XI. ИЗ­МА­МИ­ТЕ НА СА­ТА­НА ПРЕЗ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ­ТЕ ДНИ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XI. ИЗ­МА­МИ­ТЕ НА СА­ТА­НА ПРЕЗ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ­ТЕ ДНИ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XI. ИЗ­МА­МИ­ТЕ НА СА­ТА­НА ПРЕЗ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ­ТЕ ДНИ

Под ман­ти­я­та на хри­с­ти­ян­с­т­во­то

“Ние на­б­ли­жа­ва­ме края на зем­на­та ис­то­рия и Са­та­на ра­бо­ти, ка­к­то ни­ко­га до­се­га. Той се стре­ми да из­пъл­ня­ва ро­ля­та на ръ­ко­во­ди­тел на Хри­с­ти­ян­с­кия свят. Ра­бо­ти с чу­д­на бър­зи­на чрез лъ­ж­ли­ви­те си чу­де­са. Са­та­на е пре­д­с­та­вен ка­то оби­ка­лящ, ре­вящ лъв, тър­сещ ко­го да по­гъл­не. Той же­лае да об­х­ва­не це­лия свят в сво­ят съ­юз. Кри­ей­ки ис­тин­с­ка­та си уро­д­ли­ва съ­щ­ност под ман­ти­я­та на Хри­с­ти­ян­с­т­во­то, той си при­с­во­я­ва от­ли­чи­тел­ни­те бе­ле­зи на хри­с­ти­я­нин и за­я­вя­ва, че е Хри­с­тос”(“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

“Бо­жи­е­то сло­во ка­з­ва, че ко­га­то То се на­га­ж­да към вра­же­с­ки­те на­ме­ре­ния, Са­та­на по­с­ре­д­с­т­вом дей­с­т­ви­я­та си ще изя­ви го­ля­ма мощ, из­по­л­з­вай­ки хри­с­ти­ян­с­т­во­то ка­то пре­текст, та­ка, че ‘ако е въз­мо­ж­но да за­б­лу­ди и из­б­ра­ни­те (Матей 24:24)’” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“След ка­то ду­хо­ве­те ще из­по­вя­д­ват вя­ра в Би­б­ли­я­та и ува­же­ние към цър­ко­в­ни­те ин­с­ти­ту­ции, тя­х­но­то де­ло ще бъ­де при­е­ма­но ка­то про­я­ва на бо­же­с­т­ве­на си­ла” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”)

“Най-сил­на­та опо­ра на на­си­ли­е­то в на­шия свят не е не­че­с­ти­ви­ят жи­вот на па­д­на­ли­те гре­ш­ни­ци или на де­г­ра­ди­ра­ли­те ли­ч­но­с­ти; то­ва е жи­во­тът, кой­то е до­б­ро­де­те­лен, по­ч­тен и бла­го­ро­ден, но в кой­то е по­д­х­ран­ван грях, по­рок и гле­зе­не… Ге­ни­ят, та­лан­тът, съ­чу­в­с­т­ви­е­то, до­ри ми­ло­с­ти­ви­те и лю­бе­з­ни по­с­тъ­п­ки мо­гат да бъ­дат из­по­л­з­ва­ни от Са­та­на ка­то при­м­ки при­мам­ва­щи ду­ши по пъ­тя на по­ги­бел­та” (“Възпитание”).

Измами в Ад­вен­т­на­та цър­к­ва

“Ние тря­б­ва да се бо­им мно­го по­ве­че от то­ва, ко­е­то е въ­т­ре, от­кол­ко­то от то­ва, ко­е­то е от­вън. Пре­ч­ки­те по пъ­тя на ус­пе­ха и при­до­би­ва­не­то на си­ла про­из­ти­чат в да­леч по-го­ля­ма сте­пен от цър­к­ва­та, от­кол­ко­то от све­та. Не­вяр­ва­щи­те имат пра­во да оча­к­ват, че оне­зи, ко­и­то из­по­вя­д­ват, че па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и имат вя­ра­та Ису­со­ва, ще сто­рят по­ве­че от ко­я­то и да е дру­га гру­па хо­ра, за да по­д­к­ре­пят и удо­с­то­ят с чест ка­у­за­та, ко­я­то пре­д­с­та­вят, със съ­дър­жа­тел­ния си жи­вот, на­бо­жен при­мер и по­ло­жи­тел­но вли­я­ние. Но кол­ко че­с­то не­и­с­к­ре­ни­те за­щи­т­ни­ци на ис­ти­на­та по­со­ч­ват най-го­ле­ми­те спън­ки ка­то пре­дим­с­т­ва. Не­про­ди­к­ту­ва­ни от вя­ра­та от­с­тъ­п­ки, съм­ни­тел­ни из­ка­з­ва­ния и по­с­то­ян­с­т­во в тъм­ни­на­та на­сър­ча­ват при­съ­с­т­ви­е­то на зли­те ан­ге­ли и от­ва­рят път за из­пъл­не­ни­е­то на са­та­нин­с­ки­те пла­но­ве” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Лъ­ж­ли­ви­те ду­хо­ве про­ти­во­ре­чат на пи­са­ни­е­то

