XVIII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И ПРА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

XVIII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И ПРА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт XVIII. СЕ­ДЕМ­ТЕ ПО­С­ЛЕ­Д­НИ ЯЗ­ВИ И ПРА­ВЕ­Д­НИ­ТЕ

Ве­ли­ко­то вре­ме на ­с­к­ръб ­ част II

Ве­ли­ки­ят ден на скръб за­по­ч­ва след края на бла­го­да­т­но­то вре­ме

“Ко­га­то Хри­с­тос пре­у­с­та­но­ви по­с­ре­д­ни­че­с­ко­то си де­ло в по­л­за на чо­ве­ка, то­га­ва ще за­по­ч­не вре­ме­то на скръб. Съ­д­ба­та на вся­ка ду­ша ще е би­ла ре­ше­на и ни­ка­к­ва из­ку­п­ва­ща кръв не ще мо­же да очи­с­т­ва от грях. Ко­га­то Исус пре­с­та­не да хо­да­тай­с­т­ва за чо­ве­ци­те пред Бо­га, тър­же­с­т­ве­на­та вест ще бъ­де да­де­на: ‘Кой­то не е пра­ве­ден, не­ка и за­на­пред да е не­п­ра­ве­ден и кой­то е не­чист, не­ка е за­на­пред да е не­чист; и пра­ве­д­ни­ят да е и за­на­пред пра­ве­ден и све­ти­ят не­ка бъ­де и за­на­пред свят’ (Откр. 22:11). То­га­ва въз­пи­ра­щи­ят ве­т­ро­ве­те Свят Дух се от­д­ръ­п­ва от зе­мя­та” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Бо­жи­ят на­род се по­д­го­т­вя за пре­д­с­то­я­щия час на из­пит

“Ко­га­то бъ­дат из­ве­с­те­ни три­те ан­гел­с­ки ве­с­ти, за гре­ш­ни­те зем­ни жи­те­ли по­ве­че не ще бъ­де про­се­на ми­лост. Бо­жи­ят на­род е при­к­лю­чил де­ло­то си: по­лу­чил е ‘къ­с­ния дъжд’, ‘ос­ве­жа­ва­не­то от Го­с­по­д­но­то при­съ­с­т­вие’ и е по­д­го­т­вен за пре­д­с­то­я­щия му час на из­пит.

Ан­ге­ли бър­зат от мя­с­то на мя­с­то в не­бе­то. Ан­гел, ид­ващ от зе­мя­та, из­ве­с­тя­ва, че де­ло­то му е при­к­лю­чи­ло, по­с­ле­д­ни­ят из­пит е бил пре­д­с­та­вен пред све­та и вси­ч­ки, ко­и­то са до­ка­за­ли вер­но­ст­та си към бо­же­с­т­ве­ни­те пре­д­пи­са­ния, са по­лу­чи­ли ‘пе­ча­та на жи­вия Бог’. То­га­ва Исус пре­у­с­та­но­вя­ва хо­да­тай­с­т­ве­на­та си слу­ж­ба в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще… Хри­с­тос е из­ку­пил на­ро­да Си и из­ли­чил гре­хо­ве­те им. Бро­ят на по­да­ни­ци­те Му е из­б­ро­ен, ‘Цар­с­т­во­то, уп­ра­в­ле­ни­е­то и ве­ли­чи­е­то Му над ця­ло­то не­бе’, на­б­ли­жа­ва да бъ­де пре­да­де­но на на­с­ле­д­ни­ци­те на спа­се­ни­е­то, а Исус ще ца­ру­ва ка­то Цар на ца­ре­те и Го­с­под на го­с­по­да­ри­те” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ужас, пре­ми­на­ващ гра­ни­ци­те на въ­о­б­ра­же­ни­е­то

“Вре­ме­то на не­ща­с­тия и мъ­ка ще изи­с­к­ва вя­ра, ко­я­то да мо­же да по­не­се без­по­кой­с­т­ва, ба­ве­не, глад ­ вя­ра, ко­я­то не ще от­па­д­не при ужа­с­ни­те из­пи­ти…

‘Вре­ме­то на скръб, ка­к­ва­то ни­ко­га не е има­ло’, ско­ро ще ни за­с­ти­г­не и ние ще се ну­ж­да­ем от опи­т­ност, ко­я­то ня­ма­ме се­га, но за по­лу­ча­ва­не­то на ко­я­то мно­зи­на про­я­вя­ват ле­ни­вост. Че­с­то се слу­ч­ва оча­к­ва­ни­я­та за тру­д­ност да са по-го­ле­ми, от­кол­ко­то са всъ­щ­ност тру­д­но­с­ти­те, но то­ва не се от­на­ся и за кри­за­та, ко­я­то е пред нас. Най-жи­во­то въ­о­б­ра­же­ние не мо­же да си пре­д­с­та­ви го­ле­ми­на­та на из­пи­та­ни­е­то” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ко­га­то Исус на­пу­с­не не­бе­с­на­та Све­тая Све­тих, Не­го­ви­ят уми­ро­т­во­ри­те­лен Дух се от­те­г­ля от уп­ра­в­ни­ци и оби­к­но­ве­ни хо­ра. Те са ос­та­ве­ни под кон­т­ро­ла на зли­те ан­ге­ли. Тога­ва под ръ­ко­во­д­с­т­во­то и на­ше­п­ва­не­то на Са­та­на ще бъ­дат при­е­ти та­ки­ва за­ко­ни, при ко­и­то ни­кой не би ожи­вял, ако не се съ­к­ра­ти вре­ме­то” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

Мно­зи­на ще бъ­дат по­ло­же­ни в гро­бо­ве­те пре­ди вре­ме­то на скръ­б­та

“Не ви­на­ги е бе­зо­па­с­но да се мо­ли за бе­зу­с­ло­в­но из­це­ле­ние… Бог знае да­ли оне­зи, за ко­и­то се от­п­ра­вят мол­би, ще по­не­сат из­пи­та­ни­я­та и тру­д­но­с­ти­те, ко­и­то ще ги спо­ле­тят, ако ос­та­нат жи­ви. Бог знае кра­ят от на­ча­ло­то. Мно­зи­на ще бъ­дат по­ло­же­ни в гро­бо­ве­те пре­ди ужа­с­но­то из­пи­та­ние, пре­ди вре­ме­то на скръ­б­та да е спо­ле­тя­ло на­шия свят” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

