АКО Е ТОЛКОВА ЛЕСНО, ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТУДНО – КAК CTABAM БУHTOBHИК – Част 1 – Маджои Луис Лойд

Какво е бунт? Явна боба сещу Бога? Атеизъм? Злоупотеба със светите неща? Алкохолизъм, накомания, поституция? Какъв е поизходът на бунта? Как започва? Някои бунтовници се забелязват лесно. Можете да ги видите на път за лагеа на бунтаите дои тогава, когато все още не са пистигнали там. Това е студентът, който изучава педстоящите световни събития, за да азбее дали е веме за положителна помяна за дела, съобазени със събитията на последното веме. Това е синът на поповедник, който се дъжи така, както никой не е очаквал. Това е и човекът, който от стах се писъединява към цъквата, но все още изглежда и действа като бунтовник. Всички те вяват в Бога. Те не са глупави. Посто не искат Бог да им казва какво да павят. Не искат да бъдат толкова близо да Него. Споед хоата от тази гупа честността е дободетел от такава величина и популяност, че ако си честен, дои собствените ти гешки стават напълно пиемливи. С дуги думи, ако пизнаеш, че си бунтовник, значи е добе да бъдеш такъв. Погледни всички лицемеи, които не пизнават истинското състояние на съцето си! Не си ли по-добъ от тях? Какво да кажем за модените фаисеи, които пи всеки удобен случай паадиат със своята добота? Духовно недостижимите по-святите от теб, в чието писъствие дугите се чувстват неудобно. Това е човек, който е подчинил всичко под контол но само външно. Дисциплинианият хистиянин, който едовно чете своята Библия, моли се, пие сок от мокови, пави едовно физически упажнения, взема ежедневно студен душ, за да събее достатъчно точки и да влезе пез небесните поти. Поповедникът, който може да азкаже всичко за опавданието чез вяа освен какво е то и как се пеживява. азбиа се, никой от тях не смята, че живее в лагеа на бунтовниците! Не бъди толкова сигуен! Какво е бунт? Дали това непеменно е изаз на важда сещу Бога? Или понякога е еакцията на човек, загубил надежда? Същността на бунта е да действаш сам без Бога. Някои защото го искат. Дуги защото смятат, че няма дуг начин. Явно бунтаите са посто съмняващи се. Не в силата Му да поддъжа световете в Космоса, но в силата Му да докосне техния личен живот. Едва доловимо, малко по малко, случай след случай, поажение след поажение, те започват да се съмняват в Божията сила да напави хистиянството действащо най-малкото за тях. Започват да се питат дали Хистовото евангелие може наистина да напави това, за което петендиа. Или има ли добонамеен Бог, Който има за цел да извъши това в техния живот, това, което е толкова тудно дои за Него? Ето така се аждат бунтовниците. И когато усетят пъвия полъх на съмнението, не биха го пиели за опасен сигнал. Те издигат удобна фасада. азказват на дугите за силата на Хистос, но се чувстват като лицемеи. Защото знаят, че това не е в тяхна полза. И ано или късно стигат до заклчението, че ако хиситянството не действа, тябва ли изобщо да се пидъжат към него. Защо да си навличат непиятности? Това вече е бунт. Не защото го искат. Посто не знаят какво дуго да стоят. Да азгледаме поизхода на типичния педставител на бунтовника от този од. Веоятно той е оден в адвентен дом. С желание посещава цъквата, освещава съботата, плаща десятък и се въздъжа от неща, които дугите тийнейджъи павят. Може да отвои Библията си и да ви обясни отличителните доктини толкова добе, колкото и поповедникът. Но сега той изведнъж се сблъсква с някои тудни за възпиемане факти. Забелязва, че като знае какъв ден е съботата, това не го педпазва от гневене. Познанията въху Библията не могат да го педпазят да намази някого, който му въши зло. едовното плащане на десятъка не очиства съцето му. Познаването на доктините не му донася успешен духовен и душевен комфот. елигиозната активност не е доказателство за духовно обънато съце. едовното посещаване на цъква не го пави повече хистиянин, както пестоя в гаажа не го пави кола. Бунтовникът познава Хистос само от слушане. По същия начин познава и победата над геха. Говои за нея, но неговата постоянна опитност е поажението. Затова се възпиема като лицеме. Той осъзнава, че съцето му е неспокойно и неукотено. Знае какво мисли, докато е свободен да мисли за това, което си пожелае. В него сякаш живее тигъ, който не успява да контолиа. Пита се дали и Бог би могъл да го контолиа. И ако Бог не може, тогава кой може? И така, повече или по-малко откито той въстава. Отива на кино или се нахвъля сещу някой непознат. Започва да задава педизвикателни въпоси. Тъгва с тълпата бунтовници. Но всичко това не е толкова изаз на потест, колкото умоено пизнание за лично поажение! Това не се случва за един ден. Той се е опитвал да получи помощ, но съветниците само са му казвали: Опитай по-усъдно. Покай се. Ако искаш да победиш пушенето, посто спи! Посто се отъви. Достатъчно е да съжаляваш. Педай се на Исус. Посто объни живота си на 180 гадуса. Но никой не му казва как. И така той тъгва за далечната стана. Говои за свобода. Но колкото повече въши това, което желае, толкова по-малко му допада. Откива, че нищо не се получава, ако се опитва да освети една част от себе си за сметка на останалата. Скоо научава, че свобода без съвест не съществува. Осъзнава, че това, което изглежда свобода, е посто миаж, измама, лъжа! Той е обезсъчен. Всичко му изглежда непонятно. И губи надеждата си. Не може да си поме дъх. А тябва да има надежда, защото само тя може да го певеде пез нощта! ано или късно бунтовниците изчепват надеждата си! Истината е, че тябва да са благодани на отчаянието. Тябва да се адват, че Бог не им позволява да се чувстват пави, когато не са. Че Бог не им позволява да се чувстват удобно, когато са далеч от бащиния дом. Тяхната досада и безпокойство, чувството им за пълно поажение може би са начин Бог да им педложи един по-добъ живот! Дали нямаше ли да бъде истинска тагедия, ако блудният син не беше почувствал окаянството си в далечната стана? Може би никога нямаше да се въне у дома!