XV. БО­ЖИ­ЯТ ПЕ­ЧАТ И БЕ­ЛЕ­ГЪТ НА ЗВЯ­РА

XV. БО­ЖИ­ЯТ ПЕ­ЧАТ И БЕ­ЛЕ­ГЪТ НА ЗВЯ­РА XV. БО­ЖИ­ЯТ ПЕ­ЧАТ И БЕ­ЛЕ­ГЪТ НА ЗВЯ­РА
Са­мо две гру­пи

“Мо­же да има са­мо две гру­пи. Вся­ка ед­на е по­д­пе­ча­та­на или с пе­ча­та на жи­вия Бог, или с бе­ле­га на звя­ра и не­го­вия об­раз” (“Ревю енд Херълд”, 30 януари 1900 г.).

“В го­ле­мия кон­ф­ликт ме­ж­ду звя­ра и не­ве­ри­е­то ще бъ­де въ­в­ле­чен це­лия хри­с­ти­ян­с­ки свят. Все­ки ще за­с­та­не на оп­ре­де­ле­на от не­го стра­на. Оче­ви­д­но ня­кои не ще се от­не­сат към кон­ф­ли­к­та, взе­май­ки ед­на или дру­га по­зи­ция. Не мо­же да са смя­та, че са про­тив ис­ти­на­та, но те ня­ма да за­с­та­нат дър­зо­с­т­но зад Хри­с­тос за­ра­ди опа­с­но­ст­та от за­гу­б­ва­не на имот или пре­з­ри­тел­но стра­да­ние. Вси­ч­ки та­ки­ва хо­ра са за­чи­с­ле­ни към Хри­с­то­ви­те вра­го­ве” (“Ревю енд Херълд”, 7 февруари 1893 г.).

“Кол­ко­то по­ве­че на­б­ли­жа­ва­ме края на вре­ме­то, тол­ко­ва и гра­ни­ца­та ме­ж­ду ча­да­та на све­т­ли­на­та и те­зи, на тъм­ни­на­та ще ста­ва все по-осе­за­тел­на и кон­т­ра­с­т­на. Те ще бъ­дат все по­ве­че и по­ве­че в раз­но­г­ла­сие. То­ва раз­ли­чие е пре­д­с­та­ве­но в Хри­с­то­ви­те сло­ва: ‘Ро­ден от­но­во’ ­ съ­т­во­рен от­но­во в Хри­с­тос, мър­тъв за све­та и жив за Бо­га. То­ва са сте­ни­те, ко­и­то раз­де­лят не­бе­с­но­то от зем­но­то и пре­д­с­та­вят раз­ли­ка­та ме­ж­ду те­зи, ко­и­то при­на­д­ле­жат на све­та и те­зи, ко­и­то­ са из­б­ра­ни­те, на­пу­с­на­ли све­та; те са из­б­ра­на скъ­по­цен­ност в Бо­жи­и­те очи” (“Спе­ци­ал­но сви­де­тел­с­т­во за цър­к­ва­та в Ба­тъл Крийк”).

Се­мей­ни чле­но­ве са раз­де­ле­ни

“Те­зи, ко­и­то са би­ли чле­но­ве на ед­но и съ­що се­мей­с­т­во, са раз­де­ле­ни. Бе­лег е по­с­та­вен вър­ху пра­ве­д­ни­те. ‘Те ще бъ­дат мои, ка­з­ва Го­с­под на си­ли­те. Да, из­б­ра­на скъ­по­цен­ност в де­ня, кой­то оп­ре­де­лям. И ще бъ­да бла­го­с­к­ло­нен към тях, ка­к­то е бла­го­с­к­ло­нен чо­век към си­на, кой­то му ра­бо­ти’ (Мал. 3:17). Оне­зи ко­и­то са би­ли по­с­лу­ш­ни на Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, ще се при­съ­е­ди­нят към гру­па­та на све­ти­и­те в сла­ва. Те ще вля­зат през вра­ти­те в гра­да и ще имат до­с­тъп до дър­во­то на жи­во­та.

