VIII. ГО­ЛЕ­МИ­ТЕ ГРА­ДО­ВЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

VIII. ГО­ЛЕ­МИ­ТЕ ГРА­ДО­ВЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт VIII. ГО­ЛЕ­МИ­ТЕ ГРА­ДО­ВЕ
Пър­ви­те стро­и­те­ли на гра­до­ве­те

“По­лу­ча­вай­ки Бо­жи­е­то про­к­ля­тие, Каин бе­ше от­де­лен от ба­щи­ния си дом. Най-на­пред се за­ни­ма­ва­ше със зе­ме­де­лие, а по­с­ле ос­но­ва и град, на­ри­чай­ки го на име­то на най-го­ле­мия си син Енох (Бит. 4:17). Бе­ше из­го­нен от Го­с­по­д­но­то при­съ­с­т­вие, от­х­вър­ляй­ки обе­ща­ни­е­то на въз­с­та­но­ве­ния Едем, тръ­г­на да тър­си при­те­жа­ния и ра­дост в зе­мя­та, на­ми­ра­ща се под про­к­ля­ти­е­то на гре­ха, и та­ка ста­на ро­до­на­чал­ник на го­ля­ма гру­па от хо­ра, ко­и­то слу­же­ха на бо­го­ве­те на то­зи свят” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“За из­ве­с­т­но вре­ме Но­е­ви­те по­том­ци про­дъл­жи­ха да жи­ве­ят в пла­ни­ни­те, къ­де­то бе­ше за­се­д­нал и ко­в­че­гът. Ос­вен уве­ли­ча­ва­не­то на те­х­ния брой и не­че­с­ти­е­то до­ве­де до раз­де­ле­ние. Оне­зи, ко­и­то ре­ши­ха да за­б­ра­вят Тво­ре­ца си и да от­б­лъ­с­нат ог­ра­ни­че­ни­я­та на Не­го­вия за­кон, чу­в­с­т­ва­ха по­с­то­ян­но дра­з­не­не от при­ме­ра на те­х­ни­те бо­я­щи се от Бо­га ино­п­ле­мен­ни­ци, ка­то след вре­ме ре­ши­ха да се от­де­лят от слу­же­щи­те на Бо­га. От­п­ра­ви­ха се към до­ли­на­та Се­на­ар, на­ми­ра­ща се на Еф­ра­т­с­ки­те бре­го­ве. Там ре­ши­ха да по­с­т­ро­ят град, а в не­го да из­ди­г­нат ку­ла, на та­ка­ва изу­ми­тел­на ви­со­чи­на, че да бъ­де от­не­се­на към чу­де­са­та на све­та (Бит. 11:2-4)” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Гра­до­ве­те са ле­го­ви­ща на по­ро­ци

“Гра­до­ве­те са сре­ди­ща на удо­вол­с­т­вия и за­ба­в­ле­ния. Мно­го ро­ди­те­ли, ко­и­то реша­ват да се за­се­лят в гра­до­ве­те за­ра­ди де­ца­та си, ми­с­лят че ще им да­дат по-го­ле­ми пре­дим­с­т­ва, но сре­щат ра­зо­ча­ро­ва­ние и твър­де къ­с­но се раз­кай­ват за ужа­с­на­та си гре­ш­ка. Съ­в­ре­мен­ни­те гра­до­ве се пре­в­ръ­щат в дре­в­ни­те Со­дом и Го­мор (по от­но­ше­ние на раз­пу­с­на­то­ст­та). Мно­го­то по­чи­в­ни дни за­сил­ват без­дей­с­т­ви­е­то. Въл­ну­ва­щи­те спор­то­ве, по­се­ща­ва­не­то на те­а­тър, на­д­бя­г­ва­не­то с ко­не, ко­ма­рът, ал­ко­хо­лът и гу­ля­е­не­то сти­му­ли­рат ак­ти­ви­зи­ра­не­то на вся­ка страст. Мла­ди­те са по­в­ли­я­ни от об­щия по­ток” (“Хри­с­то­ви на­г­ле­д­ни уро­ци”).

“Бе­ше ми да­де­на све­т­ли­на, че гра­до­ве­те ще бъ­дат из­пъл­не­ни с обър­к­ва­не, на­си­лие, пре­с­тъ­п­ле­ния и че вси­ч­ко то­ва ще се уве­ли­ча­ва с на­б­ли­жа­ва­не­то на края” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

“Све­тът е към края си, гра­до­ве­те ста­ват ле­го­ви­ща на по­ро­ка. От­в­ся­къ­де гле­д­ки и зву­ко­ве на зло. На­в­ся­къ­де се на­б­лю­да­ват при­мам­ки към се­ти­ва­та и пра­хо­с­ничест­во” (“Про­по­ве­д­ни­ци на здра­ве­то”).

