X. КРА­Т­КО­ТО ВРЕ­МЕ НА СКРЪБ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

X. КРА­Т­КО­ТО ВРЕ­МЕ НА СКРЪБ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт X. КРА­Т­КО­ТО ВРЕ­МЕ НА СКРЪБ

Вре­ме на скръб пре­ди края на бла­го­да­т­но­то вре­ме

В кни­га­та “Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния” е записано следното: “В на­ча­ло­то на вре­ме­то на скръ­б­та бя­х­ме из­пъл­не­ни със Све­тия Дух и вър­вей­ки на­пред, пропо­по­вя­д­ва­х­ме ис­ти­на­та за съ­бо­та­та с още по-го­ля­ма си­ла.”

То­ва ви­де­ние бе­ше да­де­но през 1847 г., ко­га­то има­ше мал­ци­на бра­тя-ад­вен­ти­с­ти, съ­б­лю­да­ва­щи съ­бо­та­та, от ко­и­то са­мо мал­ка част смя­та­ше, че не­й­но­то па­зе­не има оп­ре­де­ля­ща важ­ност за по­с­та­вя­не на гра­ни­ца­та ме­ж­ду Бо­жия на­род и не­вяр­ва­щи­те. Се­га на­б­ли­жа­ва да се ви­ди из­пъл­не­ни­е­то на то­ва ви­де­ние. “На­ча­ло­то на вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та”, спо­ме­на­то тук, не се от­на­ся за пе­ри­о­да, ко­га­то ще за­по­ч­не из­ли­ва­не­то на яз­ви­те, но за кра­т­ко­то вре­ме мал­ко пре­ди да бъ­дат из­ле­ти, до­ка­то Хри­с­тос се на­ми­ра в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. По то­ва вре­ме, до­ка­то спа­си­тел­но­то де­ло при­к­лю­ч­ва, съ­д­би ще спо­ле­тят зе­мя­та и на­ро­ди­те ще се раз­г­не­вят, но ще бъ­дат дър­жа­ни под кон­т­рол, за да не бъ­де спря­на ра­бо­та­та на тре­тия ан­гел” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

Кра­ят на ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да в САЩ

“По­с­ре­д­с­твом дей­с­т­ви­я­та на Са­та­на Бо­жия за­кон ще бъ­де обя­вен за не­ва­ли­ден. Въз­х­ва­ля­ва­на­та ре­ли­ги­о­з­на сво­бо­да в на­ша­та стра­на ще бъ­де ог­ра­ни­че­на. Спор­ни­ят мо­мент ще бъ­де ре­ше­ни­е­то за съ­бо­та­та, кой­то ще ока­же вли­я­ние въ­р­ху це­лия свят” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Пред Бо­жия на­род стои го­ля­ма кри­за. Мно­го ско­ро на­ша­та стра­на ще се опи­та да на­ло­жи на вси­ч­ки съ­б­лю­да­ва­не­то на пър­вия ден от се­д­ми­ца­та ка­то свят ден. Вър­шей­ки то­ва, тя не ще се по­ко­ле­бае да при­ну­ди хо­ра­та да за­с­та­нат про­тив со­б­с­т­ве­на­та си съ­вест, чрез па­зе­не­то на де­ня, кой­то стра­на­та оп­ре­де­ля за съ­бо­та” (“Ривю енд Херълд”, 11 декември 1888 г.).

“Ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден ще тря­б­ва да во­дят бор­ба за Би­б­лей­с­ка­та съ­бо­та. При­те­жа­ва­щи­те власт в САЩ и в дру­ги­те стра­ни ще се на­ди­г­нат в гор­до­ст­та и си­ла­та си и ще при­е­мат за­ко­на, ог­ра­ни­ча­ващ ре­ли­ги­о­з­на­та сво­бо­да” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Про­те­с­тан­ти­те в САЩ ще бъ­дат пър­ви­те, ко­и­то ще про­те­г­нат ръ­це­те си над про­па­ст­та, за да хва­нат ръ­ка­та на спи­ри­ти­з­ма. Те ще про­те­г­нат ръ­це­те си над без­д­на­та, за да уло­вят де­с­ни­ца­та на па­п­с­ка­та мощ, ка­то под вли­я­ни­е­то на то­зи тро­ен съ­юз САЩ ще тръ­г­не по стъ­п­к­ите на Рим за по­тъ­п­к­ва­не пра­ва­та на съ­ве­ст­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Цър­к­ва­та и дър­жа­ва­та про­тив Бо­жия на­род

