XIV. ВИ­СО­КИ­ЯТ ВИК – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XIV. ВИ­СО­КИ­ЯТ ВИК – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XIV. ВИ­СО­КИ­ЯТ ВИК
Бог има скъ­по­цен­ни ду­ши във вси­ч­ки цър­к­ви

“Бог има скъ­по­цен­ни ду ши във вси­ч­ки цър­к­ви, и не е на­ша за­да­ча да да­ва­ме ка­те­го­ри­ч­ни оцен­ки за за­б­лу­де­ния ре­ли­ги­о­зен свят” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.4).

“Го­с­под има свои пре­д­с­т­а­ви­те­ли във вси­ч­ки цър­к­ви. Те­зи ли­ч­но­с­ти не са има­ли на раз­по­ло­же­ние спе­ци­ал­ни­те, по­д­ло­же­ни на про­вер­ка ис­ти­ни за по­с­ле­д­ни­те дни, пре­д­с­та­ве­ни им ка­то съ­би­тия, ко­и­то ще до­ве­дат умо­ве­те и сър­ца­та им до осъ­з­на­ва­не на ви­на­та. Те не са има­ли пра­вил­на све­т­ли­на и за­то­ва връ­з­ка­та им с Бо­га не е пре­къ­с­на­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Сред ка­то­ли­ци­те има та­ки­ва, ко­и­то са най-до­б­ро­съ­ве­с­т­ни­те хри­с­ти­я­ни и хо­дят в све­т­ли­на­та, ко­я­то имат. Бог ще ра­боти за тях” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“В От­к­ро­ве­ние 18 гла­ва Бо­жи­ят на­род е при­зо­ван да на­пу­с­не Ва­ви­лон. Спо­ред те­зи сти­хо­ве мно­зи­на от Бо­жия на­род тря­б­ва да са все още във Ва­ви­лон. В кои ре­ли­ги­о­з­ни де­но­ми­на­ции мо­же да бъ­де от­к­ри­та по-го­ля­ма­та част от Хри­с­то­ви­те по­с­ле­до­ва­те­ли се­га? Не­съм­нен­о в мно­го­б­рой­ни­те цър­к­ви, из­по­вя­д­ва­щи про­те­с­тан­ти­з­ма” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Въ­п­ре­ки ду­хо­в­на­та тъм­ни­на и от­чу­ж­де­ние от Бо­га, ко­е­то се на­б­лю­да­ва в цър­к­ви­те, съ­с­та­вя­щи Ва­ви­лон, го­ля­ма част от ис­тин­с­ки­те Хри­с­то­ви по­с­ле­до­ва­те­ли все още се на­ми­ра в тя­х­на­та сре­да” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Все още Ва­ви­лон не е на­пъл­но раз­ру­шен

“‘Тя на­по­и вси­ч­ки­те на­ро­ди с ви­но­то на раз­па­ле­но­то си блу­д­с­т­ва­не’ (Откр. 14:6-8). Как е сто­ре­но то­ва? Ка­то хо­ра­та бъ­дат при­ну­де­ни да при­е­мат фал­ши­ва­та съ­бо­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Все още не мо­гат да бъ­дат из­ре­че­ни ду­ми­те… ‘тя на­по­и ВСИ­Ч­КИ­ТЕ на­ро­ди с ви­но­то на раз­па­ле­но­то си блу­д­с­тва­не.’ Тя все още не е на­по­и­ла ВСИ­Ч­КИ НА­РО­ДИ…

До­ка­то не бъ­де из­пъл­не­но та­ва ус­ло­вие и не бъ­де осъ­ще­с­т­ве­но пъл­но­то обе­ди­не­ние ме­ж­ду цър­к­ва­та и дър­жа­ва­та в це­лия хри­с­ти­ян­с­ки свят, па­да­не­то на Ва­ви­лон не ще бъ­де окон­ча­тел­но. Про­мя­на­та е не­що про­г­ре­си­в­но и пъл­но­то из­пъл­не­ние на Откр. 14:8 е все още в бъ­дещ план” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га гре­хо­ве­те ще до­с­ти­г­нат да не­бе­то? (Откр. 18:2-5). Ко­га­то Бо­жи­ят за­кон бъ­де по­тъ­п­кан из­ця­ло от за­ко­но­да­телс­т­во­то” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 12 юни 1893 г.).

Бо­жи­я­та вест на по­с­ле­д­но пре­ду­п­ре­ж­де­ние

“В От­к­ро­ве­ние 14 гла­ва Бог е дал ве­с­ти, ка­то тя­х­но­то мя­с­то в про­ро­че­с­ка­та хро­но­ло­гия и за­да­ча не ще бъ­де про­ме­не­на до края на зем­на­та ис­то­рия” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“От­к­ро­ве­ние 18 гла­ва от­бе­ля­з­ва вре­ме­то, ко­га­то в ре­зул­тат на отхвър­ля­не на три­те ан­гел­с­ки ве­с­ти (Откр. 14:6-12) цър­к­ва­та ще до­с­ти­г­не до мо­мен­та, пре­д­с­ка­з­ван от вто­рия ан­гел, и Бо­жи­ят на­род, на­ми­ращ се все още във Ва­ви­лон, ще бъ­де при­зо­ван да го на­пу­с­не. То­ва е по­с­ле­д­на­та бо­жия вест, ко­я­то ще бъ­де из­п­ра­те­на до све­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Те­зи сти­хо­ве (Откр. 18:1,2,4) со­чат на­пред във вре­ме­то, ко­га­то из­ре­че­на­та от вто­рия ан­гел вест за па­да­не­то на Ва­ви­лон (Откр. 14:8) тря­б­ва да бъ­де по­в­то­ре­на, ка­то бъ­де до­ба­ве­но за по­к­ва­ра­та, на­в­ля­з­ла в раз­ли­ч­ни­те де­но­ми­на­ции, съ­с­та­вя­щи Ва­ви­лон, от вре­ме, ко­га­то е би­ла про­г­ла­се­на с ве­с­тта за пър­ви път ­ ля­то­то на 1844 г….