“Че­с­то Го­с­под ми е ка­з­вал, че мно­го мал­ки де­чи­ца ще бъ­дат по­ло­же­ни в гро­бо­ве­те пре­ди вре­ме­то на скръ­б­та. Ние от­но­во ще ви­дим на­ши­те де­ца. Ние ще ги сре­щ­нем и по­з­на­ем в не­бе­с­ни­те двор­ци” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

Са­та­нин­с­ка­та цел е по­гу­б­ва­не на вси­ч­ки, па­зе­щи съ­бо­та­та

“Ве­ли­ки­ят из­мам­ник ка­з­ва: ‘На­ша­та ос­но­в­на за­да­ча е да на­ка­ра­ме гру­па­та на па­зе­щи­те съ­бо­та­та да за­м­лъ­к­не… Най-се­т­не ще има­ме за­кон, с кой­то да по­гу­бим вси­ч­ки, ко­и­то не ще при­е­мат на­шия ав­то­ри­тет’” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ците”).

“Цър­к­ва­та на ос­та­тъ­ка ще бъ­де по­с­та­ве­на и в ус­ло­ви­я­та на го­ле­ми мъ­ки и тру­д­но­с­ти. Оне­зи, ко­и­то па­зят Бо­жи­и­те за­по­ве­ди имат и вя­ра­та Ису­со­ва, ще по­чу­в­с­т­ват гне­ва на звя­ра и не­го­ви­те ан­ге­ли. Са­та­на смя­та све­та за свое вла­де­ние. Той е спе­че­лил вли­я­ние над от­па­д­на­ли­те цър­к­ви, но има мал­ка гру­па от хо­ра, ко­и­то от­х­вър­лят не­го­во­то вър­хо­вен­с­т­во. Ако ус­пее да ги из­ли­чи от зе­мя­та, три­ум­фът му ще бъ­де пъ­лен. Ка­то по­в­лия на ези­че­с­ки­те на­ро­ди да раз­в­ра­тят Из­ра­ил, та­ка и в бли­з­ко бъ­де­ще ще про­бу­ди зли­те зем­ни си­ли да по­гу­бят Бо­жия на­род” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Ар­гу­мен­ти, из­по­л­з­ва­ни про­тив Бо­жия на­род

“Ви­дях, че че­ти­ри­те ан­ге­ли щя­ха да за­дър­жат че­ти­ри­те ве­т­ро­ве, до­ка­то Исус при­к­лю­чи де­ло­то си в не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще, и по­с­ле ще до­й­дат се­дем­те по­с­ле­до­ва­тел­ни яз­ви. Яз­ви­те на­с­т­ро­и­ха не­п­ра­ве­д­ни­те про­тив пра­ве­д­ни­те, за­що­то ми­с­ле­ха, че ние сме при­чи­на­та Бо­жи­и­те съ­д­би да дой­дат над тях и че ако би­ха ни пре­ма­х­на­ли от зе­мя­та, яз­ви­те би­ха спре­ли” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ко­га­то ан­ге­лът на ми­ло­ст­та свие кри­ла­та си и се от­те­г­ли, Са­та­на ще вър­ши ло­ши­те си де­ла, ко­и­то та­ка дъл­го е ко­п­нял да осъ­ще­с­т­ви. Бу­ри и ура­га­ни, вой­ни и кръ­во­п­ро­ли­тия ­ в то­ва той на­ми­ра на­с­ла­да и та­ка съ­би­ра же­т­ва­та си. Ще бъ­дат за­б­лу­де­ни тол­ко­ва мно­го хо­ра, че ще за­я­вя­ват, че те­зи бе­д­с­т­вия са ре­зул­тат от не­съ­б­лю­да­ва­не­то на пър­вия ден на се­д­ми­ца­та. От ам­во­ни­те на офи­ци­ал­ни­те цър­к­ви ще се чу­ват из­ка­з­ва­ния, че све­тът е на­ка­зан, за­що­то не­де­ля­та не е по­чи­та­на та­ка, ка­к­то би тря­б­ва­ло” (“Ревю енд Херълд”, 17 октомври 1901 г.)

“Ще се ка­з­ва, че мал­ци­на­та, ко­и­то се про­ти­во­по­с­та­вят на цър­ко­в­на ин­с­ти­ту­ция и на дър­жа­вен за­кон, не тря­б­ва да бъ­дат търпе­ни и че е по-до­б­ре те да стра­дат, от­кол­ко­то це­ли на­ро­ди да из­па­д­нат в без­ре­дие и без­за­ко­ние. Съ­щи­ят ар­гу­мент бе­ше от­п­ра­вен пре­ди 18 сто­ле­тия към Хри­с­тос от ‘на­чал­ни­ци­те на на­ро­да’. Ар­гу­мен­тът ще бъ­де сме­т­нат за убе­ди­те­лен’” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Смърт за вси­ч­ки, ко­и­то не по­чи­тат не­де­ля­та

“Бе­ше из­го­т­вен де­к­рет за умър­т­вя­ва­не­то на све­ти­и­те, ко­и­то би­ли при­чи­на­та те да пла­чат ден и нощ за по­ща­да” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ка­к­то На­ву­хо­до­но­сор ­ ца­рят на Ва­ви­лон, из­да­де за­по­вед, че все­ки, кой­то не се по­к­ло­ни и не по­с­лу­жи на то­зи об­раз ще бъ­де умър­т­вен, та­ка и ско­ро ще бъ­де опо­ве­с­те­но, че вси­ч­ки, ко­ито не по­чи­тат не­дел­на­та ин­с­ти­ту­ция, ще бъ­дат на­ка­за­ни със за­т­вор и със уби­ва­не. Не­ка вси­ч­ки да про­че­тат вни­ма­тел­но 13 гла­ва на От­к­ро­ве­ние, за­що­то тя за­ся­га вся­ка чо­ве­ш­ко съ­ще­с­т­во, го­ля­мо или мал­ко” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.14).

