Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ВЕЧНАТА ГОЛГОТА – Част единадесет – Тай Гибсън

Цялото човешко страдание е Негова постоянно осъзната реалност. Той е Всемогъщият и въпреки това, Той е най-чуствителната личност в целия универс.

Застанали почтително в подножието на кръста, не можем да помогнем, но чустваме, че се вглеждаме в реалността, която надминава онова време, 31 година преди Христа, и онова място, далечният хълм. Красиво-грозният спектакъл пред нашите очи достига до нас и ни говори нещо повече, нещо по-обширно, от историческото събитие. Ние сме лице в лице с вечното сърце на Бога.

Това, което се случи на Голгота беше откриване, не сътворение – откриване на нещо, което вече съществуваше, не създаване на нещо, което не е съществувало. Бог не беше помирен /задоволен/ чрез кръвта на Христос да обича с нова любов, възникнала благодарение на жертвата. Той не беше подтикнат от Христовата кръв да прости с прощение, което не Му беше познато вече. Кръстът по-скоро разкри вечната самоличност на Всемогъщия. В историческото събитие на Голгота, Бог всъщност каза: Това съм Аз, който винаги съм бил и винаги ще бъда. Аз съм Бог на себеотрицателното смирение, заради скъпоценните за Мен други, които създадох. Аз съм Бог на безграничната себепожертвувателна любов. Ето Ме. Това….да, това, което виждате пред себе си на кръста….. това съм Аз.

Преди събитието на Кръста, неговият съществен принцип беше вече реалност за Бога. Когато грехът се появи в Едем, неговото действие засегна Спасителя. Незабавно сърцето на Бог започна да понася болката от нашия бунт и да покрива нашите престъпления с предпазващата сила на Неговата прощателност. По същия начин, Исус веднъж умря и отново възкръсна, но страданието не престана. Голгота, само величествено, повдигна завесата, за да открие пред погледа ни агонията, обхванала Божието сърце отначало. Когато Божият Син бе свален от кръста и погребан, завесата се спусна още веднъж, за да скрие от всяко око страданието, което все още продължава. Исус е “Агнето заклано от създанието на света” (Откр. 13:8). И с всеки грях, извършен от мъже и жени, те “разпъват отново в себе си Божия Син и Го опозоряват” (Евр. 6:6).

Един ден ми просветна, че понеже “Бог сътвори човека по Свой образ” (Бит. 1:27), не само човекът е направен като Бога, но и обратното също е вярно: Бог е като човек. Разбира се, че Той не е като нас във всичко. Има много неща, в които Той е напълно противоположен на нас. Той е Бог. Ние не сме. Той не е като нас, но това не отрича факта, че Той ни сътвори като Себе Си в определени неща. И ако ние сме като Него, значи Той е като нас. Така че това, че разбираме себе си, може да ни помогне да разберем какъв е Той.

Аз съм физическа личност. Имам тяло. Бог има ли тяло? Ако е така, кога избира да бъде физическа личност? Изглежда Библията казва да. Апостол Йоан обешава, че: “ще видим Неговото лице” (Откр.22:4).Бог има лице и един ден ще го видим. Съгласно Писанието, това лице има очи: “Очите на Господа са върху праведните и ушите Му към техния вик” (Пс.34:15). Бог има очи и един ден ще имаме привилегията на зрителен контакт с Всемогъщия. Веднъж Мойсей помоли да види Бога. Господ отговори: “ще повдигна ръката Си и ще Ме видиш изподире, но лицето Ми няма да се види” (Изх.33:23). Бог има гръб, което значи, че има и анфас. Бог има тяло. Не би трябвало да сме изненадани, защото “Бог сътвори човека по Свой образ”. Това не значи, че Бог е ограничен от тялото. Веднъж Исус каза: “Бог е Дух” (Йоан 4:24). Това, че е Дух не значи, че не може да има тяло, когато пожелае. Той може и действа.
Какво да кажем за ума? Има ли Бог интелект? Разбира се, че има. Той мисли и решава, както правим ние, макар интелекта Му да е много по-висок от нашия (виж Ис. 1:18). Да кажем, че Бог е интелигентен, е много омаловажаващо????/принизяващо/ и въпреки това, Той е безкрайно интелигентен.

