XIX. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИ­С­ТО­С
Се­д­ма­та яз­ва и осо­бе­но­то въз­к­ре­се­ние

“Сил­но зе­ме­т­ре­се­ние ‘не­би­ва­ло, от­ка­к­то съ­ще­с­т­ву­ват чо­ве­ци­те, та­ко­ва зе­ме­т­ре­се­ние, тол­ко­ва сил­но’ (Откр. 16:17,18). Не­бе­с­ния свод се раз­т­ва­ря и за­т­ва­ря. Сла­ва­та от Бо­жия трон про­б­ля­с­ва. Пла­ни­ни­те се лю­ле­ят ка­то тръ­с­ти­ка, раз­лю­ля­на от вя­тъ­ра, и на­зъ­бе­ни скал­ни ма­си са раз­п­ръ­с­на­ти на­в­ся­къ­де… Ця­ла­та зе­мя се въл­ну­ва и бу­шу­ва ка­то ра­звъл­ну­ва­но мо­ре. По­вър­х­но­ст­та и е за­гу­би­ла фор­ма­та си. Ос­но­ви­те и ка­то че ли са по­д­ко­па­ни. Пла­нин­с­ки ве­ри­ги по­тъ­ват. На­се­ле­ни ос­т­ро­ви из­че­з­ват. При­с­та­ни­щ­ни гра­до­ве, пре­вър­на­ли се в ог­ни­ща на не­че­с­ти­е­то по­до­б­но на Со­дом, са по­гъл­на­ти от раз­бе­с­не­ли­те се въл­ни. Едър град, все­ки един те­жащ ‘око­ло един та­лант’, на­на­ся опу­с­то­ше­ние” (Откр. 16:19,20).

Гро­бо­ве се о­т­ва­рят ‘и мно­зи­на от спя­щи­те в пръ­ст­та… се съ­бу­ж­дат, ед­ни за ве­чен жи­вот, дру­ги за срам и ве­ч­но пре­з­ре­ние’ (Дан. 12:2). По­чи­на­ли­те с вя­ра в тре­та­та ан­гел­с­ка вест из­ли­зат от гро­бо­ве­те със сла­во­с­ло­ве­ние, за да чу­ят Бо­жия за­вет, за­вет на мир; то­ва са оне­зи, ко­и­то са па­зи­ли Не­го­вия за­кон. ‘Съ­що и ония, ко­и­то го про­бо­до­ха’ (Откр. 1:7). Оне­зи, ко­и­то се по­ди­г­ра­ва­ха и при­с­ми­ва­ха на Хри­с­то­ва­та смър­т­на аго­ния, ка­к­то и най-яро­с­т­ни­те про­ти­в­ни­ци на Го­с­по­д­на­та ис­ти­на и Не­го­вия на­род, са въз­к­ре­се­ни, за да Го ви­дят в сла­ва­та му и че­ст­та, ока­за­на на вер­ни­те и по­с­лу­ш­ни­те” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бог про­г­ла­ся­ва вре­ме­то на Хри­с­то­во­то ид­ва­не

“Тъм­ни, те­ж­ки об­ла­ци се по­я­вя­ват, сблъ­с­к­вай­ки се един с друг. Ат­мо­с­фе­ра­та се раз­де­ля и съ­е­ди­ня­ва от­но­во. То­га­ва ние би­х­ме мо­г­ли да по­г­ле­д­нем през от­к­ри­то­то про­с­т­ран­с­т­во към Ори­он, от­къ­де­то ид­ва Бо­жия глас” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ско­ро чу­ва­ме Бо­жия глас (Бо­жи­ят глас се чу­ва мно­го­к­ра­т­но не­по­с­ре­д­с­т­ве­но пре­ди Вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Исус – “Ве­ли­ка­та бор­ба”), ка­то глас на мно­го во­ди, кой­то ни опо­ве­с­тя­ва де­ня и ча­са на Ису­со­во­то ид­ва­не. Жи­ви­те све­тии, 144 000-те, зна­е­ха и раз­б­ра­ха ду­ми­те, про­из­не­се­ни от гла­са Бо­жий, до­ка­то не­п­ра­ве­д­ни­те ми­с­леха, че то­ва е гръм и зе­ме­т­ре­се­ние” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ко­га­то Бог опо­ве­с­ти де­ня и ча­са на Хри­с­то­во­то ид­ва­не и по­ла­га­ше ве­ч­ния за­вет със Своя на­род, Той из­го­ва­ря­ше ед­но из­ре­че­ние и по­с­ле спи­ра­ше, до­ка­то ду­ми­те му се раз­не­сат по ця­ла­та зе­мя. Бо­жи­ят Из­ра­ил сто­е­ше с очи, впе­ре­ни на­го­ре, слу­шай­ки сло­ва­та, ид­ва­щи от ус­та­та на Йе­хо­ва, ко­и­то се раз­на­ся­ха от еди­ния край на зе­мя­та до дру­гия, по­до­б­но на тъ­те­на на най-сил­ния гръм. Вси­ч­ко из­лъ­ч­ва­ше стра­ш­на тър­же­с­т­ве­ност. В края на вся­ка из­ре­че­ние све­ти­и­те ви­ка­ха: ‘Сла­ва! Али­луя!’ Ли­ца­та им бя­ха оза­ре­ни от Бо­жи­я­та сла­ва и те из­лъ­ч­ва­ха све­т­ли­на­та, ко­я­то из­лъ­ч­ва­ше Мой­се­е­во­то ли­це, ко­га­то сли­за­ше от Си­най. Не­че­с­ти­ви­те не мо­же­ха да гле­дат към тях по­ра­ди си­яй­на­та сла­ва. И ко­га­то ве­ч­но­то бла­го­с­ло­ве­ние бе­ше про­из­не­се­но над оне­зи, ко­и­то бя­ха по­чи­та­ли Бог в па­зе­не­то на Не­го­ва­та свя­та съ­бо­та, то­га­ва се раз­не­се си­лен вик на по­бе­да над звя­ра и не­го­вия об­раз” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“За спо­ме­на­тото от Бо­жия глас вре­ме­ ня­мам ни най-мал­ко по­ня­тие. Чух ча­са, кой­то бе­ше про­въз­г­ла­сен, но не мо­жех да си го спом­ня, след при­к­люч­ва­не на ви­де­ни­е­то. Тол­ко­ва въл­ну­ва­щи кар­ти­ни на тър­же­с­т­вен ин­те­рес пре­ми­наха пред мен, ко­и­то ни­ка­къв език не мо­же да опи­ше. За мен вси­ч­ко бе­ше жи­ва дей­с­т­ви­тел­ност и ка­то за­вър­шек на те­зи сце­ни бе­ше по­я­вя­ва­не­то на го­лям, бял об­лак, вър­ху кой­то се­де­ше Чо­ве­ш­ки­ят Син” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Ужа­сът на не­че­с­ти­ви­те

“Ко­га­то зе­мя­та се лю­лее ка­то пи­ян чо­век, ко­га­то не­бе­са­та са раз­тър­се­ни и ве­ли­ки­ят ден Го­с­по­ден е до­шъл, кой би мо­гъл да ус­тои? С тре­пе­тен ужас те на­б­лю­да­ват предмет, от ко­го­то на­п­ра­з­но ще се мъ­чат да из­бя­гат. ‘Ето, той ид­ва в об­ла­ци­те и вся­ко око ще Го ви­ди’ (Откр. 1:7). Не­по­ка­я­ни­те из­ри­чат сви­ре­пи про­к­ля­тия към ня­ма­та при­ро­да ­ те­х­ния бог: ‘Пла­ни­ни и ска­ли, па­д­не­те вър­ху нас и ни скрий­те от ли­це­то на То­зи, Кой­то стои но тро­на’ (Откр. 6:16).

Ко­га­то Бо­жи­ят глас пре­о­бър­не пле­на на на­ро­да Му, то­га­ва ще се на­б­лю­да­ва ужа­с­но про­бу­ж­да­не на оне­зи, ко­и­то са из­гу­били вси­ч­ко във ве­ли­ка­та бор­ба… Бо­га­т­с­т­ва­та, на­т­ру­п­ва­ни за цял жи­вот, из­че­з­ват за се­кун­ди. Бо­га­ти­те оп­ла­к­ват раз­ру­ша­ва­не­то на ве­ли­че­с­т­ве­ни­те си до­мо­ве и раз­пи­ля­ва­не­то на бо­га­т­с­т­ва­та им… Не­п­ра­ве­д­ни­те са из­пъл­не­ни със съ­жа­ле­ние, не по­ра­ди гре­хо­в­но­то от­х­вър­ля­не на Бо­га и пре­з­ре­ни­е­то към съ­чо­ве­ци­те си, но по­ра­ди то­ва, че Бог е из­ля­зъл по­бе­ди­тел. Те скър­бят за­ра­ди пе­чал­ни­те по­с­ле­ди­ци, но не се по­кай­ват за не­п­ра­в­да­та си” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Хри­с­тос ид­ва в си­ла и сла­ва

“Ско­ро на из­ток се по­я­вя­ва ма­лък, че­рен об­лак, го­лям кол­ко­то по­ло­вин чо­ве­ш­ка длан. То­ва е об­ла­кът, кой­то об­г­ръ­ща Спа­си­те­ля, от­да­леч из­г­ле­ж­дащ, ка­то че ли е об­гър­нат в тъм­ни­на. Бо­жи­ят на­род знае, че то­ва е зна­ме­ни­е­то на Чо­ве­ш­кия Син. С тър­же­с­т­ве­на ти­ши­на те са при­ко­ва­ли по­г­лед към Не­го, наблюдавайки как се при­б­ли­жа­ва все по-бли­зо към зе­мя­та, ста­ва­й­ки по-све­тъл и по-сла­вен, до­ка­то се пре­вър­не в го­лям бял об­лак, но­си­тел на сла­ва, по­до­б­на на уни­що­жи­те­лен огън, а над не­го се из­ви­ся­ва дъ­га­та на за­ве­та. Исус язди (Откр. 19:11-16) на­че­ло ка­то мо­гъщ По­бе­ди­тел…

С хва­ле­б­ни пе­с­ни на не­бе­с­на му­зи­ка пе­ят све­ти­те ан­ге­ли, не­из­б­ро­и­мо мно­же­с­т­во, при­д­ру­жа­ва­що Го при Не­го­во­то ид­ва­не. Не­бе­с­ни­ят свод е из­пъл­нен със си­яй­ни съ­ще­с­т­ва ­ ‘де­се­т­ки хиля­ди по де­се­т­ки хи­ля­ди и хи­ля­ди по хи­ля­ди’. Ни­кое чо­ве­ш­ко пе­ро не мо­же да опи­ше кар­ти­на­та, ни­кой чо­ве­ш­ки ум не е спо­со­бен да схва­не ве­ли­ко­ле­пи­е­то й!…

Ца­рят на ца­ре­те ид­ва, за­с­та­нал вър­ху об­ла­ка, об­гър­нат с пла­ме­нен огън. Не­бе­са­та са сви­ти ка­то сви­тък, зе­мя­та тръ­п­не пред Не­го и вся­ка пла­ни­на и ос­т­ров са из­ме­с­те­ни от мя­с­то­то си” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ре­а­к­ци­я­та на ония, ко­и­то го про­бо­до­ха

“Оне­зи, ко­и­то са из­пъл­ни­ли най-съ­ще­с­т­ве­на­та част при Не­го­во­то от­х­вър­ля­не и раз­пя­тие, се съ­бу­ж­дат, за да Го ви­дят та­къв, ка­къ­в­то е всъ­щ­ност, а оне­зи, ко­и­то са от­х­вър­ли­ли Хри­с­тос, са съ­бу­де­ни, за да ви­дят сла­во­с­ло­ви­е­то на све­ти­и­те. И то­ва ста­ва, ко­га­то све­ти­и­те са про­ме­не­ни в миг на око, би­вай­ки при­зо­ва­ни да по­с­ре­щ­нат Своя Го­с­под в об­ла­ци­те. Те­зи, ко­и­то по­с­та­ви­ха вър­ху Не­го пур­пур­на­та ман­тия и вър­ху че­ло­то Му ко­ро­на от тръ­ни, оне­зи, ко­и­то за­би­ха гво­з­деи в ръ­це­те и но­зе­те Му, гле­дат към не­го и сте­нат” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.9).