Съ­д­би спо­ле­тя­ват гра­до­ве­те

“Ужа­с­ни съ­д­би ще спо­ле­тят зе­мя­та и двор­ци­те на уп­ра­в­ни­ци­те, по­с­т­ро­е­ни с мно­го сре­д­с­т­ва, ще се пре­вър­нат в ку­пи­ща ру­и­ни” (“Пу­б­ли­ку­ва­не ръ­ко­пи­си”, т.3).

“Ко­га­то Бо­жи­я­та въз­дър­жа­ща ръ­ка се от­те­г­ли, раз­ру­ши­те­лят ще за­по­ч­не де­ло­то си. То­га­ва в на­ши­те гра­до­ве ще на­с­тъ­пят го­ле­ми ка­та­к­ли­з­ми” (“Пу­б­ли­ку­ва­не ръ­ко­пи­си”, т.3).

“Го­с­под от­п­ра­вя пре­ду­п­ре­ж­де­ния към зем­ни­те жи­те­ли, с по­жар в Чи­ка­го, по­жа­ри­те в Мел­бърн, Лон­дон и Ню Йорк Си­ти” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“С на­б­ли­жа­ва­не­то на края все­ки град ще бъ­де раз­тър­сен. Ще има обър­к­ва­не. Вси­ч­ко, по­д­ле­жа­що на раз­тър­с­ва­не, ще бъ­де раз­тър­се­но и не ще зна­ем ка­к­во ще по­с­ле­д­ва по­с­ле. Съ­д­би­те ще бъ­дат спо­ред зли­ни­те на хо­ра­та и спо­ред све­т­ли­на­та, ко­я­то са по­лу­чи­ли” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.1).

“О, ако Бо­жия на­род мо­же­ше да осъ­з­нае пре­д­с­то­я­щи­те раз­ру­ше­ния на хи­ля­ди гра­до­ве, от­да­ли се на идо­ло­по­к­лон­с­т­во” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Бли­зо е вре­ме­то, ко­га­то го­ле­ми­те гра­до­ве ще бъ­дат по­ме­те­ни и вси­ч­ки ще бъ­дат пре­ду­п­ре­де­ни за при­б­ли­жа­ва­щи­те съ­д­би” (“Еван­ге­ли­зъм”).

До­ка­за­тел­с­т­ва за ка­та­с­т­ро­фа­та ­ гра­до­ве­те ще се пре­вър­нат в прах

“Ви­дях раз­ру­ше­ни най-скъ­пи­те стро­е­жи. Смя­та­ни­те за не­до­се­га­е­ми от пла­мъ­ци­те ще за­ги­нат в огъ­ня на Бо­жи­е­то въз­ме­з­дие. По­до­б­но на Со­дом и Го­мор и те­зи сгра­ди на гор­до­ст­та ще ста­нат пе­пел. Па­ме­т­ни­ци­те на чо­ве­ш­ко­то ве­ли­чие ще бъ­дат раз­т­ро­ше­ни (стъ­п­ка­ни) в пра­х­та, до­ри пре­ди по­с­ле­д­но­то го­ля­мо раз­ру­ше­ние да спо­ле­ти зе­мя­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Бог от­д­ръ­п­ва Ду­ха Си от по­к­ва­ре­ни­те гра­до­ве, ко­и­то при­ли­чат на те­зи от пре­д­по­то­п­ния свят и на Со­дом и Го­мор… Скъ­пи къ­щи, чу­де­са на ар­хи­те­к­тур­но­то уме­ние, ще бъ­дат раз­ру­ше­ни без пре­ду­п­ре­ж­де­ние, ко­га­то Бог ус­та­но­ви, че при­те­жа­те­ли­те им са пре­ми­на­ли грани­ца­та на про­ще­ни­е­то. Ве­ли­че­с­т­ве­ни сгра­ди, смя­та­ни за за­щи­те­ни от ог­не­ни­те пла­мъ­ци, ще бъ­дат опо­жа­ре­ни ка­то до­ка­за­тел­с­т­во как за кра­т­ко вре­ме зем­на­та ар­хи­те­к­ту­ра ще бъ­де пре­вър­на­та в ру­и­ни” (“То­зи ден с Бог”).

