XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XIII. КЪ­С­НИ­ЯТ ДЪЖД
Де­ло­то на Све­тия Дух, оп­ри­ли­че­но с дъжд

“Той ще на­п­ра­ви да за­ва­ли над вас дъ­ж­да, ран­ни­ят и къ­с­ни­ят дъжд. На из­ток ран­ни­ят дъжд па­дал по вре­ме на се­и­т­ба. Бил ну­жен за по­къл­ва­не­то на се­ме­то. Под вли­я­ние на бла­го­да­т­на­та вла­га из­ни­к­вал не­ж­ния кълн. Къ­с­ни­ят дъжд па­дал към края на се­зо­на, ка­то не­го­ва­та цел би­ла уз­ря­ва­не­то на пло­да и по­д­го­то­в­ка­та му за бе­ри­т­ба. Бог из­по­л­з­ва те­зи за­ко­но­мер­но­с­ти в при­ро­да­та, за да пре­д­с­та­ви де­ло­то на Све­тия Дух.

Ка­к­то ро­са­та и дъ­ж­дът се да­ват, за да по­къл­не се­ме­то и по­с­ле да уз­рее пло­дът, та­ка и Све­тия Дух се да­ва, за да осъ­ще­с­т­ви ду­хо­в­но­то ра­с­те­не. Уз­ря­ва­не­то на зър­но­то пре­д­с­та­в­ля­ва за­вър­ш­ва­не­то на Бо­жи­е­то де­ло на бла­го­дат в ду­ша­та. Чрез си­ла­та на Све­тия Дух Бо­жи­ят мо­ра­лен об­раз тря­б­ва да се усъ­вър­шен­с­т­ва в ха­ра­к­те­ра. Ние тря­б­ва да бъ­дем из­ця­ло пре­об­ра­зе­ни по Хри­с­то­во по­до­бие. Къ­с­ни­ят дъжд, уз­ря­ва­ща­та зем­на же­т­ва, пре­д­с­та­в­ля­ва ду­хо­в­на­та бла­го­дат, ко­я­то по­д­го­т­вя цър­к­ва­та за При­ше­с­т­ви­е­то на Чо­ве­ш­кия Син. Но ако ран­ни­ят дъжд не е па­д­нал, ня­ма да има жи­вот, ня­ма да мо­же зем­ния кълн да по­ни­к­не. Ако ран­ни­ят дъжд не е из­пъл­нил пре­д­на­з­на­че­ни­е­то си, къ­с­ни­ят дъжд не ще мо­же де до­ве­де до пъл­но уз­ря­ва­не­то нито на ед­но се­мен­це” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”) (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

Ис­то­ри­че­ско об­ръ­ще­ние към цър­к­ва­та ка­то ця­ло!

Ран­ни­ят дъжд бе­ше из­лят на Пе­т­де­ся­т­ни­ца. “По­с­лу­ш­ни към Хри­с­то­ви­те на­ре­д­би, те (уче­ни­ци­те) ча­ка­ха за обе­ща­но­то от О­т­ца из­ли­ва­не на Ду­ха. Те не сто­я­ха в без­дей­с­т­вие. До­к­ла­дът ка­з­ва, че ‘бя­ха по­с­то­ян­но в хра­ма, хва­лей­ки и бла­го­с­ла­вяй­ки Бо­га’ (Лу­ка 24:53).

Ка­то ча­ка­ха из­пъл­не­ние на обе­ща­ни­е­то, уче­ни­ци­те сми­ри­ха сър­ца­та си в ис­тин­с­ко по­ка­я­ние и при­з­на­ха не­ве­ри­е­то си… Мо­ле­ха се със сил­на ре­в­ност за кон­та­к­ти с хо­ра в еже­д­не­в­но­то им об­щу­ва­не за да го­во­рят ду­ми, во­де­щи гре­ш­ни­ци­те при Хри­с­тос. Ос­та­вяй­ки на­с­т­ра­на вси­ч­ки раз­но­г­ла­сия и же­ла­ния за пър­вен­с­т­во, те се спло­ти­ха в хри­с­ти­ян­с­ко об­ще­ние” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“След ка­то уче­ни­ци­те бя­ха до­ш­ли до пъл­но един­с­т­во, и стре­ме­жът им не бе­ше ве­че за­е­ма­не на най-ви­сок пост, то­га­ва се из­ля Ду­хът” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух в апо­с­то­лско вре­ме, бе­ше пър­ви­ят (или ран­ни­ят) дъжд, чи­и­то ре­зул­та­ти бя­ха сла­в­ни. До края на вре­ме­то Све­ти­ят Дух тря­б­ва да пре­би­ва­ва в ис­тин­с­ка­та цър­к­ва” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

