Докато най-важна от всички цели е великата цел на възпитанието, младежите трябва да бъдат подтиквани да напредват дотолкова, доколкото им позволяват способностите. Но преди да предприемат изучаването на по-висши предмети, нека владеят по-нисшите. Това се пренебрегва твърде често. Даже във висшите училища и колежите има студенти, които нямат познания върху обикновените клонове на образованието. Много от тях посвещават времето си на висша математика, а пък не са способни да водят и най-обикновени сметки. Мнозина изучават красноречие с цел да придобият дарбите на ораторството, а пък не са способни да четат правилно и изразително. Мнозина завършили риторика не могат да съчинят и напишат правилно едно обикновено писмо.
Основното познание върху жизненоважните теми на образованието би трябвало да бъде не само условието за допускане в по-горен курс, но и постоянен тест за продължаване и напредване.

Език

Във всички клонове на възпитанието има цели за постигане, много по-важни от придобиваните чрез простото техническо познание. Да вземем за пример езика. Много по-важно от познаването на чужди езици, мъртви или живи, е способността майчиният език да се пише и говори с лекота и точност. Но никое образование, придобито чрез познаване на граматични правила не може да се сравни по важност с изучаването на езика, погледнато от една по-висша гледна точка. С това учение е свързано до голяма степен щастието или нещастието в живота.

Главното оръдие

Най-главното изискване към езика е той да бъде чист, любезен и истинен – “външен израз на вътрешна красота”. Бог казва: “…всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте” (Фил. 4:8). А каквито са мислите, такова ще бъде и изражението.

Навици на речта

Най-доброто училище за изучаване на езика е домът, но тъй като често пъти там тази отговорност се занемарява, то задължение на учителя е да помага на своите ученици да формират добри речеви навици.
Учителят може да направи много за изкореняване на лошия навик, станал проклятие за обществото, съседството и дома – навикът да се клеветничи, бъбри и критикува безмилостно. В това направление не трябва да се щади никакъв труд. Внушете на учениците мисълта, че този навик разкрива липсата на култура, изисканост и истинска, сърдечна доброта; че прави човека негоден както за обществото на наистина културните и благородни хора на този свят, така и за обществото на святите небесни същества.

Клюкарство; човекоядство

Ние мислим с ужас за човекоядеца, който се гощава с още топлото и трептящо месо на своята жертва, но дали последствията от тази практика са по-ужасни от мъката и вредата, причинявани чрез изопачаване на подбудите, накърняване на репутацията и опетняване на характера? Нека децата, както и младежите, научат какво казва Бог за това:
“Смърт и живот има в силата на езика” (Пр. 18:21).
В Писанието клеветниците се поставят наравно с “богомразците”, с тези, които са “шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви”. Божията присъда гласи, че “всички, които вършат такива работи, заслужават смърт” (Римл. 1:30, 31, 32). Бог смята за гражданин на Сион само онзи, който “ходи незлобливо, който върши правда и който говори истината от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си” (Пс. 15:2, 3).

Безсмислени думи и преувеличения

Божието слово осъжда също употребата на такива безсмислени фрази и допълнителни думи, които граничат с пошлото. То осъжда фалшивите комплименти, заобикалянето на истината, преувеличенията и лъжите, които са нещо обикновено в обществения и делови свят. “Но говорът ви да бъде: Да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия” (Матей 5:37).
“Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, така е и човекът, който измамя ближния си и казва: Не сторих ли това на шега?” (Пр. 26:18, 19).

Злонамерени намеци

Сродни с клюкарството са и прикритият намек, лукавото подмятане, чрез които хора с нечисти сърца нашепват злото, без да смятат да го изговорят открито. Младежите трябва да бъдат поучавани да избягват такова поведение, както биха избягвали проказата.

