XII. ПРЕ­СЯ­ВА­НЕ­ТО – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XII. ПРЕ­СЯ­ВА­НЕ­ТО – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XII. ПРЕ­СЯ­ВА­НЕ­ТО
Цър­ко­в­но­то член­с­т­во не е га­ран­ция за спа­се­ние

“Се­ри­о­з­ни­те сло­ва, ко­и­то от­п­ра­вям към цър­к­ва­та са, че ни­то един на два­де­сет ду­ши, за­пи­са­ни в цър­ко­в­ни­те ре­ги­с­т­ри, не е го­тов, ако при­к­лю­чи зем­ния му жи­вот, ще ос­та­не без Бо­га и на­де­ж­да в све­та, ка­то най-оби­к­но­вен гре­ш­ник” (“Християнско слу­же­не”).

“Те­зи, ко­и­то са има­ли въз­мо­ж­ност да чу­ят и да при­е­мат ис­ти­на­та и са се свър­за­ли с Ад­вен­т­на­та цър­к­ва, на­ри­чай­ки се Бо­жий на­род, па­зещ Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, все пак не при­те­жа­ват в по-го­ля­ма сте­пен жи­з­не­ност и по­с­ве­ще­ние към Бо­га, от­кол­ко­то цър­к­ви­те, на­ри­ча­щи се Бо­жии са­мо по име. Вър­ху тях ще се из­ле­ят яз­ви­те на Бо­жи­я­та спра­ве­д­ли­вост, ка­к­то и вър­ху цър­к­ви­те, ко­и­то се про­ти­во­по­с­та­вят на Бо­жия за­кон” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.9).

Пле­ве­ли­те от­де­ле­ни от жи­то­то

“Раз­де­ля­не ще има в цър­к­ва­та. Две гру­пи ще се офор­мят. Зър­но­то и пле­ве­ли­те ще ра­с­тат за­е­д­но до жъ­т­ва­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Си­то­то ще се раз­к­ла­ти. Сла­ва­та ще бъ­де от­де­ле­на на­в­ре­ме от зър­но­то. По­ра­ди ум­но­жа­ва­не­то на не­че­с­ти­е­то, лю­бо­в­та на мно­зин­с­т­во­то ще ох­ла­д­нее. То­ва е вре­ме­то, ко­га­то най-твър­до­то не­що ще е ис­ти­на­та” (Пи­с­мо 46).

“Ис­то­ри­я­та на Ко­ре­е­вия и Да­та­но­вия бунт се по­в­та­ря и ще бъ­де по­в­то­ре­на в края на вре­ме­то. Кой ще за­с­та­не на Го­с­по­д­на­та стра­на? Кои ще бъ­дат за­б­лу­де­ни и на свой ред ще ста­нат из­мам­ни­ци?” (Пи­с­мо 15, 1892 г.).

“Го­с­под ско­ро ще до­й­де! Тря­б­ва да има пре­чи­с­т­ва­не, про­цес на пре­ся­ва­не във вся­ка цър­к­ва, за­що­то ме­ж­ду нас има не­че­с­ти­в­ци, ко­и­то не оби­чат ис­ти­на­та и не по­ч­итат Бо­га” (“Ревю енд Херълд”, 19 март 1895 г.).

“Ние жи­ве­ем във вре­ме на пре­ся­ва­не, вре­ме, ко­га­то вси­ч­ко, ко­е­то мо­же да се пре­сее, ще бъ­де пре­ся­то! Бог не ще по­г­ле­д­не бла­го­с­к­лон­но към оне­зи, ко­и­то по­з­на­ват ис­ти­на­та, ако не бъ­дат по­с­лу­ш­ни на Не­го­ви­те за­по­ве­ди в сло­во и де­ло” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Го­не­ни­я­та пре­чи­с­т­ват цър­к­ва­та