“На­б­ли­жа­ва вре­ме­то за скръ­б­та на Бо­жия на­род. Пъл­но­то и на­с­тъ­п­ва­ни ще на­с­та­не след въ­ве­ж­да­не­то на де­к­ре­та, за­б­ра­ня­ващ на оне­зи, ко­и­то па­зят съ­бо­та­та, да ку­пу­ват и про­да­ват, ка­то по­д­ле­жат на на­ка­за­ние и до­ри смърт, ако не съ­б­лю­да­ват пър­вия ден на се­д­ми­ца­та ­ не­де­ля­та” (“В не­бе­с­ни­те ме­с­та”).

“Зем­ни­те си­ли се обе­ди­ня­ват, за да во­ю­ват про­тив Бо­жи­и­те раз­по­ре­д­би. Ще де­к­ла­ри­рат, че ‘все­ки, го­лям и ма­лък, бо­гат и бе­ден, сво­бо­ден и роб’ (Откр. 13:16) ще тря­б­ва да се съ­о­б­ра­зя­ва с оби­ча­и­те на цър­к­ва­та, ка­то съ­б­лю­да­ват фа­л­ши­ва­та съ­бо­та. На вси­ч­ки, ко­и­то от­ка­жат да сто­рят то­ва, ще бъ­дат на­ло­же­ни дър­жа­в­ни сан­к­ции и в края ще бъ­де за­я­ве­но, че за­с­лу­жа­ват смър­т­но на­ка­за­ние” (“Ве­ли­ка­та борба”).

“Гне­вът на хо­ра­та ще бъ­де на­со­чен осо­бе­но про­тив те­зи, ко­и­то по­чи­тат съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед, ка­то все­на­ро­ден за­кон ще ги обя­ви за ли­ч­но­с­ти, за­с­лу­жа­ва­щи смърт” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

Смър­т­ни­ят за­кон, по­до­бен на при­е­тия от Асу­ир

“Окон­ча­тел­но въ­ве­де­ни­ят де­к­рет про­тив ос­та­тъ­ка от Бо­жия на­род ще бъ­де мно­го по­до­бен на то­зи, кой­то бе­ше по­с­та­но­вен от Асу­ир про­тив юде­и­те. Днес вра­го­ве­те на ис­тин­с­ка­та цър­к­ва ви­ж­дат в мал­ка­та гру­па па­зе­щи съ­бо­та­та Мар­до­хей, кой­то стои до гра­д­с­ка­та по­р­та. Бла­го­го­ве­ни­е­то на Бо­жия на­род пред Бо­жия за­кон е по­с­то­ян­но изо­б­ли­че­ние към оне­зи, ко­и­то са пре­з­рели стра­ха от Го­с­по­да и по­тъ­п­к­ват Не­го­ва­та съ­бо­та” (“Про­ро­ци и ца­ре”).

“Ви­дях зем­ни­те во­да­чи да се съ­ве­ща­ват за­е­д­но, а Са­та­на и не­го­ви­те ан­ге­ли кръ­жа­ха на­с­той­чи­во око­ло тях. Ви­дях и не­що на­пи­са­но, ко­пия от ко­е­то бя­ха раз­п­ръ­с­на­ти в раз­ли­ч­ни­те ча­с­ти на зе­мя­та, за­по­вя­д­вай­ки, че ако све­ти­и­те не от­с­тъ­пят от спе­ци­ал­на­та си вя­ра, не се от­ка­жа­т от съ­бо­та­та и не за­по­ч­нат да по­чи­тат пър­вия ден от се­д­ми­ца­та, то­га­ва на зем­ни­те жи­те­ли ще бъ­де по­з­во­ле­но да за­п­ла­шат жи­во­та им със смърт” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ако Бо­жи­ят на­род по­ло­жи до­ве­ри­е­то си в Го­с­по­да и чрез вя­ра се об­ле­г­ни на Не­го­ва­та си­ла, са­та­нин­с­ки­те пла­но­ве в на­ше вре­ме ще бъ­дат осу­е­те­ни по та­къв за­бе­ле­жи­те­лен на­чин, по­до­бен на на­чи­на в дни­те на Мар­до­хей” (“Зна­ме­ния на вре­ме­то”, 22 март 1910 г.).

Ос­та­тъ­кът пра­ви Бог свой За­щи­т­ник

“‘И в оно­ва вре­ме ве­ли­ки­ят княз Ми­ха­ил, кой­то се за­с­тъ­п­ва за сво­и­те лю­де, ще се по­в­ди­г­не; и ще на­с­та­не вре­ме на стра­да­ние, ка­к­во­то ни­ко­га не е би­ва­ло от­ка­к­то на­род съ­ще­с­т­ву­ва до оно­ва вре­ме; и в оно­ва вре­ме Тво­и­те лю­де ще се отър­ват ­ все­ки, кой­то се на­ме­ри за­пи­сан в кни­га­та’ (Дан. 12:1). Ко­га­то то­ва вре­ме на скръб до­й­де, съ­д­ба­та на все­ки ще бъ­де ре­ше­на, ве­че ня­ма бла­го­да­т­но вре­ме, ня­ма ми­лост за не­по­ка­я­ни­те. Пе­ча­тът на жи­вия Бог е по­ло­жен вър­ху на­ро­да Му.

То­зи ма­лък ос­та­тък, кой­то не мо­же да се за­щи­ти в смър­то­но­с­ния кон­ф­ликт със зе­м­ни­те си­ли, пре­д­во­ж­да­ни от са­та­нин­с­ко­то воин­с­т­во, пра­ви Бог своя за­щи­та. Де­к­ре­тът е бил въ­ве­ден с на­ме­са­та на най-ви­с­шия зе­мен ав­то­ри­тет, за да мо­же вси­ч­ки да слу­жат на звя­ра и да по­лу­чат бе­ле­га му, по­с­та­ве­ни под за­п­ла­ха от го­не­ния или смърт. Бог ще по­мо­г­не на на­ро­да Си се­га, за­що­то ка­к­во биха пра­ви­ли те без Не­го­во­то съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во в та­къв стра­шен кон­ф­ликт” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Бо­жи­ят на­род на­пу­с­ка гра­до­ве­те, мно­зи­на са в за­т­во­ри­те