“Вси­ч­ки, ко­и­то не пре­к­ло­нят гла­ви пред за­ко­на на зем­ни­те уп­ра­ви­те­ли и не се по­д­чи­нят на на­ци­о­нал­ния де­к­рет, за да въз­ве­ли­чат съ­бо­та­та, ус­та­но­ве­на от чо­ве­ка на гре­ха, ка­то не за­чи­тат Бо­жия за­кон, ще по­чу­в­с­т­ват уг­не­ти­тел­на­та си­ла не са­мо на па­п­с­т­во­то, но и на про­те­с­танти­з­ма ­ об­ра­за на звя­ра!” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Ре­ли­ги­о­з­ни­те деноминации, ко­и­то от­ка­жат да при­е­мат Бо­жи­и­те пре­ду­п­ре­ди­тел­ни ве­с­ти, ще се по­в­ли­я­ят от го­ле­ми за­б­лу­ди и ще се съ­ю­зят с мо­щ­та на дър­жа­ва­та при го­не­не­то на све­ти­и­те. Про­те­с­тан­т­с­ки­те цър­к­ви ще се обе­ди­нят с па­п­с­ки­те си­ли при го­не­ни­я­та на Бо­жия на­род, па­зещ за­по­ве­ди­те Го­с­по­д­ни…

Си­ла­та, оп­ри­ли­че­на на аг­не, ще обе­ди­ни си­ли­те си с те­зи на звя­ра, обя­вя­вай­ки вой­на на вси­ч­ки, ко­и­то па­зят за­по­ве­ди­те Бо­жии и имат сви­де­тел­с­т­во­то Ису­со­во” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.4).

“Цър­к­ва­та при­зо­ва­ва мо­щ­та на дър­жа­в­на­та власт, ка­то в това де­ло се обе­ди­ня­ват про­те­с­тан­ти­зъм и ка­то­ли­ци­зъм” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Пред съ­ди­ли­ща­та

“Оне­зи, ко­и­то жи­ве­ят в по­с­ле­д­ни­те дни на зем­на­та ис­то­рия, ще раз­бе­рат ка­к­во оз­на­ча­ва да бъ­деш го­нен за­ра­ди ис­ти­на­та. В съ­ди­ли­ща­та ще има не­с­п­ра­ве­д­ли­вост. Съ­ди­и­те ще от­ка­з­ват да из­с­лу­ш­ват мне­ни­я­та на оне­зи, ко­и­то са вер­ни на Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, за­що­то зна­ят, че на ар­гу­мен­ти­те им за че­т­вър­та­та вест не мо­же да се про­ти­во­ре­чи. Те ще ка­з­ват: ‘Ние има­ме за­кон и спо­ред на­шия за­кон ти тря­б­ва да ум­реш!’ За тях Бо­жи­ят за­кон не оз­на­ча­ва ни­що. За тях на пър­во мя­с­то стои ‘На­ши­ят за­кон’. Към те­зи, ко­и­то по­чи­тат зем­ния за­кон, те ще се от­не­сат бла­го­с­к­лон­но, но към оне­зи, от­ка­за­ли да се пре­к­ло­нят пред идо­ли­зи­ра­на­та съ­бо­та, ня­ма да бъ­де по­ка­за­на ми­лост” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”).

“На ме­с­та­та, къ­де­то ще бъ­дем из­п­ра­ве­ни пред съ­ди­ли­ща­та, ние ще тря­б­ва да се от­ка­жем от на­ши­те пра­ва, до­кол­ко­то то­ва не ни во­ди до про­ти­во­ре­чие с Бо­га. В слу­ж­ба­та си ние не за­щи­та­ва­не на­ши­те пра­ва, но Бо­жи­и­те” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

Към ад­вен­ти­с­ти­те ще се от­на­сят с пре­з­ре­ние

“Съ­щи­ят вла­с­тен ум, кро­ял ин­т­ри­ги сре­щу вер­ни­те в ми­на­ли­те ве­ко­ве, все още се стре­ми да пре­ма­х­не от зе­мя­та оне­зи, ко­и­то се бо­ят от Бо­га и из­пъл­ня­ват Не­го­вия за­кон.