“Бла­го­ден­с­т­ви­е­то уве­ли­ча­ва в цър­к­ва­та броя на вяр­ва­щи­те са­мо по име. Бе­ди­те про­чи­с­т­ват цър­к­ва­та от тях” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Не е да­леч вре­ме­то, ко­га­то вся­ка ду­ша ще бъ­де из­пи­та­на. Бе­ле­гът на звя­ра ще ни бъ­де на­ло­жен. То­зи, кой­то стъ­п­ка по стъ­п­ка от­с­тъ­п­ва пред же­ла­ни­я­та на све­та и се съ­о­б­ра­зя­ва със све­т­с­ки­те оби­чаи, не ще бъ­де за­т­ру­д­нен да от­с­тъ­пи пред зем­ни­те вла­с­ти вме­с­то да по­на­ся по­ди­г­ра­в­ки, оби­ди, ужа­с­но за­т­вор­ни­че­с­т­во и смърт. Спо­рът е ме­ж­ду Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и чо­ве­ш­ки­те за­ко­ни! В то­ва вре­ме в цър­к­ва­та зла­то­то ще бъ­де от­де­ле­но от шла­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Във вре­ме­то на ли­п­са на го­не­ния в на­ши­те ре­ди­ци се вля­ха хо­ра, ко­и­то на пръв по­г­лед са твър­ди и хри­с­ти­ян­с­т­во­то им не мо­же да бъ­де по­с­та­ве­но под съмне­ние. Но ако за­по­ч­нат го­не­ния, те­зи хо­ра ще ни на­пу­с­нат” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то Бо­жия за­кон бъ­де на­п­ра­вен не­ва­ли­ден, цър­к­ва­та ще бъ­де пре­ся­та чрез ог­не­ни из­пи­та­ния и го­ля­ма гру­па ще тръ­г­не след лъ­ж­ли­ви ду­хо­ве и бе­со­в­с­ки уче­ния” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

По­вър­х­но­с­т­ни­те хри­с­ти­я­ни ще се от­ре­кат от вя­ра­та

“Ра­бо­та­та, ко­я­то цър­к­ва­та е про­пу­с­на­ла да из­вър­ши във вре­ме­то на мир и бла­го­ден­с­т­вие, ще тря­б­ва да из­вър­ши във вре­ме­то на ужа­с­на кри­за под на­ти­с­ка на най-сил­ни обе­з­сър­че­ния и не­при­я­т­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва. Пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то, пре­мъл­ча­но от све­то­в­ния кон­фор­ми­зъм, тря­б­ва да бъ­де про­въз­г­ла­се­но под най-же­с­то­ка опо­зи­ция от стра­на на вра­га на вя­ра­та. В то­ва вре­ме гру­па­та от по­вър­х­но­с­т­ни и кон­сер­ва­ти­в­ни (тук Елена Вайт раз­г­ра­ни­ча­ва те­о­ло­ги­ч­ни­те кон­сер­ва­то­ри от ли­бе­ра­ли­те. Опи­с­ва те­зи, ко­и­то по­с­та­вят “съ­г­ла­си­е­то със све­та” на пър­во мя­с­то, а Бо­жи­я­та ка­у­за на вто­ро място) вяр­ва­щи, чи­е­то вли­я­ние по­с­то­ян­но е за­ба­вя­ло раз­ви­ти­е­то на де­ло­то, ще на­пу­с­не цър­к­ва­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Те­зи, ко­и­то са има­ли при­ви­ле­гия и възмо­ж­ност да раз­бе­рат ис­ти­на­та и въ­п­ре­ки то­ва про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят про­тив при­к­лю­ч­ва­не­то на Бо­жи­е­то де­ло, ще бъ­дат от­се­ти, за­що­то Бог не при­е­ма слу­же­не от ли­ч­ност, чи­и­то ин­те­ре­си са раз­д­во­е­ни” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“При за­сил­ва­не­то на из­пи­та­ни­я­та в на­ши­те ре­ди­ци ще бъ­дат на­б­лю­да­ва­ни две гру­пи. Ня­кои, ко­и­то се­га са го­то­ви да из­ди­г­нат оръ­жия за бран, във­ в­ре­ме­то на ис­тин­с­ки­те тру­д­но­с­ти ще по­ка­жат, че не сто­ят на здра­ва ос­но­ва ­ те ще от­с­тъ­пят пред из­ку­ше­ни­е­то. Те­зи, ко­и­то са при­те­жа­ва­ли го­ля­ма све­т­ли­на и скъ­по­цен­ни при­ви­ле­гии, но не са ги раз­ви­ли, ще ни на­пу­с­нат под един или друг пре­­текст” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Ис­тин­с­ко­то сви­де­тел­с­т­во ще во­ди до пре­ся­ва­не

