XVI. КРА­ЯТ НА БЛА­ГО­ДА­Т­НО­ТО ВРЕ­МЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XVI. КРА­ЯТ НА БЛА­ГО­ДА­Т­НО­ТО ВРЕ­МЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XVI. КРА­ЯТ НА БЛА­ГО­ДА­Т­НО­ТО ВРЕ­МЕ
Ни­кой не знае ко­га ще до­й­де кра­ят на бла­го­да­т­но­то вре­ме

“Бог не ни е от­к­рил вре­ме­то, ко­га­то та­зи вест ще при­к­лю­чи, или ко­га ще на­с­тъ­пи кра­ят на бла­го­да­т­но­то вре­ме. Оне­зи не­ща, ко­и­то са от­к­ри­ти, ние ще при­е­мем за се­бе си и за де­ца­та си, но не­ка не се опи­т­ва­ме да раз­бе­рем оно­ва, ко­е­то е за­па­зе­но в тай­на от Все­мо­гъ­щия…

По­лу­чих пи­с­ма с въ­п­рос да­ли имам спе­ци­ал­на све­т­ли­на от­но­с­но края на бла­го­да­т­но­то вре­ме. Мо­ят от­го­вор е, че имам един­с­т­ве­но та­зи вест, че се­га е вре­ме за ра­бо­та, до­ка­то трае де­нят, за­що­то иде нощ, в ко­я­то ни­кой не ще мо­же да ра­бо­ти” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

На­ла­га­не­то на Не­дел­ния за­кон пре­д­ше­с­т­ва края на бла­го­да­т­но­то вре­ме

“Бог ми по­ка­за яс­но, че об­ра­за на звя­ра ще бъ­де офор­мен пре­ди при­к­лю­ч­ва­не­то на бла­го­да­т­но­то вре­ме, като то­ва ще бъ­де го­ле­мия из­пит (виж пре­д­на­та гла­ва, къ­де­то се говори, че го­ле­мия из­пит за Бо­жия на­род ще бъ­де на­ла­га­не­то на съблюдаването на не­де­ля­та) за Бо­жия на­род, чрез кой­то ще бъ­де оп­ре­де­ле­на ве­ч­на­та им съ­д­ба” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Ка­к­во пре­д­с­та­в­ля­ва ‘об­ра­за на звя­ра’? И как ще бъ­де направен? Прави го двуро­гия звяр и представлява образ на първия звя­р. Той също е на­ре­чен и об­раз на звя­ра (дву­ро­гия звяр от От­к­ро­ве­ние 13:11-17 да­ва об­раз на звя­ра, кой­то ве­че е опи­сан в От­к­ро­ве­ние 13:1-10). Следователно, за да раз­бе­рем, ка­къ­в е об­ра­зът и как ще бъ­де направен, трябва да раз­г­ле­да­ме ха­ра­к­те­рните черти на самия звя­р ­ па­п­с­т­во­то.

Ко­га­то ран­на­та цър­к­ва се опо­ро­чи чрез от­тег­ля­не­то от скром­но­ст­та на Еван­ге­ли­е­то и при­е ези­че­с­ки­те оби­чаи и тра­ди­ции, тя из­гу­би ду­ха и Бо­жи­я­та си­ла и за да кон­т­ро­лира съ­ве­с­ти­те на хо­ра­та, пре­да­де вли­я­ни­е­то си на све­т­с­ка­та власт. Ре­зул­та­та бе­ше по­я­ва­та на па­п­с­т­во­то цър­к­ва, кон­т­ро­ли­ра­ща дър­жа­в­на­та власт, ка­то я из­по­л­з­ва­ше за да пре­с­ле­д­ва сво­и­те це­ли, осо­бе­но при на­ка­з­ва­не на ‘ере­ти­че­с­т­во­то’. За изграждането на об­раза на звя­ра в САЩ, ре­ли­ги­о­з­на­та власт така тря­б­ва да контролира гражданското уп­ра­в­ле­ние, че цър­к­ва­та да из­по­л­з­ва дър­жа­вна­та власт, за да постигне собствените си цели.

