В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ДОВЕРИЕТО – 70 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ДОВЕРИЕТО

„Изявление на Христовата правда“
През 1881 г. се състояла прочутата сесия на Генералната конференция в Минеаполис, щата Минесота, наречена „забележителен крайъгълен камък в историята на адвентистите от седмия ден“. Провели се разгорещени дебати по редица доктринални въпроси между присъстващите на сесията видни ръководители на делото, като Юрая Смит, главен редактор на „Ривю енд херълд“, Алонсо Т. Джоунс и Елиът Дж. Уагонър, издател на „Знамения на времето“ и „Американски страж“, и преподаватели по Библия в колежа „Хилдсбърг“, Уилям К. Вайт, К. Н. Хаскел, С. Х. Джоунс, както и много представители на съединения, като Р. М. Килгър от Илинойс, Дж. Х. Морисън от Айова, Р. А. Ендър от Охайо и И. Д. Хорн от Мичиган и др. (Тогавашният председател на Генералната конференция Джордж И. Бътлър не присъствал на сесията поради заболяване, но изпратил свое послание. А Дж. Х. Морисън бил негов упълномощен говорител.) Тази сесия на Генералната конференция отбелязала решителен завой в историята на адвентната църква. Промяната се извършвала бавно през трите следващи години. Настойчивите усилия на Е. Вайт, А. Джоунс и Е. Уагонър помогнали църквата да бъде изведена от лагера на законничеството и от духа на споровете, към издигането на Христос като единствена основа на нашата вяра и надежда за спасение.
На 4 ноември – последния ден на сесията – Елена Вайт писала на своята снаха: „Взех думата близо 20 пъти с чувството за голяма свобода. Надяваме се на голямо благословение от тази сесия… Не знаем бъдещето, но знаем, че Исус е на кормилото и няма да претърпим крах*!“ *ЗАБЕЛЕЖКА. За по-големи подробности върху работата и значението на сесията, за отношението на Е. Вайт към различните становища, както и за постепенната промяна във възгледите на групата Смит – Бътлър в началото на 90-те години, виж двутомника „1888 – допълнителни материали“, публикуван през 1988 г. от Комитета на Елена Вайт – Вашингтон и четиритомното издание „Елена Вайт – материали от 1888 г.“, публикувано през 1987 г./