“След, ка­то де­к­ре­тът бъ­де уза­ко­нен чрез раз­ли­ч­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли на хри­с­ти­ян­с­кия свят и бъ­де на­со­чен про­тив па­зи­те­ли­те на за­по­ве­ди­те, за­щи­та­та от дър­жа­ва­та ще им бъ­де от­не­та и те ще бъ­дат ос­та­ве­ни на оне­зи, ко­и­то же­ла­ят тя­х­но­то уни­що­жа­ва­не. Бо­жи­ят на­род ще на­пу­с­не гра­до­ве­те и се­ла­та и съ­би­рай­ки се на гру­пи, ще оби­та­ва най-пу­с­ти­те и уса­мо­те­ни ме­с­та. Мно­зи­на ще на­ме­рят убе­жи­ще в пла­ни­ни­те… Но и мно­зи­на от вси­ч­ки на­ро­ди и кла­си, го­ле­ми и мал­ки, бога­ти и бе­д­ни, чер­ни и бе­ли, ще бъ­дат из­ло­же­ни на най-не­с­п­ра­ве­д­ли­во е ужа­с­но ро­б­с­т­во. Бо­жи­и­те лю­би­ми ще пре­ми­нат през те­ж­ки дни, при­ко­ва­ни с ве­ри­ги, за­т­во­ре­ни зад те­ж­ки ре­зе­та, осъ­де­ни на смърт, ня­кои оче­ви­д­но ос­та­ве­ни да ум­рат от глад в тъм­ни и стра­ш­ни по­д­зем­ни тъм­ни­ци” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Все пак офи­ци­а­лен де­к­рет е оп­ре­де­лил вре­ме­то, ко­га­то па­зи­те­ли­те на За­ко­на мо­гат да бъ­дат умър­т­ве­ни. Те­х­ни­те вра­го­ве в из­ве­с­тен сми­съл ще оча­к­ват за­ко­на и пре­ди оп­ре­де­ле­но­то вре­ме ще же­ла­ят да от­не­мат жи­во­та им. Но ни­кой не мо­же да пре­ми­не зад мо­гъ­щи­те стра­жи, об­к­ръ­жа­ва­щ вся­ка вяр­на ду­ша! Ня­кои ще бъ­дат на­па­д­на­ти, ко­га­то на­пу­с­кат гра­до­ве и се­ла, но ме­чо­ве­те, въз­ди­г­на­ти про­тив тях, се стро­ша­ват и па­дат без­сил­ни ка­то сла­ма. Дру­ги са за­к­ри­ля­ни от ан­ге­ли, при­е­ли об­ра­за на вой­ни­ци” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“В то­ва вре­ме Бо­жи­ят на­род не е съ­б­ран на ед­но мя­с­то. Те са в раз­ли­ч­ни гру­пи на раз­ли­ч­ни ме­с­та по зе­мя­та, но ще бъ­дат из­пи­та­ни все­ки по­от­дел­но, не и гру­по­во. Все­ки ли­ч­но за се­бе си тря­б­ва да ус­тои на из­пи­та­ни­я­та” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

“Вя­ра­та на все­ки цър­ко­вен член ще бъ­де из­пи­та­на та­ка, ка­то че ли на зе­мя­та ня­ма дру­га ли­ч­ност ос­вен не­го” (“Адвентен би­б­лей­с­ки ко­мен­тар”, т.7).

Къ­щи и зе­ми ня­ма да ни по­л­з­ват

“Къ­щи и зе­ми ня­ма да по­л­з­ват све­ти­и­те във вре­ме­то на скръ­б­та, за­що­то то­га­ва ще тря­б­ва да бя­гат, пре­с­ле­д­ва­ни от раз­г­не­ве­ни тъл­пи, ка­то в оно­ва вре­ме те­х­ни­те при­те­жа­ния не ще мо­гат да бъ­дат из­по­л­з­ва­ни за на­пре­дъ­ка на де­ло­то на на­с­то­я­ща­та ис­ти­на…

Ви­дях, че ако ня­кои дър­жат на иму­ще­с­т­во­то си и не се чу­в­с­т­ват за­дъл­же­ни да се до­пи­т­ват до бо­га, Той съ­що не ще се чу­в­с­т­ва за­дъл­жен да ги пре­ду­п­ре­ди. През вре­ме­то на скръ­б­та те ще за­па­зят иму­ще­с­т­во­то си, ко­е­то ще се из­п­ра­ви пред тях ка­то пла­ни­на, ко­я­то ще ги сма­же. Ще се опи­тат да се ос­во­бо­дят от не­го, но не ще мо­гат… Но ако же­ла­ят да бъ­дат пре­ди­з­ве­с­те­ни, Бог ще ги на­у­чи във вре­ме на ну­ж­да ко­га да про­да­ват и кол­ко да про­да­дат” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Се­га е твър­де къ­с­но да се об­вър­з­ва­ме със зем­ни съ­к­ро­ви­ща. Ско­ро не­из­по­л­з­ва­е­ми до­мо­ве и зе­ми не ще бъ­дат в ни­чия по­мощ, за­що­то Бо­жи­е­то про­к­ля­тие ще по­чи­ва все по­ве­че и по­ве­че вър­ху све­та. При­зи­вът е: ‘Про­дай то­ва, що имаш и да­вай ми­ло­с­ти­ня’ (Лу­ка 12:33). Та­зи вест тря­б­ва да бъ­де про­г­ла­се­на с вя­ра, сти­гай­ки пра­во до сър­ца­та на хо­ра­та, че Бо­жи­е­то иму­ще­с­т­во мо­же да му бъ­де вър­на­то ка­то дар за на­пре­дъ­ка на де­ло­то му на зе­мя­та” (“Пу­б­ли­ку­ва­ни ръ­ко­пи­си”, т.16).

