Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
XVII. СЕДЕМТЕ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИ И НЕПРАВЕДНИТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт
XVII. СЕДЕМТЕ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИ И НЕПРАВЕДНИТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XVII. СЕДЕМТЕ ПОСЛЕДНИ ЯЗВИ И НЕПРАВЕДНИТЕ
Великото време на изпитание част I
Ще бъдат излети чашите на Божия гняв
“В бъдеще не ще се случат сериозни събития. Тръба след тръба ще звучи, чаша след чаша ще бъде излята върху жителите на земята” (“Свидетелства към проповедниците”).
“Светът скоро ще бъде напуснат от ангелите на милостта и ще бъдат излени седемте последни язви… Скоро ще паднат мълниите на Божия гняв. И когато той започне да наказва справедливо неправедните, не ще има никакво време на отдих до края” (“Свидетелства към проповедниците”).
Борби между народите
“Четири могъщи ангели задържат земните ветрове, докато бъдат подпечатани челата на Божиите служители. Земните народи са закопнели за война, но са възпирани от ангелите. Когато тази задържаща сила бъде оттеглена, тогава ще дойде време на мъка и страдание. Ще бъдат изобретени огромни смъртоносни съоръжение. Плавателни съдове заедно с пасажерите им ще бъдат погребвани в морските дълбини. Всички, които не носят духа на истината, ще се обединят под водачеството на сатанинските сили, но над тях ще се оказва контрол, докато дойде времето за великата битка при Армагедон” (“Адвентен библейски коментар”, т.5).
В целия свят ще се наблюдава опустошение
“Сега ангелите задържат ветровете на погубление да не духат, докато светът не бъде предупреден за идващата върху него съдба. Бурята, готова да поеме земята, се засилва и когато Бог разреши на ангелите Си да пуснат ветровете, тогава ще настъпи такъв момент на конфликти и борби, какъвто никое перо не ще може да опише” (“Възпитание”).
“Пророчеството на Спасителя относно съдбите на Ерусалим ще има друго изпълнение, при което ужасното опустошение на града ще бъде бледа сянка на предстоящото. В съдбата на избрания град можем да видим участта на света, отхвърлил Божията милост и потъпкал неговия закон” (“Великата борба”).
“Сатана ще потопи жителите на света в последна голяма скръб. Когато Божиите ангели престанат да задържат ветровете на човешките страсти, всички желания за войни и противоречия ще бъдат отпуснати. Целия свят ще бъде обладан от разруха, по-ужасна от тази, което постигна древния Ерусалим” (“Великата борба”).
Бог е толкова справедлив, колкото и милостта
“Божията слава се състои в това да бъде милостив, дълготърпелив, любвеобилен, добър и истинен. Но справедливостта Му, проявена при наказване на грешника, е толкова част от Божията слава, колкото и милостта Му” (“Ревю енд Херълд”, 10 март 1904 г.).
“Господ, Бог Израйлев, ще накаже със съдба боговете на този свят, както наказа и египетските богове. С огън и вода, язви и земетресения, Той ще разруши цялата земя. Тогава Неговия изкупен народ ще възвеличи името Му и ще Го прослави по земята. Не ще ли проумеят чрез Божиите уроци онези, които живеят в последните дни на земната история?“ (“Публикувани ръкописи”, т.10).
“Единствения, който е бил наш Първосвещенник, който е чул всички молитви на покаяние и изповед, Който е представен със символа на дъгата около главата си, изобразяваща благост и любов, скоро ще приключи делото си в небесното светилище. Благодат и милост ще бъдат заместени със справедливост, произтичаща от небесния трон. Този, на когото е гледал Божия народ, ще изяви правдата си право, което има само Върховния Съдия” (“Ревю енд Херълд”, 1 януари 1889 г.).
“В цялата Библия Бог е представен не само като носител на милост и щедрост, но и като Бог на реда и безпристрастната справедливост” (“Знамения на времето”, 24 август 1881 г.).