Те­зи ве­с­ти за­е­д­но с тре­та­та ангел­с­ка вест, съ­с­та­вят по­с­ле­д­но­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние, ко­е­то ще бъ­де да­де­но на зем­ни­те жи­те­ли.

Гре­хо­ве­те на Ва­ви­лон ще бъ­дат раз­к­ри­ти. Ужа­с­ни­те по­с­ле­ди­ци от на­ла­га­не­то на цър­ко­в­ни раз­по­ре­д­би от дър­жа­ва­та, на­х­лу­ва­не­то на спи­ри­ти­з­ма, при­к­ри­ти­ят, но бърз про­г­рес на па­п­с­ка­та власт ­ вси­ч­ко ще бъ­де раз­к­ри­то. Чрез те­зи тър­же­с­т­ве­ни пре­ду­п­ре­ж­де­ния хо­ра­та ще бъ­дат про­бу­де­ни. Хи­ля­ди и хи­ля­ди, ко­и­то ни­ко­га не са чу­ва­ли по­до­б­ни сло­ва, ще слу­шат” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Съ­щ­но­ст­та на по­с­ле­д­на­та Бо­жия вест

“Ня­кол­ко ду­ши ми пи­са­ха, ин­те­ре­су­вай­ки се да­ли про­б­ле­мът за оп­ра­в­да­ние чрез вя­ра е ве­ст­та на тре­тия ан­гел. И аз от­го­во­рих: ‘На­и­с­ти­на то­ва е ве­ст­та на тре­тия ан­гел’” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“В сво­я­та ве­ли­ка ми­лост Го­с­под из­п­ра­ти най-скъ­по­ценна­та вест на на­ро­да Си чрез ста­рей­ши­ни­те Уо­га­нър и Джо­унс. Цел­та на та­зи вест е да при­ба­ви по­ве­че зна­чи­мост на раз­п­на­тия Спа­си­тел пред све­та ­ жер­т­ва­та за гре­хо­ве­те на це­лия свят. Тя ни пре­д­с­та­вя оп­ра­в­да­ни­е­то чрез вя­ра в на­ша­та Кре­пост, тя при­кан­ва хо­ра­та да по­лу­чат Хри­с­то­ва­та пра­в­да, про­я­вя­ва­ща се в по­с­лу­ша­ние във вси­ч­ки Бо­жи за­по­ве­ди. Мно­зи­на са из­гу­би­ли Хри­с­тос от по­г­ле­да си. Те­х­ни­те очи тря­б­ва да бъ­дат на­со­че­ни към бо­же­с­т­ве­ния Му об­раз, към за­с­лу­ги­те и не­про­ме­ни­ма­та Му лю­бов към зем­ни­те ча­да. В ръ­це­те Му е съ­с­ре­до­то­че­на ця­ла­та мощ, той мо­же да об­да­ри с бо­га­ти да­ро­ве хо­ра­та, да ос­та­ви без­цен­ния дар на со­б­с­т­ве­на­та Си пра­в­да в без­по­мо­щ­ни­те чо­ве­ш­ки ръ­це. То­ва е ве­ст­та, ко­я­то Бог е на­ре­дил да бъ­де въз­ве­с­те­на на све­та. То­ва е ве­ст­та на тре­тия ан­гел, ко­я­то с ви­сок вик тря­б­ва да бъ­де про­г­ла­се­на и при­д­ру­же­на с из­ли­ва­не­то на Све­тия Дух в бо­га­та мяр­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ве­ст­та за Хри­с­то­ва­та пра­в­да тря­б­ва да бъ­де про­г­ла­се­на от еди­ния да дру­гия край на зе­мя­та, за да по­д­го­т­ви Пъ­тя за Го­с­по­да. Де­ло­то на тре­тия ан­гел е при­к­лю­че­но чрез Бо­жи­я­та сла­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“По­с­ле­д­на­та вест на ми­лост, да­де­на на све­та, е от­к­ро­ве­ние на Бо­жия ха­ра­к­тер, пъ­лен с лю­бов! Бо­жи­и­те ча­да тря­б­ва да изя­вят Не­го­ва­та сла­ва. В ли­ч­ния жи­вот и ха­ра­к­тер те тря­б­ва да раз­к­ри­ят, ка­к­во е на­п­ра­ви­ла за тях Бо­жи­я­та ми­лост” (“Хри­с­то­ви на­г­ле­д­ни уро­ци”).

Ве­ст­та ще бъ­де изя­ве­на с го­ля­ма си­ла

“Ко­га­то трет­а­та ан­гел­с­ка власт пре­ми­не във ви­сок вик и за­к­лю­чи­тел­но­то де­ло бъ­де при­д­ру­же­но с го­ля­ма си­ла и сла­ва, то­га­ва дял в та­зи сла­ва ще взе­ме и Бо­жия на­род. То­ва е ожи­во­т­во­ря­ва­щия и ук­ре­п­ващ си­ли­те им Къ­сен дъжд, по­ма­гащ им да пре­ми­нат през вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“С при­б­ли­жа­ва­не­то на края, сви­де­тел­с­т­ва­та на Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли ще ста­ват все по-ре­ши­тел­ни и по-сил­ни” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Та­зи вест (Откр. 14:9-12) об­х­ва­ща две­те пре­д­хож­да­щи ве­с­ти. Тя е пре­д­с­та­ве­на ка­то изя­ве­на с ви­сок вик. То­ва е си­ла­та на Све­тия Дух” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ко­га­то ве­ст­та на тре­тия ан­гел пре­ми­не във ви­сок вик, не­й­но­то въз­ве­с­тя­ва­не ще бъ­де при­д­ру­же­но с го­ля­ма си­ла и сла­ва. Ли­ца­та на Бо­жи­и­те ча­да ще бле­с­тят с не­бе­с­на све­т­ли­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

“Сред тъм­ни­те сен­ки на по­с­ле­д­на­та ве­ли­ка зем­на кри­за Бо­жи­я­та све­т­ли­на ще про­б­ле­с­не най-яр­ко и пе­сен­та на на­де­ж­да и уве­ре­ност ще се раз­на­ся с най-чи­с­та и въз­ви­ше­на ме­ло­дия” (“Въз­пи­та­ние”).