Ка­то вре­ме­то на Яко­во­ва­та скръб

“Ще бъ­де при­ет окон­ча­тел­но за­кон про­тив оне­зи, ко­и­то по­чи­тат съ­бо­та­та от че­т­вър­та­та за­по­вед. Те ще бъ­дат при­з­на­ти за за­с­лу­жа­ва­щи най-ужа­с­но на­ка­за­ние и на хо­ра­та ще бъ­де да­де­но пра­во­то след оп­ре­де­ле­но вре­ме да ги умър­т­вят. Рим­с­ки­ят ка­то­ли­ци­зъм в Ста­рия свят и от­па­д­на­лия про­те­с­та­нти­зъм в Но­вия свят ще сле­д­ват по­ч­ти ед­на и съ­ща цел спря­мо те­зи, ко­и­то по­чи­тат вси­ч­ки Бо­жии при­н­ци­пи. То­га­ва Бо­жи­ят на­род ще бъ­де по­то­пен в оне­зи сце­ни на бе­ди и не­ща­с­тия, опи­са­ни от про­ро­ка ка­то вре­ме на Яко­во­ва скръб” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“За хо­ра­та от то­зи свят (све­ти­и­те) Бо­жи­ят на­род тря­б­ва ско­ро да по­д­пе­ча­та сви­де­тел­с­т­во­то си със ­с­во­я­та кръв, ка­к­то са пра­ви­ли пре­ди тях мъ­че­ни­ци­те. Са­ми­те те за­по­ч­ват да се стра­ху­ват, че Бог ги е изо­с­та­вил и по­з­во­лил да бъ­дат умър­т­ве­ни от вра­го­ве­те им. То­ва е вре­ме на стра­ш­на аго­ния. Ден и нощ те ви­кат към Бо­га за из­ба­в­ле­ние… По­до­б­но на Яков, вси­ч­ки се бо­рят с бо­га. Вън­ш­ни­ят им вид (из­ра­зът на ли­це­то им) из­ра­зя­ва въ­т­ре­ш­на­та им бор­ба. Вся­ко ли­це е пре­б­ле­д­ня­ло. Въ­п­ре­ки то­ва те не пре­к­ра­тя­ват ре­в­но­с­т­ни­те си мо­ли­т­ви” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Опи­т­но­ст­та на Яков през но­щ­та на бор­ба­та и пре­жи­вя­но­то от не­го стра­да­ние по­ка­з­ват из­пи­та, през кой­то Бо­жи­ят на­род тря­б­ва да пре­ми­не пре­ди вто­ро­то Хри­с­то­во ид­ва­не. Про­рок Ере­мия в сво­е­то ви­де­ние по­г­ле­ж­дай­ки към те­зи дни ка­з­ва: ‘Чу­х­ме глас на тре­пет и на страх, не на мир… Вси­ч­ки ли­ца са пре­б­ле­д­не­ли. Гор­ко, за­що­то ве­лик е оня ден, по­до­бен не­му не е има­ло, имен­но той е вре­ме за уте­с­не­ние на Яко­ва, но ще бъ­де из­ба­вен от не­го’ (Ерем. 30:5-7)” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Пра­ве­д­ни­те ня­мат скри­ти гре­хо­ве за из­по­вя­д­ва­не

“Във вре­ме­то на скръ­б­та, ако Бо­жи­ят на­род има не­из­по­вя­да­ни гре­хо­ве, ко­и­то да за­с­та­ват пред не­го, до­ка­то е из­мъ­ч­ван от страх и стра­да­ние, той ще бъ­де съ­к­ру­шен; от­ча­я­ние ще пре­кър­ши вя­ра­та му и не ще има уве­ре­ние в мо­ли­т­ви­те си към Бо­га за из­ба­в­ле­ние. Но до­ка­то из­пи­т­ва дъл­бо­ко чу­в­с­т­во за не­до­с­тойн­с­т­во, не ще има и скри­ти гре­хо­ве за из­по­вя­два­не. Пре­г­ре­ше­ни­я­та са му би­ли пре­г­ле­да­ни по-ра­но в съ­да и са за­ли­че­ни, и се­га не мо­гат да ги въз­про­из­ве­дат в па­мет­та си” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Бо­жи­и­те лю­де не из­пи­т­ват дъл­бо­ко чу­в­с­т­во на не­съ­вър­шен­с­т­во и пра­вей­ки ана­лиз на жи­во­та си, на­де­ж­ди­те им ще увях­нат. Но спом­ня­йки си за ве­ли­чи­е­то на Бо­жи­я­та ми­лост и за со­б­с­т­ве­но­то си ис­к­ре­но по­ка­я­ние, ще се мо­лят за Не­го­ви­те обе­ща­ния, да­де­ни чрез Хри­с­тос на сла­би­те, ка­е­щи се гре­ш­ни­ци. Вя­ра­та им не ще от­с­ла­б­не, са­мо за­що­то не се да­ва не­за­ба­вен от­го­вор на мо­ли­т­ви­те им. Те ще се до­ве­рят на Бо­жи­я­та си­ла, ка­к­то Яков се до­ве­ри на ан­ге­ла, и от­го­во­рът на те­х­ни­те ду­ши ще бъ­де: ‘Не ще те пу­с­на, до­ка­то не ме бла­го­с­ло­виш!’” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Све­ти­и­те не ще из­гу­бят жи­во­та си

“Бог не ще до­пу­с­не не­п­ра­ве­д­ни­те да по­гу­бят оне­зи, ко­и­то са оча­к­ва­ли при­ше­с­т­ви­е­то на Исус, не са пре­к­ло­ни­ли гла­ва пред де­к­ре­та на звя­ра и не са при­е­ли не­го­вия бе­лег. Ви­дях, че ако на не­п­ра­ве­д­ни­те бъ­де по­з­во­ле­но да по­гу­бят све­ти­и­те, Са­та­на и вси­ч­ки не­го­ви де­мо­ни­ч­ни си­ли и вси­ч­ки, ко­и­то не оби­чат Бо­га, ще бъ­дат удо­в­ле­т­во­ре­ни. О, ка­къв три­умф би би­ло то­ва за не­го­во­то са­та­нин­с­ко ве­ли­чие да има власт в по­с­ле­д­на­та, за­к­лю­чи­тел­на­та фа­за на бор­ба­та над оне­зи, ко­и­то тол­ко­ва дъл­го са ча­ка­ли да по­с­ре­щ­нат То­зи, ко­го­то са оби­ча­ли. Оне­зи, ко­и­то са се при­с­ми­ва­ли на на­де­ж­да­та на пра­ве­д­ни­те, сви­де­тел­с­т­ва­щи за Бо­жи­я­та гри­жа над Не­го­вия на­род, ще ви­дят сла­в­но­то им из­ку­п­ле­ние” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Бо­жи­ят на­род не ще из­бе­г­не стра­да­ни­я­та, но до­ка­то бъ­де пре­с­ле­д­ван и из­мъ­ч­ван, до­ка­то по­на­ся ми­зе­ри­я­та и стра­да по­ра­ди ли­п­са­та на ра­на, той не ще бъ­де ос­та­вен да за­ги­не”(“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ако кръ­в­та на Хри­с­то­ви­те вер­ни сви­де­те­ли бе­ше про­ля­та в то­ва по­с­ле­д­но вре­ме, тя не би би­ла, по­до­б­но на кръ­в­та на мъ­че­ни­ци­те, се­ме по­ся­то, за да при­не­се плод за Бо­га” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Бог ще про­ми­с­ли!