Истинността на Божиите съдби
“В наши дни Божията любов е представена като нещо, което ще предотврати наказанието Божие над грешника. Хората изхождат от техния нисък образец за правда и справедливост. ‘Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе!’ (Пс. 50:21). Те сами преценяват Бога. Изхождат от това, как биха действали по време на наказанията и мислят че Бог би направил същото, което мислят, че биха били сторили…
В никое царство или държава закононарушителите не могат да определят какво наказание трябва да бъде наложено на онези, които са престъпили закона. Всичко, което имаме, всички дарове на Неговата благост, които притежаваме, дължим на Бога. Ожесточилият се против Бога греховен характер не може да бъде повече толериран, както и небесата не могат да бъдат измерени с педи. Бог е морален управител, както и Баща. Той е Законодателят. Той изготвя и изпълнява законите Си. Закон, който не наказва, когато бъде нарушен, няма никакъв смисъл!
Може да бъде изтъкнат доводът, че любящ баща не би гледал как неговите деца страдат под огненото наказание и в същото време да има сила да ги избави от него. Бог би изтърпял тази гледка заради доброто на избраните и заради тяхната безопасност. Той обаче наказва закононарушителите. Бог не работи по човешки. Той може да изяви безкрайната Си справедливост, която човекът няма право да наложи дори над своя събрат. Ной би съгрешил пред Бога, ако беше унищожил поне един от тези, които Му се подиграваха, но Бог унищожи целия тогавашен свят. Лот не би имал право да накаже своите зетьове, но Бог го направи с безупречна справедливост.
Кой би казал, че Бог не ще извърши това, което е обещал да направи?” (“Публикувани ръкописи”, т.10,12).
Съдбите идват, когато Бог оттегли своята защита
“Беше ми показано, че божиите съдби не ще дойдат от Бога върху неправедните, а те сами ще се поставят извън Неговата закрила. Бог предупреждава, поправя, укорява и посочва единствения спасителен път. И ако онези, които са били обект на Неговата специална грижа, следват своя собствен път на независимост от Божия Дух, след като предупрежденията бъдат повторени, те продължават да следват своя път, тогава Господ не ще съветва повече ангелите Си да спират сатанинските решителни атаки против тях. Сатанинската сила е тази, която причинява бедствия и нещастия по суша и море, унищожава много хора, като по този начин утвърждава жертвите си“ (“Публикувани ръкописи”, т.8).
“Бог ще използва враговете си като инструменти, чрез които ще накаже онези от своите, чрез които Божията истина е била лошо представяна, неправилно оценена и безпочвена” (“Сборник на Паулсън”).
“Вече Божия Дух оскърбяван, отхвърлен и хулен, е оттеглен от земята. С бързината с която Божия Дух бъде оттеглен от земята, ще бъдат извършени и сатанинските ужасни дела над морето и сушата“ (“Писания на Е. Вайт”).
“Неправедните са преминали границата на благодатното си време, поради което Божия Дух упорито отхвърлян, най-сетне е оттеглен. Незащитени от Божията благост те вече са изложени открито на вражеските атаки” (“Великата борба”).
Свети ангели ще използват разрушителна сила (Грешниците ще носят пълна отговорност за наказанието, което ги сполетява. Елена Вайт пише: “Бог не унищожава никого. Грешника сам се погубва, като отказва да се покае.”)
“Божиите съдби бяха насочени против Ерихон. Той беше крепост. Но началникът на Божиите войнства сам дойде от небето, за да поведе небесните армии в атака против града. Те атакуваха масивните стени и ги срутиха със земята“ (“Свидетелства”, т.3).
“Под Божието ръководство ангелите са всесилни. По този повод нека кажем, че изпълнявайки Христовата повеля за една нощ те унищожиха 185 000 сирийски воини” (“Животът на Исус”).