“По­пи­тах за зна­ме­ни­е­то на ви­дя­но­то от мен пре­ся­ва­не. Бе ми по­ка­за­но, че при­чи­на­та е ис­тин­с­ко­то сви­де­тел­с­т­во, из­п­ра­те­но от Вер­ния сви­де­тел до Ла­о­ди­кий­с­ка­та цър­к­ва. То ще ока­же ну­ж­ни ефект вър­ху сър­це­то на то­зи, кой­то го при­е­ме, ка­то бъ­де из­ди­г­нат пря­по­ре­цът на ис­ти­на­та и бъ­де изя­ве­на. Ня­кои не ще при­е­мат то­ва ис­тин­но сви­де­тел­с­т­во. Те ще му се про­ти­во­по­с­та­вят и то­ва ще во­ди до пре­ся­ва­не сред Бо­жия на­род” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“Ме­ж­ду нас има та­ки­ва, ко­и­то ще на­п­ра­вят из­по­ве­ди, по­до­б­ни на Аха­но­ва­та, но ще бъ­де мно­го къ­с­но, за да се спа­сят…

…Те не са в хар­мо­ния с ис­ти­на­та. Пре­зи­рат ис­тин­с­ко­то сви­де­тел­с­т­во, до­с­ти­га­що до сър­це­то, и са ра­до­с­т­ни да ви­дят все­ки ве­рен изо­б­ли­чи­тел да за­м­лъ­к­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

“Го­с­под при­зо­ва­ва за въ­зо­б­но­вя­ва­не на вяр­но­то сви­де­тел­с­т­во, ко­е­то е би­ло про­г­ла­ся­ва­но в ми­на­ли­те го­ди­ни. Той при­зо­ва­ва за об­но­в­ле­ние на ду­хо­в­ния жи­вот. Ду­хо­в­на­та енер­гия на на­ро­да Му дъл­го вре­ме е би­ла в по­кой, но ще има въз­к­ръ­с­ва­не от яв­на смърт. Чрез мо­ли­т­ви и из­по­вя­д­ва­не на гре­ха ние тря­б­ва да на­п­ра­вим прав пъ­тя пред Бо­га” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

Не­с­п­ра­ве­д­ли­во­то кри­ти­кар­с­т­во во­ди до за­гу­ба на ду­ши

“До­ри в на­ши дни има и ще про­дъл­жа­ва да има це­ли се­мей­с­т­ва, ко­и­то на­ме­ри­ли ве­д­нъж ра­дост във вя­ра­та, по­с­ле я из­пу­с­кат по­ра­ди кле­ве­ти и лъ­жи, до­с­ти­г­на­ли до тях от ст­ра­на на оне­зи, ко­и­то те са оби­ча­ли и от ко­и­то са по­лу­ча­ва­ли ми­ли съ­ве­ти. Те от­ва­рят сър­ца­та си за се­ме­на­та на пле­ве­ли­те, ко­и­то се сме­с­ват с жи­то­то и с вре­ме­то се раз­ви­ват, зър­но­то ста­ва все по-мал­ко и по-мал­ко и ис­ти­на­та за­гу­б­ва си­ла­та си за тях” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

