Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ПОЧУСТВАЙ ТОВА , КОЕТО ВИЖДАШ – Част седемнадесет – Тай Гибсън

Има едно прекрасно място в душата на човека, където интелекта и чуствата се пресичат. Бог чака на това място. Бил ли си
някога там?

Когато започнах да мисля за написването на тази книга, възнамерявах да завърша с нещо различно от това, което сега пиша. Това беше моята първа цел, да предам сложните теологични истини по лек, разбираем начин с реалистични термини. Това беше писателския проект, който поех върху себе си като служител на другите. Но с всяка стъпка по пътя, с нарастващо страхопочитание, чуствах ръководството на Бог над моята душа. Синовно влечение, с нарастваща сила сграбчи сърцето ми, подтикна ме към царството отвъд само теологичните обяснения.

Докато все още се надявам моята първоначална цел за теб, читателя, да е постигната на задоволително ниво, сега се надявам и повече. Надявам се, че ти също си бил отвъд думите в по-дълбоко преживяване със своя Отец. Просто да сграбчиш истинските идеи не е и не може да бъде най-високата цел на нашето духовно търсене. Ние сме повече от ум, ние сме и сърце. Ние чустваме, не само мислим. Да познаваме Бог не значи нищо, ако не Го обикнем пламенно чрез познанието.

Има място в човешката душа, където интелекта и емоциите се пресичат, място, където умът и сърцето се сливат в едно. Тук, в тази точка на пресичане, се случва истинското християнство. Тази дълбока и постоянна промяна е постигната тук, където чустваме със сърцето, това, което разбираме с ума. Истината е жизненоважна; но на истината трябва да се позволи да премине през интелекта и да достигне вътрешния дух, ако трябва да ни промени към по-добро.

Интелектуалната религия често се носи като плащ, за да прикрие скрития недостиг от истинско, мотивирано от любов посвещение на личния Бог. Хванати в тази примка, ние имаме склонност да се специализираме в доктриални дебати и външно подчиняване на буквата на закона. Сигурни сме, само когато сме прави, защото това е нашата ителектуална коректност и нашето външно съгласие, което ни убеждава, че сме праведни пред Бог. И още, нашата праведност като правило и практика, може да бъде помрачена от студеното, макар често културно осъждане на онези, които мислим, че са под нашата духовна стратосфера.

Според Исус, Бог търси напълно различен вид поклонение: “Истинските поклонници ще се поклонат на Отца в дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му” (Йоан 4:23).

Тези думи бяха казани на една жена, която беше търсила доволство за сърцето си в “любовта” на шест различни мъже. Животът й беше живот на разбити мечти, една след друга , носещи постоянно разрастваща се празнота в нейната душа, която само Бог можеше да запълни. Исус беше седмия мъж в нейния живот, най-после Истинският Мъж. Той определи нейното състояние като сърдечна жажда, която може да бъде уталожена само чрез Божествената страст.

Това, което търсиш, като че ли казваше Исус, е същото, което Бог търси; двамата съвършено си прилягате. Той търси истински поклонници, както ти търсиш истинската любов.

Господ копнее за поклонници, които включват главите и сърцата си във взаимоотношенията; поклонници, които чустват и мислят. Това не беше буквалния случай, в който старозаветните пророци описват Бог като флиртуващ любовник, копнеещ за вниманието на своя неверен народ (виж Ез. 16). Бог не е само интелектуална енергия. Той е сърце. Той е емоция. Той чуства, освен че мисли. “Бог е любов”.

Да се поклониш на божествения Романтик само в истина е като шамар в лицето, като жена, омъжила се за мъж, защото това е най-разумното нещо, което може да направи. Той е богат, елегантен, находчив. Наречете го, както искате. Но не наричайте това любов.

Религия, която е религия само защото е правилна, или истинска, или интелигентна, е нещо, но това не е поклонението, което Бог търси. Самата идея, че Бог –Всемогъщият Създател на всичко – изобщо търси нещо, е неприемлива. Но да мислиш, че това, което Той желае е сърдечното посвещение на бунтовници като теб и мен е почти невероятно. И би било съвсем невероятно, ако Той не бе предприел убедителната стъпка на въплъщението на това желание в Христос, за да докаже дълбочината на Своите чуства към нас.

Дали Бог наистина копнее за любов? Дали Всемогъщият има сърце и чуства, както и ум, който мисли?

