Глава 30 — Сътрудниците на Елена Уайт — част 1

До У. Ф. К., 6 септември 1895 г. (Както брат У. Ф. К., така и Фани У. са били служители на Елена Уайт, първоначално в Мелбърн, а по-късно в Куранбонг, Нов Южен Уелс. През 1895 г. г-жа Уайт и нейният екип са живеели и работели в палатки, докато се е строял постоянният дом „Сънисайд“.) — Тази сутрин, когато се връщах от училищния двор, видях коня ти вързан за едно дърво пред палатката, в която живееше Фани У. След малко отидох до палатката. Една дама от Нюкасъл и Джеси Израел бяха на посещение при Фани. Ти седеше и пишеше на пишещата машина. Защо не я занесе веднага в трапезната палатка? Какво впечатление може да направи такова поведение върху ума на младото момиче, което посещава училището? То остави впечатление, което беше всичко друго, но не и благоприятно.
Твоята свободност в общуването с млади жени е неподходяща, но тя ти е толкова естествена и обичайна, че не ѝ обръщаш внимание. Божието Слово ти е казало да се въздържаш дори от всяка поява на зло — но правиш ли го? Ти си женен мъж, имаш съпруга и двама синове, които си оставил в Америка, и този факт трябва да бъде достатъчен, без друго подтикване, за да те води към трезвост и внимателност в отношенията ти с другите…. Пиша ти тези неща, защото ти заблуждаваш Фани, а тя изглежда напълно заслепена и увлечена….
Твоето често присъствие в обществото на Фани, както беше в Мелбърн, не само имаше вид на зло, но беше зло. Ти си намирал удоволствие в това, но трябваше да имаш духовно разпознаване, за да разбереш, че с поведението си насърчаваш и други по същия път.
Сега отивам в Тасмания, а ти и Фани ще останете в Авондейл. След моето отсъствие ще почувствате склонност да се събирате по-свободно, защото няма да съм там, за да държа положението. Страхувам се, че ще опозорите истината чрез вашата близост. Решително възразявам срещу това. Стой далеч от палатката на Фани, иначе ще се създаде съблазън. — Писмо 17, 1895 г.
До У. Ф. К., ок. септември 1895 г. — През последните месеци получих много малко помощ от Фани, не защото не може да работи, а защото връзката ѝ с теб ѝ е създала такова преживяване, което я е направило неспособна да върши каквото и да е в моята работа….
Дълбоко съм обезпокоена и от друго — това, че посещаваш Фани в нейната палатка. Вече съм решила, че вие двамата не можете да работите заедно. Ти си женен мъж, баща на две деца. Ако жена ти е получила развод от теб, това не те прави свободен да се ожениш отново, както аз разбирам Библията….
Преди да замина, трябва да поставя някои правила. Няма никаква причина У. Ф. К. да посещава палатката на Фани. Фани от известно време не е в състояние да работи както трябва. Общуването ѝ с теб е в голяма степен причината за това. Зная, че е така, и затова казвам: стой далеч от нейната палатка. Когато отсъствам, ще почувстваш, че имаш добра възможност да бъдеш в нейното общество, когато пожелаеш; и не мога да замина, без да те предупредя и да ти заръчам да се пазиш и да се държиш настрана. Не желая никакъв укор да бъде хвърлен върху мен или върху тази общност поради непредпазливи, небрежни навици или действия. — Писмо 19, 1896 г.
До Фани У., 23 ноември 1895 г. — Разгледах твоя случай във връзка с У. Ф. К. и нямам друг съвет да ти дам освен този, който вече съм дала. Считам, че ти нямаш никакво морално право да се омъжиш за У. Ф. К.; той също няма морално право да се ожени за теб. Той е напуснал съпругата си, след като ѝ е причинил тежки огорчения. Той е напуснал тази, на която пред Бога е обещал да обича и цени, докато са живи и двамата. Още преди тя да получи развод, когато тя все още е била неговата законна съпруга, той я е оставил за три години, а след това я е напуснал и по сърце, като е изразил любовта си към теб. Въпросът е бил уреждан главно между теб и един женен мъж, докато той е бил законно обвързан със съпругата, за която се е оженил и от която има две деца.
Не виждам нито най-малка снизходителност в Писанието, която да дава право на някой от вас да сключи брак, въпреки че съпругата му е разведена. Поради огорченията, които ѝ е причинил, до голяма степен неговото собствено поведение е довело до този резултат, и не мога да гледам по-благосклонно на това, че има законно право да свърже живота си с твоя, нито ти да свържеш живота си с неговия. Едно нещо е ясно: не бих могла да работя с никого от вас, ако тази стъпка бъде направена, защото виждам този въпрос в светлина, в която Писанието осъжда вашата връзка. Затова желая и двамата да разберете, че според светлината, която Бог ми е дал относно миналото и настоящето, не бих могла дори да помисля да ви наема, ако предприемете това.
Учудена съм, че можеш дори за миг да обмисляш подобно нещо и да насочиш чувствата си към женен мъж, който е напуснал жена си и децата си при такива обстоятелства. Съветвам те да изложиш мислите и плановете си по този въпрос пред отговорните братя, за да получиш техния съвет, и нека ти покажат от Божия закон грешката, в която си паднала. И двамата сте нарушили закона дори само с мисълта, че бихте могли да се съедините в брак. Трябваше да отхвърлиш тази мисъл още при първото ѝ появяване. — Писмо 14, 1895 г.