“Хо­ра­та ще про­дъл­жа­ват да стро­ят стру­ва­щи ми­ли­о­ни зда­ния. Спе­ци­ал­но вни­ма­ние ще се при­да­ва на ар­хи­те­к­тур­на­та им кра­со­та, на ус­той­чи­во­ст­та и здра­ви­на­та им, с ко­я­то са кон­с­т­ру­и­ра­ни. Но Бог ми съ­о­б­щи, че въ­п­ре­ки не­о­би­к­но­ве­на­та им здра­ви­на и впе­ча­т­ле­ни­е­то на лукс, ко­е­то пра­вят, те ще споде­лят съ­д­ба­та на Еру­са­лим­с­кия храм” (“Би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

Ню Йорк

“Бог не е про­я­вил гне­ва Си, без да по­ка­же и ми­лост. Ръ­ка­та Му е про­те­г­на­та. Сви­де­тел­с­т­во­то Му тря­б­ва да бъ­де изя­ве­но в Ню Йорк. На хо­ра­та тря­б­ва да се по­ка­же, че са­мо с до­ко­с­ва­не на ръ­ка­та Си Бог мо­же да уни­що­жи иму­ще­с­т­во­то, ко­е­то са съ­б­ра­ли пре­ди по­с­ле­д­ния ве­лик ден” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

“Ня­мам спе­ци­ал­на све­т­ли­на от­но­с­но то­ва, ко­е­то ще спо­ле­ти Ню Йорк. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то знам, е то­ва, че един ден ог­ром­ни­те зда­ния ще бъ­дат сру­те­ни, от раз­ру­ши­тел­на­та Бо­жия си­ла… Смърт­та ще бъ­де го­с­тен­ка на­в­ся­къ­де. За­то­ва съм и тол­ко­ва за­г­ри­же­на да бъ­дат пре­ду­п­ре­де­ни на­ши­те гра­до­ве” (“Ревю енд Херълд”, 5 юли 1906 г.).

“Ко­га­то бях в Ню Йорк, бе­ше ве­чер­но вре­ме, за да мо­га да ви­дя зда­ни­я­та, из­ди­га­щи се етаж след етаж на­го­ре към не­бе­то. За те­зи зда­ние бе га­ран­ти­ра­но, че са за­щи­те­ни от по­жар, за­що­то бя­ха из­ди­г­на­ти за сла­ва на те­х­ни­те стро­и­те­ли и со­б­с­т­ве­ни­ци…

Кар­ти­на­та, ко­я­то по­с­ле ми­на пред по­г­ле­да ми, бе­ше тре­во­га за по­жар. Хо­ра­та гле­да­ха ви­со­ки­те и пре­д­по­ла­га­е­мо оси­гу­ре­ни про­тив огъ­ня зда­ния и ка­з­ва­ха: “Те ще са на­пъл­но си­гур­ни!” Но те­зи сгра­ди бя­ха ни­що­ж­ни, ка­то че ли са по­с­т­ро­е­ни от смо­ла. По­жар­ни­кар­с­ки­те слу­ж­би не ще мо­гат да на­п­ра­вят ни­що за да по­ту­шат огъ­ня, ни­то да ока­жат въз­дей­с­т­вие със съ­о­ръ­же­ни­я­та си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Чи­ка­го и Лос Ан­дже­лис

“Съ­би­ти­я­та, ко­и­то ско­ро ще се слу­чат в Чи­ка­го и дру­ги­те го­ле­ми гра­до­ве, съ­що ми бя­ха по­каза­ни. С уве­ли­ча­ва­не­то на зло­то, Бо­жи­я­та па­зе­ща си­ла се от­д­ръ­п­ва, ка­то се по­я­ви­ха раз­ру­ши­тел­ни ве­т­ро­ве и бу­ри. Сгра­ди­те бя­ха опо­жа­ре­ни от огъ­ня и сру­те­ни от зе­ме­т­ре­се­ни­я­та.

Мал­ко след то­ва ми бе­ше по­ка­за­но ­ па­но­ра­ма на зда­ни­я­та в Чи­ка­го, пла­но­ви про­е­к­ти, на­пра­ве­ни от на­ши хо­ра за сгра­ди там и тя­х­но­то раз­ру­ша­ва­не. То­ва бе­ше на­г­ле­ден урок за вси­ч­ки ад­вен­ти­с­ти, пре­ду­п­ре­ж­де­ние да не ин­ве­с­ти­рат в го­лям ма­щаб пла­но­ве­те си за иму­ще­с­т­во в Чи­ка­го или в друг го­лям град, ос­вен ако Бо­жи­е­то про­ви­де­ние от­во­ри пъ­тя и яс­но по­со­чи за­дъл­же­ни­е­то да се ку­пи или по­с­т­рои не­що за раз­про­с­т­ра­не­ние на пре­ду­п­ре­ж­де­ни­я­та. По­до­б­ни пре­д­па­з­ни мер­ки ми бя­ха по­со­че­ни и за стро­и­тел­с­т­во­то в Лос Ан­дже­лис. По­в­тор­но ми бе­ше ка­за­но, че не би­ва да ин­ве­с­ти­ра­ме пла­но­ве за скъ­пи стро­е­жи в гра­до­ве­те” (“Сбор­ник на Па­ул­сон”).