Бо­га­т­с­т­во, ге­ни­ал­ност и об­ра­зо­ва­ние за­е­д­но ще се стре­мят да ги по­к­ри­ят с пре­з­ре­ние. Ти­ра­ни­ч­ни уп­ра­ви­те­ли, слу­жи­те­ли и цър­ко­в­ни чле­но­ве ще за­го­вор­ни­чат про­тив тях. Със сло­во и пе­ро, са­мо­х­вал­с­т­во, за­п­ла­ха и при­с­ме­хи те ще се стре­мят да раз­ру­шат вя­ра­та им” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ще до­й­де вре­ме, ко­га­то по­ра­ди то­ва, че за­щи­та­ва­ме би­б­лей­с­ка­та ис­ти­на ще бъ­дем обя­ве­ни за пре­да­те­ли” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Те­зи, ко­и­то по­чи­тат би­б­лей­с­ка­та съ­бо­та, ще бъ­дат от­х­вър­ле­ни, ка­то вра­го­ве на за­ко­на и ре­да, ка­то на­ру­ши­те­ли на мо­рал­ни­те нор­ми на об­ще­с­т­во­то, при­чи­ня­ва­щи анар­хия и по­к­ва­ра и пре­ди­з­ви­к­ва­щи Бо­жи­и­те съ­д­би над зе­мя­та. Те­х­ни­те до­б­ро­съ­ве­с­т­ни съ­мне­ния ще бъ­дат обя­ве­ни за упор­с­т­во и пре­з­ре­ние спря­мо вла­ст­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Оне­зи, ко­и­то в злия ден със стра­хо­по­чи­та­ние ще слу­жат на Бо­га спо­ред ка­к­то им ди­к­ту­ва съ­ве­ст­та, ще се ну­ж­да­ят от ку­раж, твър­дост и по­з­на­ние за Бо­га и Не­го­во­то сло­во, за­що­то вси­ч­ки, ко­и­то са вер­ни на Не­го, ще бъ­дат го­не­ни, по­д­бу­ди­те им ще бъ­дат оп­ро­вер­га­ва­ни, най-до­б­ри­те им на­ме­ре­ния тъл­ку­ва­ни не­п­ра­вил­но, а име­на­та им за­к­лей­ме­ни ка­то зли” (“Де­я­ния на апо­с­то­ли­те”).

Раз­ли­ч­ни го­не­ния

“Пре­с­ле­д­ва­не­то на про­те­с­тан­ти­з­ма от ка­то­ли­ци­з­ма, чи­и­то ре­зул­та­ти бя­ха по­ч­ти пъл­но­то из­ко­ре­няване на вя­ра­та в Исус, ще бъ­де изя­ве­но в мно­го по-сил­на сте­пен, ко­га­то се обе­ди­нят про­те­с­та­н­ти­з­ма и па­п­с­т­во­то” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Са­та­на има хи­ля­ди при­к­ри­ти бой­ни си­ли, ко­и­то ще бъ­дат на­со­че­ни про­тив вер­ни­те, па­зе­щи Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, за да ги при­ну­дят да по­с­тъ­пят про­тив съ­ве­ст­та им” (Пи­с­мо 30, 1892 г.).

“Не би­ва да се уди­в­ля­ва­ме от то­ва, ко­е­то мо­же да се слу­чи се­га. Не би­ва да се учу­д­ва­ме на ка­к­ви­то ида би­ло про­я­в­ле­ния на те­ро­ра. Оне­зи, ко­и­то по­тъ­п­к­ват под но­зе­те си Бо­жия за­кон, имат съ­що­то от­но­ше­ние, как­во­то има­ха и те­зи, ко­и­то ос­кър­бя­ва­ха и пре­да­до­ха Исус. Без уг­ри­зе­ние на съ­ве­ст­та те ще вър­шат де­ла­та на своя ба­ща ­ дя­во­ла” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Не­ка оне­зи, ко­и­то же­ла­ят да бъ­дат по­д­к­ре­пе­ни ум­с­т­ве­но и ут­вър­де­ни в ис­ти­на­та, да изу­ча­ват ис­то­ри­я­та на Апо­с­тол­с­ка­та цър­к­ва в дни­те след Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та. Изу­ча­вай­те вни­ма­тел­но опи­т­но­с­ти­те на Па­вел и дру­ги­те апо­с­то­ли, за­пи­са­ни в Де­я­ния на апо­с­то­ли­те, за­що­то в на­ши дни Бо­жи­ят на­род тря­б­ва да пре­ми­не през по­до­б­ни из­пи­та­ния” (“Сбор­ник на Па­ул­сън”).

