ни­те на­пъ­т­с­т­вия и ра­до­с­т­ни раз­ми­ш­ле­ния. Ра­бо­та­та на Адам и Ева не бе­ше отег­чи­тел­на, а при­я­т­на и обо­д­ря­ва­ща. Та­зи гра­ди­на тря­б­ва­ше да бъ­де те­х­ния дом, те­х­ния спе­ци­а­лен дво­рец!” (“Ду­хо­в­ни дар­би”, т.3).

“Ка­к­ви бя­ха ус­ло­ви­я­та, из­б­ра­ни от Ве­ч­ния Отец за Не­го­вия Син? Уе­ди­нен дом в хъл­мо­ве­те на Гал­илея; дом, по­д­дър­жан с че­с­т­на и до­с­той­на ра­бо­та; оби­к­но­вен жи­вот, все­ки­д­не­в­на бор­ба с тру­д­но­с­ти­те и про­б­ле­ми­те, се­бе­жер­т­ва­не, ико­но­мии, тър­пе­ли­во, из­пъл­не­но с ра­дост слу­же­не, ча­со­ве на уче­ние до сво­я­та с раз­т­во­рен Сви­тък на Скри­п­та­та; спо­кой­с­т­ви­е­то на из­г­ре­ва или за­ле­за в зе­ле­на до­ли­на, све­ти­те про­по­ве­ди с при­ме­ри от при­ро­да­та, изу­ча­ва­не на тво­ре­ни­е­то и про­ви­де­ни­е­то и об­ще­ние на ду­ша­та с Бо­га ­ то­ва бя­ха ус­ло­ви­я­та, в ко­и­то жи­ве­е­ше и ра­зви­ва­ше де­те­то Исус Хри­с­тос” (“Про­по­ве­д­ни­ци на здра­ве­то”).

Да­леч от гра­до­ве­те

“На­пу­с­не­те гра­до­ве­те тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то е въз­мо­ж­но и си ку­пе­те мал­ко пар­че зе­мя, къ­де­то ще мо­же­те да има­те гра­ди­на, в ко­я­то де­ца­та ви да на­б­лю­да­ват цъ­ф­те­жа и ра­с­те­не­то на цве­тя­та и да на­у­чат от тях уро­ци на сем­п­лост и чи­с­то­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“На­пу­с­не­те гра­до­ве­те е мо­я­та вест за то­ва вре­ме! Бъ­де­те си­гур­ни, че при­зи­вът към Бо­жия на­род е да жи­вее на кило­ме­т­ри да­леч от го­ле­ми­те гра­до­ве. Бе­гъл по­г­лед към Сан Фран­ци­с­ко го­во­ри яс­но, по­ка­з­вай­ки нуж­да­та от на­пу­с­ка­не на гра­до­ве­те…

Го­с­под при­зо­ва­ва на­ро­да Си да се за­се­ли да­леч от гра­до­ве­те, за­що­то в не­по­до­зи­ран от нас мо­мент от не­бе­то вър­ху тях ще па­д­нат огън и ся­ра. Про­по­р­ци­о­нал­но на гре­хо­ве­те им ще бъ­де и на­ка­за­ни­е­то. Ко­га­то един град е раз­ру­шен, не­ка Бо­жия на­род да не гле­да ка­то на бла­го­п­ри­я­т­на въз­мо­ж­но­ст­та да се за­се­ли в съ­щия град ле­ко­ми­с­ле­но…

Не­ка вси­ч­ки, ко­и­то ра­зби­рат зна­че­ни­е­то на те­зи ду­ми, да про­че­тат От­к­ро­ве­ние 11 гла­ва. Про­че­те­те все­ки стих и про­у­че­те съ­би­ти­я­та, ко­и­то ско­ро ще спо­ле­тят гра­до­ве­те. Про­че­те­те и про­ро­че­с­т­ва­та, опи­са­ни в От­к­ро­ве­ние 18 гла­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, 10 май 1906 г.).

“Ца­ре и ца­ри­ци са те­зи ро­ди­те­ли, ко­и­то при­те­жа­ват пар­че зе­мя и удо­бен дом” (“Ад­вен­тен дом”).

Ми­си­о­ни­ра­не в гра­до­ве­те

“Ка­то Бо­жий на­род, па­зещ за­по­ве­ди­те Му, ние тря­б­ва да на­пу­с­нем гра­до­ве­те. По­до­б­но на Енох, тря­б­ва да ра­бо­тим в гра­до­ве­те, но не и да жи­ве­ем в тях” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Гра­до­ве­те тря­б­ва да бъ­дат ми­си­о­ни­ра­ни от цен­т­ро­ве, на­ми­ра­щи се из­вън тях. Бо­жи­ят слу­жи­тел ка­з­ва:”Не ще ли бъ­дат пре­ду­п­ре­де­ни гра­до­ве­те? Да, но не чрез Бо­жия на­род, жи­ве­ещ в тях, а чрез по­се­ще­ние, има­щи за цел да съ­о­б­щят за то­ва, ко­е­то ще спо­ле­ти зе­мя­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Пре­ди го­ди­ни бях по­лу­чи­ла спе­ци­ал­на све­т­ли­на, че не би­ва да съ­с­ре­до­то­ча­ва­ме ра­бо­та­та си са­мо в гра­до­ве­те. Въл­не­ни­я­та и ха­о­сът, ко­и­то ги из­пъл­ват, ус­ло­ви­я­та, по­с­та­вя­ни от син­ди­ка­ти­те и ста­ч­ку­ва­щи­те, ще ока­жат го­ле­ми тру­д­но­с­ти на ра­бо­та­та ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