“Све­ти­и­те тря­б­ва да до­с­ти­г­нат до раз­би­ра­не­то за на­с­то­я­ща­та ис­ти­на (под “настоящата истина” пионерите на адвентното движение са разбирали проповядването на трите ангелски вести от Откр. 14:7-10 [бел. на ред.]), на­ми­ра­ща се в Пи­са­ни­е­то, ко­я­то те са длъ­ж­ни да по­д­дър­жат. Те тря­б­ва да раз­бе­рат ис­ти­на­та за мър­т­ви­те и че де­мон­с­ки ду­хо­ве ще им се явя­ват, пре­д­с­та­вяй­ки им се за лю­би­ми при­я­те­ли и ро­д­ни­ни, ка­то за­я­вя­ват, че съ­д­ба­та им е про­ме­не­на, а съ­що и дру­ги не­би­б­лей­с­ки уче­ния” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Те­зи лъ­ж­ли­ви ду­хо­ве, иг­ра­ей­ки ро­ли­те на апо­с­то­ли, ще имат за цел да ос­по­рят то­ва, ко­е­то те (ис­тин­с­ки­те апо­с­то­ли) са пи­са­ли под ръ­ко­во­д­с­т­во­то на Све­тия дух. Ще от­ри­чат и бо­же­с­т­ве­ния про­из­ход на Би­б­ли­я­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Чрез две­те го­ле­ми за­б­лу­ди ­ без­с­мър­ти­е­то на ду­шата и ос­ве­ща­ва­не­то на Не­де­ля­та, Са­та­на ще об­вър­же хо­ра­та в за­б­лу­ди­те си. До­ка­то пър­ва­та е на ос­но­ва­та на спи­ри­ти­з­ма, вто­ра­та съ­з­да­ва при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния с Рим” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ли­ч­но­с­ти, ко­и­то за­я­вя­ват, че са Исус Хри­с­тос, ще се по­я­вят, ка­то ще пре­тен­ди­рат за ти­т­ла­та и за слу­же­не­то, при­на­д­ле­жа­щи на Зем­ния из­ку­пи­тел. Те ще вър­шат ве­ли­ки чу­де­са на из­це­ле­ние и ще за­я­вя­ват, че имат не­бе­с­ни от­к­ро­ве­ния, про­ти­во­ре­ча­щи на сви­де­тел­с­т­ва­та, да­де­ни в Би­б­ли­я­та…

Но Бо­жи­ят на­род не ще бъ­де за­б­лу­ден! Уче­ни­я­та на то­зи мним Хри­с­тос не са в хар­мо­ния с Би­б­ли­я­та. Не­го­во­то бла­го­с­ло­ве­ние се ос­но­ва­ва на слу­жи­те­ли­те на звя­ра и не­го­вия об­раз, на гру­па­та от хо­ра, за ко­и­то Би­б­ли­я­та ка­з­ва, че то­ч­но вър­ху нея ще бъ­де из­лян Бо­жи­ят не­по­д­п­ра­вен гняв” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Фал­ши­во про­бу­ж­да­не

“Аз ви­дях, че Бог има Свои че­с­т­ни де­ца в па­д­на­ли­те цър­к­ви и пре­ди да бъ­дат из­ле­ти яз­ви­те, слу­жи­те­ли и ми­ря­ни ще бъ­дат при­зо­ва­ни да на­пу­с­нат те­зи цър­к­ви и охо­т­но ще при­е­мат ис­ти­на­та. Са­та­на знае то­ва и пре­ди да про­з­ву­чи ви­со­ки­ят вик на тре­тия ан­гел ще раз­д­ви­жи те­зи ре­ли­ги­о­з­ни об­ще­с­т­ва та­ка, че вси­ч­ки, ко­и­то от­х­вър­лят ис­ти­на­та, да ми­с­лят, че Бог е с тях” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Пре­ди по­с­ле­д­но­то из­ли­ва­не на Бо­жи­и­те съ­д­би над зе­мя­та сред Бо­жи­ят на­род ще за­по­ч­не та­ко­ва про­бу­ж­да­не на апо­с­тол­с­ка­та на­бо­ж­ност, ка­к­ва­то не е би­ла за­с­ви­де­тел­с­т­ва­на от апо­с­тол­с­ко вре­ме… Вра­гът на ду­ши же­лае да по­пре­чи на то­ва де­ло и пре­ди да до­й­де оп­ре­де­ле­но­то за то­ва про­бу­ж­да­не вре­ме, той ще се опи­та да го пре­до­т­в­ра­ти, ка­то вка­ра в не­го фалш. Ще има цър­к­ви, ко­и­то ще ус­пее да из­ма­ми и да взе­ме под сво­я­та из­мам­на мощ, ка­то ще се по­с­та­рае да пре­д­с­та­ви то­ва ка­то из­ли­ва­не на Бо­жи­и­те спе­ци­ал­ни бла­го­с­ло­ве­ния; ще бъ­де изя­ве­но ка­к­во оз­на­ча­ва го­лям ре­ли­ги­о­зен ин­те­рес…

Съ­ще­с­т­ву­ва емо­ци­о­нал­на въз­бу­ж­да­не, сме­с­ва­не на ис­ти­на­та с лъ­жа­та, ко­е­то е до­б­ре при­с­по­со­бе­но, за да за­б­лу­ж­да­ва. Ня­ма ну­ж­да ня­кой да бъ­де из­ма­мен. В све­т­ли­на­та на Бо­жи­е­то сло­во не е тру­д­но да бъ­де оп­ре­де­ле­но ес­те­с­т­во­то на дви­же­ни­я­та. Къ­де­то хо­ра­та пре­не­б­ре­г­ват би­б­лей­с­ко­то сви­де­тел­с­т­во, от­в­ръ­щай­ки се от те­зи яс­ни, из­пи­т­ва­щи ду­ми­те ис­ти­ни, це­ля­щи от­ри­ча­не от све­та, мо­жем да бъ­дем си­гур­ни, че не по­чи­ват Бо­жи­и­те бла­го­с­ло­ве­ния” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Му­зи­ка­та е на­п­ра­ве­на при­мам­ка

