“…които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда… от болести ставаха силни във на война…

Вярно изображение

Като средство за възпитание никоя част на Библията не е по-ценна от биографиите в нея. Те се различават от други биографии с това, че са житейски верни. Невъзможно е за ограничения ум да тълкува правилно във всички неща действията на другиго. Само Този, Който чете сърцето и вижда тайните пружини на всяка подбуда и действие, може да обрисува абсолютно вярно характера или да даде истинска картина на един човешки живот. Такова точно описание на живота или характера можем да намерим само в Божието слово.
Никоя истина не е така ясно изложена в Библията, както истината, че нашите действия са резултат на това, което сме. До голяма степен житейският опит е плод на собствените ни мисли и дела.

Отплата

“…Проклетия не постига без причина” (Пр. 26:2).
“Кажете на праведника, че ще му бъде добре…”, а на беззаконника: Горко на беззаконника! Защото въздаянията му ще бъдат делата на ръцете му” (Исая 3:10, 11).
“Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, дори плода на помислите им” (Еремия 6:19).
Страшна е тази истина и трябва да се запечати дълбоко. Всяко дело се връща обратно върху извършителя му. Няма човешко същество, което да не може да види в постигналата го в живота му проклетия плода на посятото от него. Но дори и в такъв случай ние пак не сме оставени без надежда.

Опитността на Яков

За да се сдобие с първородството, което и без това бе негово според Божието обещание, Яков прибягна до измама и като последствие – пожъна жетвата на братовата си омраза. В продължение на двадесет години изгнаничество той бе онеправдан и измамван и накрая бе принуден да потърси спасение в бягство. Но пожъна и втора жетва, тъй като лошите му черти се проявиха и в синовете му – съвсем вярна картина на отплатата в човешкия живот.
Но Бог казва: “Защото няма да се съдя с човеците вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогаз биха примрели пред Мене духът и душите, които Съм направил. Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му… Мир, мир на далечния и близкия. И ще го изцеля” (Исая 57:16-19).

Печалба чрез загуба

Яков не се остави да бъде сломен от скръб. Той се бе покаял, опитал се бе да направи омилостивение за неправдата към брат си. И когато гневът на Исав го заплаши със смърт, потърси помощ от Бога. “Бори се с ангела и преодоля. С плач и молба към него”. “И благослови го там” (Осия 12:4; Бит. 32:29). Чрез силата на Неговата мощ опростеният застана не вече като противящ се, а като княз Божи. Спечели не просто избавление от разгневения си брат, а от себе си. Силата на злото в неговото естество бе сломена; характерът му бе преобразен.
В навечерието на живота му стана светло. Оглеждайки историята на своя живот, Яков призна, че Божията сила го е поддържала – “…Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; ангелът, който ме избавя от всяко зло…” (Бит. 48:15, 16).
Същата опитност се повтори и в историята на Якововите синове – грехът донесе отплата, а покаянието – плод на праведен живот.
Бог не анулира Своите закони. Не действа против тях. Не разваля направеното от греха. Но преобразява. Чрез благодатта Му проклятието се превръща на благословение.

Левитите

От синовете на Якова Леви беше най-жестокият и отмъстителен, един от двамата, виновни за предателското избиване на сихемците. Характерните черти на Леви, отразили се и на потомците му, докараха над тях Божията присъда: “Ще ги разделя в Якова и ще ги разпръсна в Израиля” (Бит. 49:7). Но тяхното покаяние доведе до реформация и чрез верността им към Бога по време на отстъпничеството на другите племена проклятието се превърна в най-висока почест.

Проклятието, превърнато в почест

“В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега за плочите на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя с името Му, както прави до днес”. “Заветът Ми беше с него за живот и за мир, които и му дадох заради страха, с който Ми се боеше и се страхуваше от името Ми… Ходеше с Мене в мир и правота и отвърна мнозина от беззаконие” (Вт. 10:8; Малахия 2:5, 6).
Левитите бяха назначени за служители в светилището, затова и не получиха нищо от земята. Живееха общо в отделни градове и се поддържаха от десятъците, (дарбите) и приношенията, посветени на службата пред Господа. Те бяха учителите на народа, гости на всички празненства и навсякъде почитани като служители и представители на Бога. На целия народ бе дадена заповедта: “Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си”. “…левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ твоят Бог им се обеща” (Вт. 12:19; 10:9).