Сега да направим крачка напред.

Бог има ли сърце, емоционално измерение на Неговата Божествена природа? Очите Му ронят ли сълзи? Усмихва ли се? Всевишният Бог чуства ли болка? Чуства ли въодушевление и радост? Борил ли се е някога с конфликт, мъка и радост борили ли са се в Него? Емоционален ли е Бог?

Просто, абсолютно, да.

Фактически Бог е най-чуствителната, съчуствена, емоционална личност, поради една висша реалност: “Бог е любов” (1Йоан 4:8). Естествено е любовта да чуства, както и да знае и избира.

Погледни твоя собствен човешки опит. Не е ли вярно, че измерението на любовта ти зависи от твоя капацитет да чустваш скръб и щастие? С други думи, колкото повече обичаш някого, толкова повече се чустваш наранен, когато те ????нараняват и толкова повече се възвишаваш от радост, когато те са щастливи. Силата на твоята любов определя силата на твоята чуственост.

Сега помисли за Бога, спомняйки си, че Той направи човека по свой образ. Любовта е върховна, пулсираща енергия на истинското Му същество. Той трябва да бъде безкрайно емоционален, дълбоко чуствителен.

Сега обърни се към себе си. Мисли за човека, когото обичаш най-много в този свят, може би родител или дете, съпруг или приятел. Опитай се да си представиш как би се чуствал, ако този човек умира от някаква бавно убиваща болест, страдайки всеки час от деня. Какво ще чустваш? Има само един начин, по който би се чуствал, ако наистина обичаш този човек. Докато той страдат от физическа болка, ти ще страдаш от емоционална болка. И единственият начин твоята болка да намалее, ще бъде болката на твоя любим да спре. Може би не можете да раздвижите своето въображение, а по-скоро спомена си. Може да бъдете един от мнозината, които са наблюдавали любимия си да страда и умира под проклятието на болестта.

Аз го преживях.

Цели осемнадесет месеца аз наблюдавах красивата си млада, четиридесет и две годишна майка да умира от рак. Тя изсъхна до седемдесет и пет паунда, (34 кгр.) кожа и кости. Тази картина все още се мотае в ума ми. Виждам я седнала на леглото си с глава между ръцете си да плаче: “Боли – боли толкова лошо. Боже, моля Те, вземи живота ми”.

Научих повече за човешкото сърце – сърце направено по образа на Божието сърце – от страданието на майка ми. Научих, че не беше възможно само тя да страда. Болката й разкъсваше собствената ми душа. Толкова, колкото трая нейната болка, толкова страдах и аз. Когато наистина обичаш някого, неговата болка става и твоя.

Сега да погледнем отвъд физическата болка, толкова тежка, каквато е понякога, защото има болка, която превъзхожда физическото страдание. Опитай се да си представиш, как би се чуствал, ако човекът, когото обичаш най-много в този свят престане да те обича. Как ще се почустваш, ако те презира?

“Не искам да имам нищо общо с теб. Остави ме сам. Махни се от живота ми.”

Никакви думи не могат да ужилят душата по-дълбоко от тези. Трудно би било да си представиш по-голяма агония от тази да бъдеш напълно отхвърлен от някой, когото обичаш с всяка фибра на съществото си. Разбунтувало се дете. Нарушена брачна клетва. Предателство от приятел.

Отново си помисли за Бог, с целия си ум, без да пропускаш да си припомниш, че Той е като нас, защото ние сме като Него.