“За съ­би­ти­я­та, ко­и­то Бог ми опи­са, че са се слу­чи­ли в Ин­ди­а­на, Бог ми по­ка­за, че ще ста­нат мал­ко пре­ди края на бла­го­да­т­но­то вре­ме. Ще бъ­дат из­вър­ш­ва­ни вся­ка­к­ви чу­да­то­с­ти. Ви­ко­ве под съ­п­ро­вод на ба­ра­ба­ни, му­зи­ка и тан­ци. Умът на ра­зум­ни­те ще се обър­ка та­ка, че те не ще мо­гат да взе­мат пра­вил­ни ре­ше­ния…

Влу­дя­ва­ща му­зи­ка шо­ки­ра ра­зу­ма и изо­па­ча­ва, а му­зи­ка­та мо­же да бъ­де за бла­го­с­ло­ве­ние, ако се из­по­л­з­ва пра­вил­но. Си­ли­те на Са­та­на из­по­л­з­ват шу­ма и вря­ва­та, съ­з­да­вай­ки ве­се­лие и то­ва е на­ре­че­но де­ло на Све­тия Дух… Не­ща­та, ста­ва­ли в ми­на­ло­то, ще се слу­ч­ват и в бъ­де­ще. По­с­ре­д­с­т­вом на­чи­на, по кой­то се из­пъл­ня­ва, Са­та­на ще на­п­ра­ви му­зи­ка­та при­мам­ка” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т. 2).

Фал­ши­во го­во­ре­не на ези­ци

“Фа­на­ти­зъм, изо­па­че­на ра­дост, лъ­ж­ли­во го­во­ре­не на ези­ци и шум­ни му­зи­кал­ни из­пъл­не­ния са би­ли счи­та­ни за да­ро­ве от Бо­га, да­де­ни на цър­к­ва­та му. Ня­кои бя­ха за­б­лу­де­ни в то­ва от­но­ше­ние. Те­х­ни­те пло­до­ве не са по­ле­з­ни. ‘Ще­ ги по­з­на­е­те по пло­до­ве­те!’ Фа­на­ти­з­мът и еу­фо­ри­я­та са би­ли счи­та­ни за спе­ци­ал­но до­ка­за­тел­с­т­во за вя­ра. Ня­кои не са за­до­во­ле­ни от съ­би­ра­не­то, ако не са пре­ка­ра­ли вре­ме­то си там ща­с­т­ли­во, из­пъл­не­ни със си­ло­ви усе­ща­ния. Те по­с­то­ян­с­т­ват в то­ва и до­с­ти­гат да въз­бу­да на чу­в­с­т­ва­та. Но вли­я­ни­е­то от та­ка пре­ка­ра­но­то вре­ме не е бла­го­т­вор­но. Ко­га­то ща­с­т­ли­вия по­лет на чу­в­с­т­ва­та пре­с­тои, те се чу­в­с­т­ват по-ло­шо, от­кол­ко­то пре­ди съ­б­ра­ни­е­то, за­що­то ща­с­ти­е­то им не про­из­ти­ча от пра­ви­лен из­то­ч­ник.

Най-по­ле­з­ни­те съ­би­ра­ния за ду­хо­в­ния на­пре­дък са оне­зи, ко­и­то се ха­ра­к­те­ри­зи­рат със се­ри­о­з­ност и дъл­бо­ко се­бе­и­з­пи­т­ва­не на сър­це­то, ка­то все­ки же­лае ре­в­но­с­т­но да се се­бе­и­з­пи­та, и с го­ля­ма скром­ност да се учи от Хри­с­тос” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

Зли ан­ге­ли под фор­ма на чо­ве­ш­ки съ­ще­с­т­ва

“Са­та­на ще из­по­л­з­ва вся­ка въз­мо­ж­ност да пре­лъ­с­ти ду­ши, от­де­ляй­ки ги от вер­но­ст­та им към Бо­га. Той и ан­ге­ли­те му ще се явя­ват на зе­мя­та в об­ра­зи на хо­ра, за да за­б­лу­ж­да­ват. Бо­жии ан­ге­ли съ­що ще се явя­ват в об­ра­зи на хо­ра, из­по­л­з­вай­ки все­ки на­чин, кой­то е по си­ли­те им, за да осу­е­тя­ват на­ме­ре­ни­я­та на вра­га” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

“Зли ан­ге­ли в чо­ве­ш­ки об­раз ще раз­го­ва­рят с оне­зи, ко­и­то по­з­на­ват ис­ти­на­та. Ще тъл­ку­ват и ще пре­д­с­та­вят по­г­ре­ш­но уче­ни­я­та на Бо­жи­и­те ве­с­ти­те­ли. Да­ли ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден са за­б­ра­ви­ли пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, да­де­но в Ефе­ся­ни в гла­ва 6? Ние сме въ­в­ле­че­ни в бор­ба със си­ли­те на тъм­ни­на­та. Ако не сле­д­ва­ме на­шия Во­дач, вър­вей­ки бли­зо до не­го, Са­та­на ще ни по­бе­ди” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Зли ан­ге­ли, при­е­ли об­ра­за на вяр­ва­щи, ще ра­бо­тят сред нас, за да пре­ди­з­ви­кат дух на не­ве­рие. Но не­ка то­ва да не ви обе­з­ку­ра­жа­ва, а да на­ка­ра ис­к­ре­но­то сър­це да тър­си по­мощ от Го­с­по­да про­тив са­та­нин­с­ки­те си­ли. Те­зи зли си­ли ще при­съ­с­т­ват на на­ши­те съ­б­ра­ния не да по­лу­чим бла­го­с­ло­ве­ние, а да пре­чат на вли­я­ни­е­то на Све­тия Дух” (“Ра­зум, ха­ра­к­тер, ли­ч­ност”).