“Те по­м­нят, как бе­ше пре­не­б­ре­г­на­та лю­бо­в­та Му и съ­с­т­ра­да­ни­е­то Му по­ху­ле­но. Те ми­с­лят за то­ва, как Ва­ра­ва, уби­е­цът и кра­де­цът, бе­ше пре­д­по­че­тен вме­с­то Не­го, как Исус бе­ше увен­чан с тръ­нен ве­нец, как бе­ше би­чу­ван и раз­п­нат на кръст, как в ча­со­ве­те на аго­ни­я­та Му на кръ­с­та све­ще­ни­ци­те и ста­рей­ши­ни­те се при­с­ми­ва, ка­з­вай­ки: ‘Не­ка сле­зе от кръ­с­та и ще по­вяр­ва­ме в Не­го!Спа­ся­ва дру­ги, се­бе Си не мо­же!’ Вси­ч­ко ­ ос­кър­бя­ва­не­то и зло­ба­та, про­я­ве­ни към Хри­с­тос, вси­ч­ки стра­да­ния, при­чи­не­ни на уче­ни­ци­те Му, ще се по­я­вят та­ка яс­но в па­мет­та им, ка­к­то ко­га­то бяха из­вър­ш­ва­ни те­зи са­та­нин­с­ки де­ла. Гла­сът, кой­то чу­ва тол­ко­ва че­с­то да мо­ли и уве­ща­ва, ще про­з­ву­чи от­но­во в уши­те им. Вся­ка ду­ма на мол­ба ще ви­б­ри­ра та­ка яс­но в уши­те им, ка­к­то ко­га­то Спа­си­те­лят го­во­ре­ше в си­на­го­ги­те и по ули­ци­те. То­га­ва ония, ко­и­то Го про­бо­до­ха, ще се мо­лят на пла­ни­ни­те и ска­ли­те да па­д­нат въ­рху тях и да ги скри­ят от ли­це­то на То­зи, Кой­то стои но тро­на и от гне­ва на Аг­не­то” (Пи­с­мо 131, 1900 г.).

Съ­бу­ди се ти, кой­то спиш и ста­ни

“Об­ла­ци­те се на­ви­ват по­до­б­но на сви­тък и то­га­ва се по­я­вя­ва яс­ни­ят, ярък знак на Чо­ве­ш­кия Син. Бо­жи­и­те де­ца зна­ят ка­к­во би мо­г­ло да оз­на­ча­ва то­ва. Раз­на­ся се му­зи­ка, и с при­б­ли­жа­ва­не­то Му гро­бо­ве­те се раз­т­ва­рят и мър­т­ви­те се съ­бу­ж­дат” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.9).

‘Не се чу­де­те на то­ва, за­що­то иде час, ко­га­то вси­ч­ки, ко­и­то са в гро­бо­ве­те, ще чу­ят гла­са Му и ще из­ля­зат’ (Йо­ан 5:28,29). То­зи зов ско­ро ще се раз­не­се от мър­т­ви­те от все­ки на­род и все­ки пра­ве­ден, за­с­пал в Хри­с­та, ще се съ­бу­ди и ще на­пу­с­не за­т­вор­ни­че­с­т­во­то на смърт­та” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“По­чи­на­ли­те ду­ши, от Адам до по­с­ле­д­ния по­чи­нал пра­ве­д­ник, ще чу­ят гла­са на Бо­жия Син и ще из­ля­зат от гро­бо­ве­те си, за да по­лу­чат ве­чен жи­вот” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Сред люлеенето на зе­мя­та, бля­съ­ка на све­т­ка­ви­ци­те и бу­че­не­то на гръ­мо­ве­те гла­сът на Бо­жия Син при­зо­ва­ва спя­щи­те пра­ве­д­ни да се съ­бу­дят. Той гле­да към гро­бо­ве­те на пра­ве­д­ни­те, из­ди­га ръ­ка­та Си към не­бе­то и из­ви­к­ва: ‘Съ­бу­ди се, съ­бу­ди се, съ­бу­ди се ти, кой­то спиш в пръ­ст­та и ста­ни!’ От еди­ния край на зе­мя­та до дру­гия мър­т­ви­те ще чу­ят то­зи глас, и оне­зи, ко­и­то го чу­ят, ще жи­ве­ят. Ця­ла­та зе­мя ще тръ­п­не под но­зе­те на Бо­жи­я­та ар­мия от все­ки на­род, език и пле­ме, ко­я­то ще се уве­ли­ча­ва не­пре­къ­с­на­то. От за­т­во­ра на смърт­та ид­ват те, об­ле­че­ни с без­с­мър­т­на сла­ва, ви­кай­ки: ‘О, смърт, къ­де ти е жи­ло­то? О, гро­бе, къ­де ти е по­бе­да­та?’ (1 Кор. 15:55). Жи­ви­те пра­ве­д­ни и въз­к­ръ­с­на­ли­те све­тии за­е­д­но из­т­ръ­г­ват от гла­со­ве­те си дъ­лъг, ра­до­с­тен вик на по­бе­да” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

От пе­ще­ри, ле­го­ви­ща и по­д­зем­ни за­т­во­ри

“В пла­нин­с­ки­те твър­ди­ни, в пе­ще­ри­те и ле­го­ви­ща­та на зе­мя­та Спа­си­те­лят от­к­ри­ва при­съ­с­т­ви­е­то и сла­ва­та Си.

Още мал­ко вре­ме и То­зи, Ко­и­то тря­б­ва да до­й­де ще се по­я­ви и не ще се за­ба­ви! Очи­те Му ка­то ог­нен пла­мък про­ни­к­ват в здра­во за­к­лю­че­ни­те ки­лии, из­ве­ж­дай­ки за­т­во­ре­ни­те в тях на сво­бо­да, за­що­то име­на­та им са за­пи­са­ни в кни­га­та на жи­во­та на Аг­не­то. Очи­те на Спа­си­те­ля са над нас, око­ло нас, за­бе­ля­з­ва­щи вся­ка тру­д­ност, ви­ж­дай­ки вся­ка опа­с­ност. Ня­ма мя­с­то, къ­де­то да не мо­же да про­ни­к­не Не­го­ви­ят по­г­лед, скър­би и стра­да­ния, спо­ле­те­ли на­ро­да Му, до ко­и­то не мо­же да до­с­ти­г­не Не­го­во­то съ­чу­в­с­т­вие…

Бо­жи­е­то ча­до ще бъ­де сил­но впе­ча­т­ле­но от Хри­с­то­во­то ве­ли­чие. То чу­в­с­т­ва, че не мо­же да жи­вее в Не­го­во­то свя­то при­съ­с­т­вие. Но Сло­во ще до­й­де до не­го, ка­к­то до­й­де до Йо­ан: ‘Не бой се!’ Исус по­ло­жи дя­с­на­та Си ръ­ка вър­ху Йо­ан и го по­в­ди­г­на от зе­мя­та. Та­ка ще сто­ри с вси­ч­ки вер­ни и упо­ва­ва­щи в не­го” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Бо­жи­и­те съ­на­с­ле­д­ни­ци ще до­й­дат от ман­сар­ди, хи­жи, по­д­зем­ни за­т­во­ри, еша­фо­ди, от пу­с­ти­ни­те, зем­ни­те и мор­с­ки­те пе­ще­ри” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

От оке­ан­с­ки­те дъл­бо­чи­ни, по­д­зе­ми­я­та и пла­ни­ни­те

“Ко­га­то Исус до­й­де да взе­ме оне­зи, ко­и­то са Му би­ли вер­ни, ще за­з­ву­чи по­с­ле­д­на­та тръ­ба и ця­ла­та зе­мя, от вър­хо­ве­те на най-ви­со­ки­те пла­ни­ни до на­ми­ра­щи­те се най-дъл­бо­ко по­д­зем­ни га­ле­рии, ще чуе гла­са и. Пра­ве­д­ни­те мър­т­ви ще чу­ят зву­ка по­с­ле­д­на­та тръ­ба и ще на­пу­с­нат гро­бо­ве­те, за да бъ­дат об­ле­че­ни в без­с­мър­тие и да по­с­ре­щ­нат своя Го­с­под” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.8).

“Със за­до­вол­с­т­во се спи­рам на въз­к­ре­се­ни­е­то на пра­ве­д­ни­те, ко­и­то ще дой­дат от вси­ч­ки ча­с­ти на зе­мя­та ­ от ска­ли­с­ти­те пе­ще­ри, по­д­зе­ми­я­та, по­д­зем­ни­те га­ле­рии, дъл­бо­ки­те во­ди. Ни­кой не е про­пу­с­нат. Все­ки ще чуе Не­го­вия глас. Те ще из­ля­зат с три­умф и по­бе­да” (Пи­с­мо 113).

“Ка­к­ва кар­ти­на ще пре­д­с­та­в­ля­ват те­зи пла­ни­ни и хъл­мо­ве (в Швей­ца­рия), ко­га­то Хри­с­тос, Жи­во­то­да­те­ля, при­зо­ве мър­т­ви­те. Те ще из­ля­зат от пе­ще­ри, по­д­зе­мия и дъл­бо­ки кла­ден­ци, къ­де­то са би­ли по­г­ре­ба­ни те­ла­та им” (Пи­с­мо 97, 1886 г.).

Не­п­ра­ве­д­ни­те са по­гу­бе­ни

“В стра­ш­на­та бор­ба на те­х­ни­те же­с­то­ки стра­с­ти и по­с­ре­д­с­т­вом ужа­с­но­то из­ли­ва­не на Бо­жия не­по­д­п­ра­вен гняв би­ват по­гу­бе­ни не­че­с­ти­ви­те жи­те­ли на зе­мя­та ­ све­ще­ни­ци, уп­ра­ви­те­ли, бо­га­ти, бе­д­ни, ви­со­ко­по­с­та­ве­ни и оби­к­но­ве­ни лю­де. ‘В оня ден уби­ти­те от Го­с­по­да ще ле­жат от еди­ния край на зе­мя­та до дру­гия. Ня­ма да бъ­дат оп­ла­ка­ни, ни­то при­б­ра­ни, ни­то по­г­ре­ба­ни’ (Ерем. 25:33).

При ид­ва­не­то на Хри­с­тос не­п­ра­ве­д­ни­те ще бъ­дат из­ли­че­ни от ли­це­то на ця­ла­та зе­мя ­ по­гъл­на­ти от дъ­ха на ус­та­та му и по­гу­бе­ни от ве­ли­чи­е­то на сла­ва­та му. Хри­с­тос от­ве­ж­да на­ро­да Си в Бо­жия град и зе­мя­та е оп­ра­з­не­на от оби­та­те­ли­те и” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“За гре­ха, къ­де­то и да се на­ми­ра той, на­ши­ят Бог е ‘огън по­я­ж­дащ’ (Евр. 12:29). Във все­ки, кой­то се по­д­чи­ня­ва на не­го­ва­та си­ла, Бо­жи­ят Дух ще от­ма­х­не гре­ха. Но ако хо­ра­та се при­дър­жат към греха, ста­ват ед­но с не­го. То­га­ва Бо­жи­я­та сла­ва, ко­я­то уни­що­жа­ва гре­ха, тря­б­ва да по­гу­би и тях” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Сла­ва­та на Не­го­во­то при­съ­с­т­вие, ко­я­то за пра­ве­д­ни­те е жи­вот, за не­че­с­ти­ви­те ще бъ­де ‘огън по­я­ж­дащ’” (“Жи­во­тът на Исус”).

По­гу­б­ле­ни­е­то на не­че­с­ти­ви­те ­ акт на ми­лост!

“Мо­же­ха ли оне­зи, чи­и­то сър­ца са из­пъл­не­ни с ом­ра­за към Бо­га, към ис­ти­на­та и све­то­ст­та, да се при­съ­е­ди­нят към не­бе­с­но­то мно­же­с­т­во и към не­го­ви­те пе­с­ни и хва­ле­ние? Мо­же ли да ус­то­ят пред Бо­жи­я­та сла­ва и та­зи на Аг­не­то? Не, Не! Го­ди­ни­те на бла­го­да­т­но­то вре­ме бя­ха на тя­х­но раз­по­ло­же­ние, за да мо­гат да офор­мят ха­ра­к­те­ри за не­бе­то, но те ни­ко­га не са при­у­ч­ва­ли ума си да оби­ча чи­с­то­та­та, те ни­ко­га не са учи­ли ези­ка на не­бе­то, а се­га е твър­де къ­с­но! Жи­вот на бунт про­тив Бог ги е на­п­ра­вил не­го­д­ни за не­бе­то. Не­го­ва­та чи­с­то­та, свя­тост и мир биха би­ли мъ­че­ние за тях, а сла­ва­та Бо­жия ­ ‘огън по­я­ж­дащ’. Те биха ко­п­не­ли да на­пу­с­нат то­ва свя­то мя­с­то. Те би­ха при­е­ли по­гу­б­ле­ни­е­то, ко­е­то мо­же да ги скрие от ли­це­то на То­зи, Кой­то ум­ря, за да ги из­ку­пи. Съ­д­ба­та на не­че­с­ти­ви­те е оп­ре­де­ле­на от те­х­ния со­б­с­т­вен из­бор. От­хвър­ля­не­то им от не­бе­то е от тя­х­на стра­на акт на до­б­ро­во­лен из­бор, а от Бо­жия стра­на ­ акт на ми­лост и спра­ве­д­ли­вост” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Го­то­ви да тръ­г­нем за до­ма!