“Ка­к­то е в От­к­ро­ве­ние 18 гла­ва, тре­та­та ан­гел­с­ка вест тря­б­ва да бъ­де въз­ве­с­те­на с го­ля­ма си­ла от оне­зи, ко­и­то от­п­ра­вят по­с­ле­д­но­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние про­тив звя­ра и не­го­вия об­раз” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

По­до­б­но на дви­же­ни­е­то през 1844 г.

“Си­ла­та, ко­я­то раз­д­ви­жи хо­ра­та та­ка сил­но през 1844 г., от­но­во ще бъ­де изя­ве­на. Тре­та­та ан­гел­с­ка вест ще бъ­де въз­ве­с­те­на не ­ше­п­не­ш­ком, а с ви­сок вик” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Аз ви­дях, че та­зи вест ще при­к­лю­чи със си­ла и сла­ва, да­леч на­д­ви­ша­ва­щи сре­д­но­щ­ния вик” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

По­до­б­но в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та

“С ре­в­но­с­тен ко­п­неж гле­дам п на­пред към вре­ме­то, ко­га­то съ­би­ти­я­та, ста­на­ли в де­ня на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та, ще бъ­дат по­в­то­ре­ни до­ри с по-го­ля­ма си­ла, от­кол­ко­то то­га­ва. Йо­ан ка­з­ва: “Аз ви­дях друг ан­гел, из­ли­защ от не­бе­то и имащ го­ля­ма си­ла, и зе­мя­та би­де ос­ве­те­на от сла­ва­та Му” (Откр. 18:1). То­га­ва, ка­к­то и на Пе­т­де­ся­т­ни­ца, хо­ра­та ще слу­шат ис­ти­на­та, ко­я­то им се го­во­ри, все­ки на своя език” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.6).

“В но­щ­но ви­де­ние пред очи­те ми пре­ми­на­ха раз­ли­ч­ни сце­ни, по­ка­з­вай­ки го­ля­мо ре­фор­ма­тор­с­ко дви­же­ние сред бо­жия на­род. Мно­зи­на хва­ле­ха Бо­га. Бол­ни би­ва­ха из­це­ря­ва­ни и дру­ги чу­де­са се из­вър­ш­ва­ха. Съ­ще­с­т­ву­ва­ше мо­ли­т­вен дух, ка­къ­в­то бе­ше про­я­вен във ве­ли­кия ден на Пе­т­де­ся­т­ни­ца­та” (“Сви­де­телства”, т.9).

“Ве­ли­ко­то еван­гел­с­ко де­ло не ще при­вър­ши с по-мал­ка изя­ва на Бо­жи­я­та си­ла, от­кол­ко­то то­га­ва, ко­га­то се от­бе­ля­з­ва­ше не­го­во­то за­по­ч­ва­не. Про­ро­че­с­т­ва­та, ко­и­то се из­пъл­ни­ха при из­ли­ва­не­то на ран­ния дъжд, ще се из­пъл­нят и при при­вър­ш­ва­не­то на еван­гел­с­ко­то де­ло, ко­га­то бъ­де из­лят къ­с­ни­ят дъжд…

Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли с ра­до­с­т­ни и бле­с­тя­щи от свя­то ос­ве­ще­ние ли­ца ще бър­зат от мя­с­то на мя­с­то да про­по­вя­д­ват не­бе­с­на­та вест. Пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то ще бъ­де раз­не­се­но по ця­ла­та зе­мя от ус­та­та на хи­ля­ди. Чу­де­са ще бъ­дат из­вър­ш­ва­ни, бол­ни из­це­ля­ва­ни, зна­ме­ния и чу­де­са ще съ­п­ро­во­ж­дат вяр­ва­щи­те” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бог ще използва средства, които ще ни учудят

“В то­ва по­с­ле­д­но де­ло Бог ще ра­бо­ти по на­чин, мно­го по-раз­ли­чен от оби­чай­ния, по на­чин, про­ти­во­по­ло­жен на кой­то и да е чо­ве­ш­ки план. Ме­ж­ду нас ще има и та­ки­ва, ко­и­то ви­на­ги ще же­ла­ят да кон­т­ро­ли­рат Бо­жи­е­то де­ло, до­ри да ди­к­ту­ват не­го­вия ход, ка­то то­га­ва ще бъ­де по­е­то от ан­ге­ла, кой­то се при­съ­е­ди­ня­ва към тре­тия ан­гел при раз­г­ла­ся­ва­не­то на ве­ст­та на све­та. Бог ще из­по­л­з­ва пъ­ти­ща и на­чи­ни, с ко­и­то ще по­ка­же, че Той дър­жи кор­ми­ло­то в со­б­с­т­ве­ни­те Си ръ­це. Ра­бо­т­ни­ци­те ще бъ­дат учу­де­ни от сем­п­ли­те сре­д­с­т­ва, ко­и­то Той ще из­по­л­з­ва, за да осъ­ще­с­т­ви и усъ­вър­шен­с­т­ва де­ло­то Си на пра­в­да” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Не си ми­с­ле­те, че ще бъ­де въз­мо­ж­но да бъ­дат пра­ве­ни пла­но­ве за бъ­де­ще­то. Не­ка Бог бъде при­з­нат за си­гур­ния във вси­ч­ки вре­ме­на и при вси­ч­ки об­с­то­я­тел­с­т­ва Корм­чия. Той ще ра­бо­ти чрез по­д­хо­дя­щи ме­то­ди и ще по­д­дър­жа, ум­но­жа­ва и съ­г­ра­ж­да Своя на­род” (“Съ­ве­ти към пи­са­те­ли и из­да­те­ли”).