Сан Фран­ци­с­ко и Оу­к­лънд

“Сан Фран­ци­с­ко и Оу­к­лънд се пре­в­ръ­щат в Со­дом и Го­мор и Го­с­под ще ги по­се­ти. Не след дъл­го те ще стра­дат от Не­го­ви­те съ­д­би” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ужа­с­но­то зе­ме­т­ре­се­ние, ко­е­то спо­ле­тя Сан Фран­ци­с­ко (земетресението и пожарът в Сан Франциско, станали на 18, 19 април 1906 г., отнеха 503 човешки живота, а щетите се оценяват на 350 милиона долара), ще бъ­де по­с­ле­д­ва­но от дру­ги изя­ви на Бо­жи­я­та си­ла. Не­го­ви­ят за­кон бе­ше по­тъ­п­кан. Гра­до­ве­те са опе­т­не­ни от гре­ха. Изу­ча­вай­те ис­то­ри­я­та на Ни­не­вия уз­на­ва­ме, че Бог из­п­ра­ти спе­ци­ал­на вест чрез Йо­на за то­зи гре­шен град. Мно­го по­до­б­ни ве­с­ти на Не­го­ва­та ми­лост щя­ха да бъ­дат про­г­ла­се­ни и в на­ше вре­ме, ако по­ро­ч­ни­те гра­до­ве би­ха се по­ка­я­ли ка­то Ни­не­вия” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”, 3 юли 1906 г.).

“До­ри в гра­до­ве­те, къ­де­то Бо­жи­и­те съ­д­би па­дат по­ра­ди по­ро­ч­но­ст­та, ня­ма до­ри и про­я­ва на по­ка­я­ние. Са­ло­ни­те са все още от­во­ре­ни и на хо­ра­та про­дъл­жа­ват да се пре­д­ла­гат мно­го из­ку­ше­ния” (Пи­с­мо 268, 1906 г.).

Дру­ги гра­до­ве на по­ро­ка

“С на­б­ли­жа­ва­не­то на края на зем­на­та ис­то­рия, сце­ни­те на бе­д­с­т­вия в Сан Фран­ци­с­ко ще се по­в­то­рят и на дру­ги ме­с­та… То­ва по­ра­ж­да в мен се­ри­о­з­ни ми­с­ли и чу­в­с­т­ва, за­що­то зная, че де­нят на съ­да е пред нас. Спо­ле­те­лите ве­че све­та съ­д­би са пре­ду­п­ре­ж­де­ние, но не и край на на­ка­за­ни­е­то, ко­е­то ще се сто­ва­ри вър­ху гра­до­ве­те на по­ро­ка…

Събитията, посочени в следните стихове: Ава­кум 2:1-20; Со­фо­ния 1:1-3:20; За­ха­рия 1:1­4:14; Ма­ла­хия 1:1­4), ско­ро ще ста­нат, ка­к­то са опи­са­ни яс­но. Пре­д­с­та­вям те­зи чу­д­ни сло­ва от Би­б­ли­я­та за раз­ми­ш­ле­ние от все­ки. Про­ро­че­с­т­ва­та, за­пи­са­ни в Ста­рия за­вет, са Бо­жии сло­ва за по­с­ле­д­ни­те дни и ще се из­пъл­нят та­ка си­гур­но, ка­к­то ви­дя­х­ме опу­с­то­ше­ни­е­то в Сан Фран­ци­с­ко” (Пи­с­мо 154, 1906 г.).

“Аз съм за­дъл­же­на да про­г­ла­ся ве­ст­та, че гра­до­ве­те, пъл­ни до кра­ен пре­дел с пре­с­тъ­п­ле­ния и по­к­ва­ра, ще бъ­дат раз­ру­ше­ни чрез огън, зе­ме­т­ре­се­ния и на­во­д­не­ния” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Вси­ч­ки Хри­с­то­ви пре­ду­п­ре­ж­де­ния, от­на­ся­щи се до съ­би­ти­я­та, ко­и­то ще ста­нат в края на зем­на­та ис­то­рия, се­га се из­пъл­ня­ват в на­ши­те го­ле­ми гра­до­ве. Бог е до­пу­с­нал те­зи не­ща да бъ­дат ос­ве­т­ле­ни и от­к­ри­ти, та­ка че то­зи, кой­то сле­ди­ за тях, да мо­же да про­че­те. Сан Фран­ци­с­ко е при­мер в ка­к­во се пре­в­ръ­ща це­лия свят. Не­че­с­т­ни­те по­д­ку­пи, фи­нан­со­ви­те зло­у­по­т­ре­би, мо­ше­ни­че­с­ки­те сдел­ки сред хо­ра­та, ко­и­то имат вла­ст­та да ос­во­бо­дят ви­но­в­ни­те и да осъ­дят не­вин­ни­те ­ ця­ла­та та­зи по­ро­ч­ност из­пъл­ва и дру­ги­те го­ле­ми гра­до­ве на зе­мя­та и пра­ви све­та та­къв, ка­къ­в­то бе­ше пре­ди По­то­па” (Пи­с­мо 230, 1907 г.).