Утвърждаване на доверието
През лятото на 1890 г. Елена Вайт посветила по-голямата част от времето си на писане. През октомври посетила Генералната конференция в Масачузетс, Ню Йорк, Вирджиния и Мериленд. След няколко дни, прекарани в Адамс Сентър, щата Ню Йорк, тя посетила общото събрание в Саут Ланкастър, щата Масачузетс. По време на пътуването от Южен Ланкастър до Саламанка, Ню Йорк, тя се простудила сериозно и в началото на събранието в Саламанка се почувствала много изморена в резултат на десетдневния усилен труд в Южен Ланкастър. Гърлото й било силно възпалено, а гласът и дрезгав и прегракнал.
Около 200 души се били събрали от всички части на Пенсилвания и юго-западен Ню Йорк. Богослуженията се провеждали главно в сградата на операта, а събота следобед и вечер – в салона на Конгрешанската църква. Елена Вайт говорила в събота следобед за необходимостта от по-големи усилия от страна на църквите за поддържане на вярата и любовта. В събота сутринта говорила в салона на операта. Аудиторията била голяма, всички места били заети, също и пътеките. Хората се притискали около амвона почти до говорителя. Темата й била въздържанието и тя до голяма степен се занимавала с дълга на родителите да култивират у децата си навици на вярност и себеотрицание, за да не бъдат победени, когато се изкушавани да пият упойващи напитки.
След това богослужение Елена Вайт била така напълно изтощена, че секретарката й, госпожица Сара Макентърфър я убедила да се завърне у дома си Батъл Крийк и да предприеме лечение в санаториума. Старейшината А. Т. Робинсън и други я молели да присъства и на останалите събрания, които била обещала да посети. Умолявали я горещо да не изоставя надеждата си, че ще получи здраве и сила, за да продължи работата си.
С голямо усилие тя могла да изпълни ангажимента си и в неделя следобед, но след това почувствала, че трябва да реши какво да предприеме във връзка с присъствието си на събранието във Вирджиния, което предстояло веднага след това.
В дома на брат Хикс, където отседнала, тя била посетена от възрастна дама, съпругът на която силно се противопоставял на нейния християнски живот. Срещата траяла един час. След това, изморена, слаба и неспокойна, тя мислела да се оттегли в стаята си и да се помоли. Качвайки се горе, тя коленичила пред леглото и още преди да произнесе първата дума от молитвата си почувствала, че стаята се изпълва с аромата на рози. Оглеждайки се, за да види откъде идва той, видяла, че стаята е изпълнена с мека сребриста светлина. Изведнъж болката и умората изчезнали. Душевното й смущение и обезкуражение били отстранени и надежда, утеха и мир изпълнили сърцето й.
След това загубила всякакво съзнание за обкръжаващата я обстановка. Били й показани във видение много неща за развитието на делото в различни части на света, а също и обстоятелствата, които ще помагат или ще пречат на делото.
Между многото неща, представени й във видение, било и състоянието на нещата в Батъл Крийк. Тези сцени й били показани много пълно и по поразителен начин.
Вторник следобед, 4 ноември, било времето за отпътуване за Саламанка. На сутринта старейшините А. Т. Робинсън и У. К. Вайт посетили Елена Вайт, за да видят какво е решила. Тогава тя им разказала за духовното си преживяване от предишната вечер и за мира и радостта, която получила през нощта. Споделила, че през нощта нямала никакво желание да спи, защото сърцето й било изпълнено с радост и щастие. Много пъти повторила думите на Яков: „Наистина, Господ е на това място, а аз не съм знаел“. „Това не е друго, освен дом Божи, а това са врата небесни“ (Битие 28:16,17).
Била напълно решена да посети събранията според ангажимента, който била поела по-рано. Тогава предложила да разкаже на братята какво й е било показано за делото в Батъл Крийк. Но мислите й веднага се пренесли към други въпроси и тя не разказала видението. Не го разказала чак до сесията на Генералната конференция, състояла се в Батъл Крийк следващия март.
Остатъкът от ноември и целия декември били прекарани в Източните щати на събрания във Вашингтон и Балтимор, както и в Норич, Лин и Денвър, щата Масачузетс. Януари и февруари били прекарани в работа в Батъл Крийк в подготовка за Генералната конференция.

Предложения за централизация
През 1890 г. братята ръководители обмисляли сериозно въпроси във връзка с управлението на издателството „Ривю енд херълд“. Било обсъдено предложение за консолидиране на издателствата под един управленчески борд. Предложеното обединение на издателските интереси било защитавано като средство за осигуряване на единство, икономия и ефективност. В същото време се изразявала и надеждата, че в недалечно бъдеще всички санаториуми могат да се поставят под едно ръководство и управление. По същото време защитниците на консолидацията на издателствата и медицинските институти лансирали теорията, че най-добрият начин да се спечели доверие на адвентистите от седмия ден е да се подкрепят институтите при главното седалище, като им се осигурят големи и обширни здания с подходящи съоръжения.
Но онези, които лично били запознати с условията, съществуващи в домашните и в чуждестранните мисионски полета смятали, че има нужда от разширяване на делото и от организиране на много центрове за влияние. Те чувствали, че за главните центрове са били изразходвани непропорционално голямо количество средства. Нещо повече, носещите отговорността за издателството в Калифорния не одобрявали какъвто и да било план за консолидация, който би имал за резултат осакатяване на делото по тихоокеанското крайбрежие.

Предложени промени
Сред работещите за религиозната свобода възникнали сериозни различия в мненията за най-добрия начин на ръководене на бързо развиващото се дело. В продължение на няколко години списанието „Американски страж“ както и проповедници от църквата третирали въпроса за религиозната свобода като важна част от третата ангелска вест. Но през 1890 г. ръководителите на Дружеството за национална религиозна свобода намерили отворена врата за представяне на принципите, които защитавали, както и за своя протест срещу религиозното законодателство. Говорили пред големи аудитории от светски хора и нехристияни. Изглеждало им, че е разумно тези възможности да се използват, а също и че е подходящо тези принципи да се представят ясно, без да бъдат свързвани с ученията на Писанието за светостта на съботата и за близостта на Второто пришествие. Настоявали политиката на списанието „Страж“ да се промени и заявили, че ако това е невъзможно, биха предложили издаването на друг вестник в Батъл Крийк, чиято редакционна политика да отговаря на техния начин на мислене.

