В сянката на надвисналата присъда – 4 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Милионите, събрани в градовете, трябва скоро да решат. Духовната тъмнина, покриваща днес цялата земя, е най-изразена в гъсто населените центрове. Именно в големите градове на народите евангелският работник намира най-голямото нечестие и най-голямата нужда…
Докладът за престъпленията и нечестието в големите градове е ужасяващ. Няма разум, който да обхване престъпленията на нечестивите. Много градове са в очите на Небето като самия Содом. Неправдата е нараснала дотолкова, че множествата бързо достигат в тяхната лична опитност точката, отвъд която ще бъде извънредно трудно да бъдат докоснати от спасителното познание за третата ангелска вест. Неприятелят на човешките души работи изключително майсторски, за да постигне пълен контрол над ума. Ето защо онова, което Божиите служители трябва да направят, за да предупредят и подготвят хората за деня на съда, нека бъде извършено колкото се може по-бързо.
Условията, с които се сблъскват християнските работници в големите градове, представляват един тържествен призив за неуморни усилия в полза на милионите живи същества, живеещи в сянката на неизбежно надвисналите над тях съдби. Хората скоро ще бъдат принудени да вземат решения и трябва да имат възможността да чуят и разберат библейската истина, за да застанат с разума си на правата страна. Сега Бог призовава ясно и определено Своите вестители да предупредят градовете, докато милостта все още не се е оттеглила от тях и докато множествата се поддават все още на духовен поврат, повлиян от библейската истина (Ревю енд Херълд, 191 ).
По ,,пътя, който води към смърт”. Сатана работи много усилено в нашите големи градове. Работата му може да се види в смущенията, борбите и несъгласията между труда и капитала, и в лицемерието, промъкнало се в църквите. Понеже хората не си отделят време за размишление, Сатана ги води във въртележката на удоволствията и веселието, на яденето и пиенето.Изпълва ги с амбицията да се показват по такъв начин, че да издигат личното Аз. Стъпка по стъпка светът стига до състоянието, в което се намираше по времето на Ной. Всякакви възможни престъпления – похотта на плътта, гордостта на живота и тщеславието на очите, себелюбието, злоупотребата с власт, жестокостта и насилието, с които хората биват принуждавани да се обединяват в съюзи и връзки, събирайки се на снопи, за да изгорят в големия огън на последните дни – всичко това са дела на сатанинските ангели.Тази въртележка от престъпления и глупости хората наричат ,,живот”…
Светът, който действа така, сякаш няма Бог, погълнат от преследване на себелюбиви цели, скоро ще преживее внезапна гибел, без да може да я избегне. Мнозина продължават с безгрижие да задоволяват личното си Аз, докато дотолкова се разочароват от живота, че се самоубиват. Танци и гуляи, пиене и пушене, животински страсти – хората им се отдават и живеят като говеда за клане. Сатана действа с цялото си изкуство и омайваща сила с цел да ги задържи в техния сляп поход напред, докато Господ се вдигне и дойде да накаже земните жители заради нечестието им. Тогава земята ще избълва кръвта и няма повече да покрива убитите. Целият свят като че ли участва в един поход, който води към смърт (Ръкопис 139, 1903 г.).
Амбициозни начинания. Мъжете и жените, които живеят в тези градове, се заплитат все повече и все по-бързо в разни делови връзки и отношения. Като безумни те издигат здания, които стигат до небесата. Умовете им са пълни с планове и амбициозни начинания (Ръкопис 154, 1902 г.).
Ако не се обърне внимание на небесните предупреждения. Заръчано ми е проглася вестта, че градовете са пълни с престъпления и грехове до крайна степен и ще бъдат унищожени чрез земетресения, огън и кръв. Целият свят ще бъде предупреден, че има Бог, Който ще изяви авторитета Си. Неговите невидими изпълнители ще причиняват унищожение, бедствия и смърт. Всички натрупани богатства ще станат като нищо…
Бедствията ще дойдат – най-ужасни, най-неочаквани. И тези разрушения ще следват едно след друго. Ако се обърне внимание на предупрежденията, които Господ дава, и ако църквите се покаят, възвръщайки верността си към Бога, тогава някои градове могат да бъдат пощадени за известно време. Но ако хората, които са били измамени, продължават да живеят по същия начин, незачитайки Божия закон и представяйки пред народа лъжи, Господ ще допусне да претърпят бедствия, които да събудят сетивата им…
Господ няма изведнъж да унищожи престъпниците или да отхвърли цели народи. Но ще наказва градове и места, където хората са се отдали на сатанинските агенти. Градовете ще бъдат строго наказани и все пак мярката на Божия гняв няма да бъде пълна, защото някои ще бъдат откъснати от измамите на неприятеля, ще се покаят и ще бъдат духовно обърнати, докато мнозинството ще трупа гняв за деня на гнева (Ръкопис 35, 1906 г.).