“Не­е­д­но­к­ра­т­но Бог ми по­ка­за, че е в про­ти­во­ре­чие с Би­б­ли­я­та да се за­па­ся­ва­ме за зем­ни­те си ну­ж­ди за вре­ме­то на скръ­б­та. Ви­дях, че ако све­ти­и­те раз­по­ла­га­ха с на­т­ру­па­на от тях хра­на или пък има­ха та­ка­ва по ни­ви­те си във вре­ме­то на тру­д­но­с­ти­те, ко­га­то меч, глад и епи­де­мии вър­лу­ват по зе­мя­та, хра­на­та им ще бъ­де от­не­ти от ръ­це­те на на­сил­ни­ци и чу­ж­ден­ци ще ожъ­нат по­ля­та им.

То­га­ва ще до­й­де вре­ме­то, ко­га­то ще тря­б­ва да се до­ве­рим из­ця­ло на Бо­га! И той ще ни по­д­дър­жа. Ви­дя, че в оно­ва вре­ме хля­бът и во­да­та ще ни бъ­дат по­д­си­гу­ре­ни, не ще из­пи­т­ва­ме не­до­с­тиг, ни­то ще стра­да­ме от глад, за­що­то Бог е спо­со­бен да сло­жи пред нас тра­пе­за до­ри и в пу­с­ти­ня­та. Ако е не­об­хо­ди­мо, ще из­п­ра­ти и вра­ни да ни на­ра­нят, ка­к­то хра­не­ше Илия, или да на­п­ра­ви да за­ва­ли ман­на от не­бе­то, ка­к­то сто­ри то­ва с из­ра­ел­тя­ни­те” (“Опи­т­но­с­ти и ви­де­ния”).

“Ви­дях, че пред нас е вре­ме на тру­д­но­с­ти, ко­га­то сил­на­та ну­ж­да ще при­ну­ди Бо­жия на­род да жи­вее с хляб и во­да… През вре­ме­то на скръ­б­та ни­кой не ще се тру­ди със со­б­с­т­ве­ни­те си ръ­це. Стра­да­ни­е­то на Бо­жия на­род ще бъ­де ду­хо­в­но, а Бог ще про­ми­с­ли за фи­зи­че­с­ки­те им ну­ж­ди” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Вре­ме­то на скръ­б­та е то­ч­но пред нас и то­га­ва го­ля­ма­та ну­ж­да ще изи­с­ка от бо­жи­и­те лю­де да се от­ре­кат от се­бе си и да се хра­нят тол­ко­ва, до­кол­ко­то е до­с­та­тъ­ч­но, за да се по­д­дър­жа жи­во­тът им, но Бог ще ни по­д­го­т­ви за то­ва вре­ме. В оня ужа­сен час на­ши­те ну­ж­ди ще да­дат въз­мо­ж­ност Бог да изя­ви Сво­я­та мощ и да по­д­к­ре­пи на­ро­да си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1)

“Хля­бът и во­да­та са вси­ч­ко, ко­е­то е обе­ща­но на Ос­та­тъ­ка във вре­ме­то на скръ­б­та” (“Ис­то­ри­я­та на спа­се­ни­е­то”).

“Във вре­ме­то на скръ­б­та, то­ч­но пре­ди вто­ро­то при­ше­с­т­вие на Хри­с­тос, пра­ве­д­ни­те ще бъ­дат за­па­зе­ни с по­мо­щ­та на не­бе­с­ни ан­ге­ли” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

Ня­ма Хо­да­тай, но об­ще­ни­е­то с Хри­с­тос не се преу­становя­ва!

“Хри­с­тос е из­ку­пил на­ро­да Си и е за­ли­чил гре­хо­ве­те му. Бро­ят на по­дан­и­ци­те му е ус­та­но­вен…

Ко­га­то Исус на­пу­с­ка не­бе­с­но­то све­ти­ли­ще, тъм­ни­на ще по­к­ри­ва зем­ни­те жи­те­ли. В оно­ва стра­ш­но вре­ме пра­ве­д­ни­те ще тря­б­ва да жи­ве­ят пред ли­це­то на свят Бог, без да имат Хо­да­тай” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ще за­б­ра­ви ли Го­с­под на­ро­да Си в то­зи час на из­пит?