“Ко­га­то не­че­с­ти­е­то изо­бил­с­т­ва в да­ден на­род, ви­на­ги тря­б­ва да се из­ди­г­не не­чий глас, кой­то да пре­ду­п­ре­ж­да­ва и на­пъ­т­с­т­ва, ка­к­то гла­сът на Лот в Со­дом. Въ­п­ре­ки, че Лот ус­пя да за­па­зи се­мей­с­т­во­то си от мно­го зли­ни, ос­та­на ли до­мът му не­за­ра­зен от не­че­с­ти­вия град? Вси­ч­ко, ко­е­то Лот и се­мей­с­т­во­то му на­п­ра­ви­ха в Со­дом, ми­же­ше да бъ­де на­п­ра­ве­но до­ри и да жи­ве­е­ха да­леч от не­го” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ня­кои ще бъ­дат на­то­ва­ре­ни да ра­бо­тят в Чи­ка­го, но за тях ще бъ­дат по­д­го­т­ве­ни цен­т­ро­ве в про­вин­ци­я­та, от­къ­де­то да оти­ват в гра­да. Бог ще има на­род, ко­го­то ще на­б­лю­да­ва, за ко­го­то ще се гри­жи, оси­гу­ря­вай­ки му скром­ни ме­с­та­ ка­то из­хо­ден пункт и цен­тър на тя­х­на­та ра­бо­та. От вре­ме на вре­ме по-го­ле­ми­те на­се­ле­ни ме­с­та ще бъ­дат по­се­ща­ва­ни от ра­бо­т­ни­ци­те, ко­и­то на учу­д­ва­що ни­с­ка це­на ще бъ­дат в бе­зо­па­с­ност” (“Еван­ге­ли­зъм”).

Бо­га­ти бла­го­с­ло­ве­ния в об­к­ръ­же­ни­е­то на при­ро­да­та

“Ние ка­з­ва­ме от­но­во: ‘На­пу­с­не­те гра­до­ве­те!’ Не смя­тай­те за го­ля­мо ли­ше­ние да оти­де­те сред хъл­мо­ве и пла­ни­ни, но тър­се­те да сте са­ми с Бо­га, за да мо­же­те да изу­ча­ва­те Не­го­ви­те же­ла­ния и пъ­ти­ща…

На­с­то­я­вам Бо­жи­ят на­род да пре­вър­не в свой стре­меж тър­се­не­то на ду­хо­в­ност в жи­во­та си. Хри­с­тос е до вра­та­та! За­то­ва се и об­ръ­щам към Бо­жи­и­те лю­де: ‘Не смя­тай­те за ли­ше­ние при­зо­ва да на­пу­с­не­те гра­до­ве­те и да оти­де­те в про­вин­ци­я­та. Там бо­га­ти бла­го­с­ло­ве­ния оча­к­ват оне­зи, ко­и­то по­се­г­нат и ги взе­мат. Чрез съ­зер­ца­ва­не на при­ро­д­ни­те кар­ти­ни, де­ла на Тво­ре­ца, чрез изу­ча­ва­не на съ­т­во­ре­но­то от Бо­жи­я­та ръ­ка, не­у­се­т­но ще­ се пре­об­ра­зи­те в Бо­же­с­т­вен об­раз’” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

Из­г­ра­ж­да­не­то на ха­ра­к­те­ра е по-ле­с­но в про­вин­ци­я­та

“Ро­ди­те­ли­те жи­ве­ят със се­мей­с­т­ва­та си в гра­до­ве­те, за­що­то си ми­с­лят, че там пре­х­ра­на­та се из­кар­ва по-ле­с­но, от­кол­ко­то в про­вин­ци­я­та. Де­ца­та оба­че ня­ма ка­к­во да пра­вят, ко­га­то не хо­дят на учи­ли­ще, но по­лу­ча­ват ‘об­ра­зо­ва­ние от ули­ца­та’. От об­щу­ва­не­то им със зло­то у тях се съ­з­да­ват по­ро­ч­ни, раз­пу­с­на­ти на­ви­ци” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Из­п­ра­те­те де­ца­та си в гра­д­с­ки­те учи­ли­ща, къ­де­то из­ку­ше­ния от вся­ка­къв вид ча­кат, да ги за­в­ла­де­ят и де­мо­ра­ли­зи­рат, ка­то из­г­ра­ж­да­не­то на ха­ра­к­те­ра ста­ва де­се­тор­но по-тру­д­но ка­к­то за ро­ди­те­ли, та­ка и за де­ца” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

“Гра­до­ве­те са пъл­ни с из­ку­ше­ния. Тря­б­ва да пла­ни­ра­ме ра­бо­та­та си по та­къв на­чин, че да за­па­зим на­ши­те мла­де­жи до­кол­ко­то е въз­мо­ж­но от те­зи за­ра­зи” (“Ад­вен­тен дом”).