Зна­че­ни­е­то на ран­ни­ят дъжд, из­лят на Пе­т­де­ся­т­ни­ца

“Под вли­я­ние на Ду­ха сло­ва на по­ка­я­ние и из­по­вед се сме­с­ва­ха с хва­ле­б­с­т­ве­ни пе­с­ни за оп­ро­с­те­ни гре­хо­ве… Хи­ля­ди бя­ха обър­на­ти в един ден…

Све­ти­ят Дух…ги об­да­ри с въз­мо­ж­но­ст­та сво­бо­д­но да го­во­рят ези­ци, ко­и­то до то­зи мо­мент са им би­ли не­по­з­на­ти… Све­ти­ят Дух им да­де то­ва, за ко­е­то не се бя­ха об­ра­зо­ва­ли в жи­во­та си” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Те­х­ни­те сър­ца бя­ха та­ка пре­пъл­не­ни с та­ка пъл­на, дъл­бо­ка и да­леч до­с­ти­га­ща ще­д­рост, че то­ва ги по­дти­к­на да оти­дат до от­да­ле­че­ни зем­ни кра­и­ща, за да сви­де­тел­с­т­ват за Хри­с­то­ва­та мощ” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Ка­къв бе­ше ре­зул­та­тът от из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца? Ра­до­с­т­ни­те ве­с­ти за въз­к­ръ­с­нал Спа­си­тел бя­ха раз­не­се­ни до най-от­да­ле­че­ни­те кра­и­ща на то­га­ва­ш­ни­я ­с­вят… Цър­к­ва­та ви­дя по­ка­я­ли се от вси­ч­ки ча­с­ти на зе­мя­та да се при­съ­е­ди­ня­ват към нея. От­х­вър­ли­ли ня­ко­га ис­ти­на­та ли­ч­но­с­ти се връ­ща­ха при нея. Цел­та на вяр­ва­щи­те бе­ше да от­к­ри­ят кра­со­та­та на Хри­с­то­вия ха­ра­к­тер и да ра­бо­тят за раз­ши­ря­ва­не­то на Не­го­во­то цар­с­т­во” (“Д­е­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

Обе­ща­ни­е­то за къ­с­ния дъжд

“Из­ли­ва­не­то на Ду­ха в дни­те на апо­с­то­ли­те бе­ше ран­ни­ят дъжд, до­не­съл сла­в­ни ре­зул­та­ти. Къ­с­ни­ят дъжд оба­че ще бъ­де в по-изо­бил­на мя­ра” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Към края на зем­на­та же­т­ва, спе­ци­а­лен дар на бла­го­дат е обе­щан за да по­д­го­т­ви цър­к­ва­та за ид­ва­не­то на Чо­ве­ш­кия Син. То­ва из­ли­ва­не на Ду­ха е сим­во­ли­зи­ра­но с па­да­не­то на къ­с­ния дъжд” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“Пре­ди по­с­ле­д­но­то из­ли­ва­не на Бо­жи­и­те съ­д­би над зе­мя­та, сред Бо­жия на­род ще се на­б­лю­да­ва та­ко­ва съ­жи­в­ление на ис­тин­с­ка­та на­бо­ж­ност, ка­к­ва­то не е би­ло за­с­ви­де­тел­ст­ва­но от апо­с­тол­с­ки дни. Ду­хът и Бо­жи­я­та си­ла ще бъ­дат из­ле­ти вър­ху Не­го­ви­те ча­да” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Де­ло­то ще бъ­де по­до­б­но на то­ва на Пе­т­де­ся­т­ни­ца. Ка­к­то ран­ни­ят дъжд бе­ше из­лят ­ на­ме­са­та на Све­тия Дух в на­ча­ло­то на еван­гел­с­ка­та ми­сия, за да по­къл­не скъ­по­цен­но­то се­ме, та­ка в края ще бъ­де из­лят и къ­с­ния дъжд, за да уз­рее же­т­ва­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Къ­с­ния дъжд ще пре­ди­з­ви­ка ви­со­кия вик