“Пра­ве­д­ни­те жи­ви са пре­об­ра­зе­ни ‘в миг на око’. Ко­га­то се раз­не­се Бо­жи­ят глас, те бя­ха про­с­ла­ве­ни, се­га са без­с­мър­т­ни и за­е­д­но с въз­к­ръ­с­на­ли­те све­ти­и­ са взе­ти, за да по­с­ре­щ­нат Своя Го­с­под в об­ла­ци­те. Ан­ге­ли ‘съ­би­рат из­б­ра­ни­те Му от че­ти­ри­те кра­и­ща, от еди­ния, до дру­гия край на зе­мя­та’. Мал­ки де­ца са по­ло­же­ни в ръ­це­те на май­ки­те им от ан­ге­ли. При­я­те­ли, за­дъл­го раз­де­ле­ни от смърт­та, са за­е­д­но, за да не се раз­де­лят ве­че ни­ко­га, и с пе­с­ни на ра­дост се въз­на­сят към Бо­жия град” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ние, вси­ч­ки за­е­д­но, вля­зо­х­ме в об­ла­ка и седем дни пъ­ту­ва­х­ме до стъ­к­ле­но­то мо­ре” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“И ко­га­то ко­ле­с­ни­ца­та се въз­на­ся на­го­ре, ко­ле­ла­та ка­з­ват: ‘Свят! Свят!’ и кри­ле­те при дви­же­ни­е­то си ви­кат: ‘Свят! Свят! Свят Го­с­под Бог Все­мо­гъщ!’ И све­ти­и­те в об­ла­ка из­ви­к­ват: ‘Свят! Али­луя!’” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“О, кол­ко сла­в­но ще бъ­де да Го ви­дим и да бъ­дем по­с­ре­щ­на­ти ка­то Не­го­ви из­ку­пе­ни. Дъл­го тря­б­ва­ше да ча­ка­ме, но на­де­ж­да­та ни не би­ва да от­с­ла­б­ва. Ако са­мо мо­жем да ви­дим Кня­за в Не­го­во­то ве­ли­ко­ле­пие, ние ще ­бъ­дем за­ви­на­ги бла­го­с­ло­ве­ни. Чу­в­с­т­вам, че тря­б­ва да из­ви­кам с ви­сок глас: ‘Го­то­ви сме да тръ­г­нем към до­ма!’” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

Ан­ге­ли­те пе­ят: “Хри­с­тос е По­бе­ди­тел!”

“В оня ден из­ку­пе­ни­те ще бле­с­тят в сла­ва­та на От­ца и Си­на. Ан­ге­ли­те, сви­рей­ки на зла­т­ни­те си ар­фи, ще по­с­ре­щ­нат Ца­ря и Не­го­ви­те тро­феи по­бе­да ­ оне­зи, ко­и­то са би­ли из­ми­ти и из­бе­ле­ни в кръ­в­та на Аг­не­то. Пе­сен на три­умф ще про­е­х­ти, ог­ла­ся­вай­ки ця­ло­то не­бе. Хри­с­тос е по­бе­дил! Той вли­за в не­бе­с­ни­те двор­ци, при­д­ру­жен от из­ку­пе­ни­те, сви­де­те­ли, че ми­си­я­та Му на стра­да­ние и жер­т­ви не е би­ла на­п­ра­з­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“С без­пре­дел­на лю­бов Исус по­с­ре­ща вер­ни­те Си в ра­до­с­тта на те­х­ния Го­с­под. За Спа­си­те­ля е ра­дост да ви­ди в цар­с­т­во­то на сла­ва­та Си ду­ши­те, ко­и­то са би­ли спа­се­ни чрез Не­го­ви­те стра­да­ния и сми­ре­ние” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“В ре­зул­та­ти­те от де­ло­то Си Хри­с­тос ще ви­ди въз­на­г­ра­ж­де­ние. В о­но­ва го­ля­мо мно­же­с­т­во, ко­е­то ни­кой чо­век не мо­же да из­б­рои, пре­д­с­та­вя­що ‘съ­вър­шен­с­т­во пред при­съ­с­т­ви­е­то на Не­го­ва­та сла­ва с без­к­рай­на ра­дост’, Той, чи­я­то кръв ни е из­ку­пи­ла и чий­то жи­вот е бил наш при­мер, ‘ще по­г­ле­д­не на мъ­ки­те, ко­и­то е пре­жи­вя­ла ду­ша­та Му и ще бъ­де удо­в­ле­т­во­рен’” (“Въз­пи­та­ние”).

Све­ти­и­те по­лу­ча­ват ко­ро­ни и ар­фи

“Ви­дях мно­го го­ля­мо мно­же­с­т­во от ан­ге­ли, но­се­щи от гра­да ко­ро­ни на сла­ва ­ все­ки све­тия ще по­лу­чи ко­ро­на с име­то му, на­пи­са­но на нея. Ко­га­то Исус по­и­с­ка ко­ро­ни­те, ан­ге­ли­те ги до­не­со­ха пред Не­го и със со­б­с­т­ве­на­та си дя­с­на ръ­ка Исус по­с­та­ви ко­ро­ни­те на гла­ви­те на све­ти­и­те” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“На стъ­к­ле­но­то мо­ре 144 000 ­ те об­ра­зу­вай­ки съ­вър­шен ква­д­рат. Ня­кои от тях има­ха мно­го бле­с­тя­щи ко­ро­ни, дру­ги ­ не тол­ко­ва яр­ки. Ня­кои изо­бил­с­т­ва­ха от зве­з­ди, а на дру­ги има­ше са­мо по ня­кол­ко. Вси­ч­ки бя­ха на­пъл­но удо­в­ле­т­во­ре­ни от ко­ро­ни­те си” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ко­ро­на­та на жи­во­та ще бъ­де бля­с­ка­ва или ма­то­ва, ще бле­с­ти с мно­го зве­з­ди или са­мо с ня­кол­ко би­се­ра в за­ви­си­мост от на­чи­на ни на жи­вот” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.6).

“На не­бе­то ня­ма да има ни­то един спа­сен с ко­ро­на без зве­з­ди. Ако ти си там, ще има по­не ед­на ду­ша, вля­з­ла в двор­ци­те на сла­ва­та чрез тво­я­та ра­бо­та ка­то Бо­жий ин­с­т­ру­мент” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 6 юли 1892 г.).

“Пре­ди вли­за­не­то в Бо­жия град, Спа­си­те­лят по­ла­га въ­рху по­с­ле­до­ва­те­ли­те Си зна­ци­те на по­бе­да и им да­ря­ва от­ли­чи­тел­ни­те бе­ле­зи на цар­с­ко­то им зва­ние. Бле­с­тя­щи­те ре­ди­ци око­ло своя цар са по­д­ре­де­ни във фор­ма­та на ква­д­рат…Вър­ху гла­ви­те на по­бе­ди­те­ли­те, Исус по­ла­га със со­б­с­т­ве­на­та Си дя­с­на ръ­ка ко­ро­ни­те на сла­ва… Вся­ка ръ­ка дър­жи пал­мо­ва клон­ка ­ сим­вол на по­бе­да и бле­с­тя­ща ар­фа. Ко­га­то ан­ге­ли­те-ди­ри­ген­ти ­дадат тон, вся­ка ръ­ка до­ко­с­ва ­с­т­ру­ни­те на ар­фа­та, из­т­ръ­г­вай­ки не­ж­на му­зи­ка, ле­е­ща се в бо­га­ти ме­ло­ди­ч­ни зву­ци… Све­ти­ят град е пред мно­же­с­т­во­то на из­ку­пе­ни­те. Исус ши­ро­ко раз­т­во­ри би­сер­ни­те вра­ти и па­зи­те­ли­те на ис­ти­на­та вли­зат въ­т­ре” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

XX. НА­С­ЛЕ­Д­С­Т­ВО­ТО НА СВЕ­ТИ­И­ТЕ (Раз­ли­ч­ни­те ви­де­ния за не­бе­то и но­ва­та зе­мя, пре­д­с­та­ве­ни на Еле­на Вайт, са опи­са­ния на ве­ч­ни­те дей­с­т­ви­телн­ос­ти. Ве­ч­ни­те не­ща и бя­ха пре­д­с­та­ве­ни на зе­мен език. По­ра­ди ог­ра­ни­че­ни­е­то на на­ше­то чо­ве­ш­ко раз­би­ра­не и те­ле­с­ни­те гра­ни­ци на ези­ка ни, не мо­жем да осъ­з­на­ем на­пъл­но дей­с­т­ви­тел­на­та кра­со­та на опи­са­ни­те кар­ти­ни. “За­що­то се­га ви­ж­да­ме не­ща­та не­я­с­но, ка­то в ог­ле­да­ло, то­га­ва ще ги ви­дим ли­це в ли­це; се­га по­з­на­вам от­ча­с­ти, а то­га­ва ще по­з­ная на­пъл­но” (1 Кор. 12:13).)
По­да­рък от Го­с­по­да

“Хри­с­тос и са­мо Хри­с­тос и Не­го­ва­та правда ще ни да­дат па­с­пор­та за не­бе­то” (Пи­с­мо 66, 1890 г.).

“Гор­де­ли­во­то сър­це же­лае да по­лу­чи спа­се­ни­е­то, но на­ше­то пра­во и го­д­ност за там се на­ми­рат в пра­в­да­та на Хри­с­тос” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Пра­во­то за до­мо­ве­те, ко­и­то Го­с­под е при­го­т­вил за нас, е не­що по­ве­че от пра­во­то да вле­зем в най-ве­ли­ко­ле­п­ния зе­мен дво­рец. Сло­ва­та на Спа­си­те­ля към Не­го­ви­те вер­ни слу­ги ще бъ­дат мно­го по-скъ­пи от вси­ч­ки сло­ва на зем­на въз­х­ва­ла. ‘Ела­те вие, бла­го­с­ло­ве­ни от От­ца Ми и на­с­ле­де­те цар­с­т­во­то, при­го­т­ве­но за вас от ос­но­ва­ва­не­то на све­та’” (“При­т­чи Хри­с­то­ви”).

За­що тря­б­ва да ми­с­лим за бъ­де­щия свят?

“Исус е пре­д­с­та­вил не­бе­то и пре­д­с­та­вил сла­ва­та Му прел очи­те ни, за да не мо­же ве­ч­но­ст­та да из­б­ле­д­нее в на­ше­то съ­з­на­ние” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 04 април 1895 г.).

“С ве­ч­ни­те ис­ти­ни пред очи­те ни ние по­с­то­ян­но кул­ти­ви­ра­ме ми­с­ли за Бо­жи­е­то при­съ­с­т­вие. То­ва ще бъ­де щит про­тив ата­ки­те на Са­та­на, ще ни пре­да­де сила и си­гур­ност и ще из­ди­г­не ду­ши­те над стра­ха. Ди­шай­ки не­бе­с­на­та ат­мо­с­фе­ра, ние не ще вди­ш­ва­ме ма­ла­ри­я­та на све­та…

Исус ид­ва, за да ни по­ка­же пре­дим­с­т­ва­та и кра­со­та­та на не­бе­то, та­ка че при­в­ле­ка­тел­но­ст­та му да ста­не бли­з­ка до ми­с­ли­те и за­ла­та на ума да бъ­де из­пъл­не­на с кар­ти­ни­те на не­бе­с­на­та и ве­ч­на­та лю­б­ве­о­бил­ност…

Ве­ли­ки­ят Учи­тел пре­д­с­та­вя на чо­ве­ка кар­ти­на на бъ­де­щия свят. Той му по­ка­з­ва не­го­ви­те при­в­ле­ка­тел­ни при­те­жа­ния, до­кол­ко­то чо­ве­кът мо­же да ги въз­при­е­ме…Ако Той ус­пее да на­со­чи ума към бъ­де­щия жи­вот и не­го­во­то бла­жен­с­т­во, сра­в­не­но със зем­ния свят, по­ра­зи­тел­ни­ят кон­т­раст ще ока­же дъл­бо­ко впе­ча­т­ле­ние на ума, за­в­ла­дя­вай­ки сър­це­то и ду­ша­та на ця­ло­то съ­ще­с­т­во” (“Ви­со­ки­ят вик”).