‘Еди­ни­ят ще бъ­де взет.’ Не­го­во­то име ще е за­пи­са­но в кни­га­та на жи­во­та, до­ка­то оне­зи, с ко­и­то е бил за­е­д­но, ще но­сят бе­ле­га на все­ве­ч­но­то от­х­вър­ля­не от Бо­га” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

Съ­де­ни спо­ред све­т­ли­на­та, ко­я­то сме по­лу­чи­ли

“Мно­зи­на, ня­ма­щи при­ви­ле­ги­и­те, ко­и­то ние сме има­ли, ще оти­дат в не­бе­то пре­ди те­зи, ко­и­то са има­ли го­ля­ма све­т­ли­на, но не са об­хо­ж­да­ли в нея. Мно­зи­на са жи­ве­ли спо­ред най-до­б­ра­та све­т­ли­на, ко­я­то са има­ли и ще бъ­дат съ­де­ни спо­ред нея” (Пи­с­мо 36, 1895 г.).

“Вси­ч­ки тря­б­ва да ча­кат оп­ре­де­ле­но­то вре­ме, до­ка­то пре­ду­п­ре­ж­де­ни­е­то бъ­де раз­про­с­т­ра­не­но до вси­ч­ки ча­с­ти на све­та и вся­ка ду­ша по­лу­чи до­с­та­тъ­ч­но до­ка­за­тел­с­т­ва ш све­т­ли­на. Ня­кои ще имат по-мал­ко све­т­ли­на от дру­ги, но все­ки ще бъ­де съ­ден спо­ред све­т­ли­на­та, ко­я­то е по­лу­чил” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ние по­лу­чи­х­ме бо­га­та све­т­ли­на по от­но­ше­ние на Бо­жия за­кон. Той е ета­ло­нът за ха­ра­к­те­ра! Чо­век тря­б­ва да се съ­о­б­ра­зя­ва с не­го и спо­ред не­го ли­ч­но­ст­та ще бъ­де съ­де­на в по­с­ле­д­ния ве­лик ден. То­га­ва хо­ра­та ще бъ­дат съ­де­ни според све­т­ли­на­та, ко­я­то са по­лу­чи­ли” (“Ревю енд Херълд”, 1 януари 1901 г.).

“Оне­зи, ко­и­то са има­ли по-го­ля­ма све­т­ли­на, но са я пре­не­б­ре­г­на­ли, се на­ми­рат в по-ло­шо по­ло­же­ние от те­зи, ко­и­то не са има­ли та­ки­ва го­ле­ми при­ви­ле­гии. Те са въз­ве­ли­ча­ли се­бе си, а не Го­с­под. На­ка­за­ни­е­то на­ло­же­но на чо­ве­ш­ки­те съ­ще­с­т­ва, във все­ки слу­чай ще е про­по­р­ци­о­нал­но на не­по­ч­ти­тел­но­ст­та към Бо­га” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни пи­са­ния”, т.8).

“Все­ки ще има до­с­та­тъ­ч­но све­т­ли­на, за да взе­ме ра­зум­но ре­ше­ние (да на­п­ра­ви съ­з­на­те­лен из­бор)” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ня­ма из­ви­не­ние за съ­з­на­тел­на­та сле­по­та!