“Вре­ме е Бо­жи­ят на­род да на­пу­с­не гра­до­ве­те, за­сел­вай­ки се в по-уса­мо­те­ни ме­с­та. В про­ти­вен слу­чай мно­го мла­де­жи, а и по-въз­ра­с­т­ни, ще бъ­дат вприм­че­ни и при­в­ле­че­ни от вра­га” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Ня­ма и ед­но на 100 се­мей­с­т­ва, ко­е­то ще по­лу­чи фи­зи­че­с­ко, ум­с­т­ве­но или ду­хо­в­но въз­ра­ж­да­не чрез жи­ве­е­не в гра­да. Вя­ра, на­де­ж­да, лю­бов, ща­с­тие мо­гат да бъ­дат да­леч по-пъл­но­цен­но при­до­би­ти в ме­с­та на уе­ди­не­ние, къ­де­то има по­ля, хъл­мо­ве и дър­ве­та. От­ве­де­те де­ца­та си да­леч от гле­д­ки­те и шу­мо­те­ви­ци­те на гра­да, да­леч от тра­ка­не­то и вря­ва­та на ко­ли­те и впря­го­ве­те, и те­х­ни­те умо­ве ще ста­нат по-здра­ви. Ис­ти­на­та на Бо­жи­е­то сло­во­ по-ле­с­но ще до­ко­с­не и ще вле­зе в сър­це­то им” (“Ад­вен­тен дом”).

По-до­б­ро фи­зи­че­с­ко здра­ве на се­ло

“Бо­жи­е­то наме­ре­ние не е Не­го­ви­ят на­род да жи­вее в гра­до­ве­те, къ­де­то по­с­то­ян­но има въл­не­ния и сму­то­ве. На­ши­те де­ца тря­б­ва да си спе­с­тят и да из­бе­г­нат бър­за­не­то, бър­ко­ти­я­та и шу­ма, ко­и­то ги де­мо­ра­ли­зи­рат” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“За мно­го от те­зи, ко­и­то жи­ве­ят в и ня­мат со­б­с­т­ве­но пар­че зе­мя, ко­и­то ден след ден гле­дат пред се­бе си мръ­сен двор, те­с­ни ули­ч­ки, ту­х­ле­ни сте­ни, па­важ и не­бе, по­к­ри­то с об­ла­ци от дим и прах, ако те­зи хо­ра бя­ха се пре­ме­с­ти­ли в ня­коя зе­ме­дел­с­ка об­ласт, за­о­би­ко­ле­на със зе­ле­ни по­ля, го­ри, хъл­мо­ве и по­то­ци, ако ви­дят си­нь­о­то све­жо не­бе и вди­шат чи­с­тия въз­дух, ще по­ми­с­лят, че се на­ми­рат в рая!” (“Про­по­ве­д­ни­ци на здра­ве­то”).

“Фи­зи­че­с­ка­та сре­да в гра­до­ве­те че­с­то е опа­с­на за жи­во­та. По­с­то­ян­ни­те пре­д­ра­з­по­ло­же­ния към бо­ле­с­ти, пре­об­ла­да­ва­щи­ят мръ­сен въз­дух, не­чи­с­та­та во­да, за­мър­се­на­та хра­на, мно­го­то хо­ра, тъм­ни­на­та и не­хи­ги­е­ни­ч­ни­те жи­ли­ща са са­мо ня­кои от на­б­лю­да­ва­ни­те там зли­ни. Бо­жи­я­та цел не е хо­ра­та да жи­ве­ят в гра­до­ве­те в те­с­ни жи­ли­щ­ни по­ме­ще­ния” (“Про­по­ве­д­ни­ци на здра­ве­то”).

