“Така Господ сам го води. “…настави го, опази го като зеницата на окото Си.”
Установената в рая възпитателна система се съсредоточаваше в семейството. Адам беше “Божий” (Лука 3:38) и децата на Всевишния получаваха наставления непосредствено от своя Баща. Тяхното училище беше в най-истинския смисъл на думата семейно училище.

Семейното училище

В Божествения план за възпитанието, приспособен за състоянието на човека след грехопадението, Христос е представител на Отца, свързващата халка между Бога и човека; Той е великият учител на човечеството. И нареди мъжете и жените да бъдат негови представители. Семейството беше училището и родителите – учителите.

Условия

Съсредоточеното в семейството възпитание, бе онова, което се прилагаше в дните на патриарсите. За така организираните училища Бог бе, Който създаде най-благоприятните за развитието на характера условия. Народът, който бе под ръководството Му, продължаваше да спазва плана за живеене, начертан от Него още в началото. Онези обаче, които се отделиха от Бога, си съградиха градове и събирайки се в тях се хвалеха с блясъка, великолепието и пороците създаващи и днес гордостта и проклятието на света. Но хората, които се придържаха към Божиите принципи на живот, обитаваха сред полетата и хълмовете. Обработваха земята и имаха големи стада. При този свободен и независим живот, пълен със случаи за работа, учене и размишление, те се учеха от Бога и поучаваха и чадата си за Божиите дела и пътища.

Обучението в пустинята

Този метод на възпитание Бог желаеше да установи в Израил. Но когато бяха изведени от Египет, между тях имаше само малцина подготвени да работят заедно с Бога за възпитанието на децата. Самите родители се нуждаеха от наставления и дисциплина. Жертви на дългогодишно робство, те бяха невежи, необучени и в упадък. Имаха много слаби познания за Бога и твърде малка вяра в Него. Бяха объркани от фалшиви учения и покварени от дългогодишното пребиваване между езичниците. Бог желаеше да ги издигне на по-високо морално равнище и за тази цел искаше да им даде познания за Себе Си.

За насърчаване на вярата

С делата Си спрямо скитащите из пустинята, с техните пътувания насам-натам, с излагането им на глад, жажда и умора, с опасностите, които ги застрашаваха от страна на техните неприятели, както и с изявленията на провидението Му за тяхното избавление, Бог се стремеше да засили вярата им, като им открива силата, постоянно действаща за тяхното добро. А научеше ли ги веднъж да се уповават на Неговата любов и сила, възнамеряваше да им представи чрез предписанията на закона Си онзи образец на характера, който желаеше да постигнат чрез Неговата благодат.

Обстановката при Синай

Скъпи бяха уроците, които Израил научи през време на престоя си в Синай. Това бе период на специално обучение за наследяването Ханаанската земя. А обстановката, в която се намираха, беше благоприятна за изпълнението на Божията цел. На върха на Синай, засенящ долината, в която народът бе разпрострял шатрите си, почиваше облачният стълп – водител в пътуванията им. Превръщащ се на огнен стълп през нощта, той ги уверяваше в Божията закрила; и докато спяха, потънали в дълбок сън, небесният хляб падаше тихо на земята, където беше лагерът им. Отвсякъде неравни върхове и височини говореха чрез своята величественост за вечната трайност и величие. В присъствието на Този, Който е “претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни” (Исая 40:12), човекът биваше заставян да чувства своето невежество и слабост. Там, чрез изявлението на Своята слава Бог желаеше да втълпи в умовете на израилтяните светостта на Своя характер и на изискванията Си, както и извънредната виновност при нарушаването им.

Символът на Божието присъствие

Но народът много бавно учеше урока. В Египет хората бяха навикнали да си представят Божеството с материални неща и то по най-долен начин и им беше доста трудно да схванат и разберат съществуването или характера на Невидимия. Съжалявайки тяхната слабост, Бог им даде един символ на Своето присъствие. “И да ми направят светилище, каза Той, за да обитавам между тях” (Изх. 25:8).

Божието обиталище

За построяването на светилището като обиталище на Бога на Мойсей бе заръчано да изработи всичко според образеца на небесните неща. Бог го извика на планината и му ги откри, така че скинията и всички нейни принадлежности бяха направени точно.
Така Бог откри на Израил, сред когото желаеше да има Своето обиталище, Своя славен идеал на характера. Образецът им бе показан на планината, с даването на закона и когато Бог мина пред Мойсей и прогласи: “Господ, Господ Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност “ (Изх. 34:6).
Но израилтяните не можаха да достигнат идеала със свои сили. Откровението, което им се даде на Синай можеше само да им покаже тяхната нужда и безпомощност. Скинията обаче чрез своите служби и жертви ги учеше на друг урок – урока за прощаване на греха и за получаване на сила чрез Спасителя за един живот на послушание.
Евангелието в светилището