…Въ­п­ре­ки, че вра­го­ве­те им мо­гат да ги пра­тят за­т­вор, все пак ки­лий­ни­те зи­до­ве не ще пре­къ­с­нат об­ще­ни­е­то ме­ж­ду те­х­ни­те ду­ши и Хри­с­тос. Един, Кой­то ви­ж­да тя­х­на­та сла­бост, Кой­то е за­по­з­нат с вся­ко изпи­та­ние, стой над вси­ч­ки зем­ни си­ли. Ан­ге­ли ще ид­ват при тях в са­мо­т­ни­те ки­лии, но­сей­ки им све­т­ли­на и мир от не­бе­то. За­т­во­рът ще бъ­де ка­то дво­рец за бо­га­ти­те на вя­ра мра­ч­ни­те сте­ни ще бъ­дат ос­ве­те­ни с не­бе­сен бля­сък, ка­к­то се слу­чи, ко­га­то Па­вел и Си­ла се мо­ле­ха и пе­е­ха ва­ле­ния сре­д­нощ в за­т­во­ра във Фи­ли­пи” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Ако хо­ра­та мо­жеха да по­г­ле­д­нат с не­бе­с­но про­з­ре­ние, те би­ха съ­з­рели гру­пи от ан­ге­ли, при­те­жа­ва­щи ог­ром­на си­ла и за­о­би­ко­ли­ли оне­зи, ко­и­то са опа­зи­ли сло­во­то на Хри­с­то­во­то тър­пе­ние. Със съ­чув­с­т­ви­тел­на не­ж­ност ан­ге­ли­те гле­дат на мъ­ка­та им и слу­шат мо­ли­т­ви­те им. Те ча­кат за­по­вед от По­ве­ли­те­ля Си, за да ги из­ба­вят от опа­с­но­ст­та… Скъ­пи­ят Спа­си­тел ще из­п­ра­ти по­мощ в най-по­д­хо­дя­щия мо­мент” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Не­въз­мо­ж­но е да си пре­д­с­та­вим пре­жи­вя­ва­ни­я­та на Бо­жия на­род, кой­то ще ос­та­не жив на та­зи зе­мя, ко­га­то се сме­сят в ед­но не­бе­с­на­та сла­ва и го­не­ни­я­та, по­до­б­ни на из­вър­ш­ва­ни­те в ми­на­ло­то. Те ще хо­дят в све­т­ли­на­та, из­лъ­ч­ва­на от Бо­жия трон. Чрез ан­ге­ли­те ще се осъ­ще­с­т­вя­ва по­с­то­ян­но об­ще­ние ме­жду не­бе­то и зе­мя­та…

През вре­ме­то на на­с­тъ­п­ва­ща­та скръб ­ та­ко­ва вре­ме на скръб, ка­к­во­то не е има­ло, от­ка­к­то на­род съ­ще­с­т­ву­ва, Бо­жи­ят из­б­ран на­род ще стои не­по­к­ла­ти­мо. Са­та­на и не­го­ви­те ан­ге­ли не ще мо­гат да го по­гу­бят, за­що­то ан­ге­ли, при­те­жа­ва­щи ог­ром­на си­ла ще ги за­к­ри­лят” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Бо­жи­ят на­род ня­ма ни­ка­к­ви гре­хо­в­ни же­ла­ния

“Се­га, до­ка­то ве­ли­ки­ят Пър­во­с­ве­ще­ник хо­да­тай­с­т­ва за нас, тря­б­ва да се стре­мим към съ­вър­шен­с­т­во в Хри­с­тос. До­ри и в ед­на ми­съл на­ши­ят Спа­си­тел не се по­д­да­де на из­ку­ше­ни­е­то. Са­та­на на­ми­ра в чо­ве­ш­ки­те сър­ца ме­с­та, къ­де­то мо­же да спе­че­ли здра­ви по­зи­ции, ня­кои гре­хо­в­ни же­ла­ния са по­д­хран­ва­ни, по­ра­ди ко­е­то не­го­ви­те из­ку­ше­ния по­д­дър­жат си­ла­та им. Но сам Хри­с­тос за­я­вя­ва: ‘Кня­зът на то­зи свят ид­ва, но той ня­ма ни­що об­що с мен!’ (Йо­ан. 14:30). Са­та­на не мо­жа да на­ме­ри ни­що в Бо­жия Син, ко­е­то би му по­мо­г­на­ло да спе­че­ли по­бе­да, за­що­то Исус бе­ше опа­зил за­по­ве­ди­те на Своя Ба­ща и ня­ма­ше грях в Не­го, кой­то Са­та­на да упо­т­ре­би в своя по­л­за. То­ва е съ­с­то­я­ни­е­то, в ко­е­то тря­б­ва да бъ­дат на­ме­ре­ни ония, ко­и­то ще ус­то­ят във вре­ме­то на скръ­б­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Би­т­ка­та про­тив се­бе­за­лъ­г­ва­не­то

“До­то­га­ва, до­ка­то Са­та­на ца­ру­ва, ние тря­б­ва са­ми да се бо­рим, да по­бе­ж­да­ва­ме най-че­с­то из­ку­ша­ва­щи­те ни гре­хо­ве. До­ка­то сме жи­ви, не ще има пре­дел, кой­то да мо­жем да до­с­ти­г­нем и да ка­жем по­с­ти­г­нах цел­та си. Ос­ве­ще­ни­е­то е ре­зул­тат от по­с­лу­ша­ние, про­я­вя­ва­но през це­лия жи­вот” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“По­с­то­ян­на­та бор­ба про­тив плъ­т­с­кия ум не би­ва да за­ми­ра. Ние тря­б­ва да бъ­дем по­д­к­ре­пе­ни от Бо­жи­я­та бла­го­дат, ко­я­то ще на­со­ч­ва ума на­го­ре и ще го учи да раз­ми­ш­ля­ва вър­ху чи­с­ти и свети не­ща” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.2).

“Ние мо­жем да из­ми­с­лим в умо­ве­те си не­ре­а­лен свят, или да съ­з­да­дем кар­ти­на­та на иде­ал­на цър­к­ва, къ­де­то Са­та­на не по­д­бу­ж­да към зло; но съ­вър­шен­с­т­во­то съ­ще­с­т­ву­ва са­мо в на­ше­то въ­о­б­ра­же­ние” (“Ревю енд Херълд”, 8 август 1893 г.).