Про­из­ве­ждай со­б­с­т­ве­ни хра­ни­тел­ни про­ду­к­ти

“Го­с­под же­лае Не­го­ви­ят на­род да оти­де да жи­вее в про­вин­ци­я­та (се­ла­та), къ­де­то да мо­же да има зе­мя, от ко­я­то да про­из­ве­ж­да со­б­с­т­ве­ни пло­до­ве и зе­лен­чу­ци. Къ­де­то на­ши­те де­ца ще бъ­дат до­ве­де­ни до пряк кон­такт с Бо­га, изя­вен в при­ро­да­та. Ве­ст­та им е: ‘Из­ве­де­те се­мей­с­т­ва­та си от гра­до­ве­те!’” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“От­но­во и от­но­во Бог съ­ве­т­ва, че Не­го­ви­ят на­род тря­б­ва да на­пу­с­не със се­мей­с­т­ва­та си гра­до­ве­те, оти­вай­ки в про­вин­ци­я­та, къ­де­то ще мо­гат да про­из­ве­ж­дат со­б­с­т­ве­ни про­ду­к­ти, за­що­то в бъ­де­ще про­б­ле­мът с про­да­ва­не­то и ку­пу­ва­не­то ще бъ­де мно­го се­ри­о­зен. Тря­б­ва да обър­нем вни­ма­ние на по­в­та­ря­но­то на­с­та­в­ле­ние: ‘На­пу­с­не­те гра­до­ве­те и се за­сел­вай­те в сел­с­ки­те ра­йо­ни, къ­де­то къ­щи­те не са ску­п­че­ни ед­на до дру­га и къ­де­то ще бъ­де­те сво­бо­д­ни от на­ме­са­та на вра­го­ве’” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

По­с­т­рой­те уч­ре­ж­де­ния и са­на­то­ри­у­ми извън големите градове

“Не­ка мъ­же със здрав ра­зум бъ­дат на­з­на­че­ни, но не да раз­про­с­т­ра­ня­ват сво­и­те на­ме­ре­ния, а да тър­сят ме­с­та в сел­с­ки ра­йо­ни, по­д­хо­дя­щи за по­с­т­ро­я­ва­не на мал­ки учи­ли­ща за ра­бо­т­ни­ци, къ­де­то да се при­до­би­ват уме­ния за об­ле­к­ча­ва­не на бол­ни и уг­ри­же­ни ду­ши, не­по­з­на­ва­щи ис­ти­на­та. Тър­се­те по­до­б­ни ме­с­та, на­ми­ра­щи се из­вън гра­до­ве­те, не­об­хо­ди­ми­те сгра­ди мо­гат да бъ­дат по­с­т­ро­е­ни (оси­гу­ре­ни) или ка­то дар от со­б­с­т­ве­ни­ци, или ку­пе­ни на при­ем­ли­ва це­на, съ­б­ра­на от да­ре­ния на на­ши бра­тя и се­с­т­ри. Не строй­те сгра­ди в шум­ни­те гра­до­ве” (“Еван­ге­ли­зъм”).

Ко­ра­бънг, Ню Са­ут Уелс

“Къ­де да бъ­де ос­но­ва­но на­ше­то Ав­с­т­ра­лий­с­ко би­б­лей­с­ко учи­ли­ще?… Ще бъ­дат би учи­ли­ща­та по­с­т­ро­я­ва­ни в гра­до­ве­те или на из­ве­с­т­но раз­с­то­я­ние от тях, ка­то най-тру­д­но­то е да пре­ма­х­нем вли­я­ни­е­то на пре­ди­ш­но­то об­ра­зо­ва­ние, ко­е­то уче­ни­ци­те са по­лу­чи­ли по от­но­ше­ние на пра­к­ти­ки­те, свър­за­ни с по­чи­в­ни­те дни, ка­то на­д­бя­г­ва­не с ко­не, об­ло­зи и раз­да­ва­не на на­г­ра­ди…

Не­об­хо­ди­мо е да по­с­т­ро­им на­ши­те учи­ли­ща из­вън и да­леч от гра­до­ве­те, но не тол­ко­ва да­леч, че да се гу­би връ­з­ка­та с гра­да, за да мо­же до­б­ро­та­та да се про­я­вя­ва и да мо­же све­т­ли­на­та да про­б­ле­с­не сред мо­рал­на­та тъм­ни­на” (“Ос­но­ви на Хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

“От­но­с­но мя­с­то­то ос­та­нах с до­б­ро впе­ча­т­ле­ние, ос­вен фа­к­та, че бя­х­ме да­леч от го­ля­ма­та пъ­т­на ар­те­рия, по­ра­ди ко­е­то на­ша­та све­т­ли­на не ще мо­же да ос­ве­ти мо­рал­на­та тъм­ни­на, по­к­ри­ва­ща го­ле­ми­те гра­до­ве по­до­б­но на смър­т­но по­к­ри­ва­ло. То­ва из­г­ле­ж­да един­с­т­ве­но­то въз­ра­же­ние, ко­е­то се по­ро­ди в съ­з­на­ни­е­то ми. Но не би би­ло пре­по­ръ­чи­тел­но да ос­но­вем учи­ли­ща­та си в ня­кой от на­ши­те го­ле­ми гра­до­ве” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

“Аз съм по­ве­че от вся­ко­га убе­де­на, че то­ва е по­дходящо­то мя­с­то за учи­ли­ще­то” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