Ра­бо­т­ни­че­с­ки­те съ­ю­зи в гра­до­ве­те

“Са­та­на е усър­ден в ра­бо­та­та си в на­ши­те го­ле­ми гра­до­ве. За­да­ча­та му е да се про­я­ви в обър­к­ва­не­то, бор­би­те и не­съ­г­ла­си­я­та ме­ж­ду ра­бо­те­щи­те и ра­бо­то­да­те­ли­те, а съ­що и в ли­це­ме­ри­е­то, ко­е­то за­п­ла­ш­ва да на­в­ле­зе и в цър­к­ви­те ни… По­же­ла­ни­я­та на плът­та, гор­до­ст­та на очи­те и его­и­з­мът, спе­ку­ли­ра­не­то с вла­ст­та, же­с­то­ко­ст­та и на­си­ли­е­то, ко­и­то се из­по­л­з­ват, за да бъ­дат при­в­ле­че­ни хо­ра, обе­ди­ня­ва­ни в съ­ю­зи и кон­фе­де­ра­ции, об­вър­за­ни по то­зи на­чин ка­то ве­щи, го­то­ви за за­пал­ва­не от го­ле­ми­те ог­не­ни пла­мъ­ци на по­с­ле­д­ни­те дни ­ вси­ч­ко то­ва се пра­ви от са­та­нин­с­ки­те си­ли” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Не­п­ра­ве­д­ни­те са об­вър­за­ни ка­то ве­щи, в до­ве­ри­е­то им към съ­ю­зи­те и кон­фе­де­ра­ци­и­те. Не тря­б­ва да има­ме ни­що об­що с те­зи ор­га­ни­за­ции! Бог е на­ши­ят Ръ­ко­во­ди­тел, на­ши­ят Ра­бо­то­на­чал­ник и Той ни при­зо­ва­ва да из­ле­зем от све­та, от­де­ляй­ки се от не­го (све­та). ‘Из­ле­з­те от­с­ред тях и от­де­ле­те се, ка­з­ва Го­с­под, и не се до­пи­рай­те до не­чи­с­то’ (2 Кор. 6:17). Ако от­ка­жем да из­вър­шим то­ва, ако про­дъл­жа­ва­ме да сме свър­за­ни със све­та и да об­ръ­ща­ме вни­ма­ние на все­ки въ­п­рос, про­ди­к­ту­ван от све­т­с­ки­те въз­г­ле­ди, ще ста­нем ка­то све­та. Ко­га­то зе­м­на по­ли­ти­ка и све­т­с­ки на­ме­ре­ния ръ­ко­во­дят на­ши­те де­ла, не ще мо­жем да ос­та­нем на ви­со­кия и свят пи­е­де­с­тал на ве­ч­на­та ис­ти­на” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

Ра­бо­т­ни­че­с­ки­те съ­ю­зи ­ из­вор­ на про­б­ле­ми за ад­вен­ти­с­ти­те

“Ра­бо­т­ни­че­с­ки­те съ­ю­зи ще бъ­дат ед­ни от ин­с­ти­ту­ци­и­те, ко­и­то ще до­ка­рат вър­ху зе­мя­та та­ко­ва вре­ме на про­б­ле­ми, ка­к­во­то не е съ­ще­с­т­ву­ва­ло от на­ча­ло­то на све­та…

Гру­па мъ­же ще се обе­ди­нят, за да за­г­ра­бят вси­ч­ки па­ри­ч­ни сре­д­с­т­ва, ко­и­то ще вло­жат в си­гур­ни кло­но­ве на би­з­не­са. Ра­бо­т­ни­че­с­ки съ­ю­зи ще бъ­дат ос­но­ва­ни и те­зи, ко­и­то от­ка­жат да вля­зат в тях, ще бъ­дат в опа­с­ност…

По­ра­ди те­зи съ­ю­зи и кон­фе­де­ра­ции, ско­ро ще бъ­де мно­го тру­д­но за на­ши­те уч­ре­ж­де­ния да про­дъл­жат де­ло­то си в гра­до­ве­те. Мо­е­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние е: На­пу­с­не­те гра­до­ве­те! Не строй­те ле­че­б­ни цен­т­ро­ве в тях!” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Бър­зо на­б­ли­жа­ва вре­ме­то, ко­га­то кон­т­ро­ли­ра­ща­та мощ на ра­бо­т­ни­че­с­ки­те съ­ю­зи ще ста­не пре­ка­ле­но уг­не­ти­тел­на” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