По­д­бу­ди­те на хри­с­ти­я­ни­те

“По­д­бу­ди по-мо­щ­ни, си­ли по-мо­гъ­щи, не би­ха мо­г­ли ни­ко­га да бъ­дат при­ло­же­ни в дей­с­т­вие, уве­ли­ча­ва­щи­те се да­ро­ве, на­г­ра­да за пра­ве­д­ни де­ла, не­бе­с­на­та ра­дост, об­ще­с­т­во­то на ан­ге­ли­те, об­ще­ни­е­то и лю­бо­в­та на Бо­га и Не­го­вия Син, уве­ли­ча­ва­не­то и обо­га­тя­ва­не­то на си­ли­те ни през ве­ч­но­ст­та ­ вси­ч­ко то­ва не ни ли по­д­бу­ж­да и оку­ра­жа­ва да от­да­дем на На­шия Тво­рец и Из­ку­пи­тел слу­ж­ба на лю­бов, из­ви­ра­ща от сър­це­то?” (“Пъ­тят към Хри­с­та”).

“Ако мо­жем да по­с­ре­щ­нем Исус в мир и да бъ­дем спа­се­ни, ние ще бъ­дем най-ща­с­т­ли­ви от вси­ч­ки. О, най-по­с­ле да бъ­деш у До­ма, къ­де­то ня­ма да бъ­деш без­по­ко­ен от не­че­с­ти­ви хо­ра и къ­де­то об­ре­ме­не­ни­те си по­чи­ват” (Пи­с­мо 113, 1886 г.).

“Оби­чам да гле­дам вси­ч­ко кра­си­во в при­ро­да­та на та­зи зе­мя. Ми­с­ля, че бих би­ла на­пъл­но за­до­во­ле­на от та­зи зе­мя, за­о­би­ко­ле­на от до­б­ри Бо­жии тво­ре­ния, ако тя не бе­ше от­ро­ве­на от про­к­ля­ти­е­то на гре­ха. Но ние ще има­ме но­во не­бе и но­ва зе­мя. Йо­ан ви­дя то­ва в свя­то ви­де­ние и ка­за: ‘И чух си­лен глас от пре­с­то­ла, кой­то ка­з­ва­ше: “Ето, ски­ни­я­та на Бо­га е с чо­ве­ци­те; Той ще оби­та­ва с тях и те ще бъ­дат Не­го­ви лю­де; и сам Бог, те­хен Бог ще бъ­де с тях”’ (Откр. 21:3). О, бла­же­на на­де­ж­да, сла­в­но оча­к­ва­не” (Пи­с­мо 62, 1886 г.).

Ре­ал­но, дей­с­т­ви­тел­но мя­с­то

“Ка­къв из­вор на ра­дост бе­ше за уче­ни­ци­те да зна­ят, че има­ха та­къв не­бе­сен ­П­ри­я­тел, Кой­то да се за­с­тъ­п­ва за тях. При ви­ди­ма­та въз­к­ре­се­ние на Хри­с­тос, вси­ч­ки те­х­ни зем­ни пре­д­с­та­ви се про­ме­ни­ха. Те­х­ни­те умо­ве по-ра­но раз­съ­ж­да­ва­ха за не­бе­то ка­то за про­с­т­ран­с­т­во на без­к­рай­на­та все­ле­на, оби­та­ва­на от не­ма­те­ри­ал­ни ду­хо­ве. Се­га не­бе­то бе­ше свър­за­но с ми­съл­та за Исус, Ко­го­то те бя­ха оби­ча­ли и по­чи­та­ли по­ве­че от все­ки друг, с Ко­го­то бяха об­щу­ва­ли и пъ­ту­ва­ли, до Кой­то се бя­ха до­ко­с­ва­ли, до­ри до въз­к­ръ­с­на­ло­то Му тя­ло…

Не­бе­то не би мо­г­ло да бъ­де за тях ве­че не­о­п­ре­де­ле­на, не­о­би­та­е­ма все­ле­на, из­пъл­не­на с не­о­се­за­е­ми ду­хо­ве. Се­га те гле­да­ха на не­го ка­то на те­хен бъ­дещ дом, къ­де­то те­х­ни­ят лю­бящ Спа­си­тел бе­ше при­го­т­вил за тя оби­та­ли­ща” (“Дух­ът на про­ро­че­с­т­во­то”, т.3).

“Стра­хът от раз­г­ле­ж­да­не­то на бъ­де­ще­то на­с­ле­д­с­т­во ка­то не­що твър­де ма­те­ри­ал­но е до­ве­ло мно­зи­на да да­дат пре­но­с­но зна­че­ние на ‘на­с­то­я­щи­те ис­ти­ни’, ко­и­то ни на­сър­ча­ват да гле­да­ме не­бе­то ка­то на наш бъ­дещ дом. Хри­с­тос уве­ри уче­ни­ци­те си, че То­й о­ти­ва в до­ма на От­ца Си, за да при­го­т­ви оби­та­ли­ща за тях” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“В об­но­ве­на­та зе­мя из­ку­пе­ни­те ще от­да­дат вни­ма­ни­е­то си на за­ни­ма­ни­я­та и удо­вол­с­т­ви­я­та, ко­и­то до­с­та­вя­ха ра­дост и ща­с­тие на Адам и Ева в на­ча­ло­то. Жи­во­тът в Едем ще бъ­де по­в­то­рен ­ жи­вот в гра­ди­ни и по­ля” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Не­о­пи­су­е­ма сла­ва!

“Ви­дях ог­ром­на­та пре­лест и сла­ва на Исус. Ли­кът Му бе­ше по-бля­с­кав от о­бе­д­но­то слън­це. Ман­ти­я­та Му бе­ше по-бя­ла от най-бе­лия сняг. Как бих мо­г­ла…да опи­ша не­бе­с­на­та сла­ва и чу­д­ни­те ан­ге­ли, пе­е­щи и сви­ре­щи на де­се­то струн­ни­те си ар­фи” (Пи­с­мо 3, 1851 г.).

“Не мо­га да опи­ша чу­д­ни­те не­ща, ко­и­то ви­дях там. О, ако бих мо­г­ла да го­во­ря на ха­на­ан­с­ки език, то­га­ва бих се опи­та­ла по­не мал­ко да раз­ка­жа за сла­ва­та на по-до­б­рия свят” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ези­кът е твър­де ог­ра­ни­чен, за да на­п­ра­ви опит да опи­ше не­бе­то. Ко­га­то кар­ти­ни­те се по­я­вят пред мен, аз съм по­ра­зе­на от уди­в­ле­ние. Ув­ле­че­на от не­о­ча­к­ва­но­то ве­ли­ко­ле­пие и пре­въз­хо­д­на сла­ва, от­пу­с­кам пи­сал­ка­та и въз­к­ли­к­вам: ‘О, ка­к­ва лю­бов! Ка­к­во чу­д­на лю­бов!’ Най-въз­ви­ше­ни­ят език не мо­же да опи­ше не­бе­с­на­та сла­ва и без­к­рай­ни­те дъл­бо­чи­ни на Спа­си­тел­на­та лю­бов” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Чо­ве­ш­ки­ят език е не­с­по­со­бен да опи­ше на­г­ра­да­та на пра­ве­д­ни­те. Ще я по­з­на­ят са­мо оне­зи, ко­и­то я ви­дят! Ни­кой чо­ве­ш­ки ум не мо­же да обх­ва­не сла­ва­та на Бо­жия рай” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ако би­х­ме мо­г­ли да отправим са­мо един по­г­лед към не­бе­с­ния град, ние ни­ко­га не бих­ме по­же­ла­ли да жи­ве­ем от­но­во на зе­мя­та” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 8 юни 1889 г.).

По­то­ци, хъл­мо­ве и дър­ве­та

“Тук ние ви­дя­х­ме дър­во­то на жи­во­та и Бо­жия трон. От тро­на из­ви­ра­ше би­с­т­ра ре­ка, а от две­те стра­ни на ре­ка­та се на­ми­ра­ше дър­во­то на жи­во­та. Дъ­не­ри­те на дър­во­то бя­ха раз­по­ло­же­ни от ед­на­та и от дру­га­та стра­на на ре­ка­та и два­та бяха от чи­с­то, кри­с­тал­но зла­то. В на­ча­ло­то ми­с­лех, че ви­ж­дам две дър­ве­та. По­г­ле­д­нах от­но­во и ви­дях, че те се съ­е­ди­ня­ва­ха в ед­но при ко­ро­на­та на дър­во­то. Та­ка дър­во­то на жи­во­та бе­ше от две­те стра­ни на ре­ка­та на жи­во­та. Кло­ни­те му се на­ве­ж­да­ха към мя­с­то­то, къ­де­то сто­я­хме ние, а пло­до­ве­те му бя­ха сла­в­ни; из­г­ле­ж­да­ха ка­то на­п­ра­ве­ни от зла­то, при­ме­се­но със сре­б­ро” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Има ве­ч­но те­ча­щи по­то­ци ­ би­с­т­ри ка­то кри­с­тал и бли­зо до тя раз­ли­с­те­ни дър­ве­та, хвър­ля­щи сян­ка въ­рху пъ­те­ка­та, при­го­т­ве­ни за из­ку­пе­ни­те от Го­с­по­да. Ши­ро­ко раз­про­с­ти­ра­щи­те се ра­в­ни­ни пре­ми­на­ват в кра­си­ви хъл­мо­ве и Бо­жи­и­те пла­ни­ни из­ви­ся­ват ви­со­ки­те си въ­рхо­ве. В те­зи ти­хи ра­в­ни­ни, за­е­д­но с жи­во­т­в­о­ря­щи­те по­то­ци, дъл­го лу­та­ли­ят се и стран­с­т­вал Бо­жий на­род ще на­ме­ри своя дом” (“Великата борба”).

Цве­тя, пло­до­ве и жи­во­т­ни

“Ви­дях дру­го по­ле, за­с­т­ла­но с вси­ч­ки ви­до­ве цве­тя, и ко­га­то от­къ­с­нах от тях, из­ви­ках: ‘Те ни­ко­га не ще увях­нат!’ По­с­ле ви­дях по­ле, по­к­ри­то с ви­со­ка тре­ва ­ тол­ко­ва сла­в­но за по­г­ле­да, то­ва бе­ше жи­ва зе­ле­ни­на, хвър­ля­ща зла­т­но и сре­бър­но от­ра­же­ние, ко­га­то ве­ли­че­с­т­ве­но се по­к­ла­ща­ше пред сла­ва­та на Ца­ря Исус. То­га­ва на­в­ля­зо­х­ме в по­ле, пъл­но с вси­ч­ки ви­до­ве жи­во­т­ни ­ лъв, аг­не, ле­о­пард и вълк, вси­ч­ки съ­б­ра­ни за­е­д­но в съ­вър­ше­но съ­д­ру­жие. Ние ми­на­хме сред тях и те вър­вя­ха кро­т­ко след нас.