Бог е любов. Топъл, чуствен патос вибрира в Неговото сърце. Той не е студен емоционално или в най-малка степен безчуствен. Той обича всеки мъж, жена и дете с безкрайно по-велика любов, от тази, която ти и аз чустваме към човека, когото най-много обичаме. Всяка скръб и радост,които докосват чийто и да е живот, Го вълнува. Той не е преситен /измъчен, изтощен, падам духом/, но напълно съзнаващ всяко индивидуално преживяване. Той не е сляп, но напълно съзнава всяко лично преживяване. Той не може вече???? да ни пренебрегва, така както не може да престане да бъде Бог.

Библията е пълна с изображения, които изразително предават тази, по-скоро човешка страна на Бога. Някои от картините /образите/ са толкова човешки, че сме склонни да се срамуваме от тях. Но те са толкова Библейски, колкото и десетте заповеди.

Бог близкият Приятел. Има двама мъже, за които Библията говори като за приятели на Бога.(виж Изх. 33:11; Ис. 41:8). Интересно е да отбележим, че и Мойсей и Авраам имаха свой начин за общуване със Създателя си.

Веднъж Господ информира Мойсей, че има намерение да унищожи бунтовния Израил и да създаде нов народ от него. “Господ каза на Мойсей….твоя народ, който изведе от Египет се разврати” (Изх. 32:7).

Тогава Господ каза нещо съвсем неподходящо за Бога в очите на Мойсей, най-малко според нашите обикновени възприятия за Бога: “Остави Ме, за да пламне гнева Ми против тях и да ги изтребя, а тебе ще направя велик народ” (Изх. 32:10).

Двете първи думи са много забележителни: “Остави Ме”. Това е Бог, говорещ на човек и Той каза: “ Остави Ме”, като че ли Мойсей можеше да спори с Бога и да Го убеди да промени решението Си. Ако Бог ти каже: “Ще унищожа този народ и не се опитвай да Ме спреш,” какво ще направиш? Би ли Го оставил сам? Би ли се осмелил да говориш с Него да промени намерението Си? Мойсей го направи.

“Остави Ме”, каза Бог. Следващият стих казва: “Тогава Мойсей се помоли на Господа своя Бог.”

Няма ли да го направиш, Мойсей? Бог каза, “Остави Ме.”

Мисля, че старият пророк изглежда че казва, но аз няма да Го оставя сам; Аз ще разговарям с Него. Мисля, че мога да успокоя Неговия гняв и да Го убедя в един по-добър план.

“Господи, защо пламна гнева Ти против людете Ти, които си извел от египетската земя с голяма сила и мощна ръка?” (Изх. 32:11).

Какъв въпрос!

Господи, защо си толкова сърдит на Твоя народ?

Бог току-що се отрече от тях като ги нарече “твоя народ”, Мойсей, “които ти изведе от египетската земя.” Сега Мойсей казва, те са Твой народ, който Ти изведе от Египет.

Тогава Мойсей каза, че унищожаването на Израил няма да е добро за Божията репутация сред египтяните и се помоли, “повърни се от разпаления Си гняв и разкай се за туй зло срещу людете Си. Спомни Си за слугите Си Авраам, Исаак и Израил, на които Си се клел в Себе Си като си им казал ще размножа потомството ви” (Изх. 32:12,13).

Дали Бог имаше проблем с паметта? Забравил ли беше Своите обещания към Авраам, Исаак и Яков? Нуждаеше ли се Всемогъщият Мойсей да Го разубеждава за Неговите собствени решения? Или по-скоро тук се срещаме с много избухлив Бог, борещ се с народа Си; и Мойсей, Неговият близък приятел, изказващ съчуствие на Бог, Му помага да премине този труден период?