Явя­ва­не на мър­т­ви

“Не пре­д­с­та­в­ля­ва тру­д­ност за зли­те ан­ге­ли да иг­ра­ят ро­ля­та ка­к­то на све­т­ци, та­ка и на гре­ш­ни­ци, ко­и­то са в гро­бо­ве­те, и да пра­вят те­зи фал­ши­фи­ка­ции ви­ди­ми за чо­ве­ш­ки­те очи. Те­зи ‘въ­п­лъ­ще­ния’ ще ста­ват все по-че­с­ти и съ­би­тия с все по-сен­за­ци­о­нен ха­ра­к­тер ще се слу­ч­ват с на­б­ли­жа­ва­не­то на края” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“То­ва е най-ус­пе­ш­но­то и омай­ва­що са­та­нин­с­ко за­б­лу­ж­де­ние ­ въз­мо­ж­но­ст­та да бъ­дат при­в­ле­че­ни сим­па­ти­и­те на оне­зи, ко­и­то са по­ло­жи­ли сво­и­те лю­би­ми в гро­ба. Зли ан­ге­ли ще се явя­ват в об­ра­за на те­зи мно­го­о­би­ч­ни и ще раз­ка­з­ват слу­ч­ки, свър­за­ни с жи­во­та им, вър­шей­ки не­ща, ко­и­то са пра­ви­ли, ко­га­то са би­ли жи­ви. По то­зи на­чин ще на­ка­рат хо­ра­та да вяр­ват, че те­х­ни­те мър­т­ви при­я­те­ли са ан­ге­ли, ле­тя­щи око­ло жи­ви­те е об­щу­ва­щи с тях. Към те­зи ан­ге­ли, ко­и­то твър­дят, че са по­чи­на­ли при­я­те­ли, по­з­на­ти­те им се от­на­сят ка­то към не­съм­не­ни бо­же­с­т­ва, и мно­го те­х­ни ду­ми имат по-го­ля­ма стой­ност от Би­б­ли­я­та” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 26 август 1889 г.).

“Са­та­на има си­ла­та да до­ве­де пред хо­ра­та те­х­ни­те по­чи­на­ли по­з­на­ти. Фал­ши­фи­ка­ци­я­та е не­на­д­ми­на­та ­ вън­ш­ност, ду­ми­те и тем­бъ­рът на гла­са са въз­про­из­ве­де­ни с чу­д­на то­ч­ност. Мно­зи­на с по­мо­щ­та на са­та­нин­с­ки­те ду­хо­ве ще се сре­щ­нат ли­це в ли­це с оби­ча­ни ро­д­ни­ни или при­я­те­ли, ко­и­то го­во­рят най-опа­с­ни ере­си. Те­зи по­се­ти­те­ли ще апе­ли­рат към на­ши­те чу­в­с­т­ва и ще вър­шат чу­де­са, за да за­т­вър­дят пре­тен­ци­и­те си” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Сата­на, ими­ти­ращ Хри­с­тос

“Вра­гът се по­д­го­т­вя, за да за­б­лу­ди це­лия свят със си­ла­та си, с ко­я­то вър­ши чу­де­са. Той ще си при­с­вои пра­во­то не са­мо да се пре­д­с­та­вя ка­то ан­гел на све­т­ли­на­та, но и да ими­ти­ра Исус Хри­с­тос” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Ако хо­ра­та се­га се за­б­лу­ж­да­ват та­ка ле­с­но, как ще ус­то­ят, ко­га­то Са­та­на ще ими­ти­ра Хри­с­тос и ще вър­ши чу­де­са? Кой ще ос­та­не не­пре­к­ло­нен към фал­ши­фи­ка­ци­и­те му то­га­ва, ко­га­то ще за­я­вя­ва, че е Исус Хри­с­тос, но е Лу­ци­фер, кой­то ими­ти­ра Хри­с­то­ва­та ли­ч­ност и яв­но вър­ши де­ла­та на Хри­с­тос” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Са­та­на ще ов­ла­дее сфе­ра­та си на дей­ност и ще ими­ти­ра Исус. Ще пре­д­с­та­ви по­г­ре­ш­но, ще зло­у­по­т­ре­бя­ва и изо­па­ча­ва вси­ч­ко, ко­е­то и във въз­мо­ж­но­с­ти­те му” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ед­на зем­на си­ла ра­бо­ти за осъ­ще­с­т­вя­ва­не на по­с­ле­д­ни­те ве­ли­ки сце­ни от дра­ма­та. Са­та­на ид­ва ка­то Хри­с­тос и из­по­л­з­ва ця­ла­та за­б­лу­да на не­че­с­ти­е­то при оне­зи, ко­и­то са се об­вър­за­ли в тай­ни об­ще­с­т­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