Прибързано говорене

При употребата на езика, на бързия и разпален говор млад и стар може би обръщат по-малко внимание, отколкото на която и да е друга грешка при говорене. Те смятат, че е извинително да кажат: аз се изпуснах и нямах намерение да кажа точно това. Божието слово обаче не гледа така леко на тези неща. Писанието казва: “Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него” (Пр. 29:20). “Който не владее духа си, е като съборен град без стени” (Пр. 25:28).
Чрез бързия, разпаления и невнимателния език може за един момент да се причини вреда, непоправима от цял живот разкаяние. Колко сърца са наранени, приятели отчуждени и колко живота разбити от острите и необмислени думи на човек, който би могъл да даде помощ и изцеление! “Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите докарва здраве” (Пр. 12:18).

Поддържане на всеотдаденост

Една от характерните черти, които трябва да се поддържат и развиват във всяко дете, е онази преданост, която придава на живота естествена грация. От всички отлични качества на характера, тя е едно от най-красивите, а пък е и много необходима в житейския път.

Смирение, достойнство

Децата се нуждаят от уважение, съчувствие и насърчение. Но трябва да се внимава да не се породи в тях любов към хвалбите. Не е разумно да им се обръща особено внимание или в тяхно присъствие да се повтарят техни умни изрази. Родители и учители, които имат предвид истинския идеал на характера и възможностите за постигането му, не бива да поощряват самодоволството, не ще поощряват у младите желанието да изнасят на показ способностите и дарбите си. Онзи, който вижда по-високо от себе си, ще бъде смирен; все пак ще притежава достойнство, което обаче не намалява и не се опетнява от външния показ или човешкото величие.
Добродетелите на характера се придобиват не чрез произволни закони или правила, а чрез пребиваване в атмосферата на чистото, благородното и истинното. Там, където има сърдечна чистота и благородство, те ще бъдат изявени чрез чистота и изтънченост на действието и говоренето.
“Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел” (Пр. 22:11).
Както изучаването на езика, така е и изучаването на всеки друг предмет; може да се ръководи с цел да допринесе за укрепването и изграждането на характера.

Историята

За никой друг предмет това не е до такава степен вярно, както за историята. Тя трябва да се разглежда от Божествена гледна точка.
Обикновеното преподаване по история е нещо малко повече от един доклад за издигането и падането на царе, за интригите в дворците, за победите и пораженията на войски – история за амбиции и лакомия, за измама, жестокост и кръвопролития. Ако такива разкази съставляват преподаването по история, то резултатите могат да бъдат само вредни. Болезненото изброяване на престъпления и насилия, ужаси и жестокости сеят семе, което ще даде лоша жетва в живота на мнозина.

От Божествена гледна точка

Много по-добре е причините на които се дължи издигането и падането на царствата да се проучват в светлината на Божието слово. Нека младежът да изучава тези доклади, за да види как истинският просперитет на народите е свързан с възприемането на Божествените принципи. Нека да изследва историята на великите реформаторски движения и да види как тези принципи, макар да са били презирани и мразени и да са завели своите защитници в затвора или на ешафода, са спечелили победата точно чрез тези жертви.
Такова изучаване на историята дава широк възглед върху живота. То ще помогне на младите да разберат нещо от своите отношения и зависимости, как чудно сме свързани в голямото братство на обществото и на народите и до каква степен потисничеството или унижението на един означава загуба за всички.

Полезно възпитание

Обучението по аритметика трябва да се провежда с практика. Добре е всяко дете и младеж да се научат не само да решават измислени задачи, но и да водят точна сметка за своите приходи и разходи. Да научат истинската стойност на парите чрез употребата им. Момчетата и момичетата трябва да се научат да избират и купуват собственото си облекло, книгите си и другите необходимости безразлично дали родителите им дават пари за това или самите те ги печелят; а като държат сметка за своите разходи, те ще научат, както по никой друг начин, стойността и приложимостта на парите. Това ще им помогне да правят разлика между истинската пестеливост и скъперничеството, от една страна, и прахосничеството, от друга. Доброто възпитание подтиква към благотворителност. То ще помогне на младежите да се научат да дават не само при моментно вдъхновение, според вълнение на чувствата си, но редовно и систематично.
Така всеки предмет за изучаване може да допринесе за разрешаването на най-великата от всички задачи на живота – възпитанието на мъже и жени, които да изпълняват най-добре отговорностите в живота.