“Ни­кой ня­ма да бъ­де осъ­ден, че не е обър­нал вни­ма­ние на све­т­ли­на­та и по­з­на­ни­е­то, ко­е­то не е имал и не е мо­гъл да по­лу­чи. Но мно­зи­на от­ка­з­ват да бъ­дат по­с­лу­ш­ни на Ис­ти­на­та, пре­до­с­та­ве­на им от Хри­с­то­ви­те по­с­лан­и­ци, за­що­то же­ла­ят да се съ­об­ра­зя­ват със све­т­с­кия об­ра­зец, и ис­ти­на­та, до­с­ти­г­на­ла до тя­х­но­то раз­би­ра­не, све­т­ли­на­та, све­ти­ла в ду­ша­та, ще ги осъ­ди в съ­д­ния ден” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

“Оне­зи, ко­и­то са има­ли въз­мо­ж­но­с­т­ да чу­ят ис­ти­на­та и въ­п­ре­ки то­ва не са по­ло­жи­ли ста­ра­ния да се вслу­шат в нея и да я раз­бе­рат, смя­тай­ки, че ако не и обър­нат вни­ма­ние ня­ма да бъ­дат от­го­вор­ни, ще бъ­дат ви­но­в­ни пред Бо­га, ка­к­то и ако я бя­ха чу­ли, но я пре­не­б­ре­г­на­ли! Ня­ма да има ни­ка­к­во из­ви­не­ние за оне­зи, ко­и­то из­би­рат да вър­вят в по­г­ре­шен път, ко­га­то имат въз­мо­ж­ност да раз­бе­рат кое е ис­ти­на. Със сво­и­те стра­да­ния и смърт Исус из­ку­пи вси­ч­ки не­съ­з­на­тел­ни гре­хо­ве, на ня­ма из­ви­не­ние за съ­з­на­тел­на­та сле­по­та.

Ние ня­ма да бъ­дем дър­жа­ни от­го­вор­ни за све­т­ли­на­та, ко­я­то не е до­с­ти­г­на­ла до нас, а за та­зи, ко­я­то сме от­х­вър­ли­ли и пре­не­б­ре­г­на­ли. Чо­век не мо­же да схва­не ис­ти­на­та, ко­я­то ни­ко­га не му е би­ла пре­д­с­та­вя­на, и не мо­же да бъ­де осъ­ден за све­т­ли­на, ко­я­то ни­ко­га не е имал” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

Ва­ж­но­ст­та на пра­к­ти­че­с­ко­то ми­ло­сър­дие

“Ре­ше­ни­я­та, взе­ти през по­с­ле­д­ни­те дни, се от­на­сят за на­ше­та пра­к­ти­че­с­ко ми­ло­сър­дие. Хри­с­тос при­е­ма вся­ко бла­го­т­во­ри­тел­но де­ло ка­то сто­ре­но на не­го” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Ко­га­то на­ро­ди­те за­с­та­нат пред не­го, ще има две гру­пи и ве­ч­на­та им съ­д­ба ще бъ­де ре­ше­на в за­ви­си­мост от то­ва, ко­е­то или са вър­ши­ли, или са пре­не­б­ре­г­ва­ли да на­п­ра­вят за Не­го, ка­то не са по­ма­га­ли на бе­д­ни­те и стра­да­щи хо­ра…

Сред не­вяр­ва­щи­те са и оне­зи, ко­и­то слу­жат на Бо­га не­съ­з­на­тел­но, оне­зи, на ко­и­то ни­ко­га чрез чо­ве­ш­ки ин­с­т­ру­мен­ти не е би­ла до­не­се­на све­т­ли­на­та. Те не ­ще бъ­дат уни­що­же­ни! Не­ве­жи по от­но­ше­ние на Бо­жия пи­сан за­кон, те са слу­ша­ли Не­го­вия глас, го­во­рещ им чрез при­ро­да­та, и са вър­ши­ли де­ла, изи­с­к­ва­ни от за­ко­на. По­с­тъ­п­ки­те са им до­ка­за­тел­с­т­во, че Све­ти­ят Дух е до­ко­с­нал сър­ца­та им, и те са при­з­на­ти за Бо­жии ча­да.