Са­та­на на­по­до­бя­ва на Хри­с­тос във вся­ко от­но­ше­ние

“Има гра­ни­ца, от­въд ко­я­то Са­та­на не мо­же да ми­не, ка­то при­зо­ва­ва на по­мощ из­ма­ма­та и по­д­п­ра­вя де­ло­то, ко­е­то ня­ма си­ли да при­ве­де в дей­с­т­вие. В по­с­ле­д­ни­те дни той ще из­по­л­з­ва то­зи по­д­ход, за да на­ка­ра хо­ра­та да му по­вяр­ват, че е Хри­с­тос, дошъл за вто­ри път на све­та. На­и­с­ти­на ще се пре­об­ра­зи в све­тъл ан­гел. Но до­ка­то но­си вси­ч­ки бе­ле­зи на Хри­с­тос, до­ка­то про­дъл­жа­ва “при­ше­с­т­ви­е­то” му, той не ще за­б­лу­ди ни­ко­го, а са­мо оне­зи, ко­и­то по­до­б­но на фа­ра­о­на се опи­т­ват да от­ре­кат ис­ти­на­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ка­то вър­хов мо­мент в го­ля­ма­та дра­ма на за­б­лу­да Са­та­на ще ими­ти­ра Хри­с­тос. Дъл­го вре­ме цър­к­ва­та е въз­ве­с­тя­ва­ла, че оча­к­ва при­ше­с­т­ви­е­то на Спа­си­те­ля ка­то кул­ми­на­ция на на­де­ж­ди­те си. Се­га го­ле­ми­ят из­мам­ник ще на­п­ра­ви яв­но Хри­с­то­во­то ид­ва­не. В раз­ли­ч­ни ме­с­та на пла­не­та­та Са­та­на ще се явя­ва всред хо­ра­та ка­то мо­гъ­що съ­ще­с­т­во с ос­ле­пи­те­лен бля­сък, на­по­до­бя­ващ на опи­са­ни­е­то, да­де­но от Йо­ан за Бо­жия син (Откр. 1:12-15). Сла­ва­та, ко­я­то го за­о­би­ка­ля е не­що не­на­д­ми­на­то, ко­е­то очи­те на смър­т­ни­те ни­ко­га не са ви­ж­да­ли. Ви­ко­ве на три­умф про­це­п­ват въз­ду­ха: ‘Хри­с­тос е до­шъл! Хри­с­тос е до­шъл!’ Хо­ра­та ще се пре­к­ла­нят от въз­хи­ще­ние пред не­го, до­ка­то в то­ва вре­ме той из­ди­га ръ­це­те си и про­из­на­ся бла­го­с­ло­ве­ние над тях, ка­к­то Хри­с­тос бла­го­с­ло­ви уче­ни­ци­те си, ко­га­то бе­ше на зе­мя­та. Гла­сът му е не­жен и при­я­тен, пъ­лен с му­зика, с ми­ли, лю­бя­щи сло­ва той пре­д­с­та­вя ня­кои от съ­щи­те сла­в­ни, не­бе­с­ни ис­ти­ни, ко­и­то Спа­си­те­лят из­го­ва­ря­ше; ле­ку­ва бол­ни хо­ра и то­га­ва, при­с­во­и­ли­ят си ха­ра­к­те­ра на Хри­с­тос, при­зо­ва­ва съ­бо­та­та да бъ­де за­ме­не­на с не­де­ля­та и за­по­вя­д­ва на хо­ра­та да о­с­ве­ща­ват де­ня, кой­то той е бла­го­с­ло­вил” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Са­та­на пре­тен­ди­ра, че на мо­ли­т­ви­те на све­т­ци­те се от­го­ва­ря

“Са­та­на раз­би­ра, че се на­ми­ра на грани­ца­та на про­ва­ла. Той не мо­же да оби­ко­ли це­лия свят. За­по­ч­ва да пра­ви по­с­ле­д­но, от­чай­ва­що уси­лие, за да по­бе­ди вяр­ва­щи­те със за­б­лу­ди. Об­ли­ча се в цар­с­т­ве­ни оде­ж­ди, опи­са­ни във ви­де­ни­е­то на Йо­ан. Има си­ла­та да на­п­ра­ви то­ва. Пред за­б­лу­де­ни­те си по­с­ле­до­ва­те­ли от Хри­с­ти­ян­с­кия свят, ко­и­то са от­х­вър­ли­ли лю­бо­в­та и ис­ти­на­та, на на­ми­рат удо­вол­с­т­вие в не­че­с­ти­е­то (пре­с­тъ­п­ва­не­то на за­ко­на), ще се яви ка­то Хри­с­тос, ид­ващ за вто­ри път на зе­мя­та.

Той за­я­вя­ва, че е Хри­с­тос, и си вяр­ва, че е на­и­с­ти­на Хри­с­тос ­ кра­си­во, мо­гъ­що съ­ще­с­т­во, об­ле­че­но с ве­ли­чие, го­во­ри с не­жен глас при­я­т­ни сло­ва, но­си­тел на сла­ва, не­на­д­ми­на­та от ни­що, ко­е­то чо­ве­ш­ки­те очи са ви­ж­да­ли. То­га­ва не­го­ви­те из­ма­ме­ни и за­б­лу­де­ни по­с­ле­до­ва­те­ли въз­к­ли­к­ват с вик на по­бе­да: ‘Хри­с­тос до­й­де за вто­ри път! Хри­с­тос е до­шъл!’ Той из­ди­га ръ­це­те си, за да ги бла­го­с­ло­ви, ка­к­то Исус пра­ве­ше, ко­га­то бе­ше за пър­ви път на зе­мя­та…

Све­ти­и­те гле­дат с уди­в­ле­ние. И те ли ще бъ­дат за­б­лу­де­ни? И те ли ще слу­жат на Са­та­на? Бо­жии ан­ге­ли са око­ло тях. Раз­на­ся се чист и уве­рен, ме­ло­ди­чен глас: ‘По­г­ле­д­не­те!’