“Същият ангел, който дойде от небесните дворци, за да спаси Петър, донесе вест за гибел и съдба за Ирод. с леко докосване ангелът изтръгна Петър от дрямката Му, но много по-различно се отнесе към земния цар, потъпквайки гордостта му, наказвайки го с Божествено наказание. Ирод умря в жестока умствена и физическа агония, плод на заслужена отплата от страна на Бога” (“Делото на апостолите”).
“Един-единствен ангел погуби всички първородни в Египет и изпълни земята с ридание. Когато Давид съгреши пред Бога, като преброи народ, ангел причини ново ужасно опустошение, чрез разрушителна сила, с което беше наказан неговият грях. Същата разрушителна сила, упражнявана по Божия заповед от свети ангели, ще бъде прилагана и от зли ангели, когато Бог допусне това. Сега има сили, които се готвят и само чакат Божествен разрешение, за да извършат навсякъде опустошение” (“Великата борба”).
Първите две язви
“Когато Христос прекрати ходатайствената си служба в небесното светилище, неподправения гняв, заплашващ онези, които са се покланяли на звяра и на неговия образ и са приели белега му (Откр. 14:9,10), ще бъде излян. Язвите над Египет, когато Бог извеждаше оттам Израил, бяха подобни по характер на онези, по-ужасни и по-големи съдби, които ще сполетят света точно преди последното извеждане на Божия народ от този свят. Написалият по Божие вдъхновение Откровението, описвайки тези ужасни събития, казва: ‘И появи с лоша и люта рана за ония, които носеха белега на звяра и които си покланяха на неговия образ’, ‘Морето стана червено като кръв на мъртвец и всичко живо в него измря’ (Откр. 16:2,3)” (“Великата борба”).
“Язвите падаха върху жителите на земята. Някои проклинаха Бога и Го хулеха. Други се втурваха към Божия народ и молеха да бъдат научени, как да избегнат Неговите наказания. Но светиите не можеха да им помогнат. Последната сълза, проляна за грешника, е била проляна, последната измъчена молитва – изказана, последния товар – понесен, последното предупреждение – изречено“ (“Опитности и видения”).
Третата язва
“Аз видях, че четирите ангели щяха да държат четирите ветрове докато се извършваше Исусовото дело в светилището и тогава щяха да дойдат седемте язви. Тези язви подбуждат неправедните против праведните; те мислеха, че ние сме изпратили божиите съдби над тях и ако бяха прочистили земята от нас, тогава язвите биха спрели. Беше приет закон да бъдат убити светиите, които са виновни неправедните да страдат ден и нощ” (“Опитности и видения”).
“‘И реките и водните язовири… станаха кръв. В ужаса на наказанията Божията справедливост е напълно оправдана. Божия ангел заявява: “Праведен си Ти, О, Господи… загдето си отсъдил така, понеже те проляха кръв на светии и на пророци, Ти си им дал да пият кръв! Те заслужават това!’ (Откр. 16:2-6). Осъждайки Божиите Люде на смърт, те поемат вината на тяхната кръв, като че ли е била проляна от техните ръце” (“Великата борба”).
Четвъртата язва
“При язвата, която следва, дадена е мощ на слънцето ‘да гори човеците с огън. И хората бяха опечени на голямата жега’ (Откр. 16:8,9). Пророците описват състоянието на земята в това ужасно време така: ‘Земята стене… няма жито на полето… всички полски дървета изсъхнаха и радостта изчезна от човешките сърца.’… ‘Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха. Как пъшка добитъка! Стадата скитат защото няма паша… Пресъхнаха водните потоци и огън изпояде пасбищата на целината.’ ‘Храмовите пеения ще бъдат виения в онзи ден, казва Господ Бог, защото труповете ще бъдат много. Навсякъде ще ги изхвърлят мълчешком” (Йоил 1:10-12,17-20; Амос 8:3).
Тези язви не са повсеместни. Не всички жители на земята ще бъдат засегнати изцяло от тях. Въпреки това те ще бъдат най-ужасния бич, познат някога от смъртните човеци” (“Великата борба”).