Хън­т­с­вил, Ала­ба­ма

“Оне­зи, ко­и­то са на­то­ва­ре­ни да вър­шат уче­б­на ра­бо­та в Грей­с­вил и Хън­т­с­вил (Имо­тът в Грей­с­вил (Те­не­си), на 50 ми­ли се­вер­но от Ча­та­ну­га, има 9 ак­ра зе­мя, ко­я­то е в съ­се­д­с­т­во със се­ло, в ко­е­то жи­ве­ят 200 ду­ши. Учи­ли­ще­то бе­ше пре­ме­с­те­но на се­га­ш­но­то му мя­с­то в Ко­ли­­дждейл през 1916 г.), ще ви­дят ка­к­во мо­же да бъ­де на­п­ра­ве­но чрез те­зи уч­ре­ж­де­ни­я­ за ос­но­ва­ва­не­то на та­ко­ва на­чи­н­а­ние, та­ка че Бо­жи­ят на­род, же­ла­ещ да на­пу­с­не гра­до­ве­те, да мо­же да се сдо­бие със скром­ни гра­до­ве, без да пра­вят го­ле­ми раз­хо­ди, ка­к­то и да мо­гат да си на­ме­рят и ра­бо­та” (Пи­с­мо 25, 1902 г.).

“За­ку­пу­ва­не­то на Хън­т­с­вил­с­ко­то зем­ли­ще бе­ше де­ло на Бо­жи­е­то про­ви­де­ние. Бли­зо да то­ва зем­ли­ще има го­лям раз­са­д­ник и в та­зи гра­ди­на ня­кои от сту­ден­ти­те ра­бо­тят през ля­то­то, за да спе­че­лят па­ри, с ко­и­то да пла­тят раз­но­с­ки­те си в Хън­т­с­вил Ску­ул. То­ва е пре­к­ра­с­но мя­с­то!” (“Спе­ци­ал­ни ве­с­ти”).

“Не­от­да­в­на ме по­пи­та­ха: ‘Ня­ма ли да е по-до­б­ре да про­да­дем учи­ли­щ­на­та со­б­с­т­ве­ност в Хън­т­с­вил и да ку­пим по-мал­ко пар­че зе­мя.’ Бях на­с­та­ве­на, че та­зи фер­ма не тря­б­ва да бъ­де про­да­ва­на, че раз­по­ло­же­ни­е­то пре­д­ла­га мно­го пре­дим­с­т­ва, за да се раз­ра­с­не в учи­ли­ще за цве­т­но­ко­жи” (“Спе­ци­ал­ни ве­с­ти”, 1904 г.).

“Фер­ма­та в Хън­т­с­вил Ску­ул е пре­к­ра­с­но мя­с­то с площ над 300 ак­ра, в ко­е­то уче­ни­ци­те тря­б­ва да се за­ни­ма­ват с обу­че­ние и с от­г­ле­ж­да­не на ра­с­ти­тел­ни кул­ту­ри” (“Спе­ци­ал­ни ве­с­ти”).

Бе­ри­ън Спрингс, Ми­чи­ган

“Чух, че има пре­д­ло­же­ние за ос­но­ва­ва­не на учи­ли­ще в Бе­ри­ън Спрингс, юго­за­па­д­но от Ми­чи­ган. Удо­в­ле­т­во­ре­на съм от опи­са­ни­е­то на мя­с­то­то… Мя­с­то ка­то Бе­ри­ън Спрингс Ску­ул мо­же да се пре­д­с­та­ви ка­то на­г­ле­ден урок и аз се на­дя­вам, че ни­кой не ще се на­ме­си да пре­к­ра­ти на­пре­д­ва­не­то на то­ва де­ло” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.4).

“Го­с­по­д­ната бла­го­т­вор­на ръ­ка бе­ше с Бо­жия на­род при из­бо­ра на мя­с­то за учи­ли­ще. Мя­с­то­то при­ли­ча на то­ва, пре­д­с­та­ве­но ми във ви­де­ни­е­то. На­ми­ра се да­леч от гра­до­ве­те, а има и мно­го зе­мя за зе­ме­дел­с­ки це­ли и пре­до­с­та­тъ­ч­но мя­с­то, ко­е­то по­з­во­ля­ва сгра­ди­те да не бъ­дат ску­п­ч­ва­ни ед­на до дру­га. Има пре­до­с­та­тъ­ч­но зе­мя, къ­де­то уче­ни­ци­те ще мо­гат да бъ­дат обу­ча­ва­ни да се гри­жат за нея” (“Ревю енд Херълд”, 28 януари 1902 г.).

“При пре­ме­с­т­ва­не­то на ко­ле­жа от Ба­тъл Крийк и ус­та­но­вя­ва­не­то му в Бе­ри­ън Спрингс, брат Ме­ган и брат Съ­дер­лан по­с­тъ­пи­ха спо­ред све­т­ли­на­та, да­де­на от Бо­га. Те ра­бо­ти­ха усър­д­но при го­ле­ми тру­д­но­с­ти… Бог бе­ше с тях. Той бе­ше ут­вър­ден чрез уси­ли­я­та им” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.4).

