“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме…” “…вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне”.

Що е вяра?

Вярата е упование в Бога – вярване, че Той ни обича и знае кое е най-добро за нас. Така тя ни води да избираме вместо нашите, Неговите пътеки. На мястото на нашето незнание, тя приема Неговата мъдрост; вместо нашата слабост – Неговата правда. Нашият живот, самите ние сме вече Негови; вярата признава Неговата собственост и приема нейните благословения. Истината, правдата и чистотата се посочват като тайни, от които зависи успехът в живота. Вярата обаче ни дава възможност да ги притежаваме.
Всеки добър подтик или стремеж е дар от Бога. Вярата получава от Бога живот, единствен който може да произведе истинско развитие и усъвършенстване.

Как да упражняваме вяра

Съвършено ясно трябва да знаем как се проявява вяра. За всяко Божие обещание има условия. Желаем ли да вършим Неговата воля, имаме на разположение всичката Му сила. Всеки дар, който обещава да ни даде, се крие в самото обещание. “Семето е Божието слово” (Лука 8:11). Както дъбът е в жълъда, така и Божият дар е в Неговото обещание. Ако приемем обещанието, имаме дара.
Вярата, която ни прави способни да приемаме Божиите дарове, е сама по себе си дар, известна мярка от който се дава на всяко човешко същество. Тя расте, като се упражнява при усвояване Божието слово. За да засилваме вярата си, трябва да я довеждаме често в съприкосновение със Словото.

Силата на Божието слово

При изучаване на Библията ученикът трябва да бъде повлиян да види силата на Божието слово. При сътворението “Той каза и стана; Той заповяда и затвърди се”. Той “повика в действително съществуване онова, което не съществува”; защото когато Той ги повика, те наистина станаха.

Резултати от вярата

Колко често уповавалите се на Божието слово, са устоявали срещу силата на целия свят, въпреки че са били съвсем безпомощни. Енох, чистосърдечен и праведен, удържа вярата си в победата на правдата сред един развратен и разюздан род; Ной и неговото семейство не се разколебаха пред своите съвременници, хора с най-висши физически и умствени сили и с най-пропаднал морал; безпомощното и изплашено множество израилтяни при Червено море остана твърдо пред най-силната войска, на най-силния народ на земното кълбо; овчарчето Давид, комуто Бог бе обещал царския престол, удържа пред Саула, установения монарх, който не искаше да изпусне властта; Седрах и неговите другари устояха срещу огнената пещ на Навуходоносор; Даниил не отстъпи пред лъвовете и враговете си, които заемаха високи постове в царството; Исус издържа на кръста срещу юдейските свещеници и управители, заставили дори римския управител да изпълни намерението им; окованият във вериги Павел понесе мъченическа смърт от Нерон, деспота на световната римска империя.
Такива примери не се намират само в Библията, а и във всеки доклад на човешкия напредък. Валденсите и хугенотите, Уиклиф и Хус, Йероним и Лутер, Тиндейл и Нокс, Цинцендорф и Уесли, заедно с много други свидетелстват за силата на Божието слово срещу човешката власт и тактика за поддържане на злото. Това са истинските благородници на света, множеството царствени мъже, в чиито редове са призвани днешните младежи.

В ежедневния живот

Вярата е необходима както при по-малките, така и при по-големите житейски дела. При изпълнение на нашите всекидневни интереси и занятия, поддържащата ни Божия сила става за нас реална чрез постоянното упование в Него.
Разгледан от човешка страна, животът е за всички неопитан път, в който по отношение на нашия преживян опит, всеки върви сам. Никое човешко същество не може да вникне напълно в нашия вътрешен живот. Когато малкото дете тръгне по този път, в който, рано или късно, ще трябва да избере посоката, решавайки с вечната си съдба, колко сериозно е усилието то да бъде упътено да положи доверието си в сигурния Водач и Помощник!

Щит срещу изкушенията

Като щит срещу изкушенията и вдъхновение към чистота и истина никое друго влияние не може да се равнява с чувството за Божието присъствие. “Но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме”. “Тъй като очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш извращението…” (Евр. 4:13; Авакум 1:13). Тази мисъл бе щитът на Йосиф сред разврата на Египет. На примамките на изкушенията той отговаряше твърдо; “Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога” (Бит. 39:9). Вярата снабдява с такъв щит всекиго, който би я приел.

Божието закрилящо присъствие

Само чувството за Божието присъствие може да прогони страха, който прави живота тежък за страхливото дете. В паметта му трябва да бъде запечатано обещанието: “Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Пс. 34:7). Нека чете чудната история за Елисей, в планинския град, когато между него и въоръжените му врагове присъстваше силно войнство от небесни ангели. Нека чете как ангел Господен се яви на осъдения на смърт Петър в затвора, как мина край въоръжените пазачи и през заключените масивни железни врати и изведе Божия раб безопасно на свободата. Нека чете за разигралата се в морето сцена, когато на измъчените от бурята войници и моряци, изтощени от работа, бдение и дълъг пост, Павел, затворникът, на път към съд и екзекуция, изговори следните велики думи на кураж и надежда: “Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби…, защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се Павле, ти трябва да се изправиш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе”. И с вяра в това обещание Павел увери своите другари:
“…никому от вас косъм от главата няма да загине”. Така и стана. Целият екипаж от езически войници и моряци бе запазен, понеже в кораба имаше един мъж, чрез когото Бог можеше да работи. “И така стана, та всички излязоха на сушата” (Деян. 27:22-24, 33, 44).
Тези истории не се записани просто да ги четем и да се учудваме, но за да се породи у нас същата вяра, която действаше в Божиите раби от древността. Там, където има вярващи сърца, готови да бъдат проводници на Неговата сила, Бог не работи днес по по-малко забележителен начин.

Помощ за онези, които не се доверяват на себе си

Онези, които не се доверяват на себе си и поради това се страхуват да се нагърбват с грижи и отговорности, нека се научат да се уповават в Бога. По този начин мнозина, които иначе биха били само една цифра в този свят, а може би само безпомощно бреме, ще могат да кажат заедно с апостол Павел: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява” (Фил. 4:13).

Защитник на правото

За детето, не можещо да понася оскърбления, вярата предава също ценни уроци. Разположението да се упорства срещу злото или да се отмъщава за неправдата често пъти се дължи на чувството за правосъдие и на деятелния, енергичен дух. Всяко дете трябва да научи, че Бог е Вечният защитник на правото. Той се грижи нежно за съществата, които е възлюбил, и то толкова, че даде скъпия Си любим Син, за да ги спаси. Бог ще въздаде на всеки злосторник.
“Понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Захария 2:8).
“Предай на Господа пътя си и уповавай на Него и той ще извърши… И ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пс. 37:5, 6).
“И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена. И ония, които познават името Ти, ще се уповават на Тебе; защото, Ти Господи, не си оставил ония, които Те търсят” (Пс. 9:9, 10).

Исус като образец

Бог желае да проявяваме към другите състраданието, което Той проявява към нас. Нека буйният, самодоволният и отмъстителният се вгледат в кроткия и смирен Исус, Който бе поведен като агне на клане и като овца, която не възразява пред стригачите си. Нека гледат на Този, Когото нашите грехове прободоха и нашите скърби обремениха, и ще се научат да издържат, да търпят и да прощават.
Чрез вяра в Христос всеки недостиг в характера може да се допълни, всяко опетняване – да се очисти, всяка грешка – да се поправи и всяко качество да се развие.
“И вие имате пълнота в Него…” (Кол. 2:10).