‘Об­ра­за на звя­ра’ пре­д­с­та­вя та­зи фор­ма на от­па­д­на­лия про­те­с­тан­ти­зъм, ко­я­то ще се по­я­ви, ко­га­то про­те­с­тан­т­с­ки­те цър­к­ви по­тър­сят по­д­к­ре­па­та на све­т­с­ка­та вла­с­т­ за на­ла­га­не­то на сво­и­те до­г­ми” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Кра­ят на бла­го­да­т­но­то вре­ме ще на­с­тъ­пи, ко­га­то при­к­лю­чи по­д­пе­ча­т­ва­не­то

“То­ч­но пре­ди да на­в­ле­зем във вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те, ще по­лу­чим бе­ле­га на жи­вия Бог. То­га­ва ви­дях, че че­ти­ри­те ан­ге­ли спря­ха да за­дър­жат че­ти­ри­те ве­т­ро­ве. Ви­дях глад, епи­де­мия и меч, на­род се въз­ди­га про­тив на­ро­да и в це­ли­я с­вят ца­ре­ше обър­к­ва­не” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Ви­дях бър­за­щи от мя­с­то на мя­с­то в не­бе­то ан­ге­ли. Ан­гел, дъ­ржащ ма­с­тил­ни­ца за пи­са­не, се вър­на на зе­мя­та и до­к­ла­д­ва на Исус, че Не­го­во­то де­ло е за­вър­ше­но и све­ти­и­те са пре­б­ро­е­ни и по­д­пе­ча­та­ни. То­га­ва ви­дях Исус, кой­то слу­же­ше пред ко­в­че­га, в кой­то бя­ха Де­сет­те Бо­жии за­по­ве­ди, да хвър­ля ка­дил­ни­ца­та. Той вди­г­на ръ­це­те си и с ви­сок глас ка­за: ‘Свър­ши се!’” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ос­та­ва още мно­го мал­ко вре­ме. Въ­пре­ки, че ве­че на­род се по­в­ди­га про­тив на­ро­да и цар­с­т­во про­тив цар­с­т­во, все още не е на­с­тъ­пил мо­мен­та на ге­не­рал­но­то сра­же­ние. Че­ти­ри­те ве­т­ро­ве са за­дър­жа­ни, до­ка­то бъ­дат по­д­пе­ча­та­ни Бо­жи­и­те слу­ги. То­га­ва зем­ни­те си­ли ще се по­д­го­т­вят за по­с­ле­д­на­та ве­ли­ка би­т­ка“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Един ан­гел, за­в­ръ­щащ се от зе­мя­та, обя­ви, че де­ло­то Му е за­вър­ше­но, по­с­ле­д­ния из­пит е бил пре­д­с­та­вен пред све­та и вси­ч­ки, ко­и­то са до­ка­за­ли вер­но­ст­та си към Бо­жиите уче­ния (при­н­ци­пи), са по­лу­чи­ли ‘Бо­жия пе­чат’. То­га­ва Исус Хри­с­тос пре­къ­с­ва хо­да­тай­с­т­ве­на­та си слу­ж­ба в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще. Той вди­га ръ­це­те си и из­ви­к­ва с ви­сок глас: ‘Свър­ши се!’” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бла­го­да­т­но­то вре­ме ще при­к­лю­чи вне­за­п­но, не­о­ча­к­ва­но

“Ко­га­то Исус пре­ус­та­но­ви за­с­тъ­п­ни­че­с­ка­та си слу­ж­ба за чо­ве­ка, съ­д­би­те на вси­ч­ки са ре­ше­ни за­ви­на­ги… Бла­го­да­т­но­то вре­ме при­к­лю­ч­ва. Хри­с­то­ва­та хо­да­тай­с­т­ве­на слу­ж­ба се пре­к­ра­тя­ва. То­ва вре­ме в края ид­ва не­о­ча­к­ва­но над нас и те­зи, ко­и­то са пре­не­б­ре­г­ва­ли очи­с­т­ва­не­то на ду­ши­те ­с по­с­лу­ша­ние към ис­ти­на­та, са на­ме­ре­ни за­с­па­ли” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.2).

