В свидетелството на участващите чрез себеотрицание в Христовите страдания се намират имената на Йонатан и Йоан Кръстител, един от Стария и един от Новия завет.
По рождение Йонатан бе престолонаследник, но знаеше, че е отстранен от този пост по Божествено нареждане. Той бе най-нежен и верен приятел на съперника си; закриляше живота на Давид с риск да изгуби своя; през мрачните дни на упадъка във властта на баща си стоеше твърдо на бащината си страна и накрая загина до него. Името на Йонатан се съхранява на небето, а на земята свидетелства за съществуването и силата на несебелюбивата любов.

Непоколебим свидетел

С появяването си като вестител на Месия Йоан Кръстител раздвижи народа. От място на място той бе следван от големи тълпи народ от всяко положение и ранг. Но когато дойде Този, за Когото свидетелстваше, всичко се промени. Тълпите започнаха да следват Исус, а Йоановото дело като че ли гаснеше. Вярата му обаче не се разклати. “Той трябва да расте, каза той, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30).
Времето минаваше, а така твърдо очакваното царство не се основаваше. В тъмницата на Ирод, откъснат от животодаващия въздух и свободата на пустинята, Йоан чакаше и бдеше.
Не се виждаше никаква проява на силата на оръжието, никакво разтваряне на тъмнични врати; излекуването на болни, проповядването на евангелието и възвисяването на човешки души свидетелстваха за Христовата мисия.

Общение в жертването

Сам в тъмницата, разбирайки накъде клони пътя му, като този на Учителя му, Йоан прие надеждата да дойде по-близо до общение с Христос. Небесни представители го придружиха до гроба. Разумните същества на вселената, паднали и непаднали, бяха свидетели на оправдаването на несебелюбивата му служба.
А и във всички поколения, живели оттогава досега, много страдащи души са били подкрепяни от свидетелството на Йоановия живот. В тъмници, на ешафоди, в пламъци мъже и жени през цели столетия на мрак са били подкрепяни от спомена за човека, за когото Христос заяви: “Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя” (Матей 11:11).

“Чрез вяра”

“И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Йефтая… и Самуила и пророците, които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
“Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро (Евр. 11:32-40).