Вся­ка зем­на по­д­к­ре­па ще бъ­де пре­к­ра­те­на

“Скъ­пи­те съ­к­ро­ви­ща ско­ро ня­ма да имат ни­ка­к­ва стой­ност. Ко­га­то бъ­де въ­ве­ден де­к­ре­та, по си­ла­та на кой­то ни­кой не ще мо­же да ку­пу­ва или да про­да­ва, ос­вен те­зи, ко­и­то имат бе­ле­га на звя­ра, мно­го при­до­би­в­ки ня­ма да бъ­дат от по­л­за. Бог ни при­зо­ва­ва се­га да на­п­ра­вим вси­ч­ко, ко­е­то е по си­ли­те ни, за да пре­ду­п­ре­дим це­лия свят” (“Ривю енд Херълд”, 21 март 1878 г.).

“Ид­ва вре­ме, ко­га­то не ще мо­жем да про­да­ва­ме на ка­к­ва­то и да е це­на. Де­к­ре­тът ско­ро ще за­б­ра­ни на хо­ра­та да про­да­ват или да ку­пу­ват от те­зи, ко­и­то ня­мат бе­ле­га на звя­ра. От из­ве­с­т­но вре­ме то­ва мо­же­ше да ста­не ре­ал­ност в Ка­ли­фор­ния, но бе­ше са­мо за­п­ла­ха, ид­ва­ща от че­ти­ри­те ду­ха­щи ве­т­ро­ве, въ­п­ре­ки че са дър­жа­ни от че­ти­ри ан­ге­ли. Все още не сме го­то­ви. Все още има ра­бо­та за вър­ше­не и чак то­га­ва на ан­ге­ли­те ще бъ­де за­по­вя­да­но да се от­те­г­лят, та­ка че че­ти­ри­те ве­т­ро­ве да ду­хат сво­бо­д­но на зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“В по­с­ле­д­ния го­лям кон­ф­ликт, в бор­ба­та със Са­та­на, те­зи, ко­и­то са вер­ни на Бо­га, ще ви­дят, че вся­ка зем­на по­д­к­ре­па ще бъ­де пре­к­ра­те­на. По­ра­ди от­ка­за да на­ру­шат Бо­жия за­кон, не­и­с­ка­щи да се по­д­чи­нят на зем­ни­те си­ли, на тях ще им бъ­де за­б­ра­не­но да ку­пу­ват или да про­да­ват” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Са­та­на ка­з­ва: ‘По­ра­ди опасност от ли­п­са на хра­на и об­ле­к­ло те ще се при­съ­е­ди­нят към све­та в по­тъ­п­к­ва­не­то на Бо­жия за­кон. Це­лия свят ще бъ­де под мое уп­ра­в­ле­ние’” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Мно­зи­на за­т­во­ре­ни за­ра­ди вя­ра­та си

“Ня­кои ще бъ­дат из­п­ра­те­ни в за­т­во­ра, за­що­то от­ка­з­ват да на­ру­шат Го­с­по­д­на­та съ­бо­та” (“Сбир­ка на Па­ул­сън”).