“В оно­ва вре­ме ‘къ­с­ния дъжд’ или ос­ве­жи­тел­но­то при­съ­с­т­вие на Го­с­по­да, ще бъ­де из­лят за да да­де си­ла на ви­со­кия вик на тре­тия ан­гел, ка­то по­дгот­ви све­ти­и­те да ус­то­ят във вре­ме­то, ко­га­то ще бъ­дат из­ле­ти по­с­ле­д­ни­те седем яз­ви” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Чух ис­ти­на­та да бъ­де въз­ве­с­тя­ва­но от оне­зи, на ко­и­то бе да­ден глас на пре­ду­п­ре­ж­де­ние. Има­ше до­бър ре­зул­тат… По­пи­тах, коя е при­чи­на­та за та­зи го­ля­ма про­мя­на. Един ан­гел ми от­го­во­ри: ‘То­ва е къ­с­ния дъжд, ос­ве­жи­тел­на­та си­ла на Го­с­по­д­но­то при­съ­с­т­вие за ви­со­кия ви­с­на тре­тия ан­гел’” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

Ли­ч­на вест до все­ки хри­с­ти­я­нин!

Ран­ни­ят дъжд во­ди до об­ръ­ща­не. Къ­с­ни­ят дъжд по­ма­га за раз­в­ива­не на хри­с­то­по­до­бен ха­ра­к­тер.

“Ни­то един мо­мент от на­ша­та опи­т­ност не мо­же да ми­не без оно­ва, ко­е­то ни е да­ло си­ла да на­п­ра­вим пър­ва­та кра­ч­ка. По­лу­че­ни­те от ран­ни­ят дъжд бла­го­с­ло­ве­ние са ни ну­ж­ни да края… Ка­то мо­лим Бо­га за Све­тия Дух, Той ще из­ра­бо­ти в нас кро­тост, сми­ре­ние на сър­це­то, съ­з­на­ние за за­ви­си­мост от бо­га за усъ­вър­шен­с­т­ва­щия ни къ­сен дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Све­тият Дух же­лае да оби­та­ва във вся­ка ду­ша. Ако е до­б­ре до­шъл ка­то по­че­тен гост; те­зи, ко­и­то го при­е­мат ще бъ­дат на­п­ра­ве­ни ед­но със Хри­с­тос. До­б­ре за­по­ч­на­то­то ще бъ­де за­вър­ше­но; све­ти ми­сии, не­бе­с­ни чу­в­с­т­ва и хри­с­то­по­до­б­ни де­ла, ще за­е­мат мя­с­то­то на не­чи­с­ти­те ми­с­ли, из­в­ра­те­ни­те чу­вст­ва и не­по­кор­ни­те по­с­тъ­п­ки” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

“Ние мо­же да има­ме из­ве­с­тен дял от Бо­жия Дух, но чрез мо­ли­т­ви и вя­ра тря­б­ва да тър­сим по-го­ля­мо об­ще­ние с Ду­ха. Уси­ли­я­та ни ни­ко­га ня­ма да бъ­дат въз­п­ре­ни. Ако не на­пре­д­ва­ме, ако не се по­с­та­вим в по­ло­же­ние да по­лу­чим ка­к­то ран­ния, та­ка и къ­с­ни­ят дъжд, ние ще по­гу­бим ду­ши­те си и от­го­вор­но­ст­та ще ле­г­не вър­ху­ нас…

Цър­ко­в­ни съ­б­ра­ния, ка­к­ви­то са ла­гер­ни­те съ­б­ра­ния, съ­би­ра­ния в до­ма­ш­ни цър­к­ви и при все­ки слу­чай, кой­то по­ма­га за вър­ше­не на ли­ч­на ра­бо­та за спа­ся­ва­не­то на ду­ши, са бла­го­п­ри­я­т­ни въз­мо­ж­но­с­ти за из­ли­ва­не­то на ран­ния и къ­с­ния дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ко­га­то пъ­тя за Бо­жия Дух бъ­де по­д­го­т­вен, бла­го­с­ло­ве­ни­я­та ще се из­ле­ят. Са­та­на не мо­же по­ве­че да пре­чи за из­ли­ва­не­то на дъ­ж­да от бла­го­с­ло­ве­ния вър­ху Бо­жия на­род, ка­то за­т­ва­ря не­бе­с­ни­те две­ри, за да не мо­же да бъ­де по­лу­чен” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Тря­б­ва да се мо­лим ре­в­но­с­т­но за из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух

“За по­лу­ча­ва­не­то на Све­тия Дух, тря­б­ва да се мо­лим та­ка ре­в­но­с­т­но, ка­к­то се мо­ле­ха уче­ни­ци­те в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та. Ако те то­га­ва има­ха ну­ж­да от Не­го, днес на­ша­та не­об­хо­ди­мост от при­съ­с­т­ви­е­то Му е мно­го по-го­ля­ма” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Из­ли­ва­не­то на Се­тия Дух вър­ху цър­к­ва­та, се оча­к­ва в бъ­де­ще, но при­съ­с­т­ви­е­то Му ще бъ­де го­ля­ма при­ви­ле­гия, ако е сред нас още се­га. Тър­се­те Го, мо­ле­те се на Не­го, вяр­вай­те в нея. Ние тря­б­ва да го по­лу­чим и не­бе­то ча­ка, за да ни го да­де” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Мяр­ка­та на Све­тия Дух, кой­то ще по­лу­чим, ще бъ­де про­по­р­ци­о­нал­но на ко­п­не­жа и вя­ра­та,ко­и­то сме про­я­ви­ли, и по на­чи­на, по кой­то ще из­по­л­з­ва­ме све­т­ли­на­та и зна­ни­е­то, ко­е­то ще ни бъ­де да­де­но” (“Ревю енд Херълд”, 5 май 1896 г.).

“Ние не же­ла­ем да без­по­ко­им Бог с на­ши­те мол­би и да Го мо­лим за Све­тия Дух. Той оба­че же­лае не­пре­с­тан­но да бъ­де за­ни­ма­ван. Той ис­ка да на­с­то­я­ва­ме с молба­та си пред тро­на” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

Тря­б­ва да сми­рим сър­ца­та си в ис­тин­с­ко по­ка­я­ние

“Най-го­ля­ма­та и на­ло­жи­тел­на на­ша ну­ж­да е въз­ра­ж­да­не на ис­тин­с­ка­та на­бо­ж­ност. То­ва тря­б­ва да е пър­ва­та ни цел! Тря­б­ва да бъ­дат по­ло­же­ни ре­в­но­с­т­ни уси­лия, за да бъ­де по­лу­че­но Го­с­по­д­но­то бла­го­с­ло­ве­ние, не за­що­то Бо­г ­не же­лае да ни об­да­ри с не­го, но за­що­то не ме по­д­го­т­ве­ни за по­лу­ча­ва­не­то му. На­ши­ят не­бе­сен Ба­ща го­ре­що же­лае да да­де Све­тия Дух на те­зи, ко­и­то мо­лят за Не­го, мно­го по­ве­че Го же­лае от зем­ни­те ро­ди­те­ли, ко­и­то ис­кат да да­дат на де­ца­та си ху­ба­ви по­да­ръ­ци. На­ша за­да­ча е чрез из­по­вя­д­ва­не, сми­ре­ние, по­ка­я­ние и ре­в­но­с­т­на мо­ли­т­ва да из­пъл­ним ус­ло­ви­я­та, на ко­и­то се ос­но­ва­ват обе­ща­ни­я­та за ве­ли­ко­то Му бла­го­с­ло­ве­ние. Въз­ра­ж­да­не­то мо­же да бъ­де ре­зул­тат са­мо от мо­ли­т­ва” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Сред нас тря­б­ва да има съ­жи­в­ле­ние и ко­рен­но об­но­в­ле­ние. Има ну­ж­да от де­ло на об­ръ­ща­не. Има ну­ж­да от из­по­вед, по­ка­я­ние и об­ръ­ща­не. Мно­зи­на, ко­и­то про­по­вя­д­ват Сло­во­то, се ну­ж­да­ят от Хри­с­то­ва­та пре­об­ра­зя­ва­ща бла­го­дат в сър­це­то си. Те не би­ва да по­з­во­ля­ват на ни­що да за­с­та­ва на пъ­тя им, по­пре­ч­вай­ки на об­но­ви­тел­но­то им де­ло, до­ка­то още не е ста­на­ло без­въз­в­ра­т­но къ­с­но” (Пи­с­мо 51, 1886 г.).

