Виж с нови очи истинската красота на Божия характер – СЛЯП В СВЕТЛИНАТА – Част седем – Тай Гибсън

“Ако всичко, което се изисква е желание да страдам няколко часа от физическа болка, за да бъда спасител, тогава аз бих могъл да бъда твой спасител и ти можеш да бъдеш мой.”

Бях млад, нов християнин, млад и на години (бях на 19) и във вярата. Тъй като не бях ангажиран с никоя религия /raised in any kind of religion/, не чуствах никакво културно задължение към църквата. Да разбера всичко по-добре ????или да не си губя времето. В този момент това нямаше никакъв смисъл…..съвсем никакъв.

Моят предизвикател беше ителигентен мъж, с позиция, която не можех да оборя. Срещата ни започна като споделих моята нова вяра с него, но скоро взе рязък завой, който щеше завинаги да промени моето мислене.Точно по средата на моята изповед той ме прекъсна:

– Млади човече, – се обърна той към мен със снизходителна усмивка, – защо от всички религии в света избра християнството?

Бях готов да му отговоря. С увереност, по-голяма от знанието ми, аз бързо отговорих:

– Аз съм християнин, защото Исус Христос пострада и умря за мен. Той беше шибан с камшик, беше бит, присмиваха Му се, сложиха Му корона от тръни и Го приковаха на кръст. Беше ужасно и това всичко заради мен. Заради великата Му жертва аз избрах да Му служа.

Чуствайки се доволен от повърхностния си отговор, бях сигурен, че съм го разчуствал до сълзи. Тъкмо щях да го попитам, защо не иска да служи на такъв прекрасен Спасител. Но преди да успея да отправя апела си, той ме погледна решително и изрече думи, които неочаквано объркаха ума ми.

– Чуй – се изсмя той и устните му изрекоха доста остроумен отговор. –Ако, за да бъдеш спасител е необходимо всичко на всичко желание да понесеш физическо стрдание няколко часа и тогава да умреш, тогава аз бих могъл да бъда твой спасител и ти би могъл да бъдеш мой.

Зашеметен от странната логика на неговия аргумент, аз бях готов да предложа разрешение, когато той се хвърли напред с интензивни удари по моята нищожна идея.

– Кой може да каже, че Петър не страда толкова, колкото Исус, или повече? Той беше разпънат с главата надолу, нали? Това прави ли го спасител? Главата на Павел беше отсечена. Трябва да го е боляло, за части от секундата (смее се). Много християни мъченици бяха изгорени на клада. Огънят изгаря (смее се повече). Кой казва, че да изгориш жив е по-малко болезнено, отколкото да бъдеш разпнат?

– Голяма работа, – се присмя той, – че Исус бил разпнат. Много хора са понесли много болка в този свят. Много хора са умрели за добра кауза. Как болката и скръбта могат да се уеднаквяват със спасението? Винаги хора умират за други хора. Майки умират, за да спасят децата си. Мъже умират, по време на война, за да спасят страната си.

Не е необходимо да ви казвам, че бях разбит. Може би вие нямаше да се чуствате така, но аз да. Цялата ми вяра се основаваше на идеята, понеже Исус беше страдал и умрял за мен, Той е мой Спасител. Изведнъж всичко това изглеждаше елементарно, дори банално. Седях в мълчание. Но Ръсел не мълча дълго. След достатъчно дълга пауза, за да мога да си поема дъх, той продължи, но сега представяйки ми своята религия. До този момент си мислех, че може би е атеист. Съвсем не, той беше много посветен религиозен човек. Иронично, но идеята за страдащия спасител, която той току-що беше разбил, сега беше използвана отново, за да докаже преимуществото на неговата религия над моята.

– Исус направи много?????, за да бъде разпнат. Възмущавам се от това. Моят господар страда много повече (този път никакъв смях/.

В гласа му се почуства надигащ се гняв. Започнах да осъзнавам /усещам/, че като че ли ми говореше някой друг, не човек.

– Той беше съвременното въплъщение на божеството – обясни Ръсел, – въплъщението на истина и любов в човешки вид. Думите му бяха топлина за душата ми. Любов, като електрически вълни се излъчваше от неговото присъствие, преминаваха от неговото към моето тяло.