“Ко­га­то пра­ве­д­ни­те по­лу­чат не­т­лен­ни те­ла, то не ще ос­та­нат на зе­мя­та, но ще бъ­дат взе­ти на не­бе­то. До­ка­то за то­зи жи­вот гре­хът е оп­ро­с­тен, по­с­ле­ди­ци­те от не­го не са на­пъл­но из­ли­че­ни. При вто­ро­то Му ид­ва­не Хри­с­тос ще “про­ме­ни на­ше­то гре­ш­но тя­ло и ще го офор­ми в по­до­бие на Не­го­во­то сла­в­но тя­ло” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

144 000-те

“Пред тро­на те ще пе­ят ‘но­ва пе­сен’, пе­сен, ко­я­то ни­кой не мо­же да на­у­чи, ос­вен 144 000-те. То­ва е пе­сен­та на Мой­сей и на Аг­не­то ­ пе­сен на из­ба­в­ле­ние! Ни­кой ос­вен 144 000-те не мо­же да на­у­чи пе­сен­та, за­що­то тя е пе­сен­та на тях­на­та опи­т­ност, опи­т­ност, ко­я­то ни­кой друг ос­вен тях не е имал. ‘Те­зи са тия, ко­и­то сле­д­ват Аг­не­то, къ­де­то и да оти­де.’ Те са би­ли взе­ти от зе­мя­та, сред жи­ви­те, и са на­ре­че­ни ‘пър­ви­те пло­до­ве на Бо­га и на Аг­не­то’ (Откр. 15:2,3; 14:1-5). ‘Те­зи са тия, ко­и­то ид­ват от го­ля­ма­та скръб’, те са пре­ми­на­ли през вре­ме­то на скръ­б­та, вре­ме, ка­к­во­то не е има­ло, от­ка­к­то на­род съ­ще­с­т­ву­ва; те са по­не­с­ли мъ­ка­та на Яко­во­ва­та скръб, те са ус­то­я­ли без Ходатай, ко­га­то Бог е из­ли­вал по­с­ле­д­ни­те си съ­д­би над зе­мя­та” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Не­го­ва­та во­ля не е те да вли­зат в спор за въ­п­ро­си, ко­и­то не ще им по­мо­г­нат в ду­хо­в­ния жи­вот, ка­то Кой ще вле­зе в чи­с­ло­то на 144 000-те? Оне­зи, ко­и­то са из­б­ра­ни от Бо­га ще на­у­чат от­го­во­ра не след дъл­го” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.1).

Бо­жи­ят на­род – из­ба­вен

“Са­та­нин­с­ки­те мно­же­с­т­ва и не­че­с­ти­ви­те ще за­о­би­ко­лят Бо­жия на­род и ще ли­ку­ват над тях, за­щото на пръв по­г­лед ще из­г­ле­ж­да, че ще са за­гу­бе­ни. Но сред тър­же­с­т­во­то и три­ум­фа им се раз­на­сят гръм след гръм, при­д­ру­же­ни с най-сил­но бу­че­не. Сгъ­с­ти­ли­те са об­ла­ци, по­тъм­ня­ло­то не­бе са ос­ве­те­ни един­с­т­ве­но от бля­с­ка­ва­та све­т­ли­на и смра­зя­ва­ща­та не­бе­с­на сла­ва, ка­то че ли Бог въз­ди­га гла­са Си от свя­то­то Си оби­та­ли­ще.

Ос­нови­те на зе­мя­та се по­к­ла­щат, сгра­ди­те се раз­тър­с­ват и сру­т­ват с ужа­сен тря­сък. Мо­ре­то ки­пи ка­то ко­тел и зе­мя­та е об­зе­та от стра­шен смут. Пле­нът на пра­ве­д­ни­те е пре­о­бър­нат и с не­ж­ни, тър­же­с­т­ве­ни и тихи гла­со­ве си ка­з­ват един на друг: ‘Ние сме из­ба­ве­ни! То­ва е Бо­жи­ят глас!’” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“Ко­га­то зем­ни­те за­ко­ни от­те­г­лят за­щи­та­та си от оне­зи, ко­и­то по­чи­тат Бо­жия за­кон, то­га­ва в раз­ли­ч­ни ча­с­ти на зе­мя­та ще въз­ни­к­не спон­тан­на тен­ден­ция да бъ­дат по­гу­бе­ни. С на­б­ли­жа­ва­не­то на оп­ре­де­ле­но­то от де­к­ре­та вре­ме хо­ра­та ще се на­го­вор­ват да уни­що­жат та­зи ом­ра­з­на се­к­та. Ре­ше­ни­е­то ще е в ед­на нощ да бъ­де на­не­сен ре­ши­тел­ни­ят удар, кой­то на­пъл­но да за­г­лу­ши гла­са на не­по­д­чи­не­ние и изо­б­ли­че­ни­е­то.

Бо­жи­и­те лю­де ­ ня­кои в за­т­вор­ни­че­с­ки ки­лии, дру­ги ук­ри­ли се в уе­ди­не­ни ме­с­та в го­ри­те и пла­ни­ни­те, все още се мо­лят за бо­же­с­т­ве­на за­к­ри­ла, до­ка­то във все­ки во­е­нен обект гру­пи от въ­о­ръ­же­ни мъ­же, по­д­ти­к­ва­ни от зли ан­ге­ли, по­д­го­т­вят пъ­к­ле­но­то си де­ло… С ви­ко­ве на три­умф, по­ди­г­ра­в­ки и клетви, тъл­пи от зли хо­ра се ка­нят да се на­х­вър­лят вър­ху пля­ч­ка­та си, ко­га­то гъ­с­та тъм­ни­на, по-чер­на и от мра­ка на но­щ­та се спу­с­ка над зе­мя­та…

То­ва е но­щ­та, в ко­я­то Бог изя­вя­ва си­ла­та си за из­ба­в­ле­ни­е­то на на­ро­да Си… Сред ра­зя­ре­ни­те не­бе­са се от­к­ро­я­ва чи­с­то къ­с­че не­бе, но­се­що не­о­пи­су­е­ма сла­ва, от­къ­де­то ид­ва Бо­жи­ят глас, по­до­бен на шу­ма от мно­го во­ди, ка­з­вай­ки: ‘СВЪР­ШЕ­НО Е!’ (Откр. 16:17). То­зи глас раз­тър­с­ва не­бе­са­та и зе­мя­та.

Най-гор­ди­те зем­ни гра­до­ве са сри­на­ти. Двор­ци­те на бо­га­ти­те, в ко­и­то ве­ли­ки­те мъ­же на то­зи свят са вло­жи­ли бо­га­т­с­т­во­то си за со­б­с­т­ве­на про­с­ла­ва, ста­ват на ру­и­ни пред очи­те им. За­т­вор­ни­че­с­ки зи­до­ве са сру­те­ни и Бо­жи­ят на­род, кой­то е бил за­т­во­рен за­ра­ди вя­ра­та си е ос­во­бо­ден!” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”)