Об­но­в­ле­ни­е­то тря­б­ва да бъ­де съ­пъ­т­с­т­ва­но от ре­фор­ма­ция. “Пробуждане и ре­фор­ма­ция тря­б­ва да бъ­дат осъ­ще­с­т­ве­ни със съ­дей­с­т­ви­е­то на Све­тия Дух. Въз­ра­ж­да­не и ре­фор­ма­ция са две раз­ли­ч­на не­ща.

Пробуждането е бе­лег за об­но­в­ле­ние на ду­хо­в­ния жи­вот, ожи­во­т­во­ря­ва­не на ум­с­т­ве­ни­те и мо­рал­ни­те си­ли, въз­к­ре­сение от ду­хо­в­на смърт.

Ре­фор­ма­ци­я­та е бе­лег за ре­ор­га­ни­за­ция, про­мя­на в иде­и­те и убе­ж­де­ни­я­та, на­ви­ци­те и при­ви­ч­ки­те.

Ре­фор­ма­ци­я­та ня­ма да мо­же да да­де до­б­рия плод на пра­в­да­та, ако не е свър­за­на с въз­дър­жа­не­то, осъ­ще­с­тве­но от Све­тия Дух.

Ре­фор­ма­ци­я­та и въз­дър­жа­не­то тря­б­ва да из­вър­шат оп­ре­де­ле­но­то им де­ло и вър­шей­ки го, тря­б­ва да са в хар­мо­ния по­ме­ж­ду си” (“Ревю енд Херълд”, 27 февруари 1902 г.).

Да ос­та­вим на­с­т­ра­на вси­ч­ки бор­би и не­съ­г­ла­сия

“Ко­га­то ра­бо­т­ни­ци­те имат оби­та­ва­ни от Хри­с­тос ду­ши, ко­га­то бъ­де уни­що­жен все­ки его­и­зъм, ли­п­с­ва съ­пер­ни­че­с­т­во, бор­ба за го­с­по­д­с­т­во и е на­ли­це хар­мо­ния, то­га­ва бла­го­да­т­ния дъжд от Све­тия Дух ще бъ­де из­лят вър­ху тях убе­ди­тел­но, за­що­то Бо­жи­и­те обе­ща­ния ни­ко­га не ще про­па­д­нат ни­то с ед­на то­ч­ка или йо­та. Но ко­га­то де­ло­то на дру­ги не е одо­б­ре­но и ра­бо­т­ни­ци­те по­ка­з­ват сво­е­то со­б­с­т­ве­но пре­въз­хо­д­с­т­во, те до­ка­з­ват, че де­ло­то им не но­си бе­ле­зи­те, ко­и­то тря­б­ва да при­те­жа­ва. Бог не мо­же да ги бла­го­с­ло­ви” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Ако във ве­ли­кия Го­с­по­ден ден за­с­та­нем до Хри­с­тос, ка­то на­ше убе­жи­ще, на­ша ви­со­ка ку­ла, тря­б­ва да от­с­т­ра­ним вся­ка за­вист, вся­ка бор­ба за Го­с­по­д­с­т­во. Тря­б­ва да из­ко­ре­ним на­пъл­но те­зи не­с­ве­ти чу­в­с­т­ва та­ка, че да не по­къл­нат по­в­тор­но в жи­во­та. Тря­б­ва да за­с­та­нем из­ця­ло на стра­на­та на Го­с­по­да” (“То­зи ден с Бо­га”).

“Не­ка хри­с­ти­я­ни­те ос­та­вят вси­ч­ки не­съ­г­ла­сия и се пре­да­дат на Бо­га, за спа­ся­ва­не на из­гу­бе­но­то. Не­ка мо­лят с вя­ра за обе­ща­ни­те бла­го­с­ло­ве­ния и ще ги по­лу­чат” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

Оби­чай­те се един друг

“Хри­с­ти­ян­с­т­во­то е изя­вя­ва­не на най-до­б­ри­те чу­в­с­т­ва един към друг…