Мо­ле­щи­те се хо­ра имат ед­на цел ­ край­но­то и ве­ч­но спа­се­ние на те­х­ни­те ду­ши. Та­зи цел бе­ше пред тях по­с­то­ян­но ­ без­с­мър­т­ни­ят жи­вот бе­ше обе­щан на те­зи, ко­и­то ус­то­ят до край. О, кол­ко ре­в­но­с­т­ни и пла­мен­ни бя­ха ко­п­не­жи­те им. Съ­дът и ве­ч­но­ст­та са ви­ж­да­ха. Чрез вя­ра­та те­х­ни­те очи бя­ха при­ко­ва­ни в бле­с­тя­щия трон, пред кой­то об­ле­че­ни­те в бе­ли дре­хи тря­б­ва­ше да за­с­та­нат. То­ва ги въз­дър­жа­ше от пре­да­ва­не­то им на гре­ха.

Още ед­но уси­лие и по­с­ле­д­на­та за­б­лу­да на Са­та­на ще е осъ­ще­с­т­ве­на. Той чу­ва не­пре­се­к­ва­що­то мо­ле­ние към Хри­с­тос да до­й­де и да ги из­ба­ви. По­с­ле­д­на­та стра­те­гия е ими­ти­ра­не­то на Хри­с­тос, за да мо­гат хо­ра­та да по­ми­с­лят, че е да­ден от­го­вор на те­х­ни­те мо­ли­т­ви” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

Как са по­д­п­ра­ве­ни раз­ли­чи­я­та, про­из­ти­ча­щи от ис­ти­на­та

“На Са­та­на не е по­з­во­ле­но да по­д­п­ра­ви на­чи­на, по кой­то ще се осъ­ще­с­т­ви Хри­с­то­во­то при­ше­с­т­вие” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Са­та­на… ще се по­я­ви ка­то Исус, вър­шей­ки го­ле­ми чу­де­са; хо­ра­та ще па­д­нат пред не­го и ще му се по­к­ло­нят ка­то на Го­с­под. На нас ще бъ­де за­по­вя­да­но да слу­жим на то­ва съ­ще­с­т­во, ко­е­то е по­чи­та­но от све­та ка­то Хри­с­тос. Ка­к­во ще сто­рим? Да ка­жем, че Исус Хри­с­тос ни е пре­ду­п­ре­дил за то­зи враг, най-злия про­ти­в­ник на чо­ве­ка и пре­тен­ди­ращ, че е Бог е че ко­га­то Хри­с­тос до­й­де в сила и го­ля­ма сла­ва ще бъ­де при­д­ру­жен от десетки хиляди по десетки хиляди ан­ге­ли и хи­ля­ди по хи­ля­ди. То­га­ва ние ще по­з­на­ем гла­са му” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.6).

“Са­та­на се стре­ми да спе­че­ли вся­ко пре­дим­с­т­во… Пре­об­ле­чен ка­то све­тъл а­нгел, той ще об­хо­ди зе­мя­та ка­то чу­до­т­во­рец. С не­ж­ни сло­ва ще изя­ви чу­в­с­т­ва на въз­ви­ше­ност, ду­ми на до­б­ро­та ще бъ­дат из­го­во­ре­ни и ще пра­ви до­б­ри де­ла чрез си­ла­та му. Хри­с­тос ще бъ­де ими­ти­ран. Но се раз­ли­ча­ва от Са­та­на по то­ва, че ими­та­то­рът ис­ка да от­к­ло­ни хо­ра­та от Бо­жия за­кон! Ни­що оба­че не мо­же да про­ме­ни то­ва, та­ка, че той ще по­д­п­ра­ви пра­в­да­та и, ако е въз­мо­ж­но, да за­б­лу­ди и из­б­ра­ни­те Ко­ро­но­ва­ни, пре­зи­ден­ти, ръ­ко­во­ди­те­ли, за­е­ма­щи ви­со­ки по­с­то­ве, ще скло­нят гла­ва пред фал­ши­ви­те му уче­ния” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко­то об­ра­зо­ва­ние”).

Ще бъ­дат из­вър­ше­ни чу­де­са

“Пред очи­те ни ще бъ­дат ле­ку­ва­ни бол­ни и ще се вър­шат чу­де­са. Го­т­вим ли се за из­пи­та­ни­е­то, ко­е­то ни оча­к­ва, ко­га­то лъ­ж­ли­ви­те чу­де­са на мни­мия Хри­с­тос ще бъ­дат из­вър­ш­ва­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“Хо­ра, по­па­д­на­ли под вли­я­ние на зли ду­хо­ве, ще вър­шат чу­де­са. Те ще раз­ру­ша­ват здра­ве­то на хо­ра­та, про­из­на­ся­й­ки на тях за­к­ли­на­ния, и по­с­ле ще го въз­с­та­но­вя­ват, ка­рай­ки всички да мис­лят, че бол­ни­те са из­ле­ку­ва­ни по чу­ден на­чин. То­ва Са­та­на ще въ­р­ши че­с­то” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Де­ла на чу­де­са, с ко­и­то Са­та­на ще бъ­де тя­с­но свързан, ско­ро ще за­по­ч­нат да ста­ват. Бо­жи­е­то сло­во за­я­вя­ва, че Са­та­на ще вър­ши чу­де­са. Той ще при­чи­ня­ва бо­ле­с­ти на хо­ра­та и по­с­ле вне­за­п­но ще от­те­г­ля от тях са­та­нин­с­ка­та се си­ла. То­га­ва те ще бъ­дат из­це­ле­ни. Те­зи де­ла на яв­но ле­ку­ва­не ще бъ­дат из­пит за ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т. 2).