Кол­ко учу­де­ни и ра­до­с­т­ни ще бъ­дат те­зи скром­ни ду­ши сред на­ро­ди­те и ези­ч­ни­ци­те, ко­га­то чу­ят от ус­та­та на Спа­си­те­ля ду­ми­те: ‘Тъй ка­то то­ва сте сто­ри­ли на един от най-мал­ки­те, Мои бра­тя, на Мен сте го сто­ри­ли!’ Кол­ко ра­до­с­т­но ще бъ­де сър­це­то на без­к­рай­но Лю­бе­щия, ко­га­то Не­го­ви­те по­с­ле­до­ва­те­ли по­в­ди­г­нат очи, пъл­ни с уди­в­ле­ние и ра­дост при Не­го­ви­те сло­ва на одо­б­ре­ние” (“Жи­во­тът на Исус”).

По­д­бу­ди­те во­дят до дей­с­т­вие на ха­ра­к­те­ра

“В съ­д­ния ден ня­кои ще из­тъ­к­ват то­ва до­б­ро де­ло, но ще по­лу­чат от­ри­ца­те­лен от­го­вор. Те ще ка­з­ват: ‘Аз по­мо­г­нах на млад чо­век в би­з­не­са. Аз да­дох па­ри да се ос­но­ве бол­ни­ца. Аз об­ле­к­ча­вах ну­ж­ди­те на вдо­ви­ци­те и при­ю­тя­вах бе­д­ни­те.’ Да, на тво­и­те по­д­бу­ди са би­ли опе­т­не­ни от его­и­з­ма до­тол­ко­ва, че де­ло­то ти не се за­чи­та от Бо­га. Във вси­ч­ко, ко­е­то си сто­рил, ‘Аз’-ът ви­на­ги е бил на пър­во мя­с­то” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“По­д­бу­ди­те во­дят ха­ра­к­те­ри­те към дей­с­т­вия, сла­гай­ки вър­ху тях или бе­лег на не­че­с­тие, или пе­чат на ви­со­ка мо­рал­на стой­ност” (“Жи­во­тът на Исус”).

Ка­к­во е Бо­жи­ят пе­чат?

“Мно­го ско­ро на че­ла­та на Бо­жи­и­те ча­да ще бъ­де сло­жен пе­чат ­ то­ва не е пе­чат или бе­лег, кой­то мо­же да бъ­де ви­дян, на ут­вър­ж­да­ва­не в ис­ти­на­та, ка­к­то ин­те­ле­к­ту­ал­но, та­ка и ду­хо­в­но, ко­е­то не ще мо­же да бъ­де по­к­ла­те­но. Ко­га­то Бо­жи­ят на­род бъ­де по­д­пе­ча­тан и се по­д­го­т­ви за пре­ся­ва­не­то, то­ч­но то­га­ва то ще на­с­тъ­пи. В дей­с­т­ви­тел­ност то ве­че е за­по­ч­на­ло” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.4).

“Пе­ча­тът на жи­вия Бог е по­с­та­вен вър­ху оне­зи, кои­то до­б­ро­съ­ве­с­т­но, съ­з­на­тел­но па­зят Го­с­по­д­на­та съ­бо­та” (то­ва и дру­ги по­до­б­ни изя­в­ле­ния тря­б­ва да бъ­дат раз­би­ра­ни в све­т­ли­на­та на па­са­жи­те, ци­ти­ра­ни по-пре­ди в гла­ва­та и по­со­ч­ващи, че Бог ще дър­жи хо­ра­та от­го­вор­ни са­мо за по­з­на­ни­е­то, ко­е­то имат, или ко­е­то са мо­г­ли да по­лу­чат) (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.5).

“Оне­зи, ко­и­то би­ха по­лу­чи­ли Бо­жия пе­чат на че­ла­та си, тря­б­ва да па­зят съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Бе­ле­гът за вяр­ност към Бо­га е ис­тин­с­ко­то съ­б­лю­да­ва­не на съ­бо­та­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Че­т­вър­та­та за­по­вед са­ма по се­бе си съ­дър­жа пе­ча­та на ве­ли­кия За­ко­но­да­тел, Тво­ре­цът на не­бе­то и зе­мя­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Съ­б­лю­да­ва­не­то на Го­с­по­д­ния ме­мо­ри­ал ­ ус­та­но­ве­на­та в Едем съ­бо­та, се­д­ми­ят ден, е из­пи­тът за вяр­ност към Бо­га” (Пи­с­мо 94, 1900 г.).