Хри­с­тос тря­б­ва да е обект на вър­хо­в­на лю­бов от стра­на на съ­ще­с­т­ва­та, ко­и­то е съ­з­дал. Той же­лае и чо­ве­кът да изпи­т­ва свя­то от­но­ше­ние към своя съ­чо­век. Все­ка спа­се­на ду­ша ще бъ­де спа­се­на по­с­ре­д­с­т­вом лю­бов, ко­я­то из­ви­ра от Бо­га! Ис­тин­с­ко об­ръ­ща­не е про­мя­на­та ­ от его­и­зъм в свя­то чу­в­с­т­во към Бо­га и един към друг” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Ка­че­с­т­ва­та, ко­и­то Бог це­ни най-мно­го са ми­ло­сър­дие и чи­с­то­та. Те тря­б­ва да бъ­дат про­я­ве­ни от все­ки хри­с­ти­я­нин” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Най-сил­ни­ят ар­гу­мент в по­л­за на Еван­ге­ли­е­то е про­я­вя­ва­щи­ят лю­бов и лю­б­ве­о­бил­ност хри­с­ти­я­нин” (“Слу­жи­те­ли на здра­ве­то”).

Необходимо е пъл­но пре­да­ва­не

“Бог не ще при­е­ме ни­що по-мал­ко от пъл­но пре­да­ва­не! Обър­на­ти­те на­по­ло­ви­на гре­ш­ни хри­с­ти­я­ни ни­ко­га не ще вля­зат на не­бе­то. Там те не би­ха на­ме­ри­ли ща­с­тие, за­що­то не по­з­на­ват ви­со­ки­те и све­ти при­н­ци­пи, ръ­ко­во­де­щи чле­но­ве­те на не­бе­с­но­то семей­с­т­во. Ис­тин­с­кия хри­с­ти­я­нин дър­жи от­во­ре­ни про­зор­ци­те на ду­ша­та си от­во­рени ­към не­бе­то. Той жи­вее в об­ще­ние с Хри­с­тос.Же­ла­ни­я­та му са съ­о­б­ра­зе­ни с те­зи, на Хри­с­тос. Най-го­ле­ми­ят му ко­п­неж е да ста­ва все по­ве­че и по­ве­че по­до­бен на Хри­с­тос” (“Ревю енд Херълд”, 16 май 1907 г.).

“Ние не мо­жем да си слу­жим със Све­тия Дух. Той си слу­жи с нас! Чрез не­го Бог ра­бо­ти сред на­ро­да Си: “да же­ла­е­те то­ва и да го из­ра­бо­т­ва­те” (Фил. 2:13). Но мно­зи­на не се по­ко­ря­ват на Ду­ха, ис­кат да се спра­вят са­ми. По­ра­ди то­ва и не по­лу­ча­ват не­бе­с­ния дар. Са­мо оне­зи, ко­и­то сми­ре­но ча­кат пред Бо­жи­и­те но­зе, мо­лят за ръ­ко­во­д­с­т­во­то Му и бла­го­дат, по­лу­ча­ват Све­тия Дух” (“Жи­во­тът но Исус Хри­с­тос”).

При­го­т­вя­не­то на пъ­тя за из­ли­ва­не­то на къ­с­ния дъжд

“Ви­дях, че ни­кой не би мо­гъл да взе­ме уча­с­тие в “ос­ве­жа­ва­не­то, до­ка­то не бъ­де спе­че­ле­на по­бе­да над все­ки из­ку­ша­ващ ни грях, над гор­до­ст­та, его­и­з­ма, лю­бо­в­та към све­та, над вся­ка ло­ша ду­ма и по­с­тъ­п­ка. За­ра­ди то­ва тря­б­ва да се при­б­ли­жа­ва­ме по-бли­зо и по-бли­зо до Го­с­по­да, ре­в­но­с­т­но да се стре­мим към она­зи ва­ж­на по­д­го­то­в­ка, за да ус­то­им в би­т­ка­та на Го­с­по­д­ния ден” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“На­ша за­да­ча е да из­г­ла­дим не­до­с­та­тъ­ци­те на ха­ра­к­те­ра ни, да из­чи­с­тим хра­ма на ду­ша­та си от вся­ко пе­т­но. То­га­ва ще по­лу­чим къ­с­ния дъжд, ка­к­то уче­ни­ци­те по­лу­чи­ха ран­ния дъжд в де­ня на Пе­те­се­я­т­ни­ца­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ня­ма ни­що, от ко­е­то Са­та­на да се бои та­ка мно­го, ка­к­то от то­ва, че Бо­жи­ят на­род ще очи­с­ти пъ­тя, пре­ма­х­вай­ки вся­ка пре­ч­ка, за да мо­же Го­с­под да из­лее Све­тия Си Дух вър­ху от­с­ла­б­на­ла­та цър­к­ва… Вся­ко из­ку­ше­ние, вся­ко вли­я­ние на про­ти­во­дей­с­т­вие, би­ло от­к­ри­то или не, мо­же да бъ­де от­б­лъ­с­на­то ‘не чрез си­ла ни­то чрез мощ, но чрез Ду­ха Ми, ка­з­ва Го­с­под на Си­ли­те’ (Зах. 4:6)” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Къ­с­ни­ят дъжд ще бъ­де из­лят и Бо­жи­и­те бла­го­с­ло­ве­ния ще из­пъл­нят вся­ка ду­ша, ко­я­то е очи­с­те­на от все­ки по­рок. На­ша за­да­ча днес е да от­да­дем ду­ши­те си на Хри­с­тос, за да бъ­дем по­дго­т­ве­ни за вре­ме­то на ос­ве­жи­тел­но­то Го­с­по­д­но при­съ­с­т­вие ­ го­то­ви за кръ­ще­ние от Све­тия Дух” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Да ста­нем дей­ни съ­ра­ботн­и­ци в Хри­с­то­во­то де­ло