Фал­ши­ви уче­ния ще до­ве­дат ня­кои до от­де­ля­не от ис­ти­на­та

“Така наречените на­у­ка и ре­ли­гия ще се из­п­ра­вят ед­на сре­щу дру­га, за­що­то ог­ра­ни­че­ни хо­ра не мо­гат да схва­нат ве­ли­чие­то на Бо­га и Не­го­ва­та си­ла. Бя­ха ми по­ка­за­ни сле­д­ни­те ду­ми от Бо­жи­е­то сло­ва: ‘От­с­ред вас ще се въз­ди­г­нат чо­ве­ци, ко­и­то ще за­го­во­рят раз­в­ра­т­но, за да ув­ли­чат уче­ни­ци­те след се­бе си’ (Де­ян. 20:30). То­ва със си­гур­ност ще бъ­де на­б­лю­да­ва­но сред Бо­жия на­род” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то пре­ся­ва­не­то на­с­тъ­пи, чрез на­в­ли­за­не­то на лъ­ж­ли­ви уче­ния по­вър­х­но­с­т­ни­те чи­та­те­ли, не­в­ко­ре­не­ни в ис­ти­на­та, ще при­ли­чат на по­д­ви­ж­ни дю­ни. Те ще се на­га­ж­дат на­в­ся­къ­де съ­о­б­ра­з­но с чу­в­с­т­ва­та им на оже­с­то­че­ние про­тив ис­ти­на­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Не при­е­ли­те лю­бо­в­та на ис­ти­на­та ще бъ­дат пле­не­ни от за­б­лу­ди­те на вра­га; те ще тръ­г­нат след из­мам­ли­ви ду­хо­ве и бе­со­в­с­ки уче­ния, от­де­ляй­ки се от вя­ра­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Вра­гът ще въ­в­ли­ча ду­ши във фал­ши­ви и не­о­с­ве­те­ни уче­ния” (“Еван­ге­ли­зъм”).

От­ри­ча­не­то от сви­де­тел­с­т­ва­та во­ди до ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во

“Ед­но е си­гур­но – оне­зи ад­вен­ти­с­ти от се­д­мия ден, ко­и­то за­с­та­нат под зна­ме­то на Са­та­на, пър­ви ще се от­ка­жат от вя­ра­та си в пре­ду­п­ре­ж­де­ни­я­та и изо­б­ли­че­ни­я­та, съ­дър­жа­щи се в Сви­де­тел­с­т­ва­та на Бо­жия Дух” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“По­с­ле­д­на­та заб­лу­да на Са­та­на ще бъ­де ели­ми­ни­ра­не­то на вли­я­ни­е­то на Сви­де­тел­с­т­ва­та на Све­тия Дух. ‘Къ­де­то ня­ма про­ро­че­с­ко ви­де­ние, хо­ра­та се ра­зю­з­да­ват’ (Пр. 29:18), Са­та­на изо­б­ре­та­тел­но ра­бо­ти по раз­ли­ч­ни на­чи­ни и пъ­ти­ща, за да из­т­ръ­г­не до­ве­ри­е­то на Бо­жия Ос­та­тък в ис­тин­с­ко­то Сви­де­тел­с­т­во” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Вра­гът по­ла­га май­с­тор­с­ки ста­ра­ния да обър­ка вя­ра­та на ос­та­тъ­ка в сви­де­тел­с­т­ва­та… Пла­нът се из­пъл­ня­ва, ка­к­то е бил за­ми­с­лен от Са­та­на, и оне­зи, ко­и­то са по­в­ли­я­ли на хо­ра­та да не от­да­ват вни­ма­ние на пре­ду­п­ре­ж­де­ни­я­та и изо­б­ли­че­ни­я­та, за­пи­са­ни в сви­де­тел­с­т­ва­та на Све­тия Дух, ще ста­нат сви­де­те­ли на по­г­ре­ш­ни тен­ден­ции от вся­ка­къв вид в жи­во­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Пла­нът на Са­та­на е д от­с­ла­би вя­ра­та на Бо­жия на­род в сви­де­тел­с­т­ва­та. То­ва ще бъ­де по­с­ле­д­ва­но от ске­п­ти­ци­зъм по от­но­ше­ние на фун­да­мен­тал­ни­те до­к­т­ри­ни на вя­ра­та, стъл­бо­ве­те на на­ши­те при­н­ци­пи, от съм­не­ние и в Бо­жи­е­то сло­во, ка­то пъ­тят на­до­лу към ги­бел­та ще бъ­де по­с­ле­ди­ца от вси­ч­ко то­ва. Ко­га­то Сви­де­тел­с­т­ва­та, в ко­и­то ве­д­нъж се е вяр­ва­ло, се по­д­ло­жат на съм­не­ние и се от­ре­кат, Са­та­на знае, че за­б­лу­де­ни­те не ще се за­до­во­лят са­мо с то­ва, и той уд­во­я­ва уси­ли­я­та си, до­ка­то ги на­сър­чи към бунт, от кой­то връ­ща­не на­зад ня­ма и чий­то край е по­ги­бел” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