“Бе­лег е по­ло­жен вър­ху все­ки един от Бо­жия на­род, ка­к­то бе­ше по­с­та­вен бе­лег вър­ху вра­ти­те на ев­рей­с­ки­те до­мо­ве, пре­д­па­з­вай­ки из­ра­ел­тя­ни­те от пъл­но по­гу­б­ле­ние. Бог за­я­вя­ва: ‘Да­дох им съ­бо­ти­те Си ка­то знак ме­жду мен и тях, за да зна­ят, че Аз съм Го­с­под, кой­то Ги ос­ве­ща­ва’ (Езек. 20:12)” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

По­до­бие на Хри­с­тос в ха­ра­к­те­ра

“Пе­ча­тът на жи­вия Бог ще бъ­де по­с­та­вен са­мо вър­ху ония, ко­и­то но­сят по­до­би­е­то на Хри­с­тос в ха­ра­к­те­ри­те си” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Оне­зи, ко­и­то при­е­мат бе­ле­га на жи­ви­я ­Бо­г и раз­чи­тат на за­щи­та във вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те, тря­б­ва да от­ра­зя­ват в пъл­но­та Хри­с­то­вия об­раз” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Бо­жи­ят пе­чат ни­ко­га ня­ма да бъ­де по­с­та­вен вър­ху че­ло­то на не­чист мъж или же­на. Той ни­ко­га ня­ма да бъ­де от­пе­ча­тан вър­ху че­ло­то на че­с­то­лю­бив, оби­чащ све­та мъж или же­на. Той ни­ко­га ня­ма да ле­жи вър­ху­ че­ло­то на мъж или же­на с не­ве­рен език и сър­це. Вси­ч­ки, ко­и­то по­лу­чат пе­ча­та, тря­б­ва да бъ­дат кан­ди­да­ти за не­бе­то без пе­т­но или бръ­ч­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Лю­бо­в­та се изя­вя­ва в по­с­лу­ша­ние, а съ­вър­ше­на­та лю­бов про­пъ­ж­да стра­ха. Оне­зи, ко­и­то оби­чат Бо­га, имат Бо­жия пе­чат на че­ла­та си и вър­шат де­ло­то Божие” (“Бо­жии си­но­ве и дъ­ще­ри”).

“Ония, ко­и­то по­бе­ж­да­ват све­та, плът­та и Са­та­на, ще бъ­дат Бо­го­и­з­б­ра­ни­те по­лу­ча­те­ли на пе­ча­та на жи­вия Бог” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Стре­мим ли се с да­де­ни­те ни от Бо­га си­ли мяр­ка­та и ръ­ст­а на Хри­с­то­ви мъ­же и же­ни? Тър­сим ли не­го­ва­та пъл­но­та, из­ви­с­я­вай­ки се по-ви­со­ко и по-ви­со­ко, опи­т­вай­ки се да до­с­ти­г­нем до съ­вър­шен­с­т­во­то на Не­го­вия ха­ра­к­тер?! Ко­га­то Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли до­с­ти­г­нат до то­зи мо­мент, вър­ху че­ла­та им ще се по­ло­жи пе­ча­тът. Ан­ге­лът, кой­то за­пи­с­ва ще ка­же: ‘Сто­ре­но е!’ Те ще бъ­дат на­пъл­но ед­но с Не­го, ка­к­то са и по­с­ре­д­с­т­вом съ­т­во­ре­ни­е­то и спа­се­ни­е­то” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