Формално обсъждане на предложените промени
Генералната конференция за 1891 г. се провела в Батъл Крийк от 5 до 25 март. В неделя следобед на 15 март комитетът от 21 души, определени от предшестващата Генерална конференция, която трябвало да обсъди въпроса за обединяването на издателските интереси, представила своя доклад. Комитетът се изказал благоприятно за такова обединение, но съветвал Конференцията да действа предпазливо. След това предложили Дружеството на Генералната конференция да се реорганизира с оглед осигуряване на контрол върху цялата издателска работа на църквата.
В съгласие със съвета на този комитет Дружеството на Генералната конференция, отначало предназначено като агенция за стопанисване на църковното имущество, било реорганизирано с борд от 21 члена, на който било предоставено управлението на много клонове от делото и на първо място издателската дейност.

Специално заседание на комитета
Още в началото на събранието служителите на Националното дружество за религиозна свобода и представителите на „Американски страж“ се опитвали да постигнат съгласие по отношение на някои методи и планове за работа. За тази цел бил насрочен общ съвет в събота вечер, 7 март, след редовното богослужение в църквата.
На този общ съвет хора със силни убеждения и твърда решителност изразили възгледите си и чувствата си съвсем свободно. В края представителите на Националното дружество за религиозна свобода гласували, че ако политиката на „Американски страж“ не се промени, дружеството ще започне да издава друг свой периодичен орган. Това общо събрание продължило до 2 ч. сутринта.

