Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – ЦЕЛУВКАТА НА ПРОБУЖДАНЕТО – Част шест – Тай Гибсън

Да бъдеш напълно познат и въпреки това съвършено обичан, това е същността на спасителното изцеление.

Когато бях в шести клас, чух очарователната история за “Спящата красавица”. Накрая учителят каза, че очаква да бъдем очаровани. Аз мислех, че приказката е неубедителна. Каква трагедия, разсъждавах с моя предпубертетен ум, че красивата дама можела да бъде събудена от вечния сън само чрез неприятна /противна/ целувка от някой шармантен принц-конте. Моето мнение за целуването, естествено се промени, когато порастнах и срещнах своята спяща красавица, без вечния сън. Това беше едно от любимите ни неща, което правим вече почти двадесет години.

Бях заинтригуван да открия в Писанието една божествена целувка, много по-силна и събуждаща, от всяка човешка целувка, факт или фикция. Това е целувката на Всемогъщия Бог, който с любов я дари на целия човешки род в Божествено-човешката личност на Исус Христос. Скрито в старозаветното пророчество относно Месия, откриваме изцелителното Божие спасение, символизирано с целувка:

“Милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха” (Пс. 85:10).

От библейска гледна точка, характерът на Бог може да бъде разгледан като деликатно поддържан баланс между правда и милост. Разбира се има много качества, които съставят Божия характер, както диамантът има много фасетки. Но има една дума в Библията, която осмисля целия океан на Божествения характер. Тази дума е любов. Апостол Йоан заявява: “Бог е любов” (1Йоан 4:8). Докато Неговата любов включва много прекрасни качества, тя е съставена от две основни полусфери: правда и милост. Неговата любов е напълно справедлива и в същото време напълно милостива.

Справедливост: “Той е канара, делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той” (Втор. 32:4).

Милост: “Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедротите му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята верност” (Пл. Ер.3:22,23).

Библията е историята на Божията защита на жизненоважната хармония, която трябва да съществува между правда и милост, тъй като Той полага усилия /стремя се/ да спаси падналите човешки същества. От една страна, правдата на Божия характер изисква Той да издигне правдата и истината на Неговия вечен закон. От друга страна, милостта на Неговия характер Го принуждава да желае в същата степен да спаси онези, които се разбунтуваха срещу Неговия закон.

Изглежда, като че ли Създателят е изправен пред незначителна дилема. Ако Той беше пренебрегнал справедливостта, изисквана от закона Му, за да спаси грешниците, грехът би трябвало да бъде извинен и никога не можеше да бъде победен. Неговото влияние щеше да разпространи /разнесе, разпръсквам,/ страданието и разрушението в целия универс. Ако Той беше издигнал Своя закон без да разпростре милостта, от друга страна, нито един паднал човек не можеше да бъде спасен. Понеже Бог обича грешниците, но в същото време мрази греха, Той трябва, по някакъв начин, да поддържа Своята справедливост, докато излъчва Своята спасителна благодат.

В действителност, пред Бог няма никаква дилема, защото няма конфликт между двете измерения на Неговия характер. Не съществува никакво разделяне между справедливостта и милостта. И двете са израз на един хармоничен характер на любов. В края на краищата, справедливост и милост са така тясно свързани, че са почти неразличими. Едното не отхвърля /отменя, заличава/ другото. И двете са вечни принципи, които съществуват едновременно в сърцето на Бог в съвършено равновесие.

Исус дойде в нашия свят, за да даде целувката на Бог, да вплете справедливостта и милостта в едно в човешката опитност, да покаже славата на Божия безкрайно справедлив и съчуствителен характер. Писанията свидетелстват за Него:

“Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата [характера] Му, слава като на единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Забележете, че тук Исус е описан като олицетворение на характера на Отца, характер състоящ се от две жизненоважни качества: благодат и истина (което е все едно, че казваш милост и справедливост). Исус дойде на нашия свят облечен в дрехата на нашето човешко естество, (словото стана плът) така че да можем да се срещнем с Божия характер, снижен до приемливо ниво чрез силата на Неговото въплъщение в познатата среда на нашата собствена човешка природа.