Сто­ун­хем, Ма­са­чу­зетс

“В Сво­е­то про­ви­де­ние Го­с­под от­во­ри вра­ти­те пред ра­бо­т­ни­ци­те си, за да на­п­ра­вят ус­пе­ш­на кра­ч­ка на­пред в Но­ва Ан­г­лия, по­ле, в ко­е­то тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­на мно­го осо­бе­на дей­ност. Бра­тя­та там ус­пя­ха да уре­дят пре­ме­с­т­ва­не­то на са­на­то­ри­у­ма от Южен Лан­ка­с­тър в Мел­ро­уз, мя­с­то, ко­е­то е по-бли­зо до Бо­с­тън и въ­п­ре­ки то­ва до­с­та­тъ­ч­но от­да­ле­че­но от шум­ния град, за да мо­гат бол­ни­те да имат най-до­б­ри ус­ло­вия за въз­с­та­но­вя­ва­не на здра­ве­то си. Пре­ме­с­т­ва­не­то на са­на­то­ри­у­ма от Но­ва Ан­г­лия на мя­с­то, та­ка удо­б­но и бли­з­ко до Бо­с­тън, е Бо­жия про­ми­съл. Ко­га­то Бог про­те­г­не ръ­ка­та Си, за да по­д­го­т­ви пъ­тя пред нас, не же­лае ня­кой да се от­д­ръ­п­не на­зад и да се съм­ня­ва в мъ­д­ро­ст­та, во­де­ща на­пред, или да не да­де на­сър­че­ние или по­мощ. Бе­ше ми по­ка­за­но, че пре­ме­с­т­ва­не­то на са­на­то­ри­у­ма от Южен Лан­ка­с­тър в Мел­ро­уз бе­ше ръ­ко­во­де­но от Бо­га” (“Спе­ци­ал­ни сви­де­тел­с­т­ва”).

Та­ко­ма Парк, Уо­шин­г­тън Д.С.

“Мя­с­то­то, ко­е­то бе­ше оси­гу­ре­но за на­ше учи­ли­ще и са­на­то­ри­ум, е вси­ч­ко, ко­е­то мо­жем да же­ла­ем. Зе­мя­та при­ли­ча на та­зи, ко­я­то ми бе­ше пре­д­с­та­ве­на от Бо­га. Тя е до­б­ре при­с­по­со­бе­на за цел­та, за ко­я­то ще бъ­де из­по­л­з­ва­на. Има пре­до­с­та­тъ­ч­но мя­с­то за учи­ли­ще и са­на­то­ри­ум, без да се на­ла­га две­те сгра­ди да бъ­де\ат при­ле­пе­ни ед­на до дру­га. Въз­ду­хът и во­да­та са чи­с­ти. Кра­сив по­ток те­че през на­шия пар­цел от се­вер на юг. По­то­кът е съ­к­ро­ви­ще по-скъ­по­цен­но до­ри от зла­то и сре­б­ро. Ме­с­та­та за стро­еж са раз­по­ло­же­ни вър­ху пре­к­ра­с­ни въз­ви­ше­ния с от­ли­чен дре­наж.

Един ден пре­д­п­ри­е­х­ме дъл­го пъ­ту­ва­не през Та­ко­ма Парк. Об­шир­на част от ра­йо­на пре­д­с­та­в­ля­ва ес­те­с­т­ве­на го­ра. Жи­ли­щ­ни­те сгра­ди не са мал­ки или стру­па­ни ед­на до дру­га, а об­шир­ни и удо­б­ни. Те са за­о­би­ко­ле­ни от уха­е­щи две­го­ди­ш­ни бо­ро­ве, дъ­бо­ве, кле­но­ве и дру­ги кра­си­ви дър­ве­та. При­те­жа­те­ли­те на те­зи жи­ли­щ­ни сгра­ди са гла­в­но мъ­же на би­з­не­са, по­ве­че­то чи­но­в­ни­ци в пра­ви­тел­с­т­во­то във Ва­шин­г­тон. Те оти­ват все­ки ден в гра­да, връ­щай­ки се ве­чер в ти­хи­те си до­мо­ве.

За пе­ча­т­ни­ца бе­ше из­б­ра­но по­д­хо­дя­що мя­с­то, ле­с­но до­с­тъ­п­но до по­ща­та, ка­то бе­ше на­ме­ре­но и мя­с­то за мо­ли­т­вен дом. Ка­то че ли Та­ко­ма Парк бе­ше по­д­го­т­вен спе­ци­ал­но за нас и ча­ка­ше да бъ­де опол­зо­т­во­рен от на­ши­те уч­ре­ж­де­ния и ра­бо­т­ни­ци” (“Зна­ме­ние на вре­ме­то”, 15 юни 1904 г.).

“По ясен на­чин ми бе­ше от­к­рит то­зи въ­п­рос. Из­да­тел­с­ка­та дей­ност, ко­я­то до­се­га има­ше за цен­тър­ Ба­тъл Крийк, тря­б­ва­ше да бъ­де пре­ме­с­те­на бли­зо до Ва­шин­г­тон. Ако след вре­ме Го­с­под ка­же: ‘Пре­ме­с­те­те се от Ва­шин­г­тон’, ние тря­б­ва да на­п­ра­вим то­ва” (“Ревю енд Херълд”, 11 август 1903 г.).