По­с­ле вля­зох­ме в го­ра, не­при­ли­ча­ща на тъм­ни­те ле­со­ве на зе­мя­та; не, не, на­в­ся­къ­де бе­ше об­ля­на от све­т­ли­на и ве­ли­ко­ле­пие, кло­ни­те на дър­ве­та­та се лю­ле­ена на­сам на­там и ние из­ви­ка­ме: ‘Ние ще жи­ве­ем в бе­зо­па­с­ност в пу­с­ти­ня­та и спо­кой­но ще спим в го­ра­та’. Пре­ко­си­х­ме го­ра­та, бях­ме на път за пла­ни­на­та Си­он…

На пла­ни­на­та се из­ди­га­ше сла­вен Храм… Око­ло Хра­ма има­ше вся­ка­к­ви ви­до­ве дър­ве­та, за да ук­ра­ся­ват мя­с­то­то; чем­шир, бор, ела, ма­с­ли­на, ми­т­ра и смо­ки­но­ви дър­ве­та с на­ве­де­ни кло­ни, на­те­жа­ли от уз­ре­ли­те смо­ки­ни ­ то­ва пра­ве­ше мя­с­то­то ве­ли­ко­ле­п­но…

Ви­дях ма­са от чи­с­то сре­б­ро, бе­ше дъл­га мно­го ки­ло­ме­т­ри, и очи­те не мо­же­ха да я об­х­ва­нат. Ви­дях пло­да от дър­во­то на жи­во­та ­ ман­на, ба­де­ми, смо­ки­ни, на­ро­ве, гро­з­де и мно­го дру­ги ви­до­ве пло­до­ве. По­мо­лих Исус да ми по­з­во­ли да ям от пло­до­ве­те” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

Енер­ги­я­та за ве­ч­на­та мла­дост

“Вси­ч­ки на­пу­с­кат гро­бо­ве­те си в те­ле­с­ния си вид, в кой­то са би­ли по­г­ре­ба­ни. Адам, из­п­ра­вен сред въз­к­ръ­с­на­ло­то мно­же­с­т­во, е мно­го ви­сок и твър­де ве­личе­с­т­вен, по ръст по-ни­сък от Чо­ве­ш­кия Син. Той пре­д­с­та­в­ля­ва за­бе­ле­жи­те­лен кон­т­раст в сра­в­не­ние с хо­ра­та от по-къ­с­ни­те по­ко­ле­ния; та­ка е по­ка­за­на го­ля­ма­та де­г­ра­да­ция на чо­ве­ш­ка­та ра­са. Вси­ч­ки въз­к­ръ­с­ват със све­же­ст­та и енер­ги­я­та на ве­ч­ната мла­дост… Въз­с­та­но­ве­ни от дър­во­то на жи­во­та в дъл­го­и­з­гу­бе­ния рай, из­ку­пе­ни­те ще из­ра­с­т­ват (Ма­л. 4:2) до пъл­ния ръст на ра­са­та в не­й­на­та пър­во­на­чал­на сла­ва” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ако при съ­т­во­ре­ни­е­то Адам не би бил на­да­рен с два­де­сет пъ­ти по­ве­че жи­з­не­ни си­ли, от­кол­ко­то хо­ра­та днес, ра­са­та с на­с­то­я­щи­те си на­ви­ци на по­тъ­пк­ва­не на при­ро­д­ни­те за­ко­ни би из­че­з­на­ла” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

“Ни­кой не ще же­лае и не ще се ну­ж­дае от по­чи­в­ка. Не ще има оте­г­че­ние при из­пъл­не­ни­е­то на Бо­жи­и­те же­ла­ния и при от­да­ва­не­то на хва­ла на име­то Му. Ви­на­ги ще усе­ща­ме све­же­ст­та на ут­рин­та и кра­ят и ви­на­ги ще бъ­де да­леч ат нас…Ов­ла­дя­ва­не­то на зна­ния не ще умо­ря­ва ума, ни­то ще из­то­ща­ва си­ли­те” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“В не­бе­то ще има ве­ч­но здра­ве” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.3).

Га­ран­ти­ра­но ща­с­тие

“Исус от­ма­х­ва бу­ло­то на бъ­де­щия жи­вот. Той ка­з­ва: ‘Във въз­к­ре­се­ни­е­то ни­то се же­нят, ни­то се омъ­ж­ват, но са ка­то Бо­жи­и­те ан­ге­ли в не­бе­то’ (Матей 22:30)” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Днес хо­ра из­ка­з­ват от вяр­ва­не­то си, че на но­ва­та зе­мя ще има сва­т­би и ра­ж­да­ния, но оне­зи, ко­и­то вяр­ват в Пи­са­ни­я­та, не мо­гат да при­е­мат та­ки­ва уче­ния. Уче­ни­е­то, че на но­ва­та зе­мя ще бъ­дат ра­ж­да­ни де­ца, не е част от ‘твър­до­то сло­во на про­ро­че­с­т­во­то’…

Са­мо­на­де­я­но е да си по­з­во­ля­ва­ме да из­ка­з­ва­ме пре­д­по­ло­же­ния и те­о­рии, ко­и­то Бог не ни е изя­с­нил в Сло­во­то Си. Ня­ма ну­ж­да да спе­ку­ли­ра­ме с бъ­де­щия си жи­вот” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

“Бо­жи­и­те ра­бо­т­ни­ци не биха из­ра­зхо­д­ва­ли вре­ме, раз­ми­ш­ля­вай­ки вър­ху то­ва, при ка­к­ви ус­ло­вия ще жи­ве­ем в но­ва­та зе­мя. Са­мо­на­де­я­но е да си по­з­во­ля­ва­ме да из­ка­з­ва­ме пре­д­по­ло­же­ния и те­о­рии, за­ся­га­щи не­ща, ко­и­то Бог не ни е от­к­рил. Той е по­д­го­т­вил вси­ч­ки ус­ло­вия за ща­с­ти­е­то ни в бъ­де­щия жи­вот и ние не тря­б­ва да спе­ку­ли­ра­ме с пла­но­ве­те Му за нас, ни­то да сра­в­ня­ва­ме ус­ло­ви­я­та на бъ­де­щия жи­вот с те­зи на се­га­ш­ния” (“Еван­гел­с­ки ра­бо­т­ни­ци”).

Ин­ди­ви­ду­ал­но­ст­та на из­ку­пе­ни­те е за­па­зе­на

“Въз­к­ре­се­ни­е­то на Исус бе­ше об­ра­зец на въз­к­ре­се­ни­е­то на вси­ч­ки за­с­па­ли с вя­ра в Не­го. Мо­рал­ни­ят об­лик на въз­к­ръ­с­на­лия Спа­си­тел, ма­ни­е­ри­те Му, го­во­рът Му бя­ха по­з­на­ти на уче­ни­ци­те Му. Ка­к­то Исус въз­к­ръ­с­на от мър­т­ви­те, та­ка и он­зи, кой­то е за­с­пал с вя­ра в Не­го, ще въз­к­ръ­с­не от­но­во. Ние ще по­з­на­ем при­я­те­ли­те си, ка­к­то уче­ни­ци­те по­з­на­ха Исус. Те­зи на­ши при­я­те­ли мо­же да са би­ли обе­зо­б­ра­зе­ни, бол­ни, оса­ка­те­ни в то­зи смър­тен жи­вот, но ще въз­к­ръ­с­нат в съ­вър­ше­но здра­ве и пъл­на съ­ра­з­мер­ност, ка­то при то­ва тя­х­на­та ин­ди­ви­ду­ал­ност ще бъ­де на­пъл­но за­па­зе­на в без­с­мър­т­ни­те им те­ла” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Ще въз­к­ръ­с­не съ­ща­та фи­гу­ра, но ос­во­бо­де­на от бо­лест и вся­ка­къв не­дъг. Тя ще жи­вее от­но­во, но­сей­ки съ­щи­те ин­ди­ви­ду­ал­ни чер­ти, та­ка че при­я­тел ще по­з­нае при­я­те­ля си” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.6).

“Там ще зна­ем тол­ко­ва, кол­ко­то сме зна­е­ли. Оби­ч­та и съ­чу­в­с­т­ви­е­то, ко­и­то Бог е за­ло­жил в ду­ша­та, ще на­ме­рят най-ис­тин­с­ко­то си и не­ж­но про­я­в­ле­ние” (“Въз­пи­та­ние”).

Ру­мен об­лик и дре­ха от све­т­ли­на

“Ко­га­то Адам из­ле­зе от ръ­ка­та на своя Тво­рец, има­ше бла­го­ро­ден ръст и кра­си­во те­ло­с­ло­же­ние. Бе­ше по­ве­че от два пъ­ти по-ви­сок ат се­га жи­ве­е­щи­те хо­ра на зе­мя­та и има­ше до­б­ри про­по­р­ции. Чер­ти­те му бя­ха съ­вър­ше­но пре­к­ра­с­ни. Цве­тът на ко­жа­та му не бе­ше ни­то бял, ни­то блед, а ру­мен и из­лъ­ч­ващ здра­ве. Ева не бе­ше тол­ко­ва ви­со­ка, кол­ко­то Адам. Гла­ва­та и до­с­ти­га­ше мал­ко над ра­ме­не­те му. Тя съ­що бе­ше пре­к­ра­с­на ­ съ­вър­ше­на в те­ло­с­ло­же­ние и мно­го кра­си­ва” (“Ду­хо­в­ни дар­би”, т.3).

“Не­по­з­на­ла­та грях се­мей­на двой­ка не но­се­ше ни­ка­к­ви дре­хи. Те бя­ха об­ле­че­ни с по­к­ри­ва­ло от све­т­ли­на и сла­ва, ка­к­во­то но­се­ха ан­ге­ли­те. До­ка­то жи­ве­еха в по­с­лу­ша­ние към Бо­га, та­зи дреха от све­т­ли­на ги по­к­ри­ва­ше” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Ра­до­ст­та да ви­дим се­мей­с­т­во­то си в не­бе­то

“Ние ви­ж­да­ме сви­та от ан­ге­ли, за­с­та­на­ли от две­те стра­ни на вра­та­та, и ко­га­то пре­ми­на­ва­ме от­там, Исус ка­з­ва: ‘Ела­те, вие, бла­го­с­ло­ве­ни от От­ца Ми и на­с­ле­де­те цар­с­т­во­то, при­го­т­ве­но за вас от ос­но­ва­ва­не­то на све­та.’ С то­ва Той ти ка­з­ва да ста­неш уча­с­т­ник в Не­го­ва­та ра­дост, а ка­к­во е то­ва? То­ва, ба­щи, е ра­до­ст­та да ви­ди­те ре­зул­та­ти­те от мъ­ка­та на ва­ши­те ду­ши. То­ва, май­ки, е да ви­ди­те, че ва­ши­те уси­лия са въз­на­г­ра­де­ни. Тук са де­ца­та ви; ко­ро­на­та на жи­во­та е въ­рху гла­ви­те им” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Хри­с­тос е най-ве­ли­кия Бо­жий дар, чий­то жи­вот е наш, от­да­ден за нас. Той ум­ря за­ра­ди нас и бе­ше въз­к­ре­сен за­ра­ди нас, та­ка че ние да мо­жем да из­ле­зем от гро­ба за сла­в­но об­ще­ние с не­бе­с­ни­те ан­ге­ли, за да сре­щ­нем на­ши­те лю­би­ми, да по­з­на­ем ли­ца­та им; хри­с­то­по­до­би­е­то е уни­що­жи­ло об­ра­за им, но го е пре­об­ра­зи­ло в Не­го­вия сла­вен лик. Все­ки пра­ве­ден, свър­зан тук със се­мей­ни връ­з­ки, ще раз­по­з­нае бли­з­ки­те си” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

Спа­се­ние на мал­ки де­ца и пси­хи­ч­но бол­ни

“Ко­га­то мал­ки­те де­ца на­пу­с­нат пра­ш­ни­те си ле­гъл­ца в без­с­мър­тие, не­за­ба­в­но би­ват по­ло­же­ни в ръ­це­те на сво­и­те май­ки. Май­ки и де­ца се сре­щат от­но­во, за да не се раз­де­лят ве­че ни­ко­га. Но мно­зи­на от мал­ки­те не на­ми­рат май­ки­те си. На­п­ра­з­но на­п­ря­га­ме слух, за да чу­ем въз­тор­же­на пе­сен на три­умф от май­ка­та. Ан­ге­ли взе­мат де­ца­та без май­ки и ги за­на­сят до дър­во­то на жи­во­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Ня­кои ме по­пи­та­ха, да­ли мал­ки­те де­ца на ед­на­к­во вяр­ва­щи ро­ди­те­ли ще бъ­дат спа­се­ни, за­що­то хара­к­те­ри­те им не са би­ли по­д­ло­же­ни на из­пит, а вси­ч­ки тря­б­ва да бъ­дат из­пи­та­ни и да имат ут­вър­де­ни ха­ра­к­те­ри (чрез из­пи­та­ние). За­да­ден е въ­п­ро­сът: ‘Как мо­же мал­ко де­те да при­е­ме та­къв из­пит?’ От­го­во­рих, че вя­ра­та на вяр­ва­щи­те ро­ди­те­ли пре­ми­на­ва вър­ху де­ца­та, съ­що ко­га­то Бог из­п­ра­ти съ­д­би­те Си вър­ху пър­во­ро­д­ни­те на Еги­пет…

Да­ли де­ца­та на не­вяр­ва­щи ро­ди­те­ли ще бъ­дат спа­се­ни, ние не мо­жем да ка­жем, за­що­то Бог не е изя­вил на­ме­ре­ни­е­то Си по то­зи въ­п­рос. За­то­ва по-до­б­ре е да го пре­до­с­та­вим на Бо­жи­я­та гри­жа и да раз­ми­ш­ля­ва­ме за про­б­ле­ми, изя­с­не­ни в Не­го­во­то сло­во” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“По от­но­ше­ние на ли­ч­но­ст­та А вие ви­ж­да­те съ­с­то­я­ни­е­то му и оп­ла­к­ва­те пси­хи­ч­ния му не­дъг. Той ня­ма съ­з­на­ние за гре­ха. Бо­жи­я­та бла­го­дат ще пре­ма­х­не ця­ла­та та­зи на­с­ле­д­с­т­ве­на об­ре­ме­не­ност на раз­съ­дъ­ка и Той ще при­до­бие на­с­ле­д­с­т­во за­е­д­но със све­ти­и­те на све­т­ли­на­та. На вас Бог е дал раз­съ­дък. “Х” е де­те до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то е за­се­г­нат ум­с­т­ве­ния му ка­па­ци­тет, но той ка­то де­те про­я­вя­ва по­с­лу­ша­ние и по­кор­с­т­во” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”).