Божията милост, видяна в Христос, дава възможност истината за Неговата святост да бъде приета в нашата сърдечна опитност по-скоро в изцелителни, отколкото в разрушителни дози. Ако Бог беше разкрил чистата, неприкрита истина на Своята справедливост, без същевременно да потопи това откровение /откритие/ в милост, естественото чуство за осъждане, присъщо на греха ни, би ни разрушило на психологично и емоционално ниво. В Христос, справедливостта е смекчена чрез милостта, така че грешникът да може да понесе нейната превъзходна слава. Но внимавай: постоянното отхвърляне на Божията милост поставя душата в конфликт с изискванията на справедливостта. И в този конфликт грешникът губи. Онези, които напълно и окончателно отхвърлят Божията милост, ще се озоват лице в лице със суровата мощ на справедливостта без начин за избавление.

Разбирането и оценяването на Божията милост подготвя ума да издържи на откриването на Неговата справедливост. Онези, които са привлечени от Божията милост вземат участие /се ангажират/ в процеса на постепенното разкриване на Божия свят характер и като естествен контраст, разобличаване на техните собствени, поразени от греха характери. Ако разкриването стане пред душата изведнъж, без да бъде дадена милостта като буфер, грешното сърце би се разтопило от осъждението. Но когато видим милостта в пълнота, справедливостта може да бъде понесена от сърцето без да смаже грешника. Осъзнаването /постигането, разбирането/ на Божията милост позволява на грешника да посрещне своя грях и да го остави настрана чрез изповед и покаяние. Безплатната и щедра милост е средството, единственото средство, чрез което Бог постига хармония със Своята справедливост в човешкото сърце. Само милостта, под формата на безрезервно прощение, има значима красота и сила, за да обърне душата от греха към послушанието на справедливите принципи на Божия закон.

В последния анализ, когато свърши великата борба между доброто и злото, ще стане очевидно, че Бог използва в действие само една сила, едно единствено всемогъщо влияние във всички Свои взаимоотношения със сътворените същества. Бащата на универса постоянно излива безкрайни потоци на любов към всички, които рано или късно ще докажат, че са били или за вечен живот , или за пълно унищожаване на всяка личност. Никога нищо противно на Неговата любов не е произлязло от Него и намерението на тази любов е винаги да дава и поддържа живота, никога да разрушава. И въпреки това, истинското постоянство на Неговата любов я прави или изцелителна , или ужасяваща. Изцелителна за тези, които я приемат, защото Божията любов очиства сърцето от вината и срама. Ужасяваща за онези, които я отхвърлят, защото тази, същата любов, не може да не привлече вниманието към необхватния контраст, който съществува между самата нея и човешката греховност.

С непогрешима точност и с неотклонна последователност Създателят управлява Своя универс в съвършена хармония с вечните принципи на любов, присъщи на истинската Му природа. Това е любов, съставена от справедливост и милост “без изменение или сянка на промяна” (Яков 1:17). Бог е “същият вчера, днес и утре” (Евр. 13:8). Той не е шизофреник. Няма поляризация или конфликт в Неговия ум. Съществува пълна хармония между Неговата справедливост и Неговата милост. Той показва милост с предстояща справедливост, знаейки че онези, които наистина получават Неговата милост, ще търсят хармония със справедливите принципи, чрез които Той управлява живота. Приемането на Неговата милост винаги прави сърцето склонно към праведност. Онези, които приемат Божията милост към греха, неизбежно се влюбват в Него и включват принципите на Неговия закон в живота си. Когато възприемем и повярваме резултатите на Божествената милост, тя ни запленява и преобразява.

Цар Соломон изразява това по следния начин: “С милост и верност се отплаща за беззаконието” (Пр. 16:6).Само чрез съчетаване на двете, милост и верност, може да бъде очистено беззаконието от човешкото сърце. Единствено милостта би могла да породи либерално неуважение към Бога. Само справедливостта би могла да предизвика отмъстителен бунт срещу Него. Само когато разпознаем в Неговия характер красивия баланс на съчуствие и сила, прощение и закон, благодат и правда, ще се обърнем с желание от греха и ще приемем Неговия закон с истинско посвещение.

В заключение можем да кажем, че силата на греха е прекършена чрез средствата на откровението, чрез просветлението на ума и чуствата относно истинския характер на Бога. Когато видим и повярваме любовта, която Бог храни към нас, грехът няма сила над сърцата ни. Ние започваме да Го обичаме и обръщаме бунта си в преданост.