Гре­ш­ки на цър­ко­в­ни во­да­чи

“Мно­го зве­з­ди на чий­то бля­сък сме се въз­хи­ща­ва­ли, ще по­м­ръ­к­нат в тъм­ни­на” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Мъ­же, към ко­и­то Го­с­под е про­я­вя­вал бла­го­во­ле­ние, в за­к­лю­чи­тел­ни­те фа­зи на зем­на­та ис­то­рия ще по­с­ле­д­ват при­ме­ра на дре­в­ни­я­ И­з­раил…

Изо­с­та­вя­не на ва­ж­ни­те при­н­ци­пи, из­ло­же­ни от Хри­с­тос в уче­ни­е­то Му, из­по­л­з­ва­не на Пи­са­ни­я­та, за да бъ­дат оп­ра­в­да­ни чо­ве­ш­ки пла­но­ве и по­г­ре­ш­ни дей­с­т­вия, на­ми­ра­щи се под из­в­ра­те­но­то ръ­ко­во­д­с­т­во на Лу­ци­фер, ще ут­вър­ди в не­раз­би­ра­не хо­ра­та и ис­ти­на­та, ко­я­то тря­б­ва да ги па­зи от по­г­ре­ш­ни дей­с­т­вия, ще из­те­че от ду­ша­та им по­до­б­но на во­да, из­ти­ча­ща от про­бит съд” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

“Мно­зи­на ще по­ка­жат, че не са ед­но с Хри­с­тос, че не са ум­ре­ли за све­та,за да мо­гат да жи­ве­ят с Не­го. Че­с­то до ве­ро­о­т­с­тъ­п­ни­че­с­т­во ще до­с­ти­гат хо­ра, за­е­ма­щи ви­со­ки по­с­то­ве” (“Ревю енд Херълд”, 11 септември 1888 г.).

Не­о­с­ве­те­ни­те слу­жи­те­ли ще бъ­дат пре­сети

“Го­ле­ми­ят спо­рен въ­п­рос, кой­то ско­ро ще бъ­де раз­г­ле­дан (на­ла­га­не­то на Не­дел­ния за­кон), ще от­сее оне­зи, ко­и­то Бог не е одо­б­рил, ка­то при Не­го ще ос­та­нат чи­с­ти, ис­тин­ни и ос­ве­те­ни слу­жи­те­ли, го­то­ви да при­е­мат къ­с­ния дъжд” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Мно­зи­на ще сто­ят на на­ши­те ам­во­ни, пръ­с­кай­ки све­т­ли­на­та на фал­ши­во­то уче­ние, за­па­ле­но от ад­с­кия са­та­нин­с­ки огън… Ня­кои ще си оти­дат от нас, не­же­ла­е­щи по­ве­че да се на­ми­рат под по­к­ро­ва на спа­си­тел­ния ко­в­чег. Но те не ще ус­пе­ят да по­с­т­ро­ят сте­ни, пре­пре­ч­ва­щи пъ­тя на ис­ти­на­та. То­ва ще про­дъл­жи да края” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Про­по­ве­д­ни­ци и ле­ка­ри мо­же да се от­де­лят от вя­ра­та, ка­к­то за­я­вя­ва и Сло­во­то, а и ве­с­ти­те, ко­и­то Бог е дал на слу­ги­те Си, по­т­вър­ж­да­ват то­ва” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.7).