По­х­ва­ла за вер­ни­те май­ки

“Ко­га­то съ­дът се от­к­рие и кни­ги­те се от­во­рят; ко­га­то ве­ли­ки­ят Съ­дия про­из­не­се сло­ва­та: ‘До­б­ре сто­ре­но’ и ко­ро­на­та на без­с­мър­т­на сла­ва бъ­де по­с­та­ве­на вър­ху че­ло­то на по­бе­ди­те­ля, мно­зи­на ще вди­г­нат ко­ро­ни­те си пред по­г­ле­да на ця­ла­та все­ле­на и по­со­ч­вай­ки сво­и­те май­ки, ще ка­жат: ‘То­ва, ко­е­то съм, дъл­жа на нея чрез Бо­жи­я­та бла­го­дат. Не­й­ни­те на­пъ­т­с­т­вия и мо­ли­т­ви са би­ли бла­го­с­ло­ве­ние за мо­е­то ве­ч­но спа­се­ние’” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

“Бо­жи­и­те ан­ге­ли уве­ко­ве­ча­ват име­на­та на май­ки­те, чи­и­то уси­лия са спе­че­ли­ли де­ца­та им за Исус Хри­с­тос” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

На­г­ра­да­та на тези, ко­и­то са спе­че­ли­ли ду­ши

“Ко­га­то из­ку­пе­ни­те за­с­та­нат пред Бо­га скъ­по­цен­ни ду­ши, от­к­ли­к­вай­ки на име­на­та си, ще по­со­чат, че са в не­бе­то за­ра­ди вер­ни­те, ти­хи уси­лия, по­ло­же­ни за тях и на­с­то­я­тел­ни­те, ре­в­но­с­т­ни на­пъ­т­с­т­вия, при­кан­ва­щи ги да при­бе­г­нат до здра­ва­та Ска­ла. Та­ка оне­зи, ко­и­то на та­зи зе­мя са би­ли съ­ра­бо­т­ни­ци Бо­жии, ще по­лу­чат сво­е­то въз­на­г­ра­ж­де­ние” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Ко­га­то на пре­к­ра­с­ния ве­ли­че­с­т­вен град се раз­т­во­рят и па­зи­те­ли­те на ис­ти­на­та вля­зат въ­т­ре, ко­ро­ни на сла­ва ще бъ­дат по­с­та­ве­ни на те­х­ни­те гла­ви и те ще за­с­ви­де­тел­с­т­ват чест, сла­ва и ве­ли­чие на Бо­га. То­га­ва ня­кои ще до­й­дат при вас и ще ви ка­жат: ‘Ако не бяха ду­ми­те на лю­бе­з­ност, ко­и­то ти ми ка­за, ако не бяха тво­и­те съл­зи, мол­би и ре­в­но­с­т­ни уси­лия, ни­ко­га не би ви­дял Ца­ря и Не­го­ва­та кра­со­та’. Ка­к­ва на­г­ра­да е това? Кол­ко ни­що­ж­на е чо­ве­ш­ка­та въз­хва­ла в то­зи зе­мен, прех­о­ден жи­вот в сра­в­не­ние с ве­ч­но­то въз­на­г­ра­ж­де­ние, ко­е­то ча­ка вер­ни­те в бъ­де­щия без­с­мър­тен жи­вот” (“Ду­ми на оку­ра­жава­не към ра­бо­т­ни­ци, ко­и­то се из­дър­жат са­ми”) (Пам­ф­лет 113, 1909 г.).

Ха­ра­к­те­ри­те ни не се про­ме­нят

“Ако ще бъ­дем све­тии на не­бе­то, пре­ди то­ва тря­б­ва да бъ­дем све­тии на зе­мя­та! Чер­ти­те на хара­к­те­ра, ко­и­то по­д­х­ран­ва­те в жи­во­та, не ще бъ­дат про­ме­не­ни чрез смърт­та или при въз­к­ре­се­ни­е­то. Вие ще из­ле­зе­те от гро­ба със сво­и­те на­к­лон­но­с­ти, ко­и­то сте про­я­вя­ва­ли в до­ма и об­ще­с­т­во­то. Исус не про­ме­ни ха­ра­к­те­ра при Сво­е­то ид­ва­не. Про­мя­на­та тря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­на се­га! Еже­д­не­в­ни­ят ни жи­вот ре­ша­ва ве­ч­на­та съ­д­ба! Гре­ш­ки в ха­ра­к­те­ра тря­б­ва да бъдат из­г­ла­де­ни и пре­о­до­ле­ни по­с­ре­д­с­т­вом Хри­с­то­ва­та бла­го­дат и уго­ден Не­му ха­ра­к­тер тря­б­ва да бъ­де офор­мен, до­ка­то има бла­го­да­т­но вре­ме, за да бъ­дем по­д­гот­ве­ни за не­бе­с­ни­те до­мо­ве” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.13).

Из­пъл­не­на­та с лю­бов и мир не­бе­с­на ат­мо­с­фе­ра

“Ми­рът и хар­мо­ни­я­та в не­бе­с­ни­те дво­ро­ве не ще бъ­дат на­ру­ша­ва­ни от при­съ­с­т­ви­е­то на ня­кой, кой­то е груб и не­лю­бе­зен” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Вси­ч­ко в не­бе­то е бла­го­ро­д­но и въз­ви­ше­но. Все­ки се стре­ми да до­с­та­вя ра­дост и ща­с­тие на дру­ги­те. Ни­кой не се гри­жа и вни­ма­ние са­мо към се­бе си. Ве­ли­ка ра­дост е за вси­ч­ки све­ти съ­ще­с­т­ва да до­при­не­сат не­що за ра­до­ст­та и ща­с­ти­е­то на те­зи око­ло тях” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.2).

“Ка­то че ли бях там, къ­де­то на­в­ся­къ­де има­ше са­мо мир; къ­де­то не мо­жеха да до­й­дат бур­ни­те зем­ни кон­ф­ли­к­ти ­ не­бе­то, цар­с­т­во на пра­в­да­та, къ­де­то вси­ч­ко свя­то, чи­с­то е бла­же­но е съ­б­ра­но. Де­сет хи­ля­ди по де­сет хи­ля­ди и хи­ля­ди по хиля­ди жи­ве­ят и хо­дят в ща­с­тие, не­по­ро­ч­на бли­зост, хва­ле­щи Бо­га и Аг­не­то, Ко­е­то се­ди на тро­на.

Гла­со­ве­те им са в съ­вър­ше­на хар­мо­ния. Ни­ко­га не си пра­вят един на друг зло. Не­бе­с­ни­те при­н­цо­ве, вла­де­те­ли­те на то­ва мо­гъ­що цар­с­т­во си съ­пер­ни­чат са­мо във вър­ше­не­то на до­б­ро, тър­сей­ки ра­дост и ща­с­тие един за друг. Най-ве­ли­ки­ят там е най-ма­лък в пре­цен­ка­та за се­бе си и най-мал­ки­ят е най-ве­лик в ще­д­рост и про­я­в­ле­ние на лю­бов.

Ня­ма тъм­ни грех­о­ве, ко­и­то да за­мъ­г­ля­ват ин­те­ле­к­та. Ис­ти­на и вни­ма­ние, чи­с­то­та, си­ла и съ­вър­шен­с­т­во са пре­ма­х­на­ли вся­ко съм­не­ние и ни­ка­к­ва сле­да от съм­не­ние не хвър­ля ги­бел­на­та си сян­ка въ­рху ща­с­т­ли­ви­те не­бе­с­ни жи­те­ли. Ни­ка­к­ви прере­ка­ния не на­ру­ша­ват сла­д­кия и съ­вър­шен мир. Не­бе­с­ни­те ан­ге­ли не по­з­на­ват скръ­б­та, тъ­га­та и съл­зи­те. Вси­ч­ко е в съ­вър­ше­на хар­мо­ния, ред и бла­жен­с­т­во…

Не­бе­то е дом, къ­де­то хар­мо­ни­я­та оби­та­ва във вся­ко сър­це, проя­ве­на е във все­ки по­г­лед. Лю­бо­в­та ца­ру­ва на­в­ся­къ­де. Ня­ма не­хар­мо­ни­ра­щи си еле­мен­ти, раз­до­ри, спо­ро­ве или сло­ве­с­ни дву­бои” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.9).

Ни­ка­к­ви из­ку­ше­ния, ни­ка­къв грях

“Ня­ма да има дър­во за по­з­на­ва­не­то на до­б­ро­то и зло­то, ко­е­то да бъ­де обект за из­ку­ше­ние. Там не ще има и из­ку­си­тел, ня­ма да има ни­ка­к­ва въз­мо­ж­ност за съ­г­ре­ша­ва­не” (“Въз­пи­та­ние”).

“Аз чух ви­ко­ве на три­умф от ан­ге­ли­те и от из­ку­пе­ни­те све­тии, чи­и­то гла­со­ве за­з­ву­ча­ха ка­то му­зи­ка от 10 000 ин­с­т­ру­мен­та ­ те по­ве­че ня­ма­ше да бъ­дат при­те­с­ня­ва­ни и из­ку­ша­ва­ни от Са­та­на; жи­те­ли­те на дру­ги­те све­то­ве са из­ба­ве­ни от не­го­во­то при­съ­с­т­вие и от из­ку­ше­ни­я­та му” (“Ис­то­ри­я­та на из­ку­п­ле­ни­е­то”).

Об­ще­ние с От­ца и Си­на!

“Бо­жи­ят на­род има при­ви­ле­ги­я­та да об­щу­ва с От­ца и Си­на…Ние ще Го ви­дим ли­це в ли­це, без при­к­ри­ва­що по­к­ри­ва­ло ме­ж­ду нас” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ние ви­на­ги ще пре­бъ­д­ва­ме и ще се ра­д­ва­ме на све­т­ли­на­та, из­лъ­ч­ва­на от Не­го­во­то ли­це. Сър­це­то ми по­т­ръ­п­ва от ща­с­тие при ми­съл­та на та­зи ра­до­с­т­на кар­ти­на” (“В не­бе­с­ни­те ме­с­та”).

“Не­бе­то е там, къ­де­то е Хри­с­тос! Не­бе­то не би би­ло не­бе за оне­зи, ко­и­то оби­чат Хри­с­тос, ако Той не би бил там” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ще има бли­з­ка и не­ж­на връ­з­ка ме­ж­ду Бо­га и Не­го­ви­те въз­к­ръ­с­на­ли све­тии” (“Жи­во­тът на Исус”).