Мно­зи­на в гра­до­ве­те са да­леч от све­т­ли­на­та и ис­ти­на­та

“Гра­до­ве­те ще бъ­дат на­ка­за­ни спра­ве­д­ли­во, но все още ня­ма да бъ­дат по­се­те­ни на­пъл­но от Бо­жия гняв, за­що­то ня­кои ду­ши ще се от­де­лят от са­та­нин­с­ки­те за­б­лу­ди, ще се по­ка­ят и ще се обър­нат” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ду­хо­в­на­та тъм­ни­на, ко­я­то по­к­ри­ва це­лия свят, се уве­ли­ча­ва в мно­го­лю­д­ни­те цен­т­ро­ве. В мно­го­ра­со­ви­те гра­до­ве еван­гел­с­ки ра­бо­т­ни­ци сре­щат най-мно­го не­по­ка­я­ност и ну­ж­да от по­мощ. В те­зи гра­до­ве на ду­ше­с­па­си­те­ли­те се пре­д­ла­гат най-го­ле­ми въз­мо­ж­но­с­ти. В тъл­пи­те, ко­и­то не ми­с­лят за Бо­га и не­бе­то има мно­го ду­ши, ко­и­то ко­п­не­ят за све­т­ли­на и чи­с­то­та на сър­це­то. До­ри сред ле­ко­ми­с­ле­ни­те и без­раз­ли­ч­ни­те не се мал­ко оне­зи, чи­е­то вни­ма­ние мо­же да бъ­де при­в­ле­че­но от Бо­жи­я­та лю­бов към чо­ве­ш­ка­та ду­ша” (“Ревю енд Херълд”, 17 ноември 1910 г.).

В гра­до­ве­те има ну­ж­да от ре­в­но­с­т­ни уси­лия

“В по­д­го­то­в­ка­та за Хри­с­то­во­то ид­ва­не тря­б­ва да из­вър­шим ог­ром­на ра­бо­та в го­ле­ми­те гра­до­ве. Има­ме да раз­про­с­т­ра­ня­ва­ме се­ри­о­з­но сви­де­тел­с­т­во в те­зи го­ле­ми на­се­ле­ни ме­с­та” (“Ду­ми на на­сър­че­ние към са­мо­и­з­дър­жа­щи се ра­бо­т­ни­ци”, бро­шу­ра 113, 1909 г.).

“Пре­ду­п­ре­ди­тел­на­та вест за то­ва вре­ме е да не се от­да­ва зна­че­ние на го­ле­мия би­з­не­с­мен­с­ки свят. Ден след ден тър­го­в­с­ки­те и ра­бо­т­ни­че­с­ки­те цен­т­ро­ве се из­пъл­ват с мъ­же и же­ни, ну­ж­да­е­щи се от ис­ти­на­та за то­ва вре­ме, но ко­и­то не са до­с­ти­г­на­ли до спа­си­тел­но по­з­на­ние за те­зи скъ­по­цен­ни при­н­ци­пи, за­що­то не са по­ла­га­ли ре­в­но­с­т­ни, не­пре­къ­с­на­ти уси­лия, за да бъ­дат до­с­ти­г­на­ти те­зи хо­ра, къ­де­то да се на­ми­рат” (“Съ­ве­ти към пи­са­те­ли и из­да­те­ли”).

“Тре­та­та ан­гел­с­ка вест тря­б­ва да бъ­де про­г­ла­ся­ва­на се­га, не са­мо в да­ле­ч­ни­те стра­ни, но и в бли­з­ки­те око­ло нас ме­с­та, на ко­и­то до­се­га не е при­да­ва­на ва­ж­ност, къ­де­то мно­же­с­т­ва­та жи­ве­ят не­пре­ду­п­ре­де­ни, не­за­по­з­на­ти със спа­се­ни­е­то. На­в­ся­къ­де на­ши­те гра­до­ве зо­ват за ре­в­но­с­т­на ра­бо­та, из­вър­ше­на от все сър­це от Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли” (“Ревю енд Херълд”, 17 ноември 1910 г.).

Не вси­ч­ки мо­гат да на­пу­с­нат гра­до­ве­те

“Ко­га­то е въз­мо­ж­но, за­дъл­же­ние на ро­ди­те­ли­те е да оти­дат да жи­ве­ят със се­мей­с­т­ва­та си в про­вин­ци­я­та за­ра­ди де­ца­та си” (“Ад­вен­тен дом”).