“Са­та­на ще мо­же чрез раз­ли­ч­ни из­ма­ми да вър­ши чу­де­са, ко­и­то ще бъ­дат счи­та­ни за ис­тин­с­ки. С та­ки­ва чу­де­са се на­дя­ва­ше да из­пи­та и из­раил­тя­ни­те по вре­ме­то на из­ба­в­ле­ни­е­то им от Еги­пет” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

Огън от не­бе­то

“Не би­ва да се ос­ла­ня­ме на чо­ве­ш­ки пре­тен­ции. Те мо­же, ка­к­то Исус ка­з­ва, да са про­я­ва на чу­до­т­вор­ни де­ла на ле­ку­ва­не. Ин­те­ре­с­но е, че зад тях стои го­ле­ми­ят из­мам­ник, вър­шещ чу­де­са, кой­то ще на­п­ра­ви до­ри и огън да па­д­не от не­бе­то пред чо­ве­ш­ки­те очи” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“То­ва са лъ­ж­ли­ви са­та­нин­с­ки чу­де­са,с ко­и­то ще за­п­ле­ни све­та, ка­то на­п­ра­ви и огън да па­д­не от не­бе­то пред чо­ве­ш­ки­те очи. Ще вър­ши чу­де­са и та­зи чу­де­с­но чу­до­т­вор­на си­ла ще за­в­ла­дее це­лия свят” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Са­та­на ще до­й­де да за­б­лу­ди, ако е въз­мо­ж­но, и из­б­ра­ни­те. Той ще пре­тен­ди­ра, че е Хри­с­тос, ка­то ще за­я­вя­ва, че е го­ле­ми­ят ле­чи­тел-ми­си­о­нер. Ще на­п­ра­ви огън да па­д­не от не­бе­то пред ли­це­то на чо­ве­ци­те, за да до­ка­же, че е Бог” (“Здра­в­но слу­же­не”).

“В Сло­во­то е ка­за­но, че Са­та­на ще ра­бо­ти по­с­ре­д­с­т­вом ан­ге­ли­те си, от­де­ли­ли се от вя­ра­та, ко­и­то ще вър­шат при­ви­д­ни чу­де­са, до­ри сва­ляй­ки огън от не­бе­то пред чо­ве­ци­те” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“И вър­ше­ше го­ле­ми зна­ме­ния, до­там що­то на­п­ра­ви огън да сли­за от не­бе­то на зе­мя­та пред чо­ве­ци­те. И ма­ме­ше жи­ве­е­щи­те на зе­мя­та чрез зна­ме­ни­я­та, ко­и­то му бе­ше по­з­во­ле­но да вър­ши (Откр. 13:13,14). По­ве­че из­ма­ми не са пре­д­с­та­ве­ни тук. Хо­ра­та са за­б­лу­де­ни чрез чу­де­са­та, ко­и­то са­та­нин­с­ко­то войн­с­т­во има си­ла да из­вър­ши, а не от те­зи, ко­и­то то пре­тен­ди­ра, че мо­же да сто­ри” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Са­та­на ще бъ­де обо­же­с­т­вен

“В то­зи век Ан­ти­х­ри­с­тът ще се по­я­ви ка­то ис­тин­с­ки Хри­с­тос и то­га­ва Бо­жи­ят за­кон ще бъ­де на­п­ра­вен не­ва­ли­ден пред на­ро­ди­те на на­шия свят. Бун­тът про­тив Бо­жия свят за­кон ще бъ­де из­ця­ло на­з­рял. Но ис­тин­с­кия во­дач на то­зи бунт е Са­та­на, об­ле­чен с дре­хи­те на све­тъл ан­гел. Хо­ра­та ще бъ­дат из­ма­ме­ни и той ще бъ­де въз­ве­ли­чен на мя­с­то­то на Бо­га, ка­то го обо­же­с­т­вя­ват. Но на все­мо­гъ­ще­с­т­во­то ще бъ­де сло­жен край, а към от­па­д­на­ли­те цър­к­ви, по­д­к­ре­пя­ща Са­та­на, ще бъ­де от­п­ра­ве­но сле­д­на­та при­съ­да: ‘За­то­ва в един ден ще до­й­дат яз­ви­те, мор, пе­чал и глад и тя ще из­го­ри на огън; за­що­то мо­гъщ е Го­с­под Бог, кой­то я съ­ди’ (Откр. 18:8)” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“С на­б­ли­жа­ва­не­то на Вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Исус Хри­с­тос, са­та­нин­с­ки­те си­ли се на­ди­гат. Са­та­на ня­ма да се по­я­ви ка­то чо­ве­ш­ко съ­ще­с­т­во, но ще ими­тира Исус. И от­ри­ча­щи­ят ис­ти­на­та свят ще го при­е­ме, ка­то го­с­под на го­с­по­да­ри­те и цар на ца­ре­те” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