Ръсел спря, като че ли да спечели сили, за да продължи в болезнената територия.

– Един ден, след като месеци беше заплашван от своите врагове, (последователите на конкуриращи се гуру), те дойдоха и го отведоха. С безмилостна жестокост го завързаха за една дървена греда и започнаха продължително и бавно да късат плътта му от костите с горещи дървени ????езици. В продължение на часове те нагряваха езиците????? в огъня и откъсваха малки парчета плът от ръцете и краката му. Напредваха и стигнаха до средната част на тялото, като разкъсваха вътрешните му органи.

Очите му се напълниха със сълзи, докато разказваше емоционалната историята за смъртта на своя учител.

– Накрая, моят учител умря в пълна агония, натрапена му от неговите мъчители.

Тогава настъпи кулминационната точка.

– Както виждаш, моят учител изстрада далеч по-болезнена смърт от разпятието.

Какво можех да кажа? Щеше ли да има някаква полза да споря, че Исус е страдал повече? Помисли за безсмислието на такъв аргумент.

– Няма начин! Наистина мисля, че да бъдеш разпнат можеше да бъде много по-болезнено, отколкото да откъсват месото от костите ти с червени горещи дървени езици???.
–
Никога не съм бил разпъван, нито пък съм бил разкъсван на части с горещи железни езици.??? Такъв дебат би бил безсмислен. Ръсел наистина вярваше, че неговият учител е страдал повече от моя. За него това значеше, че има по-велик спасител. За него беше оскърбително, че беше постигнато толкова много с разпятието на Христос, докато, според него, неговият учител беше страдал повече.

Като вървях този ден, с подвита опашка, умът ми беше измъчван непрекъснато от един въпрос: “Това ли е великото дело????? И така Исус страда и умря. Как това Го прави по-обичащ, по-смел или по-праведен от другите страдалци? Много хора страдат и умират за други хора. Как измъчваното тяло става пригодно да спаси света?”

За мое очудване открих, че това не е така.

До този момент, в младия ми християнски живот, всяка проповед, която съм слушал за кръста, се фокусираше на физическите мъчения причинени на Христос: жестокия бой от римските войници, тръненият венец, пироните, забити в ръцете и нозете Му. Всяко сухожилие от Неговото тяло беше изкълчено /извито/ като висеше на кръста, борейки се за всяка глътка въздух. Колко жестоко и мъчително! Аз чуствах жал и симпатия към Христос, малко повече от тази, която Ръсел чустваше към своя източен гуру. Скоро ми стана ясно, че съсредоточаването ми върху физическите страдания на Христос, създаде сляпо петно в моята теология. Бях сляп, докато стоях в светлината и отчаяно се нуждаех да видя по-дълбокото значение на кръста.

Срещата ми с Ръсел ме убеди, че страданията на Исус трябва, по някакъв начин, да се различават от всички други страдания, ако имат значение./смисъл/ Защото, ако Христовите страдания имаха същото естество като онези, преживени от други човешки същества, тогава има малко, ако изобщо има някакво, спасително значение на Неговото разпятие. Беше ли възможно, започнах да се чудя, че мъченията на Господното тяло да е само прозорец към по-дълбоко страдание, което превъзхожда физическата болка, която Той издържа? /устоя/ Може би това, което злите хора сториха на външната Му личност беше по-малката част от Неговата агония, силует, сянка на жертва от много по-велика степен. Може би зад разкъсаната и кървяща плът на Човешкия Син имаше неограничена себепожертвувателност, принесена от Божия Син.

В своето усилие да омаловажи /подцени/ вярата ми в Христос, Ръсел несъзнателно отвори пред ума ми канал на размисъл, който ме накара да обичам моя Спасител много повече.

Нетърпелив съм да споделя с вас това, което научих.

Очаквам ви в следващата глава.

ОТЧЕ: Като се доближавам до кръста на Христос, моля Те, открий ми истинското значение на Неговите страдания и смърт. Открий на моя слаб интелект значението на тази чудна жертва. Открий на моето уморено /затормозено/ сърце преобразяващата красота на Твоята любов. Нека Светият Дух да освети моя ум, romance /украси/ моите чуства и контролира моята воля /желания/ като фокусирам жадния си взор върху Твоя Син. Моля Ти се в светлината на Неговия характер. Амин.