“При­к­лю­ч­ва­не­то на бла­го­да­т­но­то вре­ме ще ста­не вне­за­п­но, не­о­ча­к­ва­но, в мо­мент, ко­га­то вай-мал­ко се оча­к­ва. Но днес ние мо­жем да има­ме до­бър до­к­лад в не­бе­то и да зна­ем, че Бог ни при­е­ма” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).

“Ко­га­то де­ло­то на из­с­ле­до­ва­тел­с­кия съд при­к­лю­чи, съ­д­ба­та на вси­ч­ки ще бъ­де ре­ше­на за жи­вот или за смърт. Бла­го­да­т­но­то вре­ме при­к­лю­ч­ва мал­ко пре­ди по­я­ва­та на Исус в об­ла­ци­те…

След вли­за­не­то на Ной в ко­в­че­га Бог го за­т­во­ри въ­т­ре, но за­т­во­ри и не­вяр­ва­щи­те вън. Се­дем дни хо­ра­та без да зна­ят, че съ­д­ба­та им е ре­ше­на, про­дъл­жи­ха без­г­ри­ж­ния, по­с­в­етен на удо­вол­с­т­вия жи­вот и се по­ди­г­ра­ва­ха на пре­ду­п­ре­ж­де­ни­я­та за пре­д­с­то­я­що­то на­ка­за­ние. ‘Та­ка’, ка­з­ва Спа­си­те­ля, ‘ще бъ­де и при ид­ва­не­то на Чо­ве­ш­кия Син!’ (Матей 24:39). Ти­хо и не­за­бе­ле­жи­мо, ка­то но­щен кра­дец, ще до­й­де ре­ши­тел­ния час, кой­то оп­ре­де­ля ­съ­д­ба­та на все­ки, по­с­ле­д­но­то от­те­г­ля­не на ми­ло­с­ти­ва­та по­ка­на към гре­ш­ни­ци­те…

Кога­то би­з­не­с­ме­нът е за­ет с пе­чал­ба­та, когато оби­ча­щи­ят удо­вол­с­т­ви­я­та, ги тър­си, за да им се от­да­де, когато дъ­ще­ря­та на мо­да­та по­д­го­т­вя ук­ра­са­та си, в същия ча­с Съ­ди­я­та на ­ця­ла­та зе­мя може да про­из­не­се присъдата: ‘Пре­те­г­лен си и си на­ме­рен не­до­с­та­тъ­чен!’” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Чо­ве­ш­ка­та дей­ност след при­к­лю­ч­ва­не на бла­го­да­т­но­то вре­ме

“Пра­ве­д­ни­те и не­п­ра­ве­д­ни­те ще про­дъл­жа­ват да жи­ве­ят на зе­мя­та, ка­то зем­ни съ­ще­с­т­ва: хо­ра­та ще пла­ни­рат и ще гра­дят, ще ядат и ща пи­ят, без да съ­з­на­ват, че по­с­ле­д­но­то не­въз­в­ра­ти­мо ре­ше­ние е би­ло взе­то в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га­то не­въз­в­ра­ти­мо­то ре­ше­ние е ве­че взе­то и съ­д­ба­та на све­та е за­ви­на­ги оп­ре­де­ле­на, зем­ни­те жи­те­ли не ще зна­ят то­ва. Ре­ли­ги­о­з­ни­те слу­ж­би ще про­дъл­жа­ват да бъ­дат из­вър­ш­ва­ни от хо­ра, от ко­и­то Све­тия Дух се е от­д­ръ­п­нал на­пъл­но, и де­мо­ни­ч­на­та ре­в­ност, с ко­я­то кня­зът на зла­та ги вдъ­х­но­вя­ва при до­ве­ж­да­не­то до­к­рай на не­го­ви­те зло­с­т­ни пла­но­ве, ще бъ­де пре­д­с­та­ве­но вън­ш­но ка­то ре­в­ност за Бо­га” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“‘Жи­то­то и пле­ве­ли­те’ ще ра­с­тат за­е­д­но до жъ­т­ва­та. Оле­ко­те­ни от за­дъл­же­ни­я­та на жи­во­та, пра­ве­д­ни­те до края ще бъ­дат в кон­такт с не­вяр­ва­щи­те. Де­ца­та на све­т­ли­на­та са раз­п­ръ­с­на­ти сред ча­да­та на тъм­ни­на­та, за да мо­же кон­т­ра­с­тът да бъ­де ви­дян от вси­ч­ки“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Исус за­я­ви, че ко­га­то до­й­де, ня­кои от ча­ка­щи­те Го ще бъ­де за­ет с ра­бо­т­ни­те си за­дъл­жения. Ня­кои ще се­ят на по­ле­то, дру­ги ще жъ­нат и ще при­би­рат жъ­т­ва­та, а тре­ти ще ме­лят зър­но­то на во­де­ни­ца­та” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