Мисля си, Той ги избави от египетско робство, грижеше се за тях ден и нощ, хранеше ги, водеше ги, а сега те се бяха отдали на идолопоклонническа оргия около фалшивия египетски бог, направен от злато. Каква неблагодарност! Какъв тотален морален упадък! Невероятен недостатък на обич към Него! Всичко това беше толкова агонизиращо за сърцето на Единият, който логично желае нашето приятелство. Мойсей, това е прекалено много. Искам да ги унищожа и да започна отново. И въпреки това, изглежда че Господ не желае вдействителност да унищожи Своя бунтовен народ, но иска те и Мойсей да разберат колко сериозна и болезнена е тази ситуация за Него. След като изрази Своята гневна болка и слушайки Мойсей как се моли за тях, Бог приключва случая като заявява, че ще направи това, което беше решил в сърцето Си отначало: Прав си, Мойсей. Трябва да продължа без да отстъпвам, да простя и нося болката. Радвам се да видя Моята благодат, отразена в твоето сърце.

Следващият стих казва: “Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си” (Изх.32:14). Всичко е много смайващо /поразително/. Господ по-скоро можеше да каже, Чуй, Мойсей, Аз съм Бог. Как се осмеляваш да Ми говориш така. За кого се мислиш? Но Той не го направи. Изглежда Господ желае точно такъм вид отношения с хората.

Подобно и Авраам беше близък приятел на Бог.Случаят със Содом и Гомор е много показателен. Първо Господ размишлява сам: “Ще скрия ли от Авраам това, което ще сторя?” (Бит. 18:17). Решавайки да разкрие Своя план на Авраам, Господ обяснява, че ще унищожи двата зли града.

“И Авраам се приближи и рече: ‘Ще погубиш ли праведния с нечестивия……Далеч от Теб да сториш такова нещо…..Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?’”(Бит. 18:23,25).

Като Мойсей и Авраам се мъчеше да убеди Бога /увещаваше/:Боже, познавам Те добре. Никога не би унищожил праведния с нечестивия. Ти си много добър и винаги вършиш това, което е справедливо.

Тогава Авраам започва подобния на пазарене разговор с Господ. Той е почтителен, но настоятелен, с цел да стигне до последната възможност. Ако има петдесет праведни в тези градове, ще ги избавиш ли?

Бог е съгласен: “Ако намеря в Содом петдесет праведника вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях” (Бит. 18:26). Тогава Авраам сваля цифрата на четиридесет и пет и Бог се съласява. Тогава четиридесет. Тридесет. Двадесет. Накрая десет. И Бог се съгласява. Дори ако има десет праведника в градовете, Той не ще ги разруши. По-късно в историята, говорейки на пророк Исая, Бог споменава: “Авраам, Моят приятел” (Ис. 41:8).

Този вълнуващ разказ разкрива, че Бог чуства болка в резултат на Своята дълбока любов към хората.Боли Го, когато хората Го презират и следват живот, чрез който се нараняват и унищожават един друг. Свеждайки поглед надолу към себеразрушението, изнасилването, малтретирането на деца и убийства, ставащи ден след ден в Содом, Той не можеше да понася повече. В съчуствието Си към наранените и в свят гняв към злите насилници, Той реши да сложи край на мъките им. Но преди да направи това, Той се консултира с един от най-близките Си приятели, мъж наречен Авраам.

Бог съчуствителният родител: В Писанието Господ се сравнява с майка: “Може ли жена да забрави сучещото си дете та да не се смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето на дланите Си съм те начертал” (Ис. 49:15,16).

Има ли по-силно съчуствие, по-дълбока любов от тази на майката към детето? Бог иска да направим връзката. Той не може да ни забрави. Както майка, която не може да забрави бебето си, така Бог не може да забрави нуждите ни. Ден и нощ Той ни носи в Своето нежно родителско сърце.

Исус постоянно представяше на хората Бог като Свой Отец. Той ги научи да се молят: “Отче наш, Който си в небето….” (Мат. 6:9). Той описваше Всемогъщия като “Отец”, който обича да “дава добри неща на тези, които искат от Него” (Мат. 7:11).