На­с­то­я­ще­то вре­ме на по­д­пе­ча­т­ва­не

“Ви­дях, че на­с­то­я­щия из­пит за съ­бо­та­та не бе мо­гъл да до­й­де, до­ка­то не за­вър­ши по­с­ре­д­ни­че­с­ка­та ми­сия на Исус и Той не е пре­ми­нал в не­бе­с­на­та Све­тая Све­тих. То­га­ва хри­с­ти­я­ни­те, ко­и­то бя­ха за­с­па­ли пре­ди да бъ­де пре­ма­х­на­та за­ве­са­та към Све­тая Све­тих, ко­га­то но­щ­ния вик с раз­не­се през юли 1844 г. и не са па­зи­ли ис­тин­с­ка­та съ­бо­та, се­га по­чи­ват в мир и на­де­ж­да, за­що­то не са има­ли ну­ж­на­та све­т­ли­на, ка­к­то има днес, ко­га­то за­ве­са­та към не­бе­с­на­та Све­тая Све­тих е ве­че отк­ре­х­на­та. Аз ви­дях, че Са­та­на из­ку­ша­ва ня­кои от Бо­жи­и­те ча­да по то­зи въ­п­рос. По­не­же тол­ко­ва мно­го до­б­ри хри­с­ти­я­ни са би­ли по­чи­на­ли за­е­д­но с три­ум­фа на вя­ра­та и не са па­зи­ли ис­тин­с­ка­та съ­бо­та, съм­ни­тел­но е за нас днес да я при­е­ма­ме, ка­то про­бен ка­мък…

Се­га, в то­ва вре­ме на по­д­пе­ча­т­ва­не, Са­та­на из­по­л­з­ва вся­ка­к­ви за­б­лу­ди, за да от­де­ли умо­ве­те на Бо­ж­ия на­род от ‘на­с­то­я­ща­та ис­ти­на’ и да ги по­к­ла­ти” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Аз ви­дях, че г-жа Хей­с­тингс бе­ше за­пе­ча­та­на и при Бо­жия глас ще се из­п­ра­ви, за да бъ­де със 144 000-те. Раз­б­рах, че ня­ма ну­ж­да да тъ­гу­ва­ме за нея, тя ще си по­чи­ва през вре­ме­то на из­пи­та­ни­я­та” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“На зе­мя­та има хо­ра, ко­и­то са пре­ми­на­ли се­дем­де­сет­те и осем­де­сет­те го­ди­ни. Ес­те­с­т­ве­ни­те ре­зул­та­ти, про­из­ти­ча­щи от го­ля­ма­та въз­раст, се на­б­лю­да­ват в тя­х­на­та сла­бост. Но те вяр­ват в Бо­га и Бог ще ги оби­ча! Бо­жия пе­чат е вър­ху тях и те ще са сред те­зи, на ко­и­то Бог ще ка­же: ‘Бла­го­с­ло­ве­ни са мър­т­ви­те, ко­и­то уми­рат в Го­с­по­да!’” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

Да­но да мо­же Бо­жия пе­чат да бъ­де по­с­та­вен вър­ху нас

“В мал­ко­то ос­та­на­ло вре­ме, все­ки, кой­то е Бо­жие де­те, ще по­лу­чи Бо­жия пе­чат. О, да­но да мо­же той да бъ­де по­с­та­вен и на на­ши­те че­ла! Кой мо­же да по­не­се ми­съл­та, да бъ­де по­д­ми­нат, ко­га­то ан­ге­лът ми­не, з да по­д­пе­ча­та че­ла­та на Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ако вяр­ва­щи­те в ис­ти­на­та не се об­ля­гат и не се до­ве­ря­ват на вя­ра­та си в те­зи сра­в­ни­тел­но мир­ни дни, ка­к­во ще ги кре­пи, ко­га­то до­й­де ве­ли­кия из­пит и де­к­ре­тът бъ­де на­со­чен про­тив оне­зи, ко­и­то­ не ще се по­к­ло­нят на зве­ро­вия об­раз и не ще при­е­мат да по­лу­чат бе­ле­га му на че­ла­та или ръ­це­те си? То­ва съ­д­бо­но­с­но вре­ме не е да­леч! Вме­с­то да ста­ва слаб и ко­ле­б­лив, Бо­жия на­род тря­б­ва да при­до­би­ва си­ла и ку­раж за вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

Ка­к­во е бе­ле­гът на звя­ра?