Не­ве­ри­е­то и за­б­ра­не­ни­те удо­вол­с­т­вия ще про­дъл­жат да бъ­дат факт

“Ске­п­ти­ци­з­мът и т.нар. на­у­ка по­д­ко­па­ват до го­ля­ма сте­пен вя­ра­та на хри­с­ти­ян­с­кия свят в Би­б­ли­я­та. Не­и­с­ти­ни и ба­с­ни се при­е­мат ра­до­с­т­но, сле­д­вай­ки пъ­тя на за­до­во­ля­ва­не на стра­с­ти­те, и не би­ват обя­вя­ва­ни за опа­с­ни, за­що­то ня­мат за цел да за­па­зят Бо­га в сво­е­то по­з­на­ние. ‘Ут­ре ще бъ­де ка­то днес, до­ри с още по-го­ля­мо изо­би­лие.’ Но сред не­ве­ри­е­то и без­бо­ж­ни­те им удо­вол­с­т­вия се чу­ва ви­кът на ар­хан­ге­ла и зву­кът на Бо­жи­я­та тръ­ба…

Ко­га­то вси­ч­ко в на­шия свят е об­зе­то от тре­с­ка­во бър­за­не и е въ­в­ле­че­но в го­не­не на его­и­с­ти­ч­ни це­ли и ам­би­ции, Исус ще до­й­де ка­то кра­дец“ (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Ко­га­то не­и­с­к­ре­ни­те от Бо­жия на­род се при­съ­е­ди­нят към све­та, жи­ве­ей­ки ка­к­то жи­вее той и уча­с­т­вай­ки за­е­д­но с не­го в за­б­ра­не­ни­те удо­вол­с­т­вия; ко­га­то лу­к­сът в све­та се пре­х­вър­ля и в цър­к­ва­та;ко­га­то за­з­въ­нят сва­д­бе­ни­те звън­че­та и вси­ч­ки гле­дат на­пред във вре­ме­то, оча­к­вай­ки зем­но бла­го­по­лу­чие ­ то­га­ва вне­за­п­но, ка­то све­т­ка­ви­ца от не­бе­то, ще до­й­де кра­ят на све­т­ли­те им ме­ч­ти и из­мам­ни на­де­ж­ди” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Хо­ра­та ще бъ­дат об­ла­да­ни из­ця­ло от би­з­не­са

“Ко­га­то Лот пре­ду­п­ре­ди чле­но­ве­те на сво­е­то се­мей­с­т­во за раз­ру­ша­ва­не­то на Со­дом, те не обър­на­ха вни­ма­ние на ду­ми­те му, но гле­да­ха на не­го ка­то на чо­век, кой­то не е с ума си. Раз­ру­ша­ва­не­то, ко­е­то до­й­де, ги на­ме­ри не­по­д­го­т­ве­ни! Та­ка ще бъ­де и при Хри­с­то­во­то ид­ва­не ­ зе­ме­дел­ци, тър­го­в­ци, съ­дии, за­на­я­т­чии ще бъ­дат об­ла­да­ни из­ця­ло от би­з­не­са си и вър­ху тях Го­с­по­д­ни­ят ден ще до­й­де ка­то при­м­ка” (“Ревю енд Херълд”, 10 март 1904 г.).

