Глава 26 — Публичен евангелизатор — част 4

Писах ти лични писма, настоявах върху усилията, които трябва да положиш.
Пренебрегнато предупреждение
Когато бях в Колорадо преди една година, твоето поведение ме натъжи — не поради личен конфликт, а защото видях, че не изпълняваш това, което Бог ти е казал да направиш.
Сърцето ми се сви. Дадох ти предупреждение, но ти не го послуша.
Тогава знаех, както знам и сега, че правиш неуспех. Твоят път беше ясно очертан, и плодът, който трябваше да се види в теб, щеше да покаже дали разбираш състоянието си и дали ще използваш този последен шанс.
Унищожаване на характера чрез суета и завист
Когато отиде в Колорадо, ти имаше отлична мисионска полета, добър дом и — о, много по-добри привилегии от някои от нашите братя. Ти познаваше добре истината, която представяше на хората, и някои я приеха.
В началото беше смирен… Работеше, но започна да мислиш, че си станал важна придобивка за делото, и започна да се възмущаваш от всичко, което не изглеждаше като признание за твоите усилия. Много рано започна да се оплакваш и да изразяваш недоволство.
Когато се опитвахме да въведем ред, ти не беше от онези, които се смиряват като Давид. Сравни своите чувства и усещане за грях с неговото покаяние и смирение. Твоето влияние беше на страната на врага. Ти беше като човек в лабиринт.
Започна да изреждаш колко голямо добро си направил и да броиш колко души са приели истината чрез теб в Колорадо. Но ако не бяха печатните материали и други влияния извън твоите, много малко щяха да бъдат спечелени.
Ти си приписал твърде много на себе си.
Ще има хора, които ще те канят да работиш сред тях, и ти може да се ласкаеш, че това е в твоя полза. Но мислиш ли, че ако те познаваха сърцето ти и миналия ти път, биха желали твоето служение?
Те не знаят колко търпение е било проявено към теб, колко предупреждения са ти били дадени и колко от тях са били пренебрегнати. Ако знаеха истината, не биха ти давали насърчение да проповядваш.
Уроците на Давид
Плодовете на покаянието се виждат в примера на Давид. Той научи урока на покорство в страдание, търпение при обиди и смирена, детска зависимост от Бога.
В твоето обезсърчено и тъмно състояние ти трябваше да започнеш отново като млад вярващ — без собствена воля и път, без подозрения или осъждане на мотивите на другите — и да оставиш завинаги дългите години на оплакване и недоволство.
Мнозина, които не виждат както Бог вижда, биха могли да мислят, че при Давид е имало оправдание за роптание, и че искреността на неговото по-ранно покаяние би го освободила от настоящото страдание.
Давид сам би могъл да мисли така. Можеше да каже: „В продължение на дълго време бях послушен — това би трябвало да изкупи моето непослушание. Тежко е в старостта ми да понеса този удар… Моето служение беше вярно… а сега трябва да напусна трона и да стана изгнаник. Дори синът ми търси живота ми.“
Но той не избра този път.
Извиненията за грях нямат стойност пред Бога
Но Давид не търси извинения. Правдата сочи към счупените плочи на нарушената заповед и изважда меч срещу престъпника. Всички оправдания или извинения за грях са без стойност пред Бога.
Настроението на душата на Давид беше: кой ще свидетелства, за да намали вината на грешника, когато Бог свидетелства срещу него? Божият извод — виновен — вече е произнесен и човек не може да го заличи.
„Проклет е всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, написано в книгата на закона.“
Давид не изказва оплакване. Най-възвишеният псалом, който някога е пял, е бил когато се изкачваше на Маслинената планина — плачещ, бос, но със смирен дух, безкористен, щедър, покорен и предаден на Бога.
Царят-беглец не отвръща зло за зло, нито хули за хули. Той не пази отмъстителни чувства, а сред собствените си страдания е добър, благороден и състрадателен.
О, какъв ярък контраст е твоят път…
Законът на сеене и жънене
Ти си имал всяка възможност, всяка привилегия и всяко преимущество, но не си ги използвал. Когато дойде в Колорадо, ако беше търсил Бога като млад вярващ — изучавайки Библията, ходейки смирено с Бога, молейки се усърдно и бдително — щеше да покажеш, че цениш дара на вечния живот.
Но ти не успя да оцениш небето. Въпреки че поради греховете си си бил сериозно предупреждаван и заплашван от Бога в продължение на години, ти през цялото време си наскърбявал Спасителя. Той и цялото небе са гледали на твоя път със скръб и отвращение.
Както земеделецът сее, така жъне. Ако сее пшеница — жъне пшеница. Ако сее отровни семена — ще пожъне същото.
Така е и с теб като отговорно същество: ако сееш за плътта — от плътта ще пожънеш тление. Ако сееш разпуснатост — ще пожънеш това, което си посял. Семето винаги дава от своя вид.
Възможността на втория шанс
Бог ти даде нов шанс. О, ако беше го оценил и беше се молил с искрено сърце, с истинско покаяние и жива вяра да се хванеш за обещанието!
Ако беше упражнил себеотрицание и се беше съпротивлявал на изкушението с готово сърце, всяко усилие за победа щеше да ти даде нова сила.
Всяка нова морална победа подготвя пътя за следващата. Плодът на всяка победа издига човека на по-високо ниво. Всяко добро дело укрепва духовните сили за ново добро, а всеки повторен грях затяга веригите на греха.
Има растяща сила в навика — всяко действие създава почва за повторение.
Живот след загуба на служебни пълномощия
Ако можеш да спасиш собствената си душа чрез смирен и покайващ се живот, това е най-голямото дело, което можеш да извършиш. Бог е милостив, но не трябва да се опитваш да учиш други. Ти си изгубил Божията сила да поучаваш. Твоето дело не е прието от Бога.
Тревожно е колко бързо грехът на разпуснатостта навлиза сред нас. Докато пишех тези лични свидетелства, твоят случай беше поставен пред мен с голяма сила в нощно видение, и не можах да не ти пиша. Душата ми е натоварена ден и нощ за Божия Израил.
Загубата на Божията сила