Глава 31 — Отношение към небиблейските бракове

Не се препоръчва разделяне — Скъпи брате [К. Х. Блис]: Писмото ти беше получено и прочетено. Имала съм досег с няколко подобни случая и съм видяла, че онези, които по съвест са чувствали, че трябва да предприемат нещо в подобни обстоятелства като тези, за които пишеш, след като са раздвижили нещата и са ги разкъсали, не са имали мъдрост да ги наредят отново, за да станат по-добри. Видях, че онези, които бяха толкова ревностни да разрушават, не направиха нищо, за да изградят нещата в правилен ред. Те имаха способност да създават объркване, страдание и най-печално състояние, но не и способност да поправят.
Ти си поискал съвета ми относно този случай. Бих казала, че ако онези, които носят бреме по този въпрос, не са внимателно обмислили по-добро устройство и не могат да намерят място, където тези хора да бъдат спокойни и уредени, по-добре е да не осъществяват идеите си за разделяне. Надявам се да чуя, че този въпрос няма да бъде настойчиво повдиган и че съчувствието няма да бъде оттеглено от двамата, чиито интереси са свързани.
Без прибързани действия — Пиша това, защото съм виждала толкова много такива случаи, в които хората носят голямо бреме, докато всичко бъде разклатено и изкоренено, а след това техният интерес и тежест не отиват по-нататък. Ние трябва лично да знаем, че имаме ревност според знанието. Не бива да действаме прибързано в такива въпроси, а да разглеждаме всяка страна на случая. Трябва да действаме с голяма предпазливост и състрадателна нежност, защото не познаваме всички обстоятелства, довели до това положение.
Съветвам тези нещастни хора да бъдат оставени на Бога и на собствената си съвест, и църквата да не ги третира като грешници, докато няма доказателства, че са такива в очите на святия Бог. Той чете сърцата като отворена книга. Той не съди, както съди човекът. — Писмо 5, 1891 г.
[Двадесет години по-късно У. К. Уайт пише на друг кореспондент:
„Майка ми през последните двадесет години е получавала много писма с въпроси по теми като тези, за които пишеш, и многократно е отговаряла, че няма съвет, различен от този на апостол Павел. Напоследък тя отказва да се занимава с такива писма и ни казва да не ѝ ги представяме.
Моето лично мнение по този въпрос, което вярвам, че е в съгласие със съветите, които съм чувал майка ми да дава на отделни хора преди години, и което считам за съгласно възгледите на водещите братя и с учението на Писанието, е, че няма благословение в това да разрушаваме семейства, които може да са съгрешили или срещу които е било съгрешено, преди или след като са приели настоящата истина.“ — Писмо на У. К. Уайт до старейшина Г. У. Ангълбъргър, 6 октомври 1911 г.]