“Йо­ан бе­ше при­зо­ван да по­со­чи на­род, раз­ли­чен от оне­зи, ко­и­то се по­к­ла­ня­ха на звя­ра и не­го­вия об­раз, ка­то па­зят пър­вия ден от се­д­ми­ца­та. Съ­б­лю­да­ва­не­то на то­зи ден е бе­ле­гът на звя­ра” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Бе­ле­гът на звя­ра е па­п­с­ка­та съ­бо­та” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то из­пи­та за­по­ч­не, яс­но ще бъ­де по­ка­за­но, кой е бе­ле­гът на звя­ра” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Бе­ле­гът или пе­ча­тът Бо­жий е раз­к­рит в па­зе­не­то на се­д­мия ден ­ съ­бо­та­та. Тя е Бо­жи­ят твор­че­с­ки ме­мо­ри­ал… Бе­ле­гът на звя­ра е то­ч­но про­ти­во­по­ло­ж­но­то ­ съ­б­лю­да­ва­не­то на пър­вия се­д­ми­чен ден” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.8).

“‘Той при­нуждаваше вси­ч­ки – мал­ки и го­ле­ми… да им се по­с­та­ви бе­ле­гът на де­с­ни­ца­та или на че­ла­та им’ (Откр. 13:16). Хо­ра­та не са­мо не ще ра­бо­тят в не­де­ля с ръ­це­те си, но и с умо­ве­те си ще при­з­на­ят ва­ли­д­но­ст­та на не­де­ля­та пред та­зи на съ­бо­та­та” (“Спе­ци­ал­но сви­де­тел­с­т­во за цър­к­ва­та в Ба­тъл Крийк”, бро­шу­ра 86).

Ко­га ще се при­е­ме “бе­ле­гът на звя­ра”?

“Все още ни­кой не е по­лу­чил “бе­ле­га на звя­ра” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Па­зе­не­то на Не­де­ля­та все още не е “бе­ле­гът на звя­ра” и не ще бъ­де, до­ка­то за­ко­нът не бъ­де въ­ве­ден, при­ну­ж­да­вай­ки хо­ра­та да се по­к­ла­нят на ези­че­с­ка­та съ­бо­та. Ще до­й­де вре­ме, ко­га­то то­зи ден ще бъ­де на­шия из­пит, но то­ва вре­ме все още не е дош­ло” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Бог бе­ше дал на хо­ра­та съ­бо­та­та ка­то знак ме­ж­ду Не­го и тях, ка­то из­пит за тя­х­на­та вяр­ност. Оне­зи, ко­и­то след ка­то по­лу­чат све­т­ли­на от­но­с­но Бо­жия за­кон, про­дъл­жа­ват да бъ­дат не­по­с­лу­ш­ни и въз­ди­гат чо­ве­ш­ки за­ко­ни над Бо­жи­и­те, ще по­лу­чат “бе­ле­га на звя­ра в го­ля­ма­та кри­за, ко­я­то е пред нас” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Съ­бо­та­та ще бъ­де ве­ли­кия из­пит за вяр­ност, за­що­то тя е част от ис­ти­на­та, ко­я­то е по­д­ло­же­на на спе­ци­ал­ни на­па­д­ки. Ко­га­то из­пит се из­п­ра­ви пред хо­ра­та, то­га­ва ще бъ­де по­с­та­ве­на раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния ме­ж­ду оне­зи, ко­и­то слу­жат на Бо­га и оне­зи, ко­и­то слу­жат на Са­та­на.