В историята на блудния син, Той уприличи Бог на баща, който се справя с разбунтувал се тийнейджър. С неохота /без желание/ Отец ни дава това, което искаме, въпреки че знае така болезнено, че вървим към много разочарования. Той желае да се опомним, надявайки се да не унищожим себе си още в началото. Когато най-накрая наистина осъзнаем ужасното си престъпление срещу Него, Той ни прегръща просълзен. Без да ни напомня нашата глупост, Той устройва разточително парти, за да ни поздрави за завръщането ни у дома (виж Лука 15:11-32). Ето , това е Бог, според Исус. Той жадува да ни чуе, да викаме към Него от цялото си бунтовно тийнейджърско сърце: “Отче мой, Ти си наставник на младостта ми” (Ер. 3:4).

Бог нараненият съпруг: Ревнив. Чуствителен. Раним. Обезкуражен. Уязвим. Естествено ли е тези думи да минат през ума ви, когато мислите за Бог?

Не мисля така.

И въпреки това, това е картина, пред която заставаме, когато четем пасажите от Стария завет, където Бог е представен като отхвърлен съпруг. Този образ се представя отново и отново: Господ, обсипващ с верност и благословения Своя народ като грижовен съпруг, само за да бъде оставен, заради други любовници. Той моли. Той плаче.Той беснее. Той заплашва. Той прощава. Той я изхвърля, после я взема отново.

“И при все, че ти си блудствала с много любовници, пак върни се към Мене, казва Господ…..Наистина, както жена изневерява на мъжа си, така и вие изневерихте на Мене” (Ер. 3:1,20).

От Писания като тези, можем да надникнем в чуствата на Бога и да разберем причината за Неговия гняв, както е изразен в Стария завет. Често разбираме Божия гняв погрешно, като го приемаме като вид безсърдечна неприязън, като че ли Той е посредствен и не Го е грижа за нас.. Но когато видим Всемогъщият, изявяващ себе Си като изоставен любящ, уязвим от емоционалната болка, тогава се доближаваме до истинската картина. Той съвсем не е безсърдечен Бог. Напротив, Той има огромно сърце и поради това няма избор, освен да отговори на нашите безчуствени неправди.

За да представи по-ясно Своето затруднение с бунтовния и своенравен народ, Бог отива толкова далеч, че дава нагледен урок чрез един от Неговите пророци. На Осия беше наредено да се ожени за проститутка на име Гомер. Той трябваше да преживее болката от нейната невярност. Като че ли Бог казваше: Имаш ли тези чуства, Осия? Дълбоки са, нали? Болезнено е да обичаш някого толкова много, че да му позволиш да стигне дори до явно /очевидно/ отхвърляне, нали?

Да разберем силните чуства на Бог, когато описва вътрешната Си борба:

“Вие не сте Мой народ и Аз няма да бъда ваш Бог…
“Няма да бъда милостив….
“Ще унищожа…
“Защото тя отиде след любовниците си и Ме забрави, казва Господ….

Като размисля:
“Ще я привлека, ще я заведа в пустинята, ще й говоря нежно….и в онзи ден, казва Господ, ще Ме наречеш мъжът ми….
“Ще те сгодя за себе Си завинаги; Да, ще те сгода за себе Си в правда и в съдба, в милосърдие и в милост; Ще те сгодя за себе Си във верност; и ще познаеш Господа….
“И ще покажа милост към непомилваната; и на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; и те ще рекат Ти си мой Бог.”

И все пак Той не може да пренебрегне това, което вижда:
“В израилевия дом видях ужас; там се намира блудство у Ефрем и Израил е осквернен…..
“Няма между тях кой да Ме призовава….
“Ще ги накажа….
“Те възстанаха против Мен…
“Израил отхвърли доброто….
“До кога не ще могат да се очистят?….
“Ефрем е наел любовници…..
“Защото ти блудства и се отклони от Своя Бог…..
“Когато желая ше ги накажа…..
“Привлякох ги с човешки въжа, с връзки на любов….
“Людете Ми решително отстъпват от Мене….