“Ко­га­то цър­к­ви­те ста­на жи­ви, дей­ни, Све­тия Дух ще бъ­де из­п­ра­тен в от­го­вор на ис­к­ре­ни­те ни мол­би… То­га­ва не­бе­с­ни­те две­ри ще бъ­дат от­во­ре­ни за во­д­ни­те по­то­ци на късни­ят дъжд” (“Ревю енд Херълд”, 25 февруари 1890 г.).

“Ве­ли­ко­то из­ли­ва­не на Све­тия Дух, Кой­то ос­ве­тя­ва със сла­ва­та Си це­лия свят, не ще бъ­де осъ­ще­с­т­ве­но, до­като от нас не се въз­ди­г­нат ос­ве­те­ни ли­ч­но­с­ти, ко­и­то от опит зна­ят ка­к­во оз­на­ча­ва да бъ­деш Бо­жий съ­ра­бо­т­ник. Ко­га­то на­пъл­но и с ця­ло сър­це се по­с­ве­тим на Хри­с­то­ва­та слу­ж­ба, Бог ще за­че­те то­ва чрез без­мер­но из­ли­ва­не на Не­го­вия Дух. Но то­ва не ще ста­не до­ка­то по­ве­че­то от нас не за­по­ч­нат да ра­бо­тят за­е­д­но с Бо­га” (“Хри­с­ти­ян­с­ко слу­же­не”).

“Ко­га­то уко­рът за леност и не­р­а­бо­то­с­по­со­б­ност бъ­де из­ли­чен от цър­к­ва­та, Све­тия Дух ще бъ­де ми­ло­с­ти­во из­лян. Бо­же­с­т­ве­на­та си­ла ще бъ­де изя­ве­на. Цър­к­ва­та ще ста­не сви­де­тел на на­в­ре­мен­на­та на­ме­са на си­ла­та Го­с­по­д­ня” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Па­зи съ­да чист и дръж за пра­во­то

“Не би­ва да се при­те­с­ня­ва­ме за из­ли­ва­не­то на къ­с­ни­ят дъжд. То­ва, ко­е­то тря­б­ва да вър­шим е да па­зим съ­да си чист и дър­жим за пра­во­то, да про­дъл­жа­ва­ме да се мо­лим за из­ли­ва­не­то на къ­с­ния дъжд: ‘Не­ка къ­с­ния дъжд да на­пъл­ни моя съд. Не­ка све­т­ли­на­та от сла­в­ни ан­гел, вли­за­ща в съ­з­ву­чие със све­т­ли­на­та на тре­тия ан­гел, да ме осе­ни. Нека да ме на­пра­ви съ­у­ча­с­т­ник в де­ло­то. Трябва да раз­г­ла­ся­вам ве­ст­та, не­ка да ста­на Ису­сов съ­ра­бо­т­ник.’ Не­ка да ти ка­жа, че ако та­ка тър­сиш Бо­га, Той ви­на­ги ще те по­д­к­ре­пя, об­да­ря­вай­ки те с ми­ло­ст­та Си” (“По­г­лед на­го­ре”).