Цър­к­ва­та ка­то че ли ще па­д­не?

“Бо­жи­е­то пре­ся­ва­не ося­ва множе­с­т­ва­та ка­то су­хи ли­с­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Слама­та на­в­ся­къ­де, по­до­б­но на об­лак, ще бъ­де от­вя­та от вя­тъ­ра до­ри и там, къ­де­то ви­ж­да­ме са­мо кла­со­ве, на­лети със зър­но” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Бо­жия на­род ско­ро ще бъ­де из­пи­тан чрез ог­не­ни из­пи­та­ния, ка­то за го­ля­ма част от те­зи, ко­и­то се­га се смя­тат за ис­тин­с­ко и скъ­по­цен­но зла­то, ще бъ­де до­ка­за­но, че са ев­тин ме­тал…

Ко­га­то Хри­с­то­ва­та ре­ли­гия ста­не обект на най-го­ля­мо пре­з­ре­ние, ко­га­то Не­го­вия за­кон бъ­де най-по­зор­но от­х­вър­лен, то­га­ва на­ши­ят ку­раж и твър­дост тря­б­ва да бъ­дат не­по­ко­ле­би­ми и ре­в­но­ст­та ни най-усър­д­на. Да за­с­та­нем в за­щи­та на ис­ти­на­та и пра­в­да­та, ко­га­то мно­зин­с­т­во­то се от­ри­ча от нас, и да во­дим до края би­т­ка­та за Бо­га, ко­га­то по­бе­ди­те­ли­те ще са мал­ци­на ­ то­ва е по­при­ще­то ни. В то­ва вре­ме тря­б­ва да се сто­п­лим от хор­с­ка­та сту­де­ни­на, да при­до­би­ем ку­раж от тя­х­на­та стра­х­ли­вост и вяр­ност от пре­да­тел­с­ко­то им по­ве­де­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ще из­г­ле­ж­да ка­то че ли цър­к­ва­та ще па­д­не. Тя ос­та­ва, до­ка­то гре­ш­ни­ци­те в Си­он ще бъ­дат от­се­ти ­ сла­ма­та ще се от­де­ли от скъ­по­цен­но­то зър­но. То­ва е ужа­с­но из­пи­та­ние, но въ­п­ре­ки вси­ч­ко трябва да ста­не” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“С прибли­жа­ва­не на бу­ря­та го­ля­ма гру­па, из­по­вя­д­ва­ща вя­ра в тре­та­та ан­гел­с­ка вест, но не­о­с­ве­те­на чрез по­с­лу­ша­ние към ис­ти­на­та, ще изо­с­та­ви при­н­ци­пи­те си и ще се при­съ­е­ди­ни към вра­же­с­ки­те ре­ди­ци” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бо­жи­я­та вяр­ност ще се раз­к­рие

“Бог има вер­ни слу­жи­те­ли, ко­и­то по вре­ме на пре­с­ле­д­ва­не­то и из­пи­та­ни­я­та ще за­с­та­нат пред ли­ца­та на чо­ве­ци­те. Има скъ­по­цен­ни ду­ши, се­га скри­ти, ко­и­то не са пре­к­ло­ни­ли гла­ва пред Ва­ал. Те не са има­ли све­т­ли­на­та, ко­я­то пря­ко е ос­ве­тя­ва­ла твоя път. Мо­же да е под груб и не­при­в­ле­ка­те­лен вън­шен вид, но чи­с­ти­ят бля­сък на ис­тин­с­кия Хри­с­тов ха­ра­к­тер ще бъ­де изя­вен. През де­ня гле­да­ме към не­бе­то, но не ви­ж­да­ме зве­з­ди. Те са там, по­с­та­ве­ни на не­бе­с­ния свод, но чо­ве­ш­ко­то око не мо­же да ги раз­ли­чи. През но­щ­та оба­че ви­ж­да­ме те­х­ния ис­тин­с­ки бля­сък” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Все­ки път, ко­га­то за­по­ч­ва го­не­ние, Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли взе­мат ре­ше­ние или в по­л­за на Хри­с­тос, или про­тив Не­го. Про­я­вя­ва­щи­те съ­чу­в­с­т­вие към хо­ра, не­п­ра­вил­но от­х­въ­рле­ни, ко­и­то не т­аят ло­ши чу­в­с­т­ва към нас, про­я­вя­ват при­вър­за­ност към Хри­с­тос” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 20 февруари 1901 г.).