И още:
“Как да те предам…Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали…..
“Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя….Защото аз съм Бог, а не човек [като че ли трябва да Си напомни]….
“Гибелно е за теб Израилю дето се противиш на Мене, твоята помощ….
“Защото си паднал чрез беззаконието Си……
“Аз ще изцеля отстъплението им; ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него” (Избрано от Осия).

Чуствате ли силния конфликт между любовта към Неговия народ и омразата към техния грях? Чуствате ли пулсирането, напред и назад, променлива битка надигаща се в Божието сърце? В един момент Той отхвърля, в следващия момент Той прегръща.

“Ще унищожа”, вика Той. И тогава, “няма да унищожа”.
“Ще накажа”. Не, “ще изцеля и обичам”.

Склонни сме да смятаме Бога за много различен, много голям, много чист, че сме забравили, че Той е личност. Личност, Която ни е създала по Свой образ. Личност, която има сърце, което чуства радост и болка, като нашето. А Неговото сърце е далеч по-чуствително, както Неговата любов е безкрайно по-велика от нашата. Всичките чуства в универса произхождат от Него; и затова всички чуства, приятни или мъчителни, също намират резонанс в Него. Всяка почуствана болка, всяка въздишка, всяка тъга, разкъсваща душата, като стремителен поток на съчуствени вибрации, пулсират в сърцето на Отец.

Когато сме наранени, боли Го. През дългата история на Израил, изпълнена със страдание, Исая заявява: “Във всичките им скърби Той скърбеше…..Поради милостта Си и поради милосърдието Си, Той сам ги изкупи; дигна ги и ги носи през всичките древни дни”(Ис. 63:9). Можете ли да си представите? Богът на универса чуства буквално страданията на цялото човечество! Той вижда всичко, което става на тази въртяща се планета, всеки момент от всеки ден. Ничий живот не е убегнал някога от Неговото внимание. Той вижда и чуства всичко и Неговото страдание е пропорционално на Неговата любов.

За Исус е писано, че “състрадава с нас в нашите немощи” (Евр. 4:15). Какъв Спасител! “Който ви докосва, заявява пророкът, докосва зеницата на окото Ми” (Зах. 2:8). Никога не сте изпитвали съжаление или скръб, или сърдечна болка, или срам, който да не е обхващал Него в своята прегръдка от сълзи. Христос отиде толкова далеч, че каза, че каквото и да направим на някой друг или не направим, Той чуства удара или благословението, като че ли Той пряко ги е приел. “Понеже сте сторили това на един от най-скромните мои братя, на Мене сте го направили” (Мат. 25:40). Когато донасяме облекчение, Той се чуства облекчен. Когато вършим неправда, Той е засегнат. Когато помагаме, помагаме на Него. Когато причиняваме страдание, Той е нараненият.

Кръстът на Христос повдигна завесата за славния, бляскав /блестящ/ момент, като откри пред нас вътрешния изглед на Божието сърце. Там ние откриваме най-великата любов. И тогава, поради тази любов, ние се вглеждаме за миг в най-великата от всички агонии: Бог, понасящ нашия грях, не само за няколко часа на грубия дървен кръст, но от деня, когато Адам и Ева за пръв път разбиха силното, но чуствително сърце…. до настоящия момент.

Голгота е вечен, може би дори безсмъртен. Дали Бог някога, във вечното бъдеще, ще престане да въздържа сълзите по онези скъпоценните, които никога не казаха да на Неговата спасителна любов?

“И ако Го попита някой: ‘какви са тези рани между мишците Ти? ‘Ще отговори7 ‘Това са раните, които Ми нанесоха в дома на приятелите ми’” .Зах. 13:6).

О, ОТЧЕ, Напълно разбит съм от Твоята любов. Тя е толкова широка, дълбока и висока. Много съжалявам, че трябваше да пострадаш толкова много заради мен. Дълбоко се срамувам от моята нечуствителност. Помогни ми, мили Господи, да обичам, както Теб. Изцели изтощените ми емоции.Не искам нищо повече освен да Ти бъда верен, Приятелю мой, Отче мой, моя Любов. В Исус. Амин.