“Ка­то за­щи­т­ни­ци на ис­ти­на­та, не­же­ла­е­щи да по­чи­тат не­дел­на­та съ­бо­та, ня­кои от тях ще бъ­дат хвър­ле­ни в за­т­вор, дру­ги ще бъ­дат из­п­ра­те­ни в из­г­на­ние, а тре­ти ще бъ­дат тре­ти­ра­ни ка­то ро­би. За чо­ве­ш­кия ум се­га вси­ч­ко то­ва из­г­ле­ж­да не­въз­мо­ж­но, но ко­га­то пре­д­па­з­ва­щи­ят Бо­жий Дух бъ­де от­те­г­лен от хо­ра­та и те по­па­д­нат под кон­т­ро­ла на Са­та­на, кой­то не­на­ви­ж­да бо­же­с­т­ве­ни­те уче­ния и при­н­ци­пи, то­га­ва ще се слу­чат не­ве­ро­я­т­ни съ­би­тия. Сър­це­то мо­же да бъ­де мно­го же­с­то­ко, ко­га­то от не­го се от­де­ли­ Бо­жи­ят страх и лю­бов” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ако сме при­зо­ва­ни да стра­да­ме за­ра­ди Бо­жи­е­то име, ще мо­жем с до­ве­рие в Бо­га да оти­дем в за­т­во­ра, ка­к­то мал­ко­то де­те се до­ве­ря­ва на ро­ди­те­ли­те си. Се­га е вре­ме­то да кул­ти­ви­ра­ме вя­ра в Бо­га” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

Мно­зи­на умър­т­ве­ни

“Най-до­бро­то за на­с е да бъ­дем в бли­з­ко об­ще­ние с Бо­га и, ако Той по­же­лае, да бъ­дем мъ­че­ни­ци за ис­ти­на­та. По­с­ле­ди­ци­те мо­же би ще са до­ве­ж­да­не­то на мно­го хо­ра при ис­ти­на­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Мно­зи­на ще бъ­дат за­т­во­ре­ни, мно­зи­на ще бя­гат за жи­во­та си от гра­до­ве­те и аг­ло­ме­ра­ци­и­те, а и мно­зи­на ще бъ­дат мъ­че­ни­ци в Хри­с­то­во­то име, из­п­ра­ве­ни в за­щи­та на ис­ти­на­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Пред нас е раз­к­ри­та па­но­рам­на гле­д­ка за бъ­де­ща­та бор­ба, за ри­с­ка от за­т­вор­ни­че­с­т­во, за из­гу­б­ва­не на иму­ще­с­т­во­то, до­ри и на жи­во­та в за­щи­та на Бо­жия за­кон” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Хо­ра ще изи­с­к­ват по­с­лу­ша­ние към чо­ве­ш­ки­те за­ко­ни, ка­то по то­зи на­чин се по­тъ­п­к­ват Бо­жи­и­те. Те­зи, ко­и­то са на­и­с­ти­на с Бо­га, ще бъ­дат за­п­ла­ш­ва­ни, спря­мо тях щя бъ­дат пра­ве­ни до­но­си и ще бъ­дат обя­ве­ни из­вън за­ко­на. Те ще бъ­дат пре­да­ва­ни от ро­ди­те­ли, бра­тя, кръ­в­ни ро­д­ни­ни и при­я­те­ли до­ри и на смърт” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Ние не ще има­ме ку­ра­жа и твър­до­ст­та на мъ­че­ни­ци­те от ми­на­ло­то, до­ка­то не по­па­д­нем в по­ло­же­ния, по­до­б­ни на те­х­ни­те… Ако се вър­нат го­не­ни­я­та, то­га­ва и бла­го­дат­та, да­де­на да въ­зо­б­но­ви вся­ка си­ла на ду­ша­та, за да се про­я­ви ис­тин­с­ки ге­ро­и­зъм, ще бъ­де на­ли­це” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

“Уче­ни­ци­те не бя­ха на­да­ре­ни с ку­раж и си­ла на ду­ха на мъ­че­ни­ци, до­ка­то не се ну­ж­да­е­ха от по­до­б­на бла­го­дат” (“Жи­во­тът на Ису­с”).