“Уте­ши­те­лят тря­б­ва да се изя­ви не по ня­ка­къв спе­ци­фи­чен на­чин, кой­то чо­век мо­же да обо­з­на­чи, но по­с­ре­д­с­т­вом Бо­жия на­ре­д­ба ­ в не­пре­д­ви­де­ни слу­чаи и с на­чи­ни, ко­и­то ще про­с­ла­вят име­то Му” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Той ще въз­ди­г­не сред оби­к­но­ве­ни­те хо­ра мъ­же и же­ни, за да вър­шат де­ло­то Му, ка­к­то в ми­на­ло­то при­зо­ва ри­ба­ри за свои уче­ни­ци. Ско­ро ще се на­б­лю­да­ва про­бу­ж­да­не, ко­е­то ще уди­ви мно­зи­на. Те­зи, ко­и­то не осъ­з­на­ват не­об­хо­ди­мо­ст­та от то­ва, ко­е­то тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но, ще бъ­дат по­д­ми­на­ти, а не­бе­с­ни­те ве­с­ти­те­ли ще ра­бо­тят с оне­зи, ко­и­то са на­ри­ча­ни сем­п­ли хо­ра, по­д­го­т­вяй­ки ги да раз­не­сат ве­ст­та на мно­го ме­с­та” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.5).

Ра­бо­т­ни­ци, по­д­го­тве­ни от Све­тия Дух

“В по­с­ле­д­но­то тър­же­с­т­ве­но де­ло ще бъ­дат вклю­че­ни и ня­кол­ко ве­ли­ки мъ­же… В на­ши дни Бог ще из­вър­ши ра­бо­та, ко­я­то мал­ци­на оча­к­ват. Той ще въз­ди­г­не и въз­ве­ли­чи сред нас оне­зи, ко­и­то са въз­пи­та­ни по-ско­ро чрез по­ма­з­ва­не от Све­тия Дух, от­кол­ко­то от по­вър­х­но­с­т­но­то обу­че­ние в на­у­ч­ни ин­с­ти­ту­ти. Те­зи фа­кул­те­ти не тря­б­ва да бъ­дат от­х­вър­ля­ни или осъ­ж­да­ни, те са ус­та­но­ве­ни от Бо­га, но мо­гат да да­дат са­мо вън­ш­на по­д­го­то­в­ка. Бог ще по­ка­же, че не е за­ви­сим от смър­т­ни и са­мом­ни­тел­ни уче­ни хо­ра” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Све­т­ли­ната ще по­лу­чат са­мо тези, ко­и­то ре­в­но­с­т­но я тър­сят и с ра­дост при­е­мат все­ки лъч от Бо­же­с­т­ве­но­то про­с­ве­т­ле­ние, из­лъ­че­но от Свя­то­то Му Сло­во. Чрез те­зи ду­ши Бог ще раз­к­рие све­т­ли­на­та и си­ла­та, ко­и­то ще оза­рят це­лия свят с Не­го­ва­та сла­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ди­с­ци­п­ли­на на тру­да, чи­с­то­та на сър­це­то и ми­с­ли­те ­ от то­ва се ну­ж­даем днес! То е по-скъ­по от бри­л­ян­тен та­лант, такт или по­з­на­ние. Оби­к­но­вен ум, на­у­чен да се по­д­чи­ня­ва на ‘Та­ка ка­з­ва Го­с­под’ е по-до­б­ре по­д­го­т­вен за Бо­жи­е­то де­ло от он­зи, кой­то има спо­со­б­но­с­ти, но не ги из­по­л­з­ва пра­вил­но” (“Ревю енд Херълд”, 27 ноември 1900 г.).

“Ра­бо­т­ни­ци­те ще бъ­дат по­д­го­т­ве­ни по-до­б­ре чрез по­ма­з­ва­не от Све­тия Дух, от­кол­ко­то от ли­те­ра­тур­ни уни­вер­си­те­ти. Мъ­же на вя­ра­та и мо­ли­т­ва­та ще бъ­дат на­сър­че­ни да вър­вят на­пред със сво­я­та ре­в­ност, въз­ве­с­тя­вай­ки вну­ше­ни­те им от Бо­га сло­ва” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бог из­по­л­з­ва до­ри необразованите

“Оне­зи, ко­и­то при­е­мат Хри­с­тос ка­то ли­чен Спа­си­тел, ще ус­то­ят на из­пи­ти­те и тру­д­но­с­ти­те на по­с­ле­д­ни­те дни. Ук­ре­пе­ни с безре­зер­в­на вяр­ност в Хри­с­тос, до­ри необразованите уче­ни­ци ще мо­гат де се про­ти­во­по­с­та­вят на съм­не­ни­я­та и въ­п­ро­си­те, ко­и­то не­вер­ни­ци­те мо­гат да им от­п­ра­вят, ко­и­то не­вер­ни­ци­те мо­гат до им от­п­ра­вят, ще да из­чер­вя­ват пре­з­ри­тел­ни­те со­фи­с­ти пра­з­но­с­ло­в­­ци.