Исус казва, Да.

Да, Бог в действителност е на разузнаване за чуствени обожатели на Своята личност. Хора, обичащи Неговата любов, Неговата любезност, Неговата милост, Неговата правда. Хора, обичащи Неговия характер. Той е заинтересован от постоянни взаимоотношения – заедно през цялата вечност във взаимна любов и доверие. Той търси истински поклонници, които Му се покланят със сърце и истина. Поклонници, които чустват това, което виждат в Него.

“Дълбочината вика дълбочина” Дълбините на Божието сърце зоват най-дълбоката част на нашето сърце.

Чуваш ли Го; чустваш ли Го?

Ще отговориш ли?

ЕТО МЕ, ГОСПОДИ. Моят ум за Твоята истина; моето сърце за Твоята любов. Всичко, което съм, с желание давам на Теб. Безрезервно, като че ли можеше да има нещо в този свят, дори и малко сравнимо с всичко, което имам в Теб. Без страх, като че ли Твоята добра воля към мен е под въпрос. Без съмнение, като че ли Твоята любов не беше достатъчно чиста в Христос. И още, аз чуствам, че съм безкрайно слаб. Моля Те, не си отивай от мен….Зная, че няма да го направиш. Моля се в славната светлина на Твоя характер, както е изявен в Исус. Амин.

Кратък преглед на книгата на Тай Гибсън: “Сенките на благодатта: изследване дълбините на Божията изцелителна любов”

“Бог копнее да Го почустваме и да Го намерим, защото ни обича с цялата мощ на Божественото си същество. Естествено за Неговата любов е да направи всичко възможно, за да ни достигне, с неуморни усилия да ни осигури вечно щастие, което е възможно единствено, когато приемем Неговата любов и й позволим да се излее спокойно от нашия живот към Него и към другите.

Аз още плача. Всъщност, току-що изтрих сълзите си вчера. Но днес моите сълзи имат цел.

Това са сълзи на по-силно желание за по-дълбоко познание на Бога.”Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог” (Пс. 42:1,2).

Това са сълзи на радост и наслада от познаването на Неговата любов: “В Твоето присъствие има пълнота от радост; отдясно Теб всякога веселие” (Пс. 16:11).

Все още плача. А ти?

Спри сега, за да определиш своите сълзи и, ако те все още нямат цел признай, че твоя най-дълбок сърдечен копнеж е близко, вечно общуване с Божествения Любим на нашата душа. Ако вашите сълзи вече имат цел, тогава ви казвам: “Добре дошли у дома, в сърцето на Бог”.

“Сенките на благодатта” от Тай Гибсън

Други книги от Тай Гибсън:

“Изоставената овца?”
Дали учредената Църква на Адвентистите от Седмия Ден е все още признатото от Бог световно движение?

“В светлината на Божията любов”
Личното спасение, послушание, изкушение, падение и взаимоотношения – всичко е обмислено със свежа проницателност в светлината на блясъка на Божията любов.

ЗАТВОРИ ОЧИТЕ СИ, ЗА ДА МОЖЕШ ДА ВИДИШ…..

За да видиш повече неща, очите ти трябва да са отворени. Но с Бог не е така. Ако отвориш очите си много широко или гледаш от много близо, вероятно ще Го пропуснеш, докато си мислиш, че Го виждаш. Мнозина от нас правят точно тази грешка. Гледаме на хора, очаквайки да видим Бог. Гледаме на религии. Дори гледаме в огледалото. Неминуемо се разочароваме, защото сме се надявали на по-красив образ на Божествения. Безброй много хора са се отвърнали от Бог, защото са си мислили, че са Го видяли в личността или в църквата…. и, съвсем честно, не са харесали това, което са видели.

Книгата, която държите в ръцете си е за Бога. Не е относно хора или религии, които претендират, че представляват Бог, но относно самия Бог, такъв, какъвто се представя Сам в истинския образ на Своя характер.

Както се оказва, Бог е точно такава личност, каквато сме се надявали да бъде. Той е несравнимо красив. Но ти трябва да затвориш очите си и да отвориш сърцето си, за да Го видиш. Затвори очите си за грозните образи на божеството, широко разпространени в нашия свят и отвори ума и чуствата си за кристално чистия образ на Бог в личността на Исус Христос.