Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ПОГЛЕДНИ ОТНОВО…… ЗА ПРЪВ ПЪТ – Част трета – Тай Гибсън

Исус дойде на нашя свят, за да даде дара на вечния живот, като открие истинския характер на Бог.

Една любима моя песен представя малко момиче, летящо от радост с крила през поле от цветя. Тя е обхваната от простата, щастлива мисъл, че Исус е направил красивите цветя за нейно удоволствие.

В откритото поле на дивите цветя
тя дишаше аромата и отлиташе.
Тя благодари на своя Исус
за маргаритите и розите
с непринуденост.

И все още нейната представа /схващане, разбиране/ за Бог е нищожна. В действителност тя не знае кой е Той. Той е повече, много повече от това, което нейното детско сърце може да улови. В бъдеще, когато порастне, тя ще Го види такъв, какъвто е. Тогава разумно, осмислено доверие ще се роди в нейното сърце.

Един ден тя ще разбере какво значи всичко това.
Той е повече от смеха
или звездите в небето;
Толкова близък като удара на сърцето
или песента на нейните устни.
Един ден тя ще Му се довери
и научи как да Го вижда.

Виждайки Бога такъв, какъвто е, доверявайки Му се, заради това, което вижда, тя Го обича.

Един ден Той ще я повика
и тя ще дойде тичайки
и ще падне в ръцете Му,
сълзите й ще капят и тя ще се моли:
Искам да Те обичам.
Искам да Те обичам.
Искам да Те обичам.
/Дан Хазелтайн/

Ние сме неспособни да обичаме Бога без първо да Му се доверим. И не можем да Му се доверим преди да сме Го видяли такъв, какъвто е, Един, на когото можем да се доверим, защото знаем кой е. Всички изопачени образи ни насочват към недоверие и унищожаване капацитета на Божията любов в душата. Чистотата на Божия характер води към доверие, което от своя страна, ражда любов в душата. Това е основния принцип на човешките взаимоотношения с Бога.

Къде можем да намерим съвършена чистота? Библията ни дава един единствен отговор: “Същият този Бог, Който заповяда да блесне светлина от тъмнината, освети нашите сърца като ни даде светлината на познанието на Неговия истински характер в лицето на Исус Христос.” / 2 Кор. 4:6, личен превод/ Друг пасаж от Писанието обяснява, че Исус е: “сияние на Неговата слава [характер] и отпечатък на Неговото същество [кой е Бог и какъв е]”. (Евр. 1:3)

Ако искаме да видим ясно Бога, трябва да погледнем на Исус.

Не на религията.

Не на някоя друга личност.

Не на нашите житейски опитности.

Не на някаква изолирана доктринална истина, извън контекста осветен от Христос.

“Защото законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрз Исус Христос. Никой не е видял Бога [ясно] никога. Единородният Син, Който е в лоното [сърцето] на Отца, Той го изяви.” (Йоан 1:17,18).

Единствено в Христос можем да се срещнем с Бога и да Го видим в пълна яснота. Всяко друго посредничество е в най-добрия случай, неясно /мъгляво/ и в най-лошия случай напълно изкривено / изопачен/

Малко преди разпятието Си, Исус се помоли с една извънредно значима молитва, молитва на откровение. Спасителят обясни подробно жизненоважното естество на Неговата мисия на земята като въплътения Бог. Тук, както никъде другаде в Писанието, ние сме въведени в най-вътрешната зала на Божествената мисъл и цел за човечеството.

Исус започна Своята пророческа молитва като даде определение на вечния живот, който дойде да даде: “Това е вечен живот, да могат да познаят Теб, единствения истинен Бог и Исуса Христа, когото си изпратил.” (Йоан 17:3).