Го­с­под Исус Хри­с­тос ще вло­жи в уче­ни­ци­те Си сло­ва на мъ­д­рост. И те­х­ни­те про­ти­в­ни­ци не ще мо­гат ни­то д им про­ти­во­ре­чат, ни­то да им се про­ти­во­по­с­та­вят. Те­зи, ко­и­то не мо­же­ха с до­ка­за­тел­с­т­ва да на­д­ви­ят над са­та­нин­с­ки­те за­б­лу­ди, ще но­сят ут­вър­ди­тел­но сви­де­тел­с­т­во, ко­е­то ще сму­ти (обър­ка) та­ка на­ре­че­ни­те уче­ни. Не­об­ра­зо­ва­ни ус­та ще из­ричат ис­ти­на с та­ка­ва убе­ди­тел­на си­ла и мъ­д­рост, ко­е­то ще бъ­де по­с­ле­д­ва­но към връ­ща­не към ис­ти­на­та. Хи­ля­ди ще бъ­дат обър­на­ти от тя­х­но­то сви­де­тел­с­т­во.

За­що не­у­ки­ят ще има та­зи си­ла, ко­я­то уче­ни­ят ня­ма!? Чрез вя­ра в Хри­с­тос не­у­ки­ят е вля­зъл в ат­мо­с­фе­ра­та на чи­с­то­та­та, пъл­на­та ис­ти­на, до­ка­то уче­ни­ят се е отър­вал от нея. Бе­д­ни­ят е Хри­с­тов сви­де­тел! Той не мо­же да се по­зо­ве на ис­то­ри­я­та или на т. нар. ви­с­ша на­у­ка, но той има съ­б­ра­ни от Бо­жи­е­то сло­во сил­ни до­ка­за­тел­с­т­ва. Ис­ти­на­та, ко­я­то той го­во­ри под вдъ­х­но­ве­ние на Ду­ха, е тол­ко­ва чи­с­та и за­бе­ле­жи­тел­на, че но­си със се­бе си тол­ко­ва не­о­с­по­ри­ма мощ, на чи­е­то сви­де­тел­с­т­во не мо­же да се про­ти­во­ре­чи” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.8).

Де­ца про­по­вя­д­ват ве­ст­та

“Мно­зи­на, до­ри и сред не­по­лу­чи­ли­те об­ра­зо­ва­ние, въз­ве­с­тя­ват Го­с­по­д­ни­те сло­ва. От Све­тия Дух са по­д­бу­де­ни де­ца, за да тръ­г­нат и изя­вят не­бе­с­на­та власт. Ду­хът се из­ли­ва вър­ху все­ки, кой­то се по­д­да­де на Не­го­во­то вли­я­ние и от­х­вър­ляй­ки ­в­си­ч­ки чо­ве­ш­ки ме­то­ди, об­вър­з­ва­щи на­ре­д­би и пре­д­па­з­ни сре­д­ст­ва, те ще изя­вят ве­ст­та с мо­гъ­ще­с­т­во­то на ду­хо­в­на­та си­ла” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то не­бе­с­ни­те съ­ще­с­т­ва ви­дят, че хо­ра­та не ще мо­гат за още дъл­го да про­по­вя­д­ват ис­ти­на­та с про­с­то­та, с ко­я­то я изя­вя­ва­ше Исус, де­ца ще бъ­дат по­д­бу­де­ни от Све­тия Дух, за да про­дъл­жат въз­ве­с­тя­ва­не­то на ис­ти­на­та за то­ва вре­ме” (“Рабо­та на юг”).

Слу­жбата на ан­ге­лите

“Не­бе­с­ни ан­ге­ли спо­хо­ж­дат чо­ве­ш­ки­те умо­ве, по­д­бу­ж­дай­ки ги да из­с­ле­д­ват Би­б­ли­я­та и нейните уче­ни­я­. Ще тря­б­ва да се из­вър­ши да­леч по-ве­ли­ка ра­бо­та от вър­ше­на­та до­се­га, ка­то ни­то част от ­не­й­на­та сла­ва ня­ма да е чо­ве­ш­ко при­те­жа­ние, за­що­то ан­ге­ли-слу­жи­те­ли ра­бо­тят в по­л­за на не­бе­с­ни­те на­с­ле­д­ни­ци на спа­се­ни­е­то ден и нощ” (“Съ­ве­ти към пи­са­те­ли и из­да­те­ли”).

“В на­шия свят има мно­го мъ­же по­до­б­но на Кор­ни­лий… Ка­к­то Бог ра­бо­ти за Кор­ни­лий, та­ка Той ще се на­ме­си за те­зи ис­тин­с­ки вой­ни… Те ще по­лу­чат по­з­на­ние за Бо­га та­ка, ка­к­то и Кор­ни­лий по­лу­чи чрез послу­ша­ние на не­бе­с­ни­те ан­ге­ли…” (Пи­с­мо 197, 1904 г.).