За да ни даде това жизненоважно откровение, Бог Отец изпрати Своя Син, който единствен можеше да изяви божествения характер със съвършена акуратност. Исус дойде близо до нас, в нашето паднало, нуждаещо се естество, “пълен с благодат и истина”, пълен с милост и справедливост. И като четем за различните срещи, които е имал с хората, ние сме безсилни, освен да признаем факта, че Той е безкрайно привлекателен. Хората бяха привличани от Него.

Защо?

Защото няма друго по-добро лекарство за човешкото сърце от това, да бъде напълно познато и безкрайно обичано. Тези, които са срещнали Исус са почуствали, че Той знае всичко за тях и въпреки това ги обича. Те знаят, че всяка тъмна тайна и всеки деликатен страх, скрити в техните сърца, са Му известни, и въпреки това Той не ги осъжда. Той е изпълнен и с двете “милост и правда” В Него “правда и милост се целунаха”. Той обича грешника, докато мрази греха и Той мрази греха, само защото наранява грешника, когото Той обича.

Веднъж Исус беше до един кладенец, без да може да си извади вода. Една самарянка дойде на кладенеца да си напълни съдовете. Исус я попита дали би Му дала вода. Тя беше слисана, защото Той беше юдеин, а тя самарянка. “Как ти, който си юдеин искаш вода от мене, която съм самарянка?’ Защото юдеите не се сношаваха със самаряните” (Йоан 4:9). Но Исус не се съобразяваше с културните предразсъдъци. Той обичаше тази жена, независимо от нейната националност.

Тогава Исус й зададе въпрос, който събуди нейната съвест: “Иди”, каза Той, “повикай мъжа си и дойди тука” (Йоан 4:16). При това положение, без съмнение, тя сведе очите си от Него. Може би умът й препускаше, за да намери начин да промени темата. “Само, ако знаеше”, трябва да си е мислила тя, “Той дори не би разговарял с мен”.

Но Той наистина знаеше. Всички подробности!

”Жената отговори и каза, ‘нямам мъж’. Казва й Исус, ‘право каза, че нямаш мъж, защото петима мъже си водила и този, когото сега водиш не ти е мъж. Това си право казала“”(Йоан 4:17,18).

Представете си как се е чуствала вътрешно. Пред нея стоеше мъж, когото тя никога не беше срещала и въпреки това, Той знаеше всички отвратителни подробности от прекършения й живот. Връхлетя я чуство за истина и справедливост. И въпреки това, някак си не чустваше, че се изплъзва от Неговото присъствие. Напротив, тя се втурна към селото и каза: “Елате и вижте човека, който ми каза всичко що съм сторила. Да не би Той да е Христос?” (Йоан 4:29). Тя беше силно привлечена от Него, много повече, отколкото отблъсната и искаше и другите също да Го видят.

Защо?

Защото беше “пълен с благодат и истина”.

Защото да бъдеш напълно познат и безрезервно обичан, е сърцевината на спасението.

Защото получи Неговата изцеляваща целувка.

Въпреки, че Той знаеше всичко за нея, тя почуства, че Той не я презира заради греховния й живот. Такава любов дава вътрешен кураж и възстановява себеуважението, необходимо, за да се отвърнеш от греха и да живееш отвъд неговата сила. В Христос “милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха” (Пс. 85:10).

Бил ли си някога целунат от Бога?

Надявам се, че си.

Защото ти си спяща красавица, независимо дали го осъзнаваш или не.

Приеми Неговата целувка….вярвай, че Той те обича, докато знае всичко за теб. Като го направиш веднъж, ще откриеш, че си се събудил за Неговата красота и ще се наслаждаваш на Неговия прекрасен образ, който се оформя в твоето собствено сърце и живот.

ЦЕЛУНИ МЕ, ВЪЗЛЮБЕНИ ГОСПОДИ. О, как се нуждая да преживея едновременно силата на Твоята милост и Твоята вярност. Издигни Исус пред /вътрешните/ очите на вътрешно ми разбиране, за да мога да разпозная красивата хармония на Твоята справедливост и милосърдие. Разбирам, че знаеш всичко за мен и въпреки това все още ме обичаш. Това е моето пробуждане. Това е моята надежда. Слава да бъде на Теб. Моля се в светлината на прекрасния характер на Твоя Син. Амин.