Забележете, че Исус не определя вечния живот с термин относно неговата продължителност, но по-скоро с термини за неговото качество. Той не каза, “Вечен живот значи да живееш вечно”. Това е ясно. Безспорно, вечен живот включва безкрайна продължителност на живота. Но Исус каза: “Вечен живот е да познаят единствения истински Бог, както е изявен в Единствения, когото Той изпрати – Исус Христос. Затова апостол Йоан можеше да каже, че вечният живот е притежание на вярващия в настоящия живот: “За да знаете, че имате [сегашно време] вечен живот” (1Йоан 5:13). Можем да имаме вечен живот тук и сега, докато сме в процес на умиране. Много хора в миналото са умрели, докато са притежавали вечния живот, защото вечен живот е качество на живота, което получава същността си от познанието на Бога.

Да разберем кой е Бог в действителност, да видим Неговия истински характер, различен от всички други фалшиви образи, това е психическата и емоционална съставка на вечния живот. Познаването на Бога лекува душата от всички вътрешни /душевни, съкровени/ болести и дава на живота качества на вечен живот. Това значи да получим мир превъзхождащ земния, мир чрез познаването на Този, който ни е създал и пред когото, в края на краищата, ние сме отговорни, който е безкрайно и истински добър. От друга страна, всички фалшиви образи на Бога са разрушителни за душата, пояждащи красотата и значението на живота.

На тази основа Исус изгради Своята молитва. Ако да познаеш Бога е вечен живот, то целта на мисията на Спасителя в нашия свят трябваше да бъде да изяви Божия истински характер. Забележете как продължава Неговата молитва: “Аз Те прославих на земята като свърших делото, което Ти ми даде да върша….Изявих името Ти.” (Йоан 17:4,6).

Чрез собственото Му свидетелство, специалното дело, което Исус дойде да извърши на нашия свят, беше да прослави Бога и изяви Неговото име.

Думата слава в Писанието има корен в понятието божествено себеоткриване. Когато Мойсей помоли Господа: “Мола Те, покажи ми славата Си”, Господ отговори: “Ще сторя да мине пред теб всичката Моя благост” (Изх. 33:18,19). В отговор на мойсеевата молба да види Божията слава, Господ провъзгласи благостта на Своя характер.Следователно, славата на Бога е Неговия характер.

Подобно и думата име може да бъде преведена буквално с характер. В Библията, имената обикновено имат значение на специфични признаци, белези чрез които индивидите са познати. Яков, например, значи измамник. Но кагато се пребори със своята вина и се довери на Божието прощение, името му бе променено на Израил, което значи един, който имаше надмощие с Бога.

Така че, когато Исус каза, че е осъществил Своето дело чрез прославяне на Бога и изявяване на Неговото име, трябва да разберем, че Неговото дело на земята беше да разкрие и възвеличи Божия истински характер. Като направи това, Той даде на света дара на вечния живот. Ставаме съучастници на свободния дар на вечния живот като гледаме и вярваме откровението, като приемаме в ума и чуствата истинския и точен образ на Божия характер на любов, изявен в Христос. Откровението е именно това: Бог в Христос посегна на себе Си, за да спаси грешниците, докато те все още са в греховете си, само чрез присъщата доброта на Своята милост, а не в отговор на каквото и да е добро дело от тяхна страна (виж Тит 3:4,5; 2Тим. 1:9,10). Това велико постижение /подвиг/ намери израз във въплъщението, живота, смъртта и възкресението на Божия Син. Като благоволи да стане едно с човешкия род, като живя безгрешен живот като един от нас и понесе всички наши грехове, преди да направим каквото и да било, за да заслужим спасителното предложение, Христос ни откри себеотрицателната красота на Божията любов. Когато срещнем това откровение, вярвайки, че това, което виждаме в Исус е истинския образ на Бога, спасението става наша лична опитност. Спасени сме чрез откриването на Божия характер, което е едно и също с изявлението спасени “по благодат” (Еф. 2:8). Защото благодатта, изразена простичко, е Божия характер на любов, любов показана към недостойните грешници. Нашият дял е да позволим на истината за Божията любов да събуди вяра в нас, която да ни направи способни да прегърнем откровението (виж Гал. 5:6).