“Ко­га­то Бо­жи­я­та си­ла се обе­ди­ни с чо­ве­ш­ки­те уси­лия, де­ло­то ще се раз­ра­с­не по­до­б­но на огън в стър­ни­ще. Бог ще из­по­л­з­ва сре­д­с­т­ва, ко­и­то чо­век не ще мо­же да схва­не. Ан­ге­ли­те ще из­вър­шат ра­бо­та­та, от из­вър­ш­ва­нето на ко­я­то хо­ра­та са мо­же­ли да по­лу­чат бла­го­с­ло­ве­ния, ако не бя­ха пре­не­б­ре­г­на­ли Бо­жи­и­те при­зи­ви” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Про­по­вя­д­ва­не по це­лия свят

“Ан­ге­лът, кой­то при въз­ве­с­тя­ва­не­то на тре­та­та ан­гел­с­ка вест се при­съ­е­ди­ни към тре­тия ан­гел, тря­б­ва да ос­ве­ти це­лия свят със сла­ва­та си. Тук е пре­д­с­ка­за­но де­ло от све­то­вен ма­щаб, съ­п­ро­во­де­но с не­о­би­чай­на мощ. Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли с оза­ре­ни от свя­то ос­ве­ще­ние ли­ца, ще бър­зат от мя­с­то на мя­с­то, за да про­по­вя­д­ват не­бе­с­на­та вест. Пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то ще бъ­де раз­не­се­но по це­лия свят от хи­ля­ди ус­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ве­ст­та на ан­ге­ла, ид­ващ след тре­тия ве­с­то­но­сец, тря­б­ва да бъ­де раз­г­ла­се­на по це­лия свят. То­ва ще бъ­де вест за же­т­ва и ця­ла­та зе­мя ще бъ­де ос­ве­те­на от Бо­жи­я­та сла­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6) (Писмо 86, 1900 г.).

“Когато бурята на гоненията връхлети…, тогава вестта на третия ангел ще прерасне във висок вик и цялата земя ще бъде осветена от Божията слава” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Ис­ти­на­та тря­б­ва да бъ­де про­по­вя­д­ва­на във все­ки град на Аме­ри­ка. Пре­ду­п­ре­ди­тел­на­та вест тря­б­ва да бъ­де про­г­ла­се­на във вся­ка стра­на” (“Бю­ле­тин на Генералната конференция”).

“По вре­ме­то на ви­со­кия вик, чрез на­в­ре­мен­на­та на­ме­са на ве­ли­кия Го­с­под, цър­к­ва­та ще раз­про­с­т­ра­ни по­з­на­ни­е­то за спа­се­ни­е­то та­ка изо­бил­но, че све­т­ли­на­та ще на­в­ле­зе във все­ки град” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Кри­за­та е то­ч­но пред нас. Се­га чрез си­ла­та на Све­тия Дух тря­б­ва да въз­ве­с­тим ис­ти­ни за те­зи по­с­ле­д­ни дни. То­ва ще ста­не не мно­го пре­ди все­ки да е чул пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то и да е взел ре­ше­ни­е­то си. То­га­ва ще до­й­де кра­ят” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Ца­ре, за­ко­но­да­те­ли и съ­ве­т­ни­ци ще чуят ве­ст­та

“Се­га ни из­г­ле­ж­да не­въз­мо­ж­но, че все­ки ще тря­б­ва да ус­тои сам, Но Бог е го­во­рил чрез мен, че ще до­й­де вре­ме, ко­га­то ще бъ­дем из­п­ра­ве­ни пред съ­ве­т­ни­ци и пред хи­ля­ди за­ра­ди Не­го­во­то име, и все­ки от нас ще тря­б­ва да да­де до­ка­за­тел­с­т­во за вя­ра­та си. То­га­ва ще бъ­дем по­д­ло­же­ни на най-ужа­с­ни на­па­д­ки по все­ки пункт от ис­тин­с­ка­та до­к­т­ри­на. Ние има­ме ну­ж­да от изу­ча­ва­не Сло­во­то Бо­жие, за да раз­бе­рем, за­що вяр­ва­ме в уче­ни­я­та, ко­и­то за­щи­та­ва­ме” (“Ревю енд Херълд”, 18 декември 1888 г.).

“Мно­зи­на ще тря­б­ва да за­с­та­нат в за­ко­но­да­тел­ни­те за­ли, ня­кои ще бъ­дат из­п­ра­ве­ни пред ца­ре и уче­ни мъ­же на зе­мя­та, за да от­го­ва­рят за вя­ра­та си. Оне­зи, ко­и­то раз­би­рат са­мо по­вър­х­но­с­т­но ис­ти­на­та, не ще мо­гат да обя­с­нят яс­но Пи­са­ни­я­та и не ще да­дат то­ч­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за вя­ра­та си. Те ще обър­кат и ще бъ­дат по­с­ра­ме­ни ра­бо­т­ни­ци. Не­ка ни­кой от нас да не ми­с­ли, че не тря­б­ва да учи, за­що­то ня­ма да ста­не про­по­ве­д­ник. Ти не зна­еш ка­к­во Бог мо­же да изи­с­к­ва от теб” (“Ос­но­ви на хри­с­ти­ян­с­ко­то въз­пи­та­ние”).

Мно­зи­на ад­вен­ти­с­ти за­с­та­ват про­тив све­т­ли­на­та

“И в Ад­вен­т­на­та цър­к­ва тря­б­ва да има чу­д­но изя­вя­ва­не на Бо­жи­я­та си­ла, но тя не ще спо­хо­ди оне­зи, ко­и­то не са се сми­ри­ли пред Бо­га и не са от­во­ри­ли вра­та­та на сър­це­то си чрез из­по­вя­д­ва­не и по­ка­я­ние. В про­я­ва­та на та­зи си­ла, ко­я­то оза­ря­ва све­та със сла­ва­та Бо­жия, те са­мо ще ви­дят не­що, ко­е­то при тя­х­на­та сле­по­та ще им се сто­ри опа­с­но и въз­бу­ж­да­що стра­ха им, ка­то ще се обе­ди­нят за да му се про­ти­во­по­с­та­вят. По­не­же Бог не дей­с­т­ва спо­ред ми­с­ли­те и оча­к­ва­ни­я­та им, те ще се про­ти­во­по­с­та­вят на де­ло­то. ‘За­що’, ка­з­ват те, ‘не ще по­з­на­ем Све­тия Дух, след ка­то сме ра­бо­ти­ли за де­ло­то тол­ко­ва мно­го го­ди­ни’” (“Ревю енд Херълд”, 23 декември 1890 г.).