“По­ла­гай­ки в но­зе­те на Из­ку­пи­те­ля ко­ро­ни­те, ко­и­то Той е по­с­та­вил на гла­ви­те ни, и до­ко­с­вай­ки стру­ни­те на зла­т­ни­те си ар­фи, ние ще из­пъл­ним ця­ло­то не­бе със сла­ва и хва­ла към То­зи, Кой­то се­ди на тро­на” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Ако през то­зи жи­вот са би­ли вер­ни към Бо­га, ще ви­дят ли­це­то Му и име­то Му ще бъ­де на­пи­са­но на че­ла­та им” (Откр. 22:4). В ка­к­во се съ­с­тои не­бе­с­но­то ща­с­тие, ос­вен в то­ва да ви­дим Бо­га! Кол­ко по-го­ля­ма ра­дост би из­пъл­ни­ла спа­се­ния чрез Хри­с­то­ва­та бла­го­дат гре­ш­ник, ос­вен та­зи да гле­да Бо­жи­е­то лице и да Го по­з­на­ва ка­то свой Ба­ща?” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

При­я­тел­с­т­во с ан­ге­ли­те и вяр­ва­щи­те от вси­ч­ки ве­ко­ве

“Все­ки из­ку­пен ще раз­бе­ре де­ло­то на ан­ге­ли­те в не­го­вия жи­вот. Ан­ге­лът, кой­то е бил не­гов па­зи­тел още от най-ран­ни­те му дни, кой­то е на­б­лю­да­вал стъ­п­ки­те му и го е па­зил в ден на опа­с­ност, кой­то е бил с не­го в до­ли­на­та на смър­т­на сян­ка, кой­то е от­бе­ля­зал мя­с­то­то на вре­мен­ни­ят му по­кой, кой­то пръв го е по­з­д­ра­вил в ут­рин­та на въз­к­ре­се­ни­е­то ­ ка­к­ва чу­д­на въз­мо­ж­ност е да го­во­риш с не­го, да на­у­чиш ис­то­ри­я­та на Бо­же­с­т­ве­на­та на­ме­са в ли­ч­ния ти жи­вот и за де­ло­то на не­бе­с­но съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во за чо­ве­че­с­т­во­то” (“Въз­пи­та­ние”).

“От ка­к­ви опа­с­но­с­ти, ви­ди­ми и не­ви­ди­ми, сме би­ли за­па­зе­ни по­с­ре­д­с­т­вом ан­гел­с­ка на­ме­са, не ще уз­на­ем ни­ко­га до­ка­то в све­т­ли­на­та на ве­ч­но­ст­та не раз­бе­рем Бо­жи­е­то про­ви­де­ние” (“Жи­во­тът на Исус”).

“Лю­бо­в­та и съ­с­т­ра­да­ни­е­то, ко­и­то сам Бог е за­ло­жил в ду­ша­та, ще на­ме­рят най-ис­тин­с­ко­то и не­ж­но по­ле за изя­ва. Не­по­ро­ч­но­то об­ще­ние със свети съ­ще­с­т­ва, хар­мо­ни­ч­ния жи­вот на об­ще­ние с бла­же­ни­те ан­ге­ли и с пра­ве­д­ни­те от вси­ч­ки ве­ко­ве, ко­и­то са из­п­ра­ли дре­хи­те си и са ги из­бе­ли­ли в кръ­в­та на Аг­не­то, све­ти­те връ­з­ки, ко­и­то ни свър­з­ват с ‘все­ки род на не­бе­то и зе­мя­та’ (Ефес. 3:15) ­ то­ва по­ма­га за ща­с­ти­е­то на из­ку­пе­ни­те” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Но­сей­ки сви­дел­ст­во за не­па­д­на­ли съ­ще­с­т­ва

“Бо­жи­ят Син не до­й­де да Му слу­жат, но да слу­жи…” (Матей 20:28). Хри­с­то­во­то де­ло на зе­мя­та е Не­го­во­то де­ло го­ре в не­бе­то и на­ша­та на­г­ра­да за ра­бо­та­та с Не­го на та­зи зе­мя ще бъ­де по-мо­щ­на си­ла и по-го­ля­ма при­ви­ле­гия за вър­ше­не на Не­го­во­то де­ло в бъ­де­щия свят. “Вие сте мои сви­де­те­ли, ка­з­ва Го­с­под, че Аз съм Бог” (Исая 43:12). Те­зи ду­ми се от­на­сят и за ве­ч­но­ст­та.

За­що бе­ше до­пу­с­на­то Ве­ли­ка­та бор­ба да про­дъл­жи та­ка дъл­го през ве­ко­ве­те? За­що съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на Са­та­на не бе­ше пре­к­ра­те­но още в на­ча­ло­то на не­го­вия бунт? То­ва не ста­на, за да мо­же Все­ле­на­та да бъ­де убе­де­на в Бо­жи­я­та спра­ве­д­ли­вост в от­но­ше­ни­е­то Му към зло­то; та­ка че гре­хът да по­лу­чи ве­ч­но осъ­ж­да­не. В спа­си­тел­ния план има ви­со­чи­ни и дъл­бо­чи­ни, ко­и­то са­ма­та ве­ч­но­с­т ­не мо­же да об­х­ва­не, има чу­де­са, на ко­и­то ан­ге­ли­те же­ла­ят да по­г­ле­д­нат. От вси­ч­ки съ­т­во­ре­ни са­мо из­ку­пе­ни­те имат дей­с­т­ви­тел­но по­з­на­ние за кон­ф­ли­к­та с гре­ха от со­б­с­т­ве­на­та си опи­т­ност. Те са ра­бо­ти­ли с Хри­с­тос и до­ри (не­що, ко­е­то ан­ге­ли­те не мо­гат да пре­жи­ве­ят) са уча­с­т­ва­ли в Не­го­ви­те стра­да­ния. Ще имат ли ня­ка­к­во сви­де­тел­с­т­во от­но­с­но спа­се­ни­е­то ­ не­що, ко­е­то да бъ­де от по­л­за за не­па­д­на­ли­те съ­ще­с­т­ва?” (“Въз­пи­та­ние”).

Хва­ле­щи Бо­га с бо­га­та ме­ло­ди­ч­на му­зи­ка

“Там ще има му­зи­ка и пе­с­ни, ка­к­ви­то ос­вен в Бо­жи­и­те ви­де­ния ни­кое чо­ве­ш­ко ухо не е чу­ва­ло и ни­кой ра­зум не мо­же да си пре­д­с­та­ви…

Пе­сен­та, ко­я­то из­ку­пе­ни­те ще пе­ят, е пе­сен­та на тя­х­на­та опи­т­ност, тя ще раз­ка­же за Бо­жи­я­та сла­ва: ‘Ве­ли­ки и сла­в­ни са Тво­и­те де­ла, Го­с­по­ди Бо­же Все­мо­гъ­щи; пра­ве­д­ни и ис­тин­ни са Тво­и­те пъ­ти­ща, Ца­рю на ве­ко­ве­те. Кой ня­ма да се бои от име­то Ти, Го­с­по­ди, и да не Го про­с­ла­ви? За­що­то са­мо Ти си свят!’ (Откр. 15:3,4)” (“Въз­пи­та­ние”).

“Има един ан­гел, кой­то ви­на­ги ръ­ко­во­ди, той пър­ви за­с­вир­ва с ар­фа­та и да­ва тон. То­га­ва вси­ч­ки се при­съ­е­ди­ня­ва­ме към из­пъл­не­ни­е­то на бо­га­та­та, съ­вър­ше­на му­зи­ка. То­ва не мо­же да бъ­де опи­са­но. То­ва е не­бе­с­на, бо­же­с­т­ве­на ме­ло­дия” (“Сви­де­тел­с­т­ва, т.1).

“Не ка­то чо­век на­ви­к­нал на пе­чал, но ка­то сла­вен и три­ум­фи­ращ цар Той ще за­с­та­не на ма­с­ли­но­вия хълм, до­ка­то възгласите ‘Али­лу­я­’ на ев­ре­и­те се сме­си с ‘Осан­на’-­та на ези­ч­ни­ци­те и гла­со­ве­те на из­ку­пе­ни­те. Ка­то ед­но го­ля­мо мно­же­с­т­во ще въз­к­ли­к­нат: ‘Въз­ца­рен е Той, Го­с­под на си­ли­те’” (“Въз­пи­та­ние”).

Из­с­ле­д­ва­не на все­мир­ни­те съ­к­ро­ви­ща

“Там бу­ло­то за­мъ­г­ля­ва­ло по­г­ле­да ни ще бъ­де от­ма­х­на­то и очи­те ни ще гле­дат оня свят на кра­со­та, кой­то ние се­га гле­да­ме през те­ле­с­коп. Ко­га­то по­г­ле­д­нем сла­ва­та на не­бе­са­та, се­га раз­г­ле­ж­да­ни бе­г­ло чрез те­ле­с­коп и бъ­де пре­ма­х­на­то ло­шо­то вли­я­ние на гре­ха, це­ли­ят свят ще се от­к­рие в кра­со­та­та на Го­с­по­да, на­шия Бог. Ка­к­во чу­д­но по­ле за изу­ча­ва­не ще бъ­де от­к­ри­то пред нас! Там уче­ни­кът на при­ро­да­та ще че­те ис­то­ри­я­та на съ­т­во­ре­ни­е­то, без да за­бе­ле­жи и сле­ди от зло. Той ще слу­ша му­зи­ка­та на при­ро­да­та и до уши­те му не ще до­с­ти­г­нат ни­ка­к­ви то­но­ве на оп­ла­к­ва­не или по­лу­то­но­ве на скръб…

Вси­ч­ки съ­к­ро­ви­ща на Все­ле­на­та ще бъ­дат от­к­ри­ти за изу­ча­ва­не пред Бо­жи­и­те ча­да. С без­к­рай­но въз­хи­ще­ние ще ста­нем уча­с­т­ни­ци на ра­до­ст­та и мъ­д­ро­ст­та на не­па­д­на­ли­те съ­ще­с­т­ва. Ще спо­де­лим на­т­ру­па­ни­те през ве­ко­ве­те не­бе­с­ни съ­к­ро­ви­ща, раз­ми­ш­ля­вай­ки вър­ху Бо­жи­и­те де­ла” (“Въз­пи­та­ние”).

“Ос­во­бо­де­ни от смърт­та, те не­у­мор­но ле­тя­т­ към да­ле­ч­ни све­то­ве ­ све­то­ве, по­т­ръ­п­ва­ли от скръб при сце­ни­те на чо­ве­ш­ко­то стра­да­ние и по­с­ре­ща­ли с ра­до­с­т­ни пе­с­ни ве­ст­та за из­ку­пе­на ду­ша… С не­за­мъ­г­лен по­г­лед те гле­дат на сла­ва­та на тво­ре­ни­е­то ­ слън­ца, зве­з­ди и си­с­те­ми, вси­ч­ки в оп­ре­де­ле­ния им ред оби­ка­лят око­ло тро­на на Бо­га. На вся­ко тво­ре­ние, от най-мал­ко­то до най-го­ля­мо­то, е на­пи­са­но име­то на Тво­ре­ца и във вся­ко ед­но е изя­ве­но бо­га­т­с­т­во­то на Не­го­ва­та си­ла” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Свя­та­та ис­то­рия е раз­к­ри­та!

“Из­ку­пе­но­то мно­же­с­т­во ще оби­ка­ля от свят на свят и по-го­ля­ма­та част от вре­ме­то им ще бъ­де за­е­та с изу­ча­ва­не тай­на­та на из­ку­п­ле­ни­е­то” (“Би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Те­ма­та за спа­се­ни­е­то ще за­ни­ма­ва сър­ца­та, умо­ве­те и раз­го­во­ри­те на спа­се­ни­те през ве­ч­но­ст­та. Те ще раз­бе­рат ис­ти­ни­те, ко­и­то Хри­с­тос е ис­кал да от­к­рие на уче­ни­ци­те си, но ко­и­то те не са при­е­ли по­ра­ди ли­п­са на вя­ра. В без­к­рай­на­та ве­ч­ност ще бъ­дат пра­ве­ни все но­ви и но­ви от­к­ри­тия на Хри­с­то­во­то съ­вър­шен­с­т­во и сла­ва. През без­к­рай­ни­те ве­ко­ве вер­ни­ят На­с­той­ник ще из­ва­ди но­ви и ста­ри не­ща от съ­к­ро­ви­ще­то Си.

То­га­ва пред не­го ще бъ­де от­к­рит ди­с­кур­сът на ве­ли­кия кон­ф­ликт, за­ро­дил се в на­ча­ло­то на вре­ме­то и при­к­лю­чил в края на вре­ме­то. Ис­то­ри­я­та на гре­ха, за фа­тал­на­та лъ­жа и де­ло­то и на за­б­­лу­да, за ис­ти­на­та, ко­я­то не се от­к­ло­ни от пра­вил­на­та по­со­ка, ко­я­то сре­щ­на и по­бе­ди лъ­жа­та ­ вси­ч­ко ще бъ­де раз­к­ри­то. Бу­ло­то, по­с­та­ве­но ме­ж­ду ви­ди­мия и не­ви­ди­мия свят, ще бъ­де от­ма­х­на­то и чу­д­ни не­ща ще бъ­дат раз­к­ри­ти” (“Въз­пи­та­ние”).