До­ка­то съ­б­лю­да­ва­не­то на фал­ши­ва­та съ­бо­та, в съ­г­ла­сие с дър­жа­в­ни­те за­ко­ни и в про­ти­во­ре­чие на че­т­вър­та­та за­по­вед, ще бъ­де при­з­на­ние за вяр­ност към си­ла­та, про­ти­в­на на Бо­га, па­зе­не­то на ис­тин­с­ка­та съ­бо­та в съ­гла­сие с Бо­жия за­кон е до­ка­за­тел­с­т­во за вяр­ност към Тво­ре­ца. До­ка­то ед­на гру­па чрез при­е­ма­не на бе­ле­га на по­д­чи­не­ние спря­мо зем­ни­те за­ко­ни при­е­ма бе­ле­га на звя­ра, дру­га­та, из­би­рай­ки зна­ка на вяр­ност спря­мо Бо­же­с­т­ве­ния ав­то­ри­тет, по­лу­ча­ва Бо­жия пе­чат” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Из­пи­тът е на­ла­га­не съ­б­лю­да­ва­не­то на не­де­лят­а

“Ни­кой не е съ­ден до­ка­то е имал све­т­ли­на­та и е раз­би­рал ис­ка­ни­я­та спря­мо че­т­вър­та­та за­по­вед. Но ко­га­то бъ­де въ­ве­ден де­к­ре­тът, на­ла­гащ фал­ши­ва­та съ­бо­та, и тре­тия ан­гел с ви­со­кия си вик пре­ду­п­ре­ди хо­ра­та да не се по­к­ла­нят на звя­ра и не­го­вия об­раз, то­га­ва ще бъ­де по­с­та­ве­на яс­на гра­ни­ца ме­ж­ду фал­ши­во­то и ис­тин­с­ко­то. Оне­зи, ко­и­то все още по­с­то­ян­с­т­ват в на­ру­ша­ва­не на за­ко­на, ще по­лу­чат бе­ле­га на звя­ра” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ко­га­то съ­б­лю­да­ва­не­то на не­де­ля­та бъ­де на­ло­же­но със за­кон и све­тът бъ­де про­с­ве­т­лен от­но­с­но вер­но­ст­та към ис­тин­с­ка­та съ­бо­та, то­га­ва все­ки, кой­то пре­с­тъ­пи Бо­жи­я­та за­по­вед, за да се по­д­чи­ни на на­ре­д­ба­та, чи­я­то власт е не по-го­ля­ма от та­зи на Рим, ще по­с­та­ви по­чит­та към па­п­с­т­во­то над Бо­жи­я­та по­чит. Той от­да­ва чест на Рим и на си­ла­та, ко­я­то на­ла­га на­ре­д­ба­та, въз­при­е­та чрез Рим. Той се по­к­ла­ня на звя­ра и не­го­вия об­раз.

С от­х­вър­ля­на не по­с­та­но­вле­ни­е­то, да­де­но от Б­о­га ка­то знак на Не­го­вия ав­то­ри­тет, и при­е­май­ки на­ре­д­би­те, из­б­ра­ни от Рим, ка­то белег на не­й­но­то вър­хо­вен­с­т­во та­ка те при­е­мат зна­ка на вер­но­по­дан­с­т­во­то към Рим ­ ‘бе­ле­га на звя­ра’. То­ва не ще ста­не, до­ка­то то­зи спо­рен въ­п­рос не бъ­де пре­д­с­та­вен пред хо­ра­та тол­ко­ва яс­но, че да имат въз­мо­ж­ност да из­би­рат ме­ж­ду Бо­жи­и­те за­по­ве­ди и чо­ве­ш­ки­те, ка­то оне­зи, ко­и­то упор­с­т­ват в не­че­с­ти­е­то ще по­лу­чат бе­ле­га на звя­ра” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).