“Ко­га­то про­по­ве­д­ни­ци, зе­ме­дел­ци, тър­го­в­ци, съ­дии, ви­со­ко­по­с­та­ве­ни мъ­же и ли­це­мер­но до­б­ри хо­ра ща ка­з­ват: ‘Мир и бе­зо­па­с­ност’, по­гу­б­ле­ни­е­то ще до­й­де вне­за­п­но. Лу­ка опи­с­ва ду­ми­те на Хри­с­тос, че Бо­жия ден ид­ва ка­то при­м­ка ­ пре­д­с­та­ве­те си жи­во­т­но, ко­е­то де­б­не в го­ра­та за пля­ч­ка и вне­за­п­но по­па­дане в скри­та­та при­м­ка на ло­ве­ца“ (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.10).

“Ко­га­то хо­ра­та са спо­кой­ни, из­пъл­не­ни с удо­в­ле­т­во­ре­ние, за­ни­ма­ва­щи се из­ця­ло с ку­пу­ва­не и про­да­ва­не, то­га­ва ид­ва кра­де­цът кра­де­ш­ком. Та­ка ще бъ­де и при ид­ва­не­то на Чо­ве­ш­кия Син“ (Пи­с­мо 21, 1897 г.).

Ре­ли­ги­о­з­ни­те во­да­чи ще бъ­дат из­пълне­ни с оп­ти­ми­зъм

“Ко­га­то фи­ло­со­ф­с­ки­те уче­ния до­при­не­сат за по­тъ­п­к­ва­не­то на стра­ха от Бо­жи­и­те съ­д­би, ко­га­то ре­ли­ги­о­з­ни­те во­да­чи со­чат на­пред в дъл­ги­те го­д­ни на мир и бла­го­ден­с­т­вие и све­тът е кон­цен­т­ри­рал вни­ма­ни­е­то си в сво­и­те де­ла и удо­вол­с­т­вия, за­ни­ма­вай­ки се със са­де­не и гра­де­не, пи­ру­ва­не и же­не­не, от­х­вър­ляй­ки Бо­жи­и­те пре­ду­п­ре­ж­де­ния и при­с­ми­вай­ки се на не­го­ви­те ве­с­ти­те­ли, то­га­ва той ще бъ­де спо­ле­тян от вне­за­п­но раз­ру­ше­ние, ко­е­то ня­ма да мо­же да бъ­де из­бе­г­на­то” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“Ид­вай­ки на­в­ре­ме, Го­с­по­д­ни­я ­ден ще бъ­де ­не­о­ча­к­ван за не­по­ка­я­ни­те. Ко­га­то жи­во­тът си те­че в своя ни­е­з­ме­нен ход, ко­га­то хо­ра­та са по­гъл­на­ти от де­ла­та си, удо­вол­ст­ви­я­та, тър­го­ви­ята и пе­че­ле­не­то на па­ри, ко­га­то све­то­в­ни­те во­да­чи въз­х­ва­ля­ват све­то­в­ния про­г­рес и кул­тур­но­то про­с­ве­ще­ние и хо­ра­та би­ват при­с­пи­ва­ни в лъ­ж­ли­ва си­гур­ност, то­га­ва ка­к­то сре­д­но­щен кра­дец ог­ра­б­ва не­за­щи­те­но жи­ли­ще, та­ка вне­за­п­но по­гу­б­ле­ние ще до­й­де вър­ху ле­ни­ви­те и не­п­ра­ве­д­ни­те ‘и те не ще се спа­сят’” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Са­та­на по­д­ра­з­би­ра, че бла­го­да­т­но­то вре­ме е при­к­лю­чи­ло

“Във вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те Са­та­на ще по­ду­ч­ва зли­те хо­ра и те ще об­к­ръ­жат Бо­жия на­род, за да го уни­що­жат. Но той не знае, че сре­щу име­на­та им в не­бе­с­ни­те кни­ги е би­ло на­пи­са­но ‘оп­ро­с­тен’” (“Ревю енд Херълд”, 19 ноември 1903 г.).