“Все по­ве­че и по­ве­че с на­б­ли­жа­ва­не­то на края, на­ши­те хо­ра ще тря­б­ва да на­пу­с­кат гра­до­ве­те. От го­ди­ни сме би­ли на­пъ­т­с­т­ва­ни, че на­ши­те бра­тя и се­с­т­ри и ос­обе­но се­мей­с­т­ва­та с де­ца тря­б­ва да пла­ни­рат на­пу­с­ка­не на гра­до­ве­те, след ка­то пред тях се от­во­рят вра­ти за да на­п­ра­вят то­ва. Мно­зи­на ще тря­б­ва да ра­бо­тят ре­в­но­с­т­но, за да по­мо­г­нат при раз­т­ва­ря­не­то на те­зи вра­ти. Но до­ка­то на­пу­с­нат гра­да през вре­ме­то, в ко­е­то все още ще ос­та­нат там, ще тря­б­ва да бъ­дат най-ак­ти­в­ни в ми­си­о­нер­с­ка­та дей­ност, ко­я­то до­то­га­ва е ог­ра­ни­ча­ва­ла мо­же би тя­х­на­та сфе­ра на вли­я­ние” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“В на­ши­те гра­до­ве се уве­ли­ча­ва по­ро­ч­но­ст­та. То­ва все по­ве­че и по­ве­че ни по­ка­з­ва, че те­зи, ко­и­то ос­та­нат там без яв­на при­чи­на, по­с­та­вят в опа­с­ност спа­се­ни­е­то си” (“Жи­вот в про­вин­ци­я­та”).

“Гра­до­ве­те са про­пи­ти с грях и мо­рал­но раз­ло­же­ние, въ­п­ре­ки че има Ло­то­в­ци на все­ки Со­дом” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

В гра­до­ве­те има ну­ж­да от учи­ли­ща, цър­к­ви и ре­с­то­ран­ти

“Не­ща по­ве­че мо­же да бъ­де на­п­ра­ве­но, за да се спа­сят и въ­зпи­тат де­ца­та на оне­зи, ко­и­то в на­с­то­я­щия мо­мент не мо­гат да на­пу­с­нат гра­до­ве­те. То­ва е за­да­ча, за ко­я­то си за­с­лу­жа­ва да по­ло­жим най-го­ле­ми уси­лия. Цър­ко­в­ни учи­ли­ща тря­б­ва да бъ­дат ос­но­ва­ни за де­ца­та в гра­до­ве­те, ка­то те­зи учи­ли­щ­ни ус­ло­вия бъ­дат оси­гу­ре­ни за обу­ча­ва­не­то на уче­ни­ци до по-ви­со­ки уче­б­ни сте­пе­ни, къ­де­то има ну­ж­да от то­ва” (“Ръ­к­о­во­д­с­т­во за де­ца­та”).

“На­ши­те ре­с­то­ран­ти тря­б­ва да бъ­дат в гра­до­ве­те, за­що­то в про­ти­вен слу­чай пер­со­на­лът им не ще мо­же да осъ­ще­с­т­ви не­об­хо­ди­мия кон­такт с хо­ра­та, ка­то ги за­по­з­на­ва с при­н­ци­пи­те на здра­во­с­ло­в­ния на­чин на жи­вот” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Бог ни съ­ве­т­ва мно­го­к­ра­т­но, че тря­б­ва да ра­бо­тим в гра­до­ве­те, ка­то за из­хо­д­ни ба­зи из­по­л­з­ва­ме ме­с­та, на­ми­ра­щи се из­вън тях. В те­зи гра­до­ве тря­б­ва за има мо­ли­т­ве­ни до­мо­ве, ка­то Бо­жии па­ме­т­ни­ци, но за­ве­де­ни­я­та за­ни­ма­ва­щи се с из­да­ва­не на на­ша ли­те­ра­ту­ра, с ле­ку­ва­не­то на бол­ни­те и обу­ча­ва­не­то на ми­си­о­нер­с­ки ра­бо­т­ни­ци (ко­ле­жи), тря­б­ва да бъ­дат из­вън гра­до­ве­те. От осо­бе­на ва­ж­ност е на­ши­те мла­де­жи да бъ­дат за­па­зе­ни от из­ку­ше­ни­я­та на гра­д­с­кия жи­вот” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

При­бър­за­ни пре­ме­с­т­ва­ния от гра­до­ве­те не са пре­по­ръ­чи­тел­ни

“Не­ка все­ки от­де­ли вре­ме за вни­ма­те­лен раз­ми­съл и да не бъ­де ка­то чо­ве­ка в при­т­ча­та, кой­то за­по­ч­нал да гра­ди, но не мо­гъл да до­вър­ши за­по­ч­на­то­то. Не са­мо пре­ме­с­т­ва­не­то тря­б­ва да бъ­де осъ­ще­с­т­ве­но, но и вси­ч­ко, ко­е­то ще про­из­те­че от не­го, тря­б­ва да бъ­де вни­ма­тел­но об­ми­с­ле­но и пре­це­не­но…

Мо­же да има еди­ни­ци, ко­и­то ще се за­е­мат с не­що, за ко­е­то не зна­ят ни­що. Бог не же­лае то­ва…

