Глава 22 — Началник на санаториум — част 1

Равна вина на две лица — В нощно видение те видях в компанията на управителката на институцията. Що се отнася до вашето поведение един към друг, вие можехте да бъдете съпруг и съпруга. Вашето поведение един към друг беше неправилно пред Бога и сърцето ми бе натъжено от това състояние на нещата. Попитах: „Кой ви омагьоса, та да не се покорявате на истината?“ Бог е недоволен. Ти си наскърбил Неговия Свят Дух. Сестра Н. никога повече няма да бъде това, което е била. И двамата сте виновни пред Бога.
Служители не са над подозрение и изкушение — Старейшина М. е бил много неразумен с мисис (или сестра) Н., и аз разгледах тази близост с твърдост в Божия страх, носейки голяма тежест.
Той заяви, че е нормално за началника да пътува с управителката. И каза, доста обиден, че членовете на църквата много говорели за това, че той винаги води сестра Н. на събранията. Когато въпросът бил повдигнат на лагерно събрание в Оукланд пред около двадесет души, той се оправдал, че му било казано относно това сестра Н. да пътува с него, а съпругът ѝ не бил с тях, но той знаел, че няма морална неправилност, и затова продължил същото.
Аз се изправих и му казах ясно, че той не е библейски християнин; че Божието Слово е категорично — да се въздържаме дори от външния вид на зло и да не даваме повод за укор срещу Божието дело.
Но знаейки, че се говори много за неговата тясна връзка с чужда съпруга, той не е потърсил чрез поведението си да прекрати укорите, а е оправдавал своя път.
Ако беше видял друг мъж да си позволява същата свобода със собствената му съпруга, когато тя беше жива, той би се разгневил. Ако беше видял някой от служителите в институцията, млад или стар, в такава близост с омъжена жена или млади момичета, би разпознал злото и без успокояващи думи би прекратил този въпрос веднага.
Той заяви, че е трябвало да постъпи така, но е считал, че като служител е над подозрение и над изкушение; мислел е, че е безопасно за него да прави неща, които биха били грях за друг. Той призна, че това е погрешно разсъждение, но всеки път когато въпросът се обсъждал, той отново изтъквал същите извинения.
Без изповед няма обръщане
Скъпи братко С: Може да кажеш: „Дали Господ ти е показал този особен случай на старейшина М. и сестра Н.?“
Ако имах дневника си тук, написан по време на последното ми пътуване до Дания, Норвегия и Швеция, бих могла да ти прочета някои неща от него. В нощно видение минавах през стаите на институцията и виждах точно онези сцени, които действително се случваха там — тази близост между мъже и жени. Душата ми бе дълбоко натъжена и станах, и написах тези неща в един часа през нощта.
Показано ми бе, че в определен момент, когато Божият Дух действаше над свързаните с институцията, бяха направени някои изповеди. Изглеждало е като събрание за поклонение. Старейшина М. стоеше изправен и Божият Дух силно въздействаше върху сърцето му да изповяда пътя си от тъмнина към светлина. Но той говореше само в общи думи. Той по никакъв начин не очисти душата си от петната на неправилността спрямо сестра Н. Той трепереше известно време под подбуда на Божия Дух, но отказа да смири душата си пред Бога, като поеме кръста.
Път на отклонение със Сатана като водач
От този момент той започна да ходи в тъмнина, противно на светлината и истината. Той оказа формиращо влияние върху сестра Н. Тя в един момент чувстваше, че никога няма да бъде свободна, освен ако не направи смирена изповед.
Но старейшина М. насочи нещата според собствената си воля. Той можеше да направи ясно и открито дело; можеше да излезе от тъмнината към светлината; можеше да се приближи до Бога, и Господ би му простил греховете и би издигнал знаме срещу врага за него.
Но той действително се отвърна от светлината и от убежденията на Божия Дух, както юдейското събрание в Назарет, когато Христос се представи като Помазания. Опасно е в такива обстоятелства да се отваря сърцето за неверие, защото това кара Божия Дух да се оттегли.
Сатана постоянно работи да води умовете да отхвърлят светлината. Нужно е само една стъпка, за да се напусне правия път и да се влезе в отклонен път, където Сатана води.
Изцеление от раната на греха
Скъпи братко М.: Носила съм голяма тежест в душата си за теб, но същевременно имах силно доверие в Бога, че в този случай Той ще те доведе да видиш твоите грешки и заблуждения. Толкова желая ти — заради теб самия и заради Христос — да смириш сърцето си чрез изповядване на греховете си, така че бремето да бъде отнето от душата ти, молитвите на братята ти да се съединят с твоите молитви и ти да бъдеш изцелен от раната, която грехът е направил.
Братко мой, ти си се отдалечил от светлината и си навлязъл в тъмни места. Когато работех толкова усърдно с теб, когато в душевна агония се молех за теб в _____, о, защо тогава не се смили над мен, както и над себе си? Защо не свали това смазващо душата бреме от сърцето ми, като признаеш греховете си? Защо не помисли за Исус, Който беше от теб прободен отново и изложен на срам? Защо отхвърли Христос? О, братко мой, душата ми дълбоко страда за теб!
Натисках върху теб светлината, в която ми бе показано твоето състояние, и не преувеличавам, когато казвам, че душата ми беше разкъсвана от болка. Защо стоеше настрана, сякаш нищо не те засяга?
Нуждата от истинско покаяние
Защо се оправдаваше на всяка стъпка и оставяше това бреме да тежи все по-силно върху собствената ти душа и да причинява толкова тежък труд на мен? Защо проявяваше тази студена и колеблива съпротива да признаеш своите грешки?
Дали високият стандарт на Божия свят закон е твърде строг? Дали саможертвата и възвишената чистота на мисълта, които се изискват, са прекалено тежки? Не — няма изискване, което да не увеличава твоята радост, ако му се покориш.