“Ка­к­то Са­та­на пов­лия на Исав да са опъл­чи сре­щу Яков, та­ка той ще по­д­бу­ди зли­те хо­ра да уни­що­жат Бо­жия на­род във вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те… Той ви­ж­да, че све­ти­те ан­ге­ли ги па­зят и по­д­ра­з­би­ра, че гре­хо­ве­те им са би­ли оп­ро­с­те­ни, но не знае (със си­гур­ност), да­ли те­х­ни­те слу­чаи са би­ли ре­ше­ни в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Глад за Божието слово

“Те­зи, ко­и­то се­га не раз­би­рат, изу­ча­ват и скъ­по це­нят Бо­жи­е­то сло­во, из­го­во­ре­но от не­го­ви­те слу­жи­те­ли, в по­с­ле­д­с­т­вие гор­чи­во ще съ­жа­ля­ват. Аз ви­дях Го­с­под в края на вре­ме­то със съ­д­би; стра­ш­ни­те яз­ви ще за­по­ч­нат да па­дат. То­га­ва оне­зи, ко­и­то са прези­ра­ли Бо­жи­е­то сло­во и са го про­чи­та­ли по­вър­х­но­с­т­но, ще се ски­тат от мо­ре до мо­ре и от се­вер до­ри на из­ток, ще ти­чат тук и там, за да тър­сят Бо­жи­е­то сло­во, но не ще го на­ме­рят (Амос 8:12). По зе­мя­та ще има глад за слу­ша­не на Сло­во­то“(“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

Не ще има по­ве­че мо­ли­т­ви за не­п­ра­ве­д­ни­те

“Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли ще из­вършат сво­е­то по­с­ле­д­но де­ло, при­на­сяй­ки по­с­ле­д­ни­те си мо­ли­т­ви, про­ли­вай­ки по­с­ле­д­ни­те си гор­чи­ви съл­зи за бун­то­в­на цър­к­ва и не­вяр­ващ на­род. Би­ло е да­де­но по­с­ле­д­но­то им предуп­ре­ж­де­ние! О, как то­га­ва бър­зо би­ха би­ли ­да­ва­ни къ­щи и зе­ми, скъ­пер­ни­че­с­ки скъ­та­ни дола­ри, бого­т­во­ре­ни и здра­во па­зе­ни, за да по­лу­чат ня­ка­к­ва уте­ха от оне­зи, ко­и­то са про­по­вя­д­ва­ли ис­т­и­на­та и са й ос­та­на­ли вер­ни. Да ни бъ­де обя­с­нен пъ­тя към спа­се­ни­е­то или да чу­ят на­сър­чи­тел­на ду­ма, мо­ли­т­ва или уве­ща­ние от свои­те про­по­ве­д­ни­ци. Но не те тря­б­ва гла­д­ни и жад­ни да тър­сят на­п­ра­з­но жа­ж­да­та им не ще бъ­де уто­ле­на и не ще по­лу­чат ни­ка­к­ва уте­ха. съ­ди­те им да ре­ше­ни и оп­ре­де­ле­ни окон­ча­тел­но. То­ва е ужа­с­но, стра­ш­но вре­ме“ (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Във вре­ме­то, ко­га­то Бо­жи­и­те съ­д­би па­дат безми­ло­с­т­но, о, кол­ко благо­п­ри­я­т­но ще бъ­де съ­с­то­я­ни­е­то на оне­зи, ко­и­то оби­та­ват в тай­но­то оби­та­ли­ща на Все­мо­гъ­щия, мя­с­то­то, къ­де­то Го­с­под при­ю­тя­ва вси­ч­ки, ко­и­то са Го оби­ча­ли и ко­и­то са би­ли по­с­лу­ш­ни на Не­го­ви­те за­по­ве­ди! Съ­д­ба­та на пра­ве­д­ни­ци­те дей­с­т­ви­тел­но е бла­го­п­ри­я­т­на, съ­о­т­не­се­на в то­ва вре­ме, към оне­зи, ко­и­то стра­дат по­ра­ди гре­хо­ве­те си. Но вра­ти­те на ми­ло­ст­та са за­т­воре­ни за тях. Ни­ка­к­ви мо­лит­ви след края на бла­года­т­но­то време не ще бъ­дат при­на­ся­ни в тя­х­на по­л­за” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.3).

Не е въз­мо­ж­но про­мя­на на ха­ра­к­те­ра!