Чу­де­са­та не по­ка­з­ват ни­що

“Вър­ви сам при Бо­га, мо­ли се за не­бе­с­но оза­ре­ние, за да мо­жеш да зна­еш и на­и­с­ти­на да осъ­з­на­ваш ка­к­во е ис­ти­на­та. И ко­га­то чу­до­т­вор­на­та си­ла се изя­ви и вра­гът до­й­де ка­то бля­с­кав ан­гел, ти да мо­жеш да раз­г­рани­чиш ис­тин­с­ко­то Бо­жие де­ло от ими­та­тор­с­т­во­то на тъм­ни­те си­ли” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“На­чи­нът, по кой­то Хри­с­тос ра­бо­те­ше, бе­ше про­по­вя­д­ва­не на Сло­во­то и об­ле­к­ча­ва­не на стра­да­ни­е­то чрез де­ла на из­це­ре­ние. Бе­ше ми ка­за­но, че се­га ние не мо­жем да ра­бо­тим по то­зи на­чин (чу­де­са­та ще съ­пъ­т­с­т­ват слу­же­не­то на Бо­жия на­род при ви­со­кия вик (гла­ва 14), но не ще имат то­ва зна­че­ние, ко­е­то са има­ли в Хри­с­то­ви­те дни), за­що­то Са­та­на ще уп­ра­ж­ня­ва си­ла­та си във вър­ше­не на чу­де­са, Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли не мо­же­ха днес да ра­бо­тят по­с­ре­д­с­т­вом чу­де­са­та, за­що­то ще бъ­дат из­вър­ше­ни фал­ши­ви из­це­ри­тел­ни де­ла, има­щи пре­тен­ции за Бо­же­с­т­вен про­из­ход” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Вър­ше­не­то на чу­де­са не ще бъ­де за­дъл­го до­ка­за­тел­с­т­во за Бо­же­с­т­ве­но ут­вър­ж­де­ние” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Бо­жи­ят на­род не ще на­ме­ри си­гур­ност в пра­ве­не­то на чу­де­са, За­що­то Са­та­на ще фал­ши­фи­ци­ра чу­де­са­та, ко­и­то ще бъ­дат из­вър­ше­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Чу­де­са­та не ще мо­гат да из­ме­с­тят Би­б­ли­я­та

“Ако оне­зи, ко­и­то вър­шат из­це­ле­ния, са пре­д­ра­з­по­ло­же­ни да пре­зи­рат Бо­жия за­кон и да упор­с­т­ват в не­по­с­лу­ша­ние, въ­п­ре­ки че имат в из­ве­с­т­на сте­пен ня­ка­к­ва си­ла. От то­ва оба­че не сле­д­ва, че тя им е да­де­на от Бо­га. На­про­тив, то­ва е чу­до­дей­на­та си­ла на Са­та­на, го­ле­ми­ят из­мам­ник” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Би­б­ли­я­та ни­ко­га не ще бъ­де из­ме­с­те­на от чу­до­дей­ни про­я­ви. Ис­ти­на­та тря­б­ва да бъ­де изу­че­на, тя тря­б­ва да бъ­де из­с­ле­д­ва­на ка­то скри­та съ­к­рови­ще. Чу­д­на све­т­ли­на не ще бъ­де да­де­на из­вън Пи­са­ни­е­то и не ще за­е­ме мя­с­то­то на сло­во­то. При­дър­жай­ки се към Би­б­ли­я­та, ние по­лу­ча­ва­ме ис­тин­с­ко­то Сло­во, пра­ве­що хо­ра­та мъ­д­ри за спа­се­ние” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“По­с­ле­д­на­та го­ля­ма из­ма­ма ско­ро ще се яви пред нас. Ан­ти­х­ри­с­тът ще вър­ши чу­де­са­та си пред очи­те ни. Та­ка фал­ши­во­то ще при­ли­ча на ис­тин­с­ко­то тол­ко­ва мно­го, че ще бъ­де не­въз­мо­ж­но да бъ­дат раз­ли­че­ни без по­мо­щ­та на Бо­жи­е­то сло­во” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

По­ч­ти все­о­б­ща за­б­лу­да

“Се­га има­ме ну­ж­да от ре­в­но­с­т­ни, дей­ни мъ­же и же­ни, ко­и­то тър­сят да спа­ся­ват ду­ши, За­що­то Са­та­на, ка­то мо­щен во­е­на­чал­ник, е за­в­зел по­ле­то и в то­зи ма­лък ос­та­тък от вре­ме, той ра­бо­ти с вси­ч­ки въз­мо­ж­ни ме­то­ди, за да за­т­во­ри вра­ти­те на све­т­ли­на­та, с ко­я­то Бог е да­рил на­ро­да Си. Той при­об­ща­ва в ре­ди­ци­те си це­лия свят и мал­ко­то ос­та­на­ли вер­ни на Бо­жи­и­те по­ве­ле­ния, са един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то мо­гат да му се про­ти­во­по­с­та­вят, до­ри и оне­зи, ко­и­то се опи­т­ва да съ­бо­ри” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Пре­ду­п­ре­ж­да­вам на­шия на­род, че ня­кои от пра­ве­д­ни­те ме­ж­ду нас ще се от­вър­нат от вя­ра­та и ще тръ­гнат след из­мам­ли­ви ду­хо­ве и бе­со­в­с­ки уче­ния и по­с­ре­д­с­т­вом тях ис­ти­на­та ще бъ­де ком­п­ро­ме­ти­ра­на.

Ще за­по­ч­не де­ло на вър­ше­не на чу­де­са. Про­по­ве­д­ни­ци, съ­дии и ле­ка­ри, ко­и­то са до­пу­с­на­ли те­зи фал­ши­ви уче­ния да за­мъ­г­лят въз­мо­ж­но­с­ти­те им за пре­цен­ка, ще се са­мо­за­б­лу­дят, свър­з­вай­ки се с Из­мам­ни­ка. Те ще бъ­дат об­ла­да­ни от ду­хо­в­но пи­ян­с­т­во” (“По­г­лед на­го­ре”).