Не­ка ни­що да не бъ­де из­вър­ше­но не­об­ми­с­ле­но, за да не се до­пу­с­ка из­ли­ш­на жер­т­ва да спо­ле­ти иму­ще­с­т­во­то, по­ро­де­на от ре­в­но­с­тни, им­пул­си­в­ни сло­ва, въз­бу­ж­да­щи ен­ту­си­а­зъм, не­о­до­б­рен от Бо­га. И ва­ж­на по­бе­да, ко­я­то тря­б­ва да бъ­де спе­че­ле­на, да бъ­де за­гу­бе­на по­ра­ди ли­п­са на ра­зум­на уме­ре­ност, це­ле­на­со­че­но раз­ми­ш­ле­ние, здра­ви при­н­ци­пи и це­ли” (На­пи­са­но на 22 декември 1893 г. в от­го­вор­на пи­с­мо от ръ­ко­во­ден слу­жи­тел в Ба­тъл Крийк, кой­то ин­фор­ми­рал Е. Вайт, че в от­го­вор на не­й­ни­те на­с­то­я­ва­ния “ме­ж­ду 100 и 200” ду­ши са се по­д­го­т­ви­ли да на­пу­с­нат гра­да, оти­вай­ки в про­вин­ци­я­та тол­ко­ва бър­зо, кол­ко­то е би­ло въз­мо­ж­но) (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2)

Зна­кът за на­пу­с­ка­не на гра­до­ве­те

“Не е да­леч вре­ме­то, ко­га­то ка­к­то пър­ви­те хри­с­ти­я­ни, та­ка и ние ще бъ­дем при­ну­де­ни да тър­сим убе­жи­ще в уе­ди­не­ни и са­мо­т­ни ме­с­та. Ка­к­то об­са­да­та на Еру­са­лим от рим­с­ки вой­ни­ци, бе знак за бя­г­с­т­во на юдей­с­ки­те хри­с­ти­я­ни, та­ка съ­що взе­ма­не­то на вла­ст­та и на­ла­га­не­то на ­на­ци­я­та ни на де­к­ре­та за па­п­с­ка­та съ­бо­та ще бъ­дат пре­ду­п­ре­ж­де­ние за нас. То­ва ще бъ­де вре­ме­то, ко­га­то ще тря­б­ва да на­пу­с­нем го­ле­ми­те гра­до­ве и по-мал­ки­те се­ли­ща, оти­вай­ки в уса­мо­те­ни до­мо­ве сред ти­хи пла­нин­с­ки ме­с­т­но­с­ти” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Ня­кои пра­ве­д­ни ще ос­та­нат в гра­до­ве­те след уза­ко­ня­ва­не­то на де­к­ре­та за па­п­с­ка­та съ­бо­та

“Във вре­ме на тру­д­но­с­ти­те вси­ч­ки на­пу­с­на­х­ме гра­до­ве­те и се­ла­та, но бя­х­ме пре­с­ле­д­ва­ни от не­п­ра­ве­д­ни­те, ко­и­то на­х­лу­ха в до­мо­ве­те на Бо­жи­и­те ча­да с меч” (“Ран­ни пи­са­ния”).

“Ко­га­то све­ти­и­те на­пу­с­на­ха гра­до­ве­те и се­ла­та, те бя­ха пре­с­ле­д­ва­ни от зли чо­ве­ци, ко­и­то въз­на­ме­ря­ва­ха да ги по­гу­бят. Но ме­чо­ве­те, ко­и­то по­в­ди­г­на­ха про­тив Бо­жи­и­те лю­де, за да ги по­гу­бят, се пре­чу­пи­ха и стро­ши­ха ка­то кре­х­ка сла­ма. Бо­жи­и­те ан­ге­ли за­к­ри­ва­ха све­ти­и­те” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Все пак ва­жен де­к­рет ще от­бе­ле­жи вре­ме­то, ко­га­то па­зе­щи­те Бо­жия за­кон мо­же да бъ­дат уби­ти. Те­х­ни­те вра­го­ве, оча­к­ва­щи гла­су­ва­не­то на за­ко­на, в ня­кои слу­чаи пре­ди оп­ре­де­ле­но­то вре­ме, ще се опи­тат да от­не­мат жи­во­та им. Но ни­кой не ще мо­же да пре­въз­мо­г­не мо­гъ­ща­та за­к­ри­ла, об­к­ръ­жа­ва­ща вся­ка вяр­ва­ща ду­ша. Ня­кои ще бъ­дат на­па­д­на­ти, ко­га­то на­пу­с­кат до­мо­ве­те и се­ла­та, но ме­чо­ве­те из­ди­г­на­ти про­тив тях, ще се стро­шат ка­то кре­х­ка сла­ма. Дру­ги ще бъ­дат за­щи­та­ва­ни от ан­ге­ли, пре­д­с­та­вя­щи се ка­то въ­о­ръ­же­ни мъ­же” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).