“Хри­с­тос ид­ва в си­ла и сла­ва. То­га­ва не­го­ва­та за­да­ча ще е да от­де­ли на­пъл­но пра­ве­д­ни­те от не­п­ра­ве­д­ни­те. Но ма­с­ло не ще мо­же да бъ­де пре­ля­то в съ­до­ве­те на оне­зи, ко­и­то не се го при­те­жа­ва­ли. То­га­ва ще из­пълнят ду­ми­те на Хри­с­тос: ‘Две же­ни ще ме­лят за­е­д­но, ед­на­та ще бъ­де взе­та, дру­га­та ос­та­ве­на. два­ма въ­же ще бъ­дат на по­ле­то, еди­ни­ят ще бъ­де взет, а дру­гия ос­та­вен.’ Пра­ве­д­ни­те и не­п­ра­ве­д­ни­те ще бъ­дат за­е­д­но в де­ла­та на жи­во­та. Но го­с­под ви­ж­да ха­ра­к­те­ри­те. Той раз­ли­ча­ва, кои са по­с­лу­ш­ни ча­да, кои по­чи­тат и оби­чат не­го­ви­те за­по­ве­ди“ (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

“Сла­в­но е да ум­реш, но още по-сла­в­но е да жи­ве­еш! Вся­ка ми­съл, сло­во и де­ло от на­шия жи­вот ще се по­в­то­рят пред нас. Ка­к­ви­то се офор­мим през бла­го­да­т­но­то вре­ме, та­ки­ва ще ос­та­нем през ве­ч­но­ст­та! Смърт­та до­кар­ва раз­ло­же­ние на тя­ло­то, но не во­ди до про­мя­на на ха­ра­к­те­ра. Ид­ва­не­то на Исус Хри­с­тос не про­ме­ня ха­ра­к­те­ра ни, са­мо ги оп­ре­де­ля за ве­ч­но­ст­та, къ­де­то не по­д­ле­жат на ни­ка­к­ва про­мя­на“ (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Дори още ед­но бла­го­да­т­но вре­ме не би убе­ди­ло не­п­ра­ве­д­ни­те

“Ние тря­б­ва да на­п­ра­вим най-до­б­ро­то от се­га­ш­ни­те си въз­мо­ж­но­с­ти. За нас не ще има дру­го бла­го­да­т­но вре­ме, за да се по­д­го­т­вим за не­бе­то. То­ва е на­ша­та един­с­т­ве­на и по­с­ле­д­на въз­мо­ж­ност да офор­мим ха­ра­к­те­ри, праве­щи ни го­д­ни да оби­та­ва­ме в бъ­де­щия ни дом, кой­то Го­с­под е при­го­т­вил за вси­ч­ки, ко­и­то са по­с­лу­ш­ни на не­го­ви­те за­по­ве­ди“ (Пи­с­мо 20, 1899 г.).

“Вси­ч­ки ще бъ­дат опи­та­ни и из­пи­та­ни спо­ред све­т­ли­на­та, ко­я­то са има­ли. Оне­зи, ко­и­то се об­ръ­щат от ис­ти­на­та към ба­с­ни­те, не ще на­ме­рят ни­ка­к­во пов­тор­но бла­го­да­т­но вре­ме. Не ще има вре­ме­на на Ми­ле­ни­ум. Ако след ка­то Све­тия Дух е до­не­съл убе­ж­де­ния в сър­ца­та ни те са­ о­т­х­вър­ли­ли ис­ти­на­та и са из­по­л­з­ва­ли вли­я­ни­е­то си, за да бло­ки­рат пъ­тя Му и да не по­з­во­лят дру­ги да го при­е­мат, ни­ко­га не ще бъ­дат про­ме­не­ни. Те не са тър­си­ли про­мя­на на ха­ра­к­те­ра си през пре­до­с­та­ве­но­то ни бла­го­датно­то вре­ме и Хри­с­тос не ще им да­де въз­мо­ж­ност да по­в­то­рят из­вър­ше­но­то от тях от­но­во. Ре­ше­ни­е­то е взе­то окон­ча­тел­но“ (Пи­с­мо 25, 1900 г.).