“Не­ка се въз­ди­га про­ти­во­бор­с­т­во, не­ка фа­на­ти­зъм и не­тър­пи­мост и го­не­ния за­по­ч­нат от­но­во, не­ка обър­на­ти­те на­по­ло­ви­на и ли­це­ме­ри­те се ко­ле­ба­ят и от­с­тъ­пят от вя­рата си. Ис­тин­с­кия хри­с­ти­я­нин ще стои не­по­к­ла­тим ка­то ска­ла, вя­ра­та му ще ста­ва по-сил­на, на­де­ж­да­та по-све­т­ла до­ри и от дни­те на бла­го­ден­с­т­вие” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Но­во­о­бър­на­ти ще за­е­мат ме­с­та­та на те­зи, ко­и­то са на­пу­с­на­ли цър­к­ва­та

“Ня­кои бя­ха от­сети и от­х­вър­ле­ни. Не­ра­зум­ни­те и без­г­ри­ж­ни­те, не­при­съ­е­ди­ни­ли се към оне­зи, ко­и­то не це­нят по­бе­да­та и спа­се­ни­е­то до­с­та­тъ­ч­но, не же­ла­ят да го­во­рят и да стра­дат за Не­го, до­ка­з­ват, че не са Го при­е­ли. Те­зи хо­ра ос­та­на­ха на­зад в тъм­ни­ната и те­х­ни­те ме­с­та бя­ха за­е­ти не­за­ба­в­но от дру­ги, ко­и­то се хва­на­ха за ис­ти­на­та, ка­то се при­съ­е­ди­ни­ха към ре­ди­ци­те ни” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Оре­де­ли­те ре­ди­ци ще бъ­дат за­пъл­не­ни от оне­зи, за ко­ито Хри­с­тос ка­за, че са до­ш­ли в 11-ия час. Бо­жия Дух се бо­ри за мно­го ду­ши. Вре­ме­то за Бо­жи­и­те опу­с­то­ши­тел­ни съ­д­би е вре­ме на ми­лост за оне­зи, ко­и­то се­га ня­мат възмо­ж­ност да раз­бе­рат, ка­к­во пре­д­с­та­в­ля­ва ис­ти­на­та. Бог ще по­г­ле­д­не с ми­лост на Тях! До­ко­с­на­то е сър­це­то Му на бла­гост, ръ­це­те Му все още са про­те­г­на­ти, за да спа­ся­ват, до­ка­то вра­та­та е за­т­во­ре­на за оне­зи, ко­и­то не ис­кат да вли­зат въ­т­ре. Го­ля­ма гру­па хо­ра, ко­и­то за пръв път чу­ват ис­ти­на­та, в те­зи по­с­ле­д­ни дни ще бъ­дат до­пу­с­на­ти да вля­зат въ­т­ре” (Пи­с­мо 103, 1903 г.).

“Зна­ме след зна­ме па­да­ше в пра­х­та, след ка­то гру­пи от Бо­жи­я­та ар­мия се свър­з­ва­ха с вра­га, но пле­ме­на след пле­ме­на от ре­ди­ци­те на лу­ка­вия пре­ми­на­ва­ха на стра­на­та на па­зе­щия Бо­жи­и­те за­по­ве­ди на­род” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).