Ме­ди­сън, Те­не­си

“Бях учу­де­на, ко­га­то раз­го­ва­ряй­ки за де­ло­то, те по­же­ла­ха да ра­бо­тят на юг; го­во­ре­ха за ос­но­ва­ва­не­то на учи­ли­ще, ко­е­то да е на из­ве­с­т­но раз­с­то­я­ние от Не­ш­вил. От да­де­на­та ми све­т­ли­на зна­ех, че то­ва не ще бъ­де пра­вил­но и им го ка­зах. Де­ло­то, ко­е­то те­зи бра­тя (Съ­дер­ланд и Ме­гън) мо­гат до вър­шат по­ро­ди опи­т­но­ст­та си в Бери­ън Спрингс, е да бъ­де про­дъл­же­на ра­бо­та­та в бли­зост до Не­ш­вил, за­що­то за не­го не бе­ше на­п­ра­ве­но все още то­ва, ко­е­то тря­б­ва­ше да се на­п­ра­ви. А ще бъ­де и го­ля­мо бла­го­с­ло­ве­ние за ра­бо­т­ни­ци­те в учи­ли­ще­то бли­зо до Не­ш­вил, за да мо­гат да се съ­ве­т­ват с бра­тя­та, на­ми­ра­щи се там.

Тър­сей­ки мя­с­то за учи­ли­ще, бра­тя­та на­ме­ри­ха фер­ма с 400 ак­ра зе­мя на око­ло 9 ми­ли от Не­ш­вил. Раз­ме­ри­те на фер­ма­та, не­й­но­то раз­по­ло­же­ние, раз­с­то­я­ни­е­то, на ко­е­то се на­ми­ра­ше Не­ш­вил, уме­ре­на­та це­на, за ко­я­то мо­же­ше да бъ­де ку­пе­на, ни на­ка­ра­ха да я оп­ре­де­лим ка­то мя­с­то за учи­ли­щ­на ра­бо­та. Об­съ­ди­х­ме и ре­ши­х­ме да ку­пи­м мя­с­то­то. Аз зна­ех, че ця­ла­та зе­мя ще ни бъ­де край­но ну­ж­на” (“Ревю енд Херълд”, 18 август 1904 г.).

Ма­ун­тин Вю, Кли­фор­ния

“Бе­ше ми да­де­но на­пъ­т­с­т­вие, че Па­си­фик прес тря­б­ва да бъ­де пре­ме­с­тен от Оу­к­лънд. Го­ди­ни­те ми­на­ва­ха и гра­дът се уве­ли­ча­ва­ше, се­га тря­б­ва да пре­ме­с­тим пе­ча­т­ни­ца­та си в ня­кой по-про­ви­нци­а­лен ра­йон, къ­де­то мя­с­то­то мо­же да бъ­де бе­зо­па­с­но за слу­жи­те­ли­те. Те­зи, ко­и­то са се свър­за­ли с на­ши­те из­да­тел­с­ки офи­си, не би­ва да бъ­дат за­дъл­жа­ва­ни да жи­ве­ят в пре­тъ­п­ка­ни­те гра­до­ве. Тря­б­ва да им се пре­до­с­та­ви въз­мо­ж­ност да из­дър­жат се­мей­с­т­ва­та си, без да имат ну­ж­ди от ви­со­ки до­хо­ди” (“Ос­но­ви на Хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

“Ма­ун­тин Вю е град с мно­го пре­дим­с­т­ва. За­о­би­ко­лен е от кра­си­ви ово­щ­ни гра­ди­ни. Кли­ма­тът е мек, мо­гат да бъ­дат от­г­ле­ж­да­ни пло­до­ве и зе­лен­чу­ци ­от вся­ка­къв вид. Гра­дът не е мно­го го­лям, но въ­п­ре­ки то­ва е еле­к­т­ри­фи­ци­ран, има по­щен­с­ки ку­ри­е­ри и мно­го дру­ги пре­дим­с­т­ва, сре­ща­ни оби­к­но­ве­но в гра­до­ве­те” (Пи­с­мо 141, 1904 г.).

“Ня­кои се чу­дят за­що из­да­тел­с­кия ни офис тря­б­ва да се пр­е­ме­с­ти от Оу­к­лънд в Ма­ун­тин Вю. Бог при­зо­ва на­ро­да си да на­пу­с­не гра­до­ве­те. Мла­ди­те, ко­и­то са свър­за­ни с на­ши­те уч­ре­ж­де­ния, не тря­б­ва да бъ­дат из­ла­га­ни на из­ку­ше­ни­я­та и по­к­ва­ра­та, ко­и­то се сре­щат в го­ле­ми­те гра­до­ве.

Ма­ун­тин Вю из­г­ле­ж­да ще бъ­де по­д­хо­дя­що мя­с­то за из­да­тел­с­т­во­то ни” (“Жи­вот в про­вин­ци­я­та”).

