ВИДЕНИЕ ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕТО – 34 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ВИДЕНИЕ ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕТО

След завръщането си от западен Ню Йорк през септември 1848 г. Джеймс Вайт и съпругата му Елена отпътували за щата Мейн, където от 20 до 22 октомври провели събрание с вярващите. Това била Топсамската конференция, където братята започнали да се молят да им се даде възможност за публикуване на истините, свързани с адвентната вест. Месец по-късно, през ноември 1848 г., те били заедно сред „малка група братя и сестри“, както пише старейшината Джоузеф Бейтс в брошурата „Вестта на запечатването“. „Преди началото на събранието – продължава той – някои от присъстващите изследваха моменти от вестта за запечатването. Съществуваше известна разлика в мненията по отношение правотата на възгледа „да се издига“ [Виж Откровение 7:2] и т.н./
В непубликувано писмо, представящо споменатото събрание, старейшината Джеймс Вайт пише: „Всички се чувствахме съединени да искаме мъдрост от Бога по разискваните въпроси, а също и във връзка със задължението на брат Бейтс да пише. В събранието се чувстваше изключителната Божия сила. Елена отново бе взета във видение. Тогава тя започна да описва разбирането за съботата, която беше истината за запечатването. Каза: „Тя се появи като изгряването на слънцето. Започна в слабост, но светлина след светлина я огряваше, докато истината за съботата стана ясна, с тежест и с мощ. Като слънцето, чиито лъчи веднага след изгрева са студени, но колкото повече се издига, толкова по-топли и по-мощни стават, така и светлината, и въздействието на тази истина ще нарастват все повече и повече, докато лъчите й в силата си осветят душата. Но за разлика от слънцето тя никога не ще залезе. Съботната светлина ще заблести най-силно, когато светиите станат безсмъртни. Тя ще изгрява и ще се издига все по-високо и по-високо, докато настъпи безсмъртието.“
Елена Вайт видя много интересни неща за славното съботно запечатване, които нямам време или място да запиша. Каза на брат Бейтс да опише нещата, които вижда и чува, и че Божието благословение ще го придружава.“
Именно след споменатото видение госпожа Вайт информира съпруга си за неговото задължение да издава литература и че когато той напредва с вяра, успех ще придружава неговите усилия (Виж главата „Започване“ или „Начало на издателското дело“).