“За да се из­пи­та вя­ра­та ни, от­го­во­рът мо­же да до­й­де с вне­за­п­на бър­зи­на или с омай­ва­ща мощ или пък да бъ­де за­ба­вен с дни и се­д­ми­ци. Но бог знае ко­га и как да от­го­во­ри но мо­ли­т­ви­те ни. От нас се ис­ка да се свър­жем с Бо­же­с­т­ве­ния по­ток, то­ва е на­ши­ят дял. Бог ще от­го­ва­ря за своя дял. Той е ве­рен на обе­ща­ни­е­то Си. За нас най-ва­ж­но­то и най-зна­чи­мо­то е да бъ­дем ед­но сър­це и един ум, ос­та­вяй­ки на­с­т­ра­на вся­ка вра­ж­де­б­ност и зло­ба, и ка­то сми­ре­ни мо­ли­те­ли да бдим и да ча­ка­ме. Исус ­ Пре­д­с­та­ви­тел и Гла­ва, е го­тов да на­п­ра­ви за нас то­ва, ко­е­то из­вър­ши за мо­ле­щи­те и бдя­щи­те в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та” (“Ду­хът на про­ро­че­с­т­во­то”, т.3).

“Аз не мо­га да по­со­ча вре­ме­то, ко­га­то Све­тия Дух ще бъ­де из­лят ­ ко­га­то мо­гъ­щия ан­гел до­ле­ти от не­бе­то и се при­съ­е­ди­ни към тре­тия ан­гел, за да се при­вър­ши де­ло­то в то­зи свят. Ве­ст­та ми е, един­с­т­ве­на­та на­ша си­гур­ност е да сме по­д­го­т­ве­ни за не­бе­с­но­то ос­ве­жа­ва­не, дър­жей­ки за­па­ле­ни лам­пи­те си” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Не вси­ч­ки ще по­лу­чат къ­сния дъжд

“Бе­ше ми по­ка­за­но, че ако Бо­жия на­род не по­ло­жи уси­лие, за да из­вър­ши своя дял, но ча­ка ос­ве­жа­ва­не­то да до­й­де над не­го, не се стре­ми да по­п­ра­ви гре­ш­ки­те и да из­г­ла­ди зли­ни­те си;ако не по­ла­га уси­лия за очи­с­т­ва­не на ду­ха и плът­та, ка­то се на­дя­ва да взе­ме уча­с­тие във ви­со­кия вик на тре­тия ан­гел, ще бъ­де на­ме­рен не­по­д­го­т­вен” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“На­дя­ва­ме ли се да ви­дим съ­жи­ве­на ця­ла­та цър­к­ва? То­ва вре­ме ня­ма да на­с­тъ­пи. В цър­к­ва­та има ли­ч­но­с­ти, ко­и­то не са обър­на­ти и ко­и­то не ще за­по­ч­нат ре­в­но­с­тен мо­ли­т­вен жи­вот. Тря­б­ва да се за­е­мем с ра­бо­та­та ин­ди­ви­ду­ал­но. Тря­бва по­ве­че да се мо­лим и по-мал­ко да го­во­рим” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Мо­жем да сме си­гур­ни, че ко­га­то Све­тия Дух се из­лее, те­зи, ко­и­то не са по­лу­чи­ли и оце­­ни­ли ран­ния дъжд, не ще усе­тят и не ще раз­бе­рат значе­ни­е­то на къ­с­ния дъжд” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Само оне­зи, ко­и­то са ос­та­на­ли вер­ни на све­т­ли­на­та, ко­я­то имат, ще по­лу­чат по­ве­че све­т­ли­на. Ако не на­пре­д­ва­ме все­ки­д­не­в­но по при­ме­ра на ак­ти­в­ни­те хри­с­ти­ян­с­ки до­б­ро­де­те­ли, не ще раз­по­з­на­ем про­я­ви­те на Све­тия Дух, изя­ве­ни в къ­с­ния дъжд. Той мо­же да се из­лее вър­ху сър­ца­та на те­зи око­ло нас, но ние не ще го усе­тим и по­лу­чим” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Оне­зи, ко­и­то не по­ла­гат ни­то ед­но ре­ши­тел­но уси­лие, но ча­кат Све­тия Дух да ги про­бу­ди към дей­с­т­вие, ще за­ги­нат в мра­ка. Ние не би­ва да сто­им от­к­ри­то и да не вър­шим ни­що в Бо­жи­е­то де­ло” (“Хри­с­ти­ян­с­ко слу­же­не”).