Като продължаваше Своята молитва, Исус каза нещо смайващо за Божия характер: “Ти си ги възлюбил….както си възлюбил Мен” (Йоан 17:23). Ето сърцето на Бога. Ето я Неговата милост. Той обича падналите грешници, същите като теб и мен, така както обича Исус, Единствения безгрешен.

Разбираш ли какво значи това?

Ако Бог обича теб и мен, падналите грешници с толкова много съчуствие и дълбочина, както обича Исус, Безгрешния, тогава, в заключение, можем да кажем, че Неговата любов превъзхожда /превъзмогва/ мрачната реалност на нашата греховност. Нашият грях не променя нито отблъсква /отклонява/ Неговата любов. Тя е непроменима, неумираща любов, която не може да угасне от грозотата на греховете. Тя трябва да е любов, която предхожда всяко добро дело, което можем да извършим и всъщност е единственото средство, чрез което истински добрите дела могат да бъдат достижими в нашия живот. И тъй като Бог ни обича в нашите грехове, така както Той обича Исус в Неговата безгреховност, трябва да вярвяме, че Неговата Любов е постоянна, стабилна реалност, която не зависи от нашата добрина. По-скоро ние сме, в края на краищата, зависими от изявата /проявата/ на Божията любов, която да създаде /породи/ реална добрина в нас.

Заключителните думи на Исусовата молитва посочват основния проблем на нашия свят и изтъкват /подчертават/ Божието спасително решение:

“Отче праведни! Светът не те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която Си Ме възлюбил да бъде в тях и Аз в тях.” (Йоан 17:25,26).

Исус се обръща към Отец като праведен, като има предвид, че Неговият характер е съставен от доброта и мотивирани от любов качества. Бог е красив. Неговото сърце е пълно с безкрайна любов. По този начин Божият Син вижда Своя Баща.И все пак Спасителят се оплаква, че светът не вижда Бога в тази светлина. Повечето човешки същества не познават кой е Бог или какъв е. Погрешни представи за Божеството изобилстват в сърцата на мъже, жени и деца.Виждаме Бог на насилие, който тиранично налага Своята воля. Виждаме Бог, който включва или изключва Своята любов според нашите успехи и падения. Виждаме Бог, който организира трагедии, които ни донасят сърдечна болка и мъка. Виждаме Бог, който е силно раздразнителен /избухлив/ и връхлита с наказания, а е бавен да прощава. В разрушеното ни от греха въображение, виждаме един грозен, непривлекателен Бог, когото можем само да презираме като бунтовници или да Му служим със страха на роби.

Но ето, светлина блясва в нашата тъмнина. Има Един, който познава Бога и Го изявява. Размишлявайки за успеха на Неговата деликатна експедиция на земята, Исус обобщи Своето славно постижение като каза на Своя Отец: Те не Те познават такъв, какъвто си; но Аз Те познавам и Те изявих пред тях. Това направих, за да могат да опитат Твоята любов за себе си, както Аз я познах за Себе Си. С тази забележка молитвата приключва. Неговата служба за света е правилно определена.

Всичките чудеса на изцеление в Спасителното дело. Всичките поучения и допира на нежната любов. Цялата необяснима милост и практична, /прилежна/ правда. И накрая, саможертвата на кръста. Всичко това, предназначено за една предварително планирана цел: да изяви могъщата красота на Божия характер на любов.

ОТЧЕ: Исус показа много ясно, че аз съм загубен, защото не Те познавам. Също така ясно Той показа, че ще бъда изцелен от силата на греха като видя Твоя характер, открит в Него. Да те познавам, това е вечен живот. Нека светлината на познаването на Твоята премахваща /превъзмогваща/ греха любов изпълни моето сърце, като продължавам да се срещам с Христос, в чието име се помолих. Амин.