Да се събуди народът. Когато бях в Лома Линда, Калифорния, на 16 април 1906 г. пред очите ми преминаха чудни сцени. Във видение през нощта стоях на едно възвишение, от което можех да видя как къщите се клатят като тръстика от вятъра. Здания, големи и малки, падаха на земята. Курортни центрове на удоволствия, театри, хотели, богаташки домове биваха разклащани и събаряни. Животът на мнозина бе отнет, въздухът бе изпълнен с писъците на ранените и ужасени хора…
Унищожаващите Божии ангели бяха на работа. Едно докосване, и здания, построени така здраво, че са считани от хората като сигурна защита от всяка опасност, бързо се превръщах в купища смет. Никъде нямаше надежда и сигурност. Аз не схванах някакво специално бедствие, но не мога да опиша ужасните сцени, които преминаваха пред мене. Изглеждаше, като че ли Божието дълготърпение е изчерпано и денят на съда е дошъл.
Тогава ангелът до мен ми разясни, че само малцина разбират ужасното нечестие в света днес и особено нечестието на големите градове. Той заяви, че Господ е определил време, когато ще посети престъпниците в гнева Си поради постоянното незачитане на Неговия закон.
Колкото и да бяха ужасни представените ми сцени, онова, което ми направи най-силно впечатление, бяха дадените във връзка с тях наставления. Ангелът до мене заяви, че Божието върховно владичество и светостта на Неговия закон трябва да бъдат изявени пред ония, които упорито продължават да отказват да се покорят на Царя на царете. Избралите да станат неверни трябва, поради Божията милост, да бъдат подбудени чрез съдби, за да схванат, ако е възможно, греховността на поведението си (,,Свидетелства”, т.9, стр.92).
Видение за големи разрушения. Миналия петък сутринта, точно преди да се събудя, ми бе представена една много впечатлителна сцена. Като че ли се събуждах от сън, но не бях в моя дом. От прозореца видях ужасен пожар. Големи огнени топки падаха върху къщите и от топките излизаха във всички посоки огнени стрели. Невъзможно бе пожарите да се спрат,те пламваха и много места бяха напълно разрушени. Неописуем бе ужасът на хората. След известно време се събудих и открих, че се намирам в дома си (Писмо 279, 1906 г.).
Понеже големите градове ще бъдат пометени. Навсякъде има мъже, които трябва да се отдадат на активна служба,занасяйки последната вест на предупреждение пред един паднал свят. Делото за активно печелене на човешки души за Христос, което отдавна трябваше да е приключило, още не е завършено. Жителите на нечестивите градове скоро ще бъдат връхлетени от бедствията, а от толкова дълго време предупреждението към тях е било занемарявано. Това е жестоко. Дошло е времето, когато големите градове ще бъдат пометени и затова всички трябва да бъдат предупредени за тези идващи съдби. Но кой се отдава с цяло сърце на Божиите изисквания за извършване на тази работа?…
Днес не е направена и една хилядна за големите градове, и тя би била извършена, ако мъжете и жените изпълняваха съвестно своите задължения (ръкопис 53, 1910 г.).
Унищожението на хиляди градове. О, да можеше Божият народ да почувства надвисналата заплаха от унищожението на хиляди градове, които сега почти са отдадени на идолопоклонство (Ревю енд Херълд, 10 септември 1903 г.).
Да се ускори делото. Като гледам положението в градовете, които са така явно под властта на Сатана, се питам: ,,Какъв ли ще бъде краят на тези неща? Нечестието в много градове нараства непрестанно. Престъпленията и греховете са на всяка крачка. В обществото постоянно се въвеждат нови образци на идолопоклонство. Във всеки народ умовете на хората са обърнати към изобретяването на нови неща. Делата от безразсъдството и объркаността на ума нарастват непрестанно. Сигурно е, че земните градове стават като Содом И Гомор”.
Като народ ние трябва да ускорим делото си в градовете, което е било спъвано от липсата на работници и средства, и дух на посвещение. Днес Божиите чеда имат нужда да обърнат по-цялостно сърцата си към Бога. Защото краят на всичко е наближил. Те имат нужда смирят умовете си и да обръщат по-голямо внимание на волята на Господа със сериозно желание да вършат всичко,което той е показал, че трябва да бъде извършено, за да бъдат градовете предупредени за предстоящата им гибел (Ревю енд Херълд, 25 януари 1912 г.).