Съботното богослужение
Събота, 7 март, бил много тържествен ден. Преди обяд старейшината Хаскел говорил за прогласяването на евангелието по целия свят. Както в апостолската ера евангелието е било прогласявано в неговата чистота и със сила, която го разнесла по целия свят, така и в последните дни Господ ще вземе всеки лъч светлина, намиращ се във вечното евангелие и ще го изпрати със силата на Своя Дух по цялата земя.
Следобед Елена Вайт говорила за важността от проповядването на Словото и за опасността да се прикриват и задържат на заден план отличителните учения на нашата вяра под предлог, че с това щели да бъдат избегнати предразсъдъците. След като ни е поверена специална вест (както вярваме че е), то тази вест трябва да се прогласява без оглед на обичаите и предразсъдъците на света, без да ни ръководи чувство на страх или пък спечелването на нечие благоволение. Някои ще я приемат и ще бъдат осветени чрез нея, макар мнозинството да й се противопоставя и да я отхвърля. Но тя трябва да стигне навсякъде, докато цялата земя се просветли от славата й.
Елена Вайт се спряла специално на опасността от изоставяне на „първата ни любов“ в духовното общуване с Бога и с това, колко е важно за всички, особено за свързаните с нашите ръководни институти, да имат жива връзка с Христос – истинската Лоза. Съобразяването със стандартите на света, както и възприемането на светска политика, са неща, от които трябва да се пазим. Заемащите отговорни постове трябва да отиват при Бога така често, както и Даниил, и да Го молят сериозно за Божествена помощ.
На два или три пъти по време на проповедта си тя започвала да разказва историята за своята опитност в Саламанка и всеки път се разколебавала, като оставяла историята неразказана, продължавайки да говори за други неща. Тази беседа направила дълбоко впечатление на събраното множество.
Късно следобед се състояло проповедническо събрание в източното крило на църквата. Присъствала и Елена Вайт и умолявала за по-дълбоко посвещение. Към края на това специално събрание тя била помолена от старейшината О. А. Oлсън да посети, ако може, събранието на проповедниците в неделя сутринта. Тя отговорила, че е изпълнила своята част и оставя останалата на него. След това било планирано старейшините Oлсън и Прескот да ръководят събранието.
В неделя сутринта към 5.30 ч. братята А. Т. Робинсън, У. К. Вайт и старейшината Иелъри Робинсън минали край квартирата на Елена Вайт на път за ранното събрание. Видели светлина в стаята й и синът й изтичал да се осведоми за здравето й.
Намерил я заета с писане. Разказала му, че Божи ангел я пробудил в 3 ч. сутринта и й заръчал да отиде на проповедническото събрание и да разкаже някои от нещата, които й били показани в Саламанка. Казала, че е станала веднага и вече два часа как пише.
На проповедническото събрание току-що приключили със сериозната молитва, когато Елена Вайт влязла с пакет ръкописи в ръката си. С явна изненада старейшината Oлсън казал: „Радваме се де те видим, сестра Вайт! Имаш ли някаква вест за нас тази сутрин?“
„Наистина имам“ – бил отговорът. След това обяснила, че не е имала намерение да посети сутрешното събрание, но е била събудена много рано и й е било дадено наставление да се приготви да разкаже на братята някои неща, показани й в Саламанка.
Разказала накратко историята за преживяното на събранието в Саламанка и споменала, че в даденото й видение Господ й открил състоянието и опасностите за делото на много места. Били й дадени предупреждения, които трябвало да представи на хора, заемащи отговорни постове. Особено в Батъл Крийк големи опасности заплашвали делото, но хората не знаели това, понеже очите им били заслепени от непокаяност.
По отношение на един случай нейният водач казал: „Последвай ме“ и тя била въведена в събрание, където заседавал съвет. На него някои хора защитавали възгледите и плановете си с голяма ревност и пламенност, но не според Библията. Един брат застанал пред съвета с вестник в ръка и критикувал характера на неговото съдържание. Вестникът бил „Американски страж“. Посочвайки някои статии, той казал: „Това трябва да се махне, а това трябва да се промени. Ние можем да използваме „Страж“, ако той не съдържаше тези статии.“ Статиите, посочени като неприемливи, били за съботата и за Второто пришествие на Христос.
С голяма яснота Елена Вайт описала възгледите и отношението на главните говорители на това събрание на съвета. Отбелязала острия дух, проявен от някои, както и погрешните позиции, поддържани от други. Приключила забележките си с най-сериозен апел всички да се придържат здраво към истината в нейния съвършен вид и тръбите на стражите да издават ясен звук. Тържествено убеждение почивало на събранието и всички чувствали, че слушат вест от небето.
Старейшината Oлсън бил объркан и не знаел какво да каже. Той не бил чул за специалното съвещание на съвета, което продължило до ранните часове онази сутрин и приключило по-малко от два часа, преди ангелът да заръча на Елена Вайт да разкаже видението, дадено й преди четири месеца, в което това събрание й било описано до най-големите подробности. Но не трябвало да чака дълго за обяснение. Скоро хората, които присъствали на съвета предишната нощ, станали и свидетелствали за събранието на Комитета.
Един казал: „Аз присъствах на събранието снощи и със съжаление трябва да кажа – на погрешната страна. Сега искам да се възползвам от този случай, за да застана на правилната позиция.“
Председателят на Националното дружество за религиозна свобода дал ясно свидетелство. Казал, че предната нощ няколко братя се срещнали в неговата стая в канцеларията на „Ривю“ и там разисквали точно по въпросите, за които споменава Елена Вайт. Разискванията им продължили до 1 ч. сутринта. Заявил, че няма да се опитва да описва събранието. Това е ненужно, понеже описанието, дадено от Елена Вайт, било вярно и много по-точно, отколкото той би могъл да го предаде. Признал с готовност, че позицията, която поддържал там, не е била правилна и че сега осъзнава грешката си.
Друг брат заявил, че също е бил на събранието и описанието, дадено от Елена Вайт, е вярно и правилно във всяко отношение. Казал, че е дълбоко благодарен за дадената му светлина, защото различията в мненията създали много сериозна ситуация. Вярвал, че всички са били искрени в убежденията си и искрено желаели да вършат правото, но възгледите им се разминавали и не можели да постигнат съгласие. Други, които също присъствали на съвета на комитета предишната нощ по въпроса за „Страж“, свидетелствали, че събранието било много вярно описано от Елена Вайт.
Изразени били и други мнения – на благодарност, че е дадена светлина по този важен въпрос, съпроводен с толкова много недоумения. Изразили също благодарността си, че вестта е дадена по такъв начин, та всички да могат да видят не само Божията мъдрост във вестта, но и Божията доброта. Бог я изпратил по такова време, че никой да не се усъмни в небесния й произход.
Тази опитност затвърдила вярата на адвентистите и направила дълбоко впечатление на онези, които смятали, че собствената им преценка по деловите въпроси е по-безопасна за следване, отколкото плановете за разпределяне на отговорностите и за установяване на множество центрове на влияние, за което настоявали техните братя, работещи на полето, а също и свидетелствата.