“Тре­та­та ан­гел­с­ка вест не ще бъ­де раз­б­ра­на, све­т­ли­на­та, ко­я­то ще оза­ри све­та със сла­ва­та си, ще бъ­де на­ре­че­на фал­ши­ва све­т­ли­на, от оне­зи, ко­и­то от­ка­з­ват да вървят по пъ­тя на не­й­на­та въз­ви­ше­на сла­ва” (“Ревю енд Херълд”, 27 май 1890 г.).

По­ве­че­то не­а­д­вен­ти­с­ти ще от­х­вър­лят пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то

“Мно­зи­на, ко­и­то чу­ят ве­ст­та ­ не­съм­нен­о по-го­ля­ма­та част, не ще по­вяр­ват на тър­же­с­т­ве­но­то пре­ду­п­ре­ж­де­ние. Мно­зи­на ще бъ­дат на­ме­ре­ни не­вер­ни спря­мо Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, ко­и­то са из­пит за ха­ра­к­те­ра. Го­с­по­д­ни­те слу­жи­те­ли ще бъ­дат на­ре­че­ни ен­ту­си­а­с­ти. Про­по­ве­д­ни­ци ще пре­ду­п­ре­ж­да­ват хо­ра­та да не ги слу­шат. Към Ной се от­не­со­ха по съ­щия на­чин, ко­га­то Све­тия Дух го по­д­ти­к­ва­ше да раз­г­ла­си ве­ст­та, за да на­п­ра­вят хо­ра­та своя из­бор да я при­е­мат или да я от­х­вър­лят” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ня­кои ще чу­ят те­зи пре­ду­п­ре­ж­де­ния, но под вли­я­ние на об­що­то мне­ние не ще им обър­нат вни­ма­ние” (“В не­бе­с­ни­те ме­с­та”).

“Оби­к­но­ве­но­то ду­хо­вен­с­т­во по­до­б­но на фа­ри­се­и­те в дре­в­но­ст­та, из­пъл­не­но с гняв, за­що­то ав­то­ри­те­тът му е по­с­та­вен под съм­не­ние, ще за­к­лей­ми ве­ст­та ка­то са­та­нин­с­ка и ще по­д­лу­ди мно­же­с­т­ва­та, оби­ча­щи гре­ха, да ху­лят и да пре­с­ле­д­ват оне­зи, ко­и­то я про­по­вя­д­ват” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Мно­же­с­т­ва­та ще от­к­ли­к­нат на при­зи­ва

“Ду­ши от вси­ч­ки ре­ли­ги­о­з­ни де­но­ми­на­ции от­к­ли­к­на­ха на при­зи­ва и скъ­по­цен­ни сър­ца бър­за­ха да на­пу­с­нат об­ре­че­ни­те цър­к­ви, ка­к­то Лот бър­за­ше да на­пу­с­не Со­дом пре­ди не­го­во­то уни­що­же­ние” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ще има ар­мия от вер­ни вяр­ва­щи, ко­и­то ще ос­та­нат твър­ди ка­то ска­ла при по­с­ле­д­ния из­пит” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Ще има мно­го ду­ши, ко­и­то ще тря­б­ва да из­ля­зат от то­зи свят, от цър­к­ви­те, до­ри от ка­то­ли­че­с­ка­та цър­к­ва, чи­я­то ре­в­ност е да­леч по-го­ля­ма от ре­в­но­ст­та на оне­зи, ко­и­то до­се­га са би­ли в ре­ди­ци­те и в спи­съ­ка на въз­ве­с­тя­ва­щи­те ис­ти­на­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Мно­же­с­т­ва ще при­е­мат вя­ра­та и ще се при­съ­е­ди­нят към Го­с­по­д­на­та ар­мия” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Мно­зи­на, ко­и­то са се ски­та­ли из­вън ко­ша­ра­та, ще се за­вър­нат, за да сле­д­ват ве­ли­кия Пастир” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“В ези­че­с­ка Аф­ри­ка, в ка­то­ли­че­с­ки­те зе­ми на Ев­ро­па и Юж­на Аме­ри­ка, в Ки­тай, Ин­дия, мор­с­ки­те ос­т­ро­ви и вси­ч­ки тъм­ни къ­т­че­та на зе­мя­та, Бог има гру­па от за­па­зе­ни из­б­рани­ци, ко­и­то въ­п­ре­ки вси­ч­ко ще све­тят сред тъм­ни­на­та, яс­но от­к­ри­вай­ки на ве­ро­о­т­с­тъ­пи­лия свят пре­об­ра­зя­ва­ща­та си­ла, кри­е­ща се в по­с­лу­ша­ни­е­то на Бо­жия за­кон. До­ри се­га те се на­б­лю­да­ват във все­ки на­род, език и пле­ме, и в ча­са на най-го­ля­мо­то ­о­т­с­тъ­п­ле­ние от вя­рата, ко­га­то Са­та­на по­ла­га ог­ром­ни уси­лия, ‘за да мо­же все­ки ма­лък и го­лям, бо­гат и бе­ден, сво­бо­ден и роб’, да при­е­ме, под страх от смър­т­но на­ка­за­ние, бе­ле­га за вяр­ност към фал­ши­вия по­чи­вен ден, те­зи вер­ни ‘бе­зу­п­ре­ч­ни и кро­т­ки Бо­жии си­но­ве без укор’ ще све­тят ка­то све­т­ли­на в све­та” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Хи­ля­ди обър­на­ти в един ден

“Хи­ля­ди ще раз­бе­рат и ще при­е­мат ис­ти­на­та в еди­на­де­се­тия час… Ду­хо­в­ни­ят пре­лом към ис­ти­на­та ще бъ­де осъ­ще­с­т­вен та­ка бър­зо, цър­к­ва­та ще бъ­де уди­ве­на и Бо­жи­е­то име ще бъ­де про­с­ла­ве­но” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“В един ден хи­ля­ди ще бъ­дат обър­на­ти към ис­ти­на­та, раз­би­рай­ки и при­е­май­ки ис­ти­на­та и де­ло­то на Све­тия Дух в еди­на­де­се­тия час” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ид­ва вре­ме, ко­га­то за един ден ще бъ­дат обър­на­ти тол­ко­ва мно­го, кол­ко­то бя­ха об­ръ­ща­ни за един ден на Пе­т­де­ся­т­ни­ца, след ка­то уче­ни­ци­те по­лу­чи­ха Све­тия дух” (“Еван­ге­ли­зъм”).