Как да ос­та­нем твър­ди при го­не­ни­я­та

“Ние тря­б­ва да раз­бе­рем, че сле­д­ва да пу­с­нем вси­ч­ки ръ­це ос­вен Хри­с­то­ва­та! При­я­те­ли ще от­п­ра­вят ко­вар­ни до­ка­за­тел­с­т­ва и ще ни пре­да­ват. Ро­ди­те­ли, за­б­лу­де­ни от вра­га,ще ми­с­лят, че слу­жат на Бо­га, ка­то се про­ти­во­по­с­та­вят и по­ла­гат вър­хо­в­ни уси­лия, за да ни по­с­та­вят на тру­д­ни ме­с­та, на­дя­вай­ки се, че ще се от­ре­чем от вя­ра­та си. Но ние тря­б­ва да по­ло­жим ръ­ка­та си вър­ху Хри­с­то­ва­та сред тъм­ни­на­та и опа­с­но­с­ти­те” (“Ма­ра­на­та”).

“Един­с­т­ве­ни­ят на­чин, чрез кой­то хо­ра­та мо­гат да ос­та­нат твър­ди в бор­ба­та, е да са вко­ре­не­ни здра­во в Хри­с­тос! Те тря­б­ва да при­е­мат ис­ти­на­та та­ка­ва, ка­к­ва­то е в Хри­с­тос. И пре­д­с­та­ве­на един­с­тве­но по то­зи на­чин пред ду­ша­та, тя мо­же да по­с­ре­щ­не ко­п­не­жи­те. Про­по­вя­д­ва­не­то на Хри­с­то­ва­та жер­т­ва и Хри­с­тос на­ша пра­в­да ­ то­ва за­до­во­ля­ва ду­ше­в­ния глад. Ако кон­цен­т­ри­ра­ме вни­ма­ни­е­то на хо­ра­та в та­зи ос­но­в­на ис­ти­на, вя­ра­та, на­де­ж­да­та и ку­ра­жът ще до­й­дат в сър­це­то” (“Дне­вен бю­ле­тин на Генералната конференция”, 28 януари 1893 г.).

“Мно­зи­на ще бъ­дат про­го­не­ни за­ра­ди вя­ра­та ни от до­мо­ве­те и на­с­ле­д­с­т­ве­ни­те им име­ния, но ако пре­да­дат сър­ца­та си на Хри­с­тос, при­е­май­ки ве­ст­та на Не­го­ва­та бла­го­дат и ако по­ло­жат си­гур­ността си вър­ху своя За­ме­с­т­ник ­ Бо­жи­ят син, ще бъ­дат из­пъл­не­ни с ра­дост” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 2 юни 1898 г.).

Го­не­ни­я­та ще раз­п­ръ­снат Бо­жия на­род

“Ко­га­то вра­ж­де­б­но­ст­та се по­в­ди­г­не про­тив па­зи­те­ли­те на Бо­жи­я­та съ­бо­та, за Бо­жия на­род мо­же да ста­не не­об­хо­ди­мо да се пре­ме­с­ти от оне­зи ме­с­та, къ­де­то ня­ма да бъ­дат та­ка зле тре­ти­ра­ни.

Бог не же­лае Не­го­ви­те де­ца да ос­та­нат там, къ­де­то, по­д­ло­же­ни на пре­с­ле­д­ва­не от зли чо­ве­ци, не ще се об­ръ­ща вни­ма­ние на при­ме­ра на жи­во­та им и той ще бъ­де в опа­с­ност. Ко­га­то са за­п­ла­ше­ни сво­бо­да­та и жи­во­тъ­т ­ни, то­ва не е в на­ша по­л­за и на­ше за­дъл­же­ние е да се от­те­г­лим в ме­с­та, къ­де­то хо­ра­та же­ла­ят да чу­ят жи­во­т­вор­но­то сло­во и въз­мо­ж­но­с­ти­те за про­по­вя­д­ва­не на би­б­лей­с­ки­те ис­ти­ни са по-бла­го­п­ри­я­т­ни” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ско­ро ще до­й­де вре­ме­то, ко­га­то Бо­жия на­род, по­ра­ди го­не­ни­я­та, ще бъ­де раз­п­ръ­с­нат на мно­го ме­с­та. Те­зи, ко­и­то са по­лу­чи­ли все­с­т­ран­но об­ра­зо­ва­ние, ще имат пре­дим­с­т­ва, къ­де­то и да се на­ми­рат” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.3).

