За Божиите действия спрямо Израил през време на четиридесетгодишното му пътуване из пустинята Мойсей казва: “…както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе”; “за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не” (Втор. 8:5, 2).
“Намери го в пуста земя. Да! В пуста, дива и виеща; огради го, настави го, опази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си, трепери над пилетата си, разпростира крилата си…, така Господ сам ги води и нямаше с него чужд бог” (Втор. 32:10-12).
“Защото си припомни Своето свето обещание към слугата Си Авраама. Така изведе людете Си с веселие, избраните Си с пеене. Даде им земите на народите и те усвоиха плода, за който племената бяха се трудили, за да пазят Неговите повеления и да изпълняват законите Му” (Пс. 105:42-45).
Бог обкръжи Израил с всички удобства, даде им всички привилегии, които биха ги направили способен да издигне на почит името Му и да бъде благословение за околните народи. Той обеща на израилтяните, че ако вървят в пътя на послушанието, ще ги издигне “по-високо от всичките народи, които е направил за похвала, за именитост и за слава…”. “И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господнето име и ще се боят от тебе”. Народите, които ще чуят всички тия наредби и закони ще рекат: “Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ” (Втор. 26:19; 28:10; 4:6).

Поучаването в Божия закон

В законите поверени на Израил се даваха изрични наставления относно възпитанието. На планината Синай Бог се бе открил на Мойсей като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност” (Изх. 34:6). На тези велики принципи, въплотени в Божия закон, бащите и майките в Израил трябваше да учат чадата си. По Божие нареждане, Мойсей им бе заявил: “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти. И на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш, и когато ставаш” (Втор. 6:6, 7).
Наставленията обаче трябваше да бъдат учени не като суха теория. Онези, които искат да предават истина на другите, трябва сами да прилагат на дело нейните принципи. Те могат да влияят на другите само тогава, когато отразяват Божия характер чрез своята праведност, благородство и несебелюбие.

Нагледните уроци

Истинското възпитание не е да насилваш с наставления неподготвения и невъзприемчивия ум. Първо трябва да бъдат пробудени умствените сили и да се прояви интерес към наставленията. Божият учебен метод имаше предвид това. Този, Който създаде ума и постанови неговите закони, осигури и начина, по който той можеше да се развие в съгласие с тях. В дома и в светилището, чрез нещата от природата и изкуството, чрез труда и почивката, чрез свещените сгради и паметниците, чрез методите, обрядите и безбройните символи Бог предаваше на Израил уроци, които илюстрираха Неговите принципи и запазваха спомена за чудните Му дела. И тогава, когато у някого се породеше интерес и той запиташе, наставлението се запечатваше в ума и в сърцето.
В Божия план за възпитанието на избрания народ се открива, че съвършен е животът съсредоточен в Бога. Той е взел мерки да бъде задоволявана всяка нужда на човека; и се стреми да развие всяка способност, която му е дал.
Бог – авторът на всяка красота, сам неин любител – е дал и възможност на чадата си да се задоволи любовта им към красивото. Той е предвидял средства и за удовлетворяване на техните социални нужди, за нежните благотворни приятелски връзки, които допринасят тъй много за култивиране на съчувствие и за облекчаване и подслаждане на живота.

Годишните празници

Като средство за възпитание празниците на Израил заемаха важно място. В обикновения живот семейството беше както училище, така и църква, като родителите бяха учителите и в духовните, и в земните познания. Три пъти в годината обаче имаше определени периоди за социални срещи и поклонение. Те се провеждаха първо в Сило, а след това в Ерусалим. Присъствие се изискваше само от бащите и синовете. Обаче никой не желаеше да пропусне добрите случаи, които празниците представяха, и доколкото бе възможно там бяха всичките членове на семейството, а заедно с тях, като обект на гостоприемството им бяха и чужденецът, левитът и сиромахът.
Пътуването до Ерусалим в простия, патриархален стил, сред красотите на пролетта, богатствата на лятото или зрялата слава на есента, доставяше голяма наслада. Всички идваха с благодарствени приноси – от побелелия старец до най-малкото дете, за да се срещнат с Бога в Неговото свято обиталище. По време на пътуването на децата се разказваха преживяванията от миналото, историите, които и възрастни, и млади все още толкова много обичаха. Пееха се песните, които и в миналото ехтяха в пустинята. Божиите заповеди също се пееха. Тъй като пеенето бе свързано с благословените влияния на природата и на приятното човешко общуване, всичко това се запечатваше завинаги в паметта на много деца и юноши.