Ис­к­ре­ни­те по сър­це не ще се ко­ле­ба­ят дъл­го

“Го­лям брой хо­ра се­га не раз­би­рат не­ща­та, за да имат свое ста­но­ви­ще, но жи­во­тът им в по­с­ле­д­с­т­вие ще бъ­де по­в­ли­ян ат тях и ко­га­то ве­ст­та се изя­ви с ви­сок вик, те ще са го­то­ви да я при­е­мат. Те не ще се ба­вят дъл­го; ще взе­мат сво­е­то ре­ше­ние, изя­вя­вай­ки го” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ско­ро тря­б­ва да на­с­та­не по­с­ле­д­ния из­пит за вси­ч­ки зем­ни жи­те­ли. В то­ва вре­ме ще се взе­мат бър­зи ре­ше­ния. Оне­зи, ко­и­то под вли­я­ние на Сло­во­то са при­з­на­ли ви­на­та си, ще за­с­та­нат под окър­ва­ве­ния пря­по­рец на принц Ема­ну­ил” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

“Вся­ка ис­тин­с­ки ис­к­ре­на ду­ша ще до­й­де до све­т­ли­на­та на ис­ти­на­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ве­ст­та ще бъ­де по­д­к­ре­пе­на не тол­ко­ва с ар­гу­мен­ти, кол­ко­то с дъл­бо­ка­та убе­ди­тел­на си­ла на Све­тия Дух. Ар­гу­мен­ти­те са би­ли пре­д­с­та­ве­ни. Се­ме­то е би­ло по­ся­то и се­га ще по­къл­не и ще въз­про­из­ве­де плод. Кни­ги­те, раз­про­с­т­ра­не­ни от ми­си­о­не­ри­те, са уп­ра­ж­ни­ли вли­я­ни­е­то си, въ­п­ре­ки че мно­зи­на, чи­и­то умо­ве са би­ли впе­ча­т­ле­ни, от­па­дат по­ра­ди глу­па­ви раз­съ­ж­де­ния за ис­ти­на­та или по­ра­ди от­с­тъ­п­ва­не от по­с­лу­ша­ни­е­то. Се­га лъ­чи­те на све­т­ли­на­та про­ни­к­ват на­в­ся­къ­де, ис­ти­на­та се ви­ж­да в не­й­на­та яс­но­та и ис­к­ре­ни­те Бо­жии ча­да на­пу­с­кат об­ще­с­т­ва­та, в ко­и­то са би­ли до­се­га. Се­мей­ни връ­з­ки, цър­ко­в­ни от­но­ше­ния са без­сил­ни да ги за­дър­жат. Ис­ти­на­та е по-скъ­по­цен­на от вси­ч­ко! Въ­пре­ки обе­ди­не­ни­те про­тив ис­ти­на­та си­ли го­ля­ма гру­па хо­ра ще за­с­та­нат на Бо­жия стра­на” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Вли­я­ни­е­то на ли­те­ра­ту­ра­та

“Ско­ро в един ден ще бъ­дат обър­на­ти хи­ля­ди ду­ши, по­ве­че­то от ко­и­то ще при­е­мат пър­ви­те си убе­ж­де­ния чрез че­те­не на на­ша ли­те­ра­ту­ра” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“За ре­зул­та­ти­те от ти­ра­жи­те на та­зи кни­га (Ве­ли­ка­та бор­ба) не мо­же да се съ­ди по то­ва, ко­е­то на­б­лю­да­ва­ме се­га. Че­тей­ки я ня­кои ду­ши ще бъ­дат по­д­бу­де­ни и ще при­до­би­ят ку­ра­жа ве­д­на­га да се при­съ­е­ди­нят към оне­зи, ко­и­то па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди. Но по-го­лям брой от те­зи, ко­и­то я имат и че­тат, не ще взе­мат ре­ше­ни­е­то си, до­ка­то не ви­дят де фа­к­то съ­би­ти­я­та, пре­д­с­ка­за­ни в кни­га­та. Из­пъл­не­ни­я­та на ня­кои от про­ро­че­с­т­ва­та ще съ­бу­дят вя­ра, по­ра­ди ко­е­то и дру­ги ще бъ­дат по­в­ли­я­ни за до­б­ро. И ко­га­то при при­к­лю­ч­ва­не на де­ло­то зе­мя­та се ос­ве­ти от Го­с­по­д­на­та сла­ва, мно­го ду­ши ще за­с­та­нат на стра­на­та на Бо­жия за­кон, в ре­зул­тат от то­ва дей­с­т­вие” (“Кол­пор­тьо­рс­ко слу­же­не”).

“В го­ля­ма сте­пан чрез на­ши­те из­да­тел­с­ки къ­щи тря­б­ва да бъ­де до­ве­де­но до край де­ло­то на он­зи ан­гел, кой­то из­ли­за от не­бе­то с го­ля­ма си­ла и ос­ве­тя­ва зе­мя­та със сла­ва­та си (Откр. 18:1)” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).