Го­не­ни­е­то ще породи един­с­т­во на Бо­жия на­род

“Ко­га­то бу­ря­та на го­не­ни­е­то ни по­с­ти­г­не, вер­ни­те ов­це ще чу­ят гла­са на ис­тин­с­кия Ов­чар. Ще бъ­дат се­бе­о­т­ри­ца­тел­ни уси­ли­я­та, за спа­ся­ва­не на за­гу­бе­ни­те, ка­то мно­зи­на, ко­ито блу­ж­да­ят из­вън коша­ра­та, ще се вър­нат от­но­во, за да сле­д­ват ве­ли­кия Ов­чар. Бо­жия на­род ще се спло­ти и ще за­с­та­не пред вра­га в строй­на ре­ди­ца. Пред на­б­ли­жа­ва­щи­те об­щи опа­с­но­с­ти бор­ба­та за вър­хо­вен­с­т­во­то ще пре­с­та­не и ня­ма да има спо­ро­ве, кой се смя­та за по-го­лям” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Кри­за­та пра­ви Бо­жи­я­та на­ме­са по-за­бе­ле­жи­тел­на

“От вре­ме на вре­ме Го­с­под изя­вя­ва на­чи­на си на дей­с­т­вие. Той знае то­ва, ко­е­то се слу­ч­ва на зе­мя­та. И ко­га­то ид­ва кри­за, Той раз­к­ри­ва Се­бе Си и се на­ме­с­ва, ка­то осу­е­тя­ва са­та­нин­с­ки­те пла­но­ве. Той че­с­то до­пу­с­ка оп­ре­де­ле­ни съ­би­тия да ста­ват с на­ро­ди, се­мей­с­т­ва и ли­ч­но­с­ти по вре­ме на кри­за, ка­то та­ка Не­го­ва­та на­ме­са про­ли­ча­ва по-яс­но. По­с­ле ос­та­вя фа­к­ти­те са­ми да го­во­рят, че има Бог, Кой­то по­д­дър­жа и за­щи­та­ва Своя на­род.

Ко­га­то яв­но­то не­за­чи­та­не на Бо­жия за­кон ста­не все­о­б­що и Бо­жия на­род бъ­де при­те­с­нен от го­не­ния, про­из­ти­ча­щи от те­х­ни съ­чо­ве­ци, Бог ще се на­ме­си. Ще бъ­де от­го­во­ре­но на пла­мен­ни­те мо­ли­т­ви на Не­го­вия на­род. За­що­то той е ра­до­с­тен, ко­га­то лю­де­те Му Го тър­сят с ця­ло сър­це и гле­дат на Не­го ка­то на из­ба­ви­тел” (“Ревю енд Херълд”, 15 юни 1897 г.)

Стра­да­ни­я­та из­бел­ват Бо­жия на­род

“Ско­ро тру­д­но­с­ти ще спо­ле­тят це­лия свят. Те ще до­й­дат, за ­да мо­же все­ки да по­тър­си и по­з­нае Бо­га. Ня­ма­ме вре­ме за ба­ве­не…

Бо­жи­я­та лю­бов към не­го­ва­та Цър­к­ва е без­к­рай­на! Гри­жа­та за На­с­ле­д­с­т­во­то Му е не­с­пир­на. Той не би до­пу­с­нал ни­то ед­но стра­да­ние да спо­ле­ти цър­к­ва­та, но то е от ос­но­в­на ва­ж­ност за не­й­но­то пре­чи­с­т­ва­не не­й­но­то на­с­то­я­ще и ве­ч­но до­б­ро. Той ще очи­с­ти цър­к­ва­та, ка­к­то сто­ри то­ва с хра­ма в на­ча­ло­то и края на зем­на­та Си ми­сия. Вси­ч­ки из­пи­та­ния, ко­и­то спо­ле­тя­ват цър­к­ва­та, ид­ват, за да мо­же Не­го­вия на­род да при­до­бие по-го­ля­мо бла­го­че­с­тие и си­ла при три­ум­фал­но­то но­се­не на кръ­с­та във вси­ч­ки ча­с­ти на све­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Стра­да­ни­я­та, из­пи­та­ни­я­та, из­ку­ше­ни­я­та, бе­ди­те и из­пи­ти­те, це­ля­щи да ни про­ве­рят, са Бо­жий на­чин да ни пре­чи­с­ти и при­го­т­ви за не­бе­с­на­та жи­т­ни­ца” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).