Пасхалната служба

Церемониите, които можеха да се наблюдават в Ерусалим, свързани с пасхалната служба – вечерното събрание, мъжете с препасан кръст с обуща на нозете и с тояга в ръка, бързото ядене, агнето, безквасния хляб и горчивите треви, в тържествената тишина разказването на историята за поръсването на вратата с кръв, погубващия ангел и тържественото излизане от страната на робството – естеството на всичко това съживяваше въображението и се запечатваше в сърцето.

Празникът при събиране на реколтата

Празникът на шатрите, или жетвено-благодарственият празник, със своите жертвоприношения от плодовете на овощни градини и нивя, седемдневно живеене на лагер в обрасли с шума беседки, социалните срещи, свещената възпоменателна служба и щедрото гостоприемство към Божиите работници – левитите на светилището, и към Неговите чада, чужденците и сиромасите, изпълваше всяко сърце с благодарност към Този, Който бе “увенчал годината със Своята доброта” и по Чиито “пътеки капе тлъстина”.
Набожните в Израил празнуваха така почти цял месец в годината. През този период те бяха освободени от всякакви грижи и труд и посвещаваха почти всичкото време на целите на възпитанието, в най-висшия смисъл на това разбиране.

Притежаването на земя

Като даде наследство на народа Си, Бог имаше за цел да научи хората, а чрез тях и всички следващи поколения, на правилни принципи за притежаването на земя. Ханаанската земя беше разпределена между целия народ с изключение на левитите като служители на светилището. Макар че някой можеше да прехвърли имота си на другиго за известно време, той не можеше да продаде завинаги наследството на децата си. В случай че можеше да направи това, имаше право да го откупи по всяко време. Дълговете се опрощаваха всяка седма година, а в петдесетата или юбилейната година всеки поземлен имот се връщаше обратно на първоначалния му притежател. По този начин всяко семейство си осигуряваше притежанието на своя имот, а също се осъществяваше една защита срещу крайностите както на богатството така и на бедността.

Специалното средство за възпитание

С разпределянето на земята Бог осигури на народа, както бе направил и за обитателите на Едем, едно занимание, твърде благоприятно за тяхното развитие, – грижата за растения и животни. Друго средство, което Бог бе предвидял за тяхното възпитание бе прекъсването на земеделската работа всяка седма година, като земята не се обработваше, а това, което израстеше от само себе си се оставяше на бедните. Така се даваше повече възможност за по-разширено изучаване, за социално общуване и за богослужение, както и за упражняване на благотворителност, която тъй често бива занемарявана поради грижите и житейските дела.

Ключът към разрешаване на днешните проблеми

Ако принципите на Божия закон относно разпределението на имота се прилагаха в света и днес, колко различно би било състоянието на народа! Спазването на тези принципи би предотвратило страшните злини, които през всички времена са произлизали от подтискането на бедните от страна на богатите и от омразата на бедните към богатите. Така би се попречило на трупането на грамадни богатства, а в същото време би допринесло и за предотвратяване на невежеството и упадъка на десетки хиляди хора, чийто зле платен труд служи за натрупването на тези колосални богатства. То би помогнало също и за мирното разрешаване на много проблеми, които днес застрашават да изпълнят света с анархия и кръвопролитие.

Признаването на Бога като собственик

Посвещаването на Бога на една десета част от всеки приход, бил той от овощната градина или от житната нива, от стадата и добитъка или от труда на мозъка и ръката; даването на втори десятък за подпомагане на бедните, както и за други благотворителни цели, имаха за цел да напомнят постоянно на народа, че Бог е притежателят на всичко, и че това са случаи за тях да бъдат проводници на Неговите благословения. Това бе обучение, приспособено да убива у тях всяка проява на тесногръдо себелюбие и да развива широта и благородство на характера.
Познаването на Бога, общуването с Него чрез изучаване и труд, развиването на характер подобен на Неговия – това бяха източникът, средствата и целта на възпитанието на Израил – възпитанието, което се предаваше от Бога на родителите, а чрез тях – на децата им.