Чрез Христос трябваше да се изпълни целта, на която светилището бе символ – онази славна постройка със стени от блестящо злато, отразяващи с цветовете на дъгата красивите завеси с изработени по тях херувими, разстилащата се навсякъде приятна миризма на постоянно горящия тамян, белите и неопетнени одежди на свещениците, и със славата на Пресвятия в дълбоката тайна на вътрешното отделение – Светая Светих, почиваща над омилостивилището между фигурите на двата херувими, представени в поклон. Във всичко това Бог желаеше народът Му да чете Неговата цел за човешката душа, същата онази цел, която апостол Павел изложи по-късно, говорейки чрез Светия Дух:
“Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Кор. 3:16, 17).
Голяма привилегия, а и голяма чест бе за Израил да построи светилището. Но и отговорността не бе малка. Един народ, току-що освободен от робство, трябваше да издигне в пустинята великолепна постройка, за чието построяване се изискваха най-скъпи материали и най-изкусна изработка. Задачата изглеждаше изумителна. Но Този, Който бе дал плана, обеща да сътрудничи на строителите.
“Пак говори Господ на Мойсей, казвайки: Виж, Аз повиках на име Веселеила, сина на Урия, Оровият син, от Юдовото племе, и изпълних го с Божия Дух в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство… И ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамаховия син от Дановото племе; и на всеки, който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко, що съм ти заповядал” (Изх. 31:1-6).

Практическо училище

Какво практическо училище е било това в пустинята, имащо за преподаватели Христос и Неговите ангели!
За построяването на скинията и нейната мебелировка трябваше да сътрудничи целият народ. Имаше работа и за мозъка и за ръката. Нужен беше разнообразен материал, и всички бяха поканени да съдействат според подбудите на сърцето им.
Така в работа и в даване те биваха поучавани да съдействат на Бога и един на друг. Те трябваше да сътрудничат също при построяването на духовното здание – Божия храм в душата.

Организация

Още в началото на тяхното излизане от Египет бяха предадени някои уроци за обучението и дисциплинирането им. Дори преди да напуснат Египет, бе образувана една временна организация, и народът бе разпределен на групи, ръководени от специални водачи. Организирането на народа привърши през време на пребиваването при планината Синай. Редът, така ясно изразен във всички Божии дела, проличаваше и в еврейската организация. Бог беше център на всяка власт и управление. Мойсей, като Негов представител, имаше задачата да прилага законите в Негово име. Следваше съвет на седемдесетте, после свещеници и князе, “началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели” (Числа 11:16, 17; Втор. 1:15) и накрая служители за изпълняване на специални длъжности. Лагерът бе подреден отлично: в средата му се намираше скинията – Божието обиталище, а около нея – шатрите на свещениците и левитите. Отделно всяко племе бе настанено до своето знаме.

Санитарните закони

Бяха установени съвършени санитарни правила. Те бяха наложени на народа не само като необходими за здравето, но и като условие за пребиваването между тях на Божието свято присъствие. Чрез Божествен авторитет Мойсей им заяви: “Господ твоят Бог твой ходи през сред стана ти, за да те избави;… затова станът ти трябва да бъде свет…” (Втор. 23:14).

Диетата

Възпитанието на израилтяните включваше всички техни навици на живот. Всичко, което засягаше благополучието им бе предмет на Божествената грижа и влизаше в сферата на Божествения закон. Даже и при снабдяването им с храна, Бог търсеше тяхното най-голямо добро. Манната, с която ги хранеше в пустинята имаше свойството да подкрепя техните физически, умствени и морални сили. Въпреки че мнозина от тях негодуваха от ограниченията в храната и копнееха да се върнат назад в дните, когато, както казваха те, “седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост” (Изх. 16:3), все пак Божият разумен избор за тях бе защитен по начин, който те не можеха да отрекат. При все че имаха да се справят с големи трудности в пустинята, във всичките им племена нямаше нито един слаб.

Божественото ръководство

Ковчегът, съдържащ Божия закон трябваше да ги води през всичките им пътувания. Мястото, където трябваше да разположат лагера, се посочваше от облачния стълп, който се спускаше надолу. Докато облакът почиваше над скинията, те оставаха на лагер. Когато се вдигаше, продължаваха пътя си. Спирането и тръгването им се отбелязваше с тържествен призив: “И когато ковчегът се дигаше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти… А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди израилеви хиляди” (Числа 10:35, 36).

Музиката и песента

Докато пътуваха през пустинята, много скъпи уроци се запечатваха в умовете на хората посредством песните. При избавлението от фараоновата армия, цялото израилево войнство се присъедини към изпяването на триумфалната песен. Далеч над пустиня и море проехтя радостният припев, а планинското ехо повтаряше хвалебната мелодия, “Пейте Господу, защото славно възтържествува” (Изх. 15:21). Тази песен се повтаряше често при пътуванията им, като окуражаваше сърцата и разпалваше вярата на пътуващите поклонници. Според Божието нареждане по дадените на Синай заповеди, придружени с обещанията за благоволение и разкази за Божиите чудни дела, извършени за избавлението им, бяха създадени песни, които се пееха в съпровод на музикални инструменти. Хората вървяха в такт с музиката и гласовете им се сливаха в песен на хвала.
Така мислите им се издигаха над изпитанията и трудностите на пътуването, неспокойният, размирен дух се укротяваше и успокояваше, принципите на истината се всаждаха в ума и вярата укрепваше. Задружното действие ги учеше на ред и единство и народът се свързваше по-тясно с Бога и един с друг.