Петата язва
“С викове на триумф, подигравки и проклинания тълпи от зли хора се канят да се нахвърлят върху своите жертви, когато гъста тъмнина, по-плътна и от нощния мрак, пада върху земята. Тогава дъга, блестяща със слава от Божия трон, се разпростира в небесата и като че ли обгръща всяка група от хора, отдадени на молитва. Разярените тълпи са възпрени внезапно. Заглъхват хулните им крясъци. Обектите на готовата им да погубва ярост са забравени. С лоши предчувствия те гледат към символа на Божия завет и копнеят да бъдат защитени от Неговата всемогъща сияйност…
Беше среднощ, когато Бог изяви силата си за избавление на народа Си. Изгря слънцето, грееща със силата си. Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Неправедните наблюдават с ужас и удивление гледката, докато праведните гледат с тържествена радост към знаците на избавлението им” (“Великата борба”).
Божият закон се появява в небесата
“Тогава в небето се появява ръка, държаща две прикрепени една към друга каменни плочи. Пророкът казва: “И небесата ще известят правдата Му, защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Онзи свят закон, Божията праведност, който сред гръмотевици и огън беше изречен от Синай като пътеводител в живота, сега е изявен от хората като съдебен правилник. Ръката разтваря плочите и там могат да бъдат видени принципите на Декалога, изписани като с огнена писалка. Словата са така ясни, че всеки може да ги прочете. Споменът е възбуден, тъмнината от суеверия и стрес е разсеяна от всеки ум и Божиите Десет заповеди кратко, разбираемо и авторитетно са представени пред погледите на всички земни жители” (“Великата борба”).
Погубените осъждат лъжливите си пастори
“Църковните членове, които са видели светлината и са били изобличени, но са поверили спасението на душите си на проповедника, ще разберат в Господния ден, че никой друг не може да плати откупа за тяхното престъпление. Ще се изрече горчив вопъл: ‘Аз съм изгубен, завинаги загубен!’ Хората като че ли ще искат да разкъсат на парчета проповедниците, проповядвали им заблуди, осъждайки истината” (“Адвентен библейски коментар”, т.4).
“Всички обсипват проповедниците с най-горчиви обвинения. Неверни пастори са проповядвали приятни неща, те са подтиквали слушателите към нарушаване на Божия закон и преследване на онези, които биха го пазили. Сега в своето отчаяние тези учители признават пред целия свят делото си на заблуда! Тълпите са изпълнени с ярост. ‘Ние сме загубени!’, викат те, ‘и вие сте причината за нашето погубление.’ И те се нахвърлят към лъжливите овчари. Тези, които някога са ги обожавали, ще произнесат най-смъртоносните проклятия над тях. Ръцете обсипвали ги някога с лаври, ще се въздигнат за тяхното унищожение. Оръжията, с които е трябвало до убият божия народ, сега са използвани за погубване на техните врагове” (“Великата борба”).
“Тук ние виждаме, че църквата Господното светилище, беше първата, която понесе Божия гняв.Древните мъже (Езек. 9:6), онези на които Бог беше дал голямата светлина и които стояха като пазители на духовните интереси на народа, бяха предали Неговото доверие“ (“Свидетелства”, т.5).
“Божието слово не оказва никакво влияние, когато е използвано от фалшивите пастори… Тяхното дело скоро ще рефлектира върху самите тях. Тогава ще бъдат засвидетелствани картините, записани в Откровение 18 гл. когато Божиите съдби ще сполетят мистичния Вавилон“ (“Писания на Е. Вайт”).
Шестата язва
“Сатанинските духове ще посетят царете на земята, за да ги обвържат със заблуди и да ги подтикнат да се съюзят със Сатана в неговата последна борба против небесното управление” (“Великата борба”).