“Въ­п­ре­ки че мъ­ка­та, бол­ка­та и из­ку­ше­ни­я­та на зе­мя­та са пре­ма­х­на­ти и тя­х­на­та при­чи­на не съ­ще­с­т­ву­ва ве­че. Бо­жи­ят на­род ще знае ви­на­ги яс­но и раз­би­ра­е­мо ка­к­ва е це­на­та на не­го­во­то спа­се­ние…

На­ши­ят Спа­си­тел ви­на­ги ще но­си бе­ле­зи­те от раз­пя­ти­е­то! Въ­рху на­ра­не­на­та Му гла­ва, тя­ло, ръ­це и но­зе сто­ят бе­ле­зи­те, ос­та­ве­ни от же­с­то­ко­то де­ло на гре­ха” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Про­б­ле­ми­те на жи­во­та обя­с­не­ни!

“Тогава вси­ч­ки не­я­с­но­ти в житей­с­ки­я­ път ще бъ­дат изя­с­не­ни. Там, къ­де­то сме ви­ж­да­ли са­мо обър­к­ва­не и ра­зо­ча­ро­ва­ние, не­по­с­ти­г­на­ти це­ли и осу­е­те­ни пла­но­ве, ще осъзнаем велика, ­ръ­ко­во­деща всичко, по­бе­до­но­с­на цел и Бо­же­с­т­ве­на хар­мо­ния” (“Въз­пи­та­ние”).

“Там Исус ще ни во­ди по­к­рай жи­вия по­ток, из­ви­ращ от Бо­жия трон и ще ­ни раз­к­рие не­я­с­но­то (за нас) про­ви­де­ние, чрез ко­е­то на та­зи зе­мя Той ни е до­вел до усъ­вър­шен­с­т­ва­не на ха­ра­к­те­ри­те” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“Вси­ч­ко, ко­е­то Бо­жи­е­то ­п­ро­ви­де­ние не е би­ло яс­но за нас, ще бъ­де изя­с­не­но в бъ­де­щия свят. Тру­д­ни­те за раз­би­ра­не не­ща ще на­ме­рят обя­с­не­ние. Тай­ни­те на бла­го­дат­та са раз­к­ри­ти пред нас. Там, къ­де­то на­ши­те ог­ра­ни­че­ни умо­ве са ви­ж­да­ли са­мо обър­к­ва­не и не­из­пъл­не­ни обе­ща­ния, ние ще от­к­ри­ем най-съ­вър­ше­на и кра­си­ва хар­мо­ния. Ще раз­бе­рем, че без­к­рай­на­та лю­бов е до­ве­ла до опи­т­но­с­ти­те, ко­и­то са из­г­ле­ж­да­ли най-мъ­чи­тел­ни. Ко­га­то раз­бе­рем не­ж­на­та гри­жа на То­зи, Кой­то пра­ви ‘вси­ч­ко да съ­дей­с­т­ва за до­б­ро’, ние ще се въз­ра­д­ва­ме с не­из­ка­за­на ра­дост и ще се из­пъл­ним със сла­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Извър­шва­не­ на бла­го­ро­д­ни де­ла

“Вси­ч­ки, ко­и­то са ра­бо­ти­ли с не­се­бе­лю­бив дух, ще ви­дят пло­до­ве­те на тру­да си. Ре­зул­та­ти­те от все­ки до­бър при­н­цип и бла­го­ро­д­но де­ло­ ще бъ­дат ви­де­ни. Ня­кои по­с­ле­ди­ци би­ват ви­де­ни още се­га. Но кол­ко мал­ко от ре­зул­та­та на най-бла­го­ро­д­но­то све­то­в­но де­ло е пре­д­с­та­вен пред не­го­вия из­вър­ши­тел? Кол­ко мно­го ра­бо­тят не­у­мор­но и не­се­бе­лю­би­во за оне­зи, ко­и­то са в об­се­га на те­х­ния до­сег и по­з­на­ние! Ро­ди­те­ли и учи­те­ли спят по­с­ле­д­ния си сън и ка­то че ли де­ло­то на жи­во­та им е би­ло на­п­ра­з­но; те не зна­ят, че вер­но­ст­та им е до­ве­ла до из­б­ли­к­ва­не­то на но­ви из­во­ри на бла­го­с­ло­ве­ние, ко­и­то ни­ко­га не ще пре­съ­х­нат; са­мо чрез вя­ра те ви­ж­дат въз­пи­та­ва­ни­те от тях де­ца да се пре­в­ръ­щат в бла­го­с­ло­ве­ние и вдъ­х­но­ве­ние за съ­чо­ве­ци­те око­ло тях, и то­ва вли­я­ние се по­в­та­ря хи­ля­до­к­ра­т­но.

Когато се из­п­рати слу­жи­тел да из­ве­с­ти све­то­в­на­та вест на си­ла, на­де­ж­да и ку­раж, да про­г­ла­си сло­ва, но­се­щи бла­го­с­ло­ве­ние за сър­ца­та във вся­ка стра­на, но ра­бо­те­щи­ят в са­мо­та и не­из­ве­с­т­ност уз­на­ва твър­де мал­ко за ре­зул­та­ти­те от ра­бо­та­та си. Та­ка би­ват да­ря­ва­ни да­ро­ве, то­ва­ри се но­сят и ра­бо­та се из­вър­ш­ва. Мъ­же се­ят се­ме­то, от ко­е­то бо­га­та­та жъ­т­ва, по­ни­к­на­ла над гро­бо­ве­те им, би­ва при­б­ра­на от дру­ги. Те са до­вол­ни да уз­на­ят, че са за­д­ви­жи­ли си­ли за вър­ше­не на до­б­ро. Те­х­ни­те дей­с­т­вия и ре­акции ще бъ­дат ви­дени в бъ­де­ще­то” (“Въз­пи­та­ние”).

Ра­до­ст­та ни непрекъснато ще на­ра­с­т­ва

“Има тай­ни в спа­си­тел­ния план ­ сми­ре­ни­е­то на Бо­жия Син да при­е­ме чо­ве­ш­ки об­раз, чу­д­на­та лю­бов и бла­го­во­ле­ни­е­то на От­ца в пре­да­ва­не­то на Не­го­вия Син, ко­и­то за не­бе­с­ни­те ан­ге­ли ще бъ­дат по­с­то­ян­но въ­п­рос на уди­в­ле­ние…То­ва ще изу­ча­ват и из­ку­пе­ни­те през ве­ч­но­ст­та. Ко­га­то об­съ­ж­дат Бо­жи­е­то твор­че­с­ко де­ло и де­ло­то за из­ку­п­ле­ние, пред учу­де­ния и въз­хи­тен ум ще се от­к­ри­ват по­с­то­ян­но но­ви ис­ти­ни. Ко­га­то на­пре­д­ват в изу­ча­ва­не­то на мъ­д­ро­ст­та, лю­бо­в­та и си­ла­та Бо­жия, умо­ве­те им не­пре­къ­с­на­то ще се раз­ви­ват и ра­до­ст­та им по­с­то­ян­но ще на­ра­с­т­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Го­ди­ни­те на ве­ч­но­ст­та ще ни но сят по-бо­га­ти и по-сла­в­ни от­к­ри­тия за Бо­га и Хри­с­тос. С уве­ли­ча­ва­не­то на зна­ни­е­то и лю­бо­в­та ще на­ра­с­т­ват по­чит­та и ща­с­ти­е­то. Кол­ко­то по­ве­че хо­ра опо­з­на­ват Бо­га, тол­ко­ва по-ве­ли­ко ще бъ­де пре­к­ло­не­ни­е­то им пред Не­го­вия ха­ра­к­тер! Ко­га­то Исус им от­к­рие цен­но­с­ти­те на из­ку­п­ле­ни­е­то и уди­ви­тел­ни­те по­д­ви­зи във ве­ли­ка­та бор­ба със Са­та­на, сър­ца­та на спа­се­ни­те ще се из­пъл­ват от още по-пла­мен­на пре­да­ност и с още по-въз­тор­же­на ра­дост ще сви­рят на зла­т­ни­те си ар­фи; и десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди гла­со­ве за­е­д­но ще за­пе­ят във ве­ли­кия сла­вен хор” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ед­на без­к­рай­ност зави­на­ги пред нас

“Вся­ка си­ла ще се уве­ли­ча­ва, вся­ка спо­со­б­ност ще се раз­ви­ва. Най-ма­ща­б­ни­те ини­ци­а­ти­ви ще бъ­дат осъ­ще­с­т­ве­ни, най-ви­со­ки­те стре­ме­жи по­с­ти­г­на­ти, най-го­ле­ми­те ам­би­ции из­пъл­не­ни. Въ­п­ре­ки то­ва но­ви ви­со­чи­ни за пре­о­до­ля­ва­не ще се въз­ди­гат, но­ви чу­де­са ще пре­ди­з­ви­к­ват въз­хи­ще­ние, но­ви ис­ти­ни ще се ну­ж­да­ят от ос­ми­с­ля­не и но­ви це­ли ще изи­с­к­ват вла­га­не на си­ли­те на ума, ду­ша­та и тя­ло­то” (“Въз­пи­та­ние”).

“Кол­ко­то и мно­го да на­пре­д­нем в по­з­на­ни­е­то за Бо­жи­я­та мъ­д­рост и Не­го­ва­та си­ла, ви­на­ги ед­на без­к­рай­ност ще бъ­де пред нас.

Ця­ла­та ро­ди­тел­с­ка лю­бов, ко­я­то се пре­да­ва от по­ко­ле­ние на по­к­оле­ние чрез чо­ве­ш­ки­те сър­ца; вси­ч­ки из­во­ри на не­ж­ност, из­ви­ра­щи от чо­ве­ш­ка­та ду­ша, са ка­то мал­ко по­то­че в сра­в­не­ние на не­о­бя­т­ния оке­ан, ко­га­то се сра­в­нят с без­к­рай­на­та не­из­чер­па­е­ма Бо­жия лю­бов. Ези­кът не мо­же да я из­ка­же, пе­ро­то не мо­же да я опи­ше! Вие мо­же да раз­ми­ш­ля­ва­те вър­ху нея все­ки ден от жи­во­та си; мо­же да изу­ча­ва­те Пи­са­ни­я­та усър­д­но, за да я раз­бе­ре­те; мо­же да съ­с­ре­до­то­чи­те вся­ка си­ла и спо­со­б­ност, да­де­ни ви от Бо­га, в стре­ме­жа да ос­ми­с­ли­те лю­бо­в­та и съ­с­т­ра­да­ни­е­то на Не­бе­с­ния Отец. Въ­п­ре­ки то­ва без­к­рай­ност е пред вас. С ве­ко­ве мо­же­те да изу­ча­ва­те та­зи лю­бов и въ­п­ре­ки то­ва не мо­же­те ни­ко­га на­пъл­но да об­х­ва­не­те дъл­жи­на­та, шири­на­та, дъл­бо­чи­на­та и ви­со­чи­на­та на Бо­жи­я­та лю­бов, из­ра­зе­на в от­да­ва­не­то на Не­го­вия Син да ум­ре за све­та. Са­ма­та ве­ч­ност не мо­же ни­ко­га да раз­к­рие то­ва” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Ця­ла­та Все­ле­на за­я­вя­ва, че Бог е ЛЮ­БОВ!

“Ве­ли­ка­та бор­ба е при­к­лю­чи­ла. Ня­ма ве­че грях и гре­ш­ни­ци. Ця­ла­та Все­ле­на е чи­с­та. Хар­мо­ния и ра­дост пул­си­рат в ог­ром­но­то тво­ре­ние. От Не­го, Кой­то съ­з­да­де ­в­си­ч­ко, про­из­ти­ча жи­вот, све­т­ли­на и ра­дост в Без­к­рай­на­та Все­ле­на. От най-мал­кия атом до най-го­ля­ма­та га­ла­к­ти­ка вси­ч­ко, оду­ше­ве­но и не­о­ду­ше­ве­но в сво­я­та не­по­м­ра­че­на кра­со­та и съ­вър­ше­на ра­дост, за­я­вя­ва, че БОГ Е ЛЮ­БОВ!” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
КРАЙ – злото е победено
1 Кор. 15:26 – „И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена“

„Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ (Откр. 21:4)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
нашата молитва:
(Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро.)
„Амин! Дойди, Господи Исусе!“