Много от младежите нямат твърдо установения принцип да служат на Бога. Те потъват под всеки облак и нямат сила да издържат. Сякаш не растат в благодатта. Външно изглежда, че пазят Божиите заповеди, но всъщност не са подчинени на Божия закон, нито пък могат да бъдат. Плътските им сърца трябва да се променят. Трябва да видят красота в светостта. Тогава ще закопнеят за нея, както еленът жадува за студените води; тогава ще заобичат Бога и Неговия закон; тогава игото на Христос ще бъде леко и бремето Му нетежко.
Ако стъпките ви, мили младежи, се направляват от Господа, не очаквайте, че пътят ви винаги ще бъде външно мирен и благополучен. Пътят към вечния ден не е най-лесният и понякога ще изглежда доста мрачен и трънлив. Но имате уверението, че неотслабващите Божии мишци ви обгръщат, за да ви закрилят от зло. Бог иска сериозно да вярваме в Него и да се научите да Му се доверявате както в сенки, тъй и на слънчева светлина.

Жива вяра
В сърцето на Христовия последовател трябва да пребъдва жива вяра, защото без нея е невъзможно да се угоди на Бога. Вярата е ръката, която се хваща за Божествената помощ, тя е средството, което кара подновеното сърце да тупти… в такт с Христовото сърце.
В усилията си да стигне своя дом орелът често бива изблъскван от бурята надолу към тесните планински дефилета. Черни намръщени облаци се носят между него и слънчевите висини, където е гнездото му. За известно време той изглежда объркан и се стрелка ту насам, ту натам, удряйки с мощните си криле, като че иска да отблъсне гъстите облаци. В напразните си усилия да намери изход от своя затвор той събужда с дивия си крясък планинските гълъби. Накрая се стрелка нагоре в мрака и надава пронизителен тържествуващ крясък, а миг по-късно се озовава в спокойната слънчева светлина горе. Мракът и бурята са останали долу, а около него грее небесната светлина. Той стига до любимия си дом там горе на високата канара и е удовлетворен. Но точно през мрака трябваше да премине той, за да стигне до светлината. Струваше му усилия, но е възнаграден, постигнал е целта, към която се стремеше.
Това е единственият път, който можем да следваме като Христови ученици. Трябва да упражняваме онази жива вяра, която прониква през облаците – дебела стена, отделяща ни от небесната светлина. Предстои ни да изкачим височина на вяра, където всичко е мир и радост в Светия Дух.

Доживотна борба
Наблюдавали ли сте как ястреб преследва уплашен гълъб? Инстинктът е научил гълъба, че за да сграбчи плячката си, ястребът трябва да се издигне по-високо от жертвата. Затова гълъбът лети все по-високо и по-високо в синия купол на небето, постоянно преследван от ястреба, който се стреми да спечели надмощие над него. Но напразно. Гълъбът е в безопасност, докато не позволи нищо да спре неговия полет или да го завлече към земята; но нека само малко да се поколебае или да сниши полета си и бдителният враг незабавно ще връхлети върху жертвата си. Често пъти сме наблюдавали тази сцена с интерес и затаен дъх, като всичките ни симпатии са били на страната на малкия гълъб. Колко тъжно ни става, ако го видим паднал жертва на жестокия ястреб!
Предстои ни борба – доживотна борба със Сатана и неговите съблазнителни изкушения. Неприятелят ще използва всеки аргумент, всяка измама, за да впримчи душата; и за да спечелим короната на живота, трябва да полагаме сериозни, постоянни усилия. Не трябва да сваляме оръжието или да напускаме бойното поле, докато не сме извоювали победата, защото можем да победим и възтържествуваме с вяра в нашия Изкупител. Докато гледаме към автора на нашата вяра, Този, Който ще я и усъвършенства, ние сме в безопасност. Но чувствата ни трябва да са насочени към небесните, а не към земните неща. Чрез вяра трябва да се издигаме все по-високо и по-високо, докато стигнем до добродетелите на Христос. Чрез размишляване всеки ден върху Неговата красота ние ще растем все повече и повече в подобието на Неговия славен образ. Докато живеем така в близост с небето, Сатана напразно ще хвърля мрежите си пред нас (“Младежки наставник”, 12 май 1898 г.).