“Божият Дух е напълно оттеглен от света. Сатана също подготвя силите си, отивайки при царете на цялата Вселена, за да ги събере под своя пряпорец и да ги подготви за битката на оня велик Божи ден Армагедон” (Откр. 16:14) (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“След Йоановото описание в Откровение 16 глава на тази чудодейна сила, която трябваше да събере света за последния велик конфликт, символите отпадат и гласът на тръбата дава още веднъж ясно известие: ‘Ето! Ида като крадец! Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол та да гледат срамотата му’ (Откр. 16:15). След грехопадението Адам и Ева бяха голи, защото дрехата на светлина и сигурност им бе отнета.
Светът ще забрави Божиите увещания и предупреждения, както сториха Ноевите съвременници, също и жителите на Содом. Те се събудиха с всички свои планове и престъпни намерения, но внезапно огнен дъжд падна от небето и унищожи безверните жители. Подобно на това ще бъде и в дена, когато Човешкия син ще се яви” (Лука 17:30).
Последната велика битка между доброто и злото
“Две големи противоположни една на друга сили се явяват в последната велика битка. от едната страна стои твореца на небето и земята. Всички, които са застанали на негова страна, носят белега му. От другата страна е князът на тъмнината, заедно с онези, които са избрали неверието и бунта” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“Пред нас е ужасен конфликт. Ние се приближаваме до битката на великия ден, водено от Всемогъщия Бог. Онова, което е било контролирано, вече не ще бъде задържано. Ангелът на милостта свива крилата си, готвейки се да слезе от трона и да остави света под контрола на сатана. Началствата и земните сили са в яростна борба против Небесния Бог. Те са изпълнени с омраза срещу онези, които служат на Него и скоро, много скоро ще започне последната велика битка между доброто и злото. Земята ще бъде бойното поле арена на последната борба и окончателната победа. Тук, където толкова дълго време Сатана е водил хората против Бога, бунтът ще бъде потушен завинаги” (“Ревю енд Херълд”, 13 май 1902 г.).
“Битките между двете армии са точно толкова реални, колкото и борбата между армиите в този свят, като от изхода на Духовната борба зависят вечни съдби” (“Пророци и царе”).
Целият свят ще застане на едната или другата страна
“Целият свят ще застане на едната или на другата страна. Битката на Армагедон ще се състои. Никой от нас не трябва да бъде намерен спящ в този ден. Трябва да бъдем напълно бодри и като разумните девици да имаме масло в светилниците си. Силата на Светия Дух трябва да бъде върху нас, а началникът на Господните множества ще стои начели на небесните ангели, ръководейки битката“ (“Избрани вести”, т.3).
“Враждата на Сатана против доброто ще бъде изявена все по-ясно и по-силно с привеждането на силите му в действие в последния му бунт. И всяка душа, която не се е предала дълго та Бога и не е поставена под Божие ръководство, ще се присъедини към Сатана в борбата му срещу небето и Владетеля на Вселената“ (“Свидетелства към проповедниците”).
“Скоро всички земни жители ще направят своя избор, за или против небесното управление“ (“Свидетелства”, т.7).
Седмата язва
“Ние трябва да изучаваме изливането на седмата язва (Откр. 16:17-21). Силите на злото не ще отстъпят от битката без борба. Но провидението има дял в битката при Армагедон. Когато земята бъде осветена от славата на ангеле в Откровение 18 глава, духовните сили на доброто и злото ще се възправят една срещу друга и божието войнство ще превземе бойното поле” (“Адвентен библейски коментар”, т.7).
“Цялата земя се вълнува и бушува като разпенено море. Горните земни пластове се пропукват. Основите й като че ли ще бъдат подронени. Планински вериги потъват. Населявани острови изчезват. Пристанищните градове, приличащи в безчестието си на Содом, са погълнати от разбеснелите се води… Сринати са най-гордите градове на този свят… Дворците, плод на разточителството на великите мъже на земята, построени за себевъзвеличаване, биват сринати пред техните очи. Зидове на затвори са разрушени и Божиите чада, затворени заради вярата им, са пуснати на свобода” (“Великата борба”).