Ло­ма Лин­да, Ка­лифор­ния

“Ние бла­го­да­рим на Бо­га, че има­ме пре­к­ра­сен са­на­то­ри­ум в рай­с­ка­та до­ли­на на 7 ми­ли от Сан Ди­е­го, са­на­то­ри­ум в Глен­дейл, на 8 ми­ли от Лос Ан­дже­лис и бли­зо до Ри­й­д­лънс Ри­вър­сайд и Сан Бер­нан­ди­но. Име­ни­е­то Ло­ма Лин­да е един от най-кра­си­ви­те са­на­то­ри­у­ми-гра­до­ве, ко­и­то ня­ко­га съм ви­ж­да­ла” (“Ве­с­ти за Ло­ма Лин­да”).

“Ло­ма Лин­да е мя­с­то, спе­ци­ал­но оп­ре­де­ле­но от Го­с­под, за цен­тър за обу­че­ние на ле­ка­ри-ми­си­о­не­ри” (“Пи­с­мо 188, 1907 г.).

“Тук има чу­де­с­ни ус­ло­вия за учи­ли­ще. Фер­ма­та, ово­щ­на­та гра­ди­на, па­с­би­ще­то, об­шир­ни­те зда­ния, пло­до­ро­д­на­та по­ч­ва и кра­со­та­та ­ вси­ч­ко е го­ля­мо бла­го­с­ло­ве­ние” (“Ве­с­ти за Ло­ма Лин­да”).

“Мя­с­то­то Ло­ма Лин­да има чу­де­с­ни пре­и­му­ще­с­т­ва и ако оне­зи, ко­и­то са тук с вя­ра и ис­кат да ста­нат ис­тин­с­ки ле­ка­ри-ми­си­о­не­ри, ще по­з­во­лят све­т­ли­на­та им да ог­рее и оне­зи, ко­и­то са око­ло тях. Все­ки­д­не­в­но тря­б­ва да тър­сим Бо­га, Не­го­ва­та мъ­д­рост ще бъ­де пре­да­де­на на нас” (Писмо 374, 1904 г.).

“Тук има­ме иде­ал­ни въз­мо­ж­но­с­ти за по­с­т­ро­я­ва­не на учи­ли­ще и са­на­то­ри­ум. Има го­ле­ми пре­и­му­ще­с­т­ва за уче­ни­ци­те и го­ле­ми пре­и­му­ще­с­т­ва за бол­ни­те. Бе­ше ми на­ре­де­но,че тук тря­б­ва да ос­но­вем учи­ли­ще, ръ­ко­во­де­но по при­н­ци­пи­те на дре­в­ни­те про­ро­че­с­ки учи­ли­ща… Ле­ка­ри­те тря­б­ва да по­лу­чат об­ра­зо­ва­ни­е­то си тук” (“Про­по­ве­д­ни­ци на ме­ди­ци­на­та”).

Ен­гу­ин, Ка­ли­фор­ния

“Ка­то раз­г­ле­ж­дах то­ва име­ние, про­из­не­сох се за не­го ка­то на­д­ми­на­ва­що оча­к­ва­ни­я­та ми. Учи­ли­ще­то не мо­же­ше да бъ­де по­с­т­ро­е­но на по-до­б­ро мя­с­то. На­ми­ра се на 8 ми­ли от Сан­та Хе­ле­на и е да­леч от из­ку­ше­ни­я­та на гра­да…

След вре­ме мно­го къ­щи тря­б­ва да бъ­дат по­с­т­ро­е­ни за уче­ни­ци­те, но и уче­ни­ци­те са­ми мо­гат да ги по­с­т­ро­ят под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на спо­со­б­ни учи­те­ли. Дър­ве­ни­ят ма­те­ри­ал мо­же да бъ­де при­го­т­вен и уче­ни­ци­те ще бъ­дат обу­ча­ва­ни по по­х­ва­лен на­чин, как да стро­ят.

Ня­ма за­що да се бо­им да пи­ем чи­с­та­та во­да на то­ва мя­с­то, тя ни си пре­до­с­та­вя сво­бо­д­но от Го­с­по­д­но­то съ­к­ро­ви­ще. Аз не зная, как да из­ра­зя до­с­та­тъчно бла­го­дар­но­ст­та си за те­зи та­ка го­ле­ми пре­и­му­ще­с­т­ва.

Ние осъ­з­на­ва­ме, че Бог знае от ка­к­во се ну­ж­да­ем и че бя­х­ме до­ве­де­ни тук от Не­го­во­то про­ви­де­ние. Бог же­лае да бъ­дем тук, за­то­ва ни е и по­с­та­вил тук. Бях си­гур­на в то­ва, ко­га­то до­й­дох в те­зи зе­ми… Вяр­вам, че ако се раз­хо­ди­те по те­зи ме­с­та, ще ­с­ти­г­не­те до мо­е­то убе­ж­де­ние, че Бог е оп­ре­де­лил и пре­д­на­чер­тал то­ва мя­с­то за нас” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.1).