Глава 32 — Брат Г — част 1

[Изявление на У. К. Уайт:] „Относно брат Г мога да говоря съвсем свободно. Около 1875 г. той се ожени за една много способна учителка…. Тя беше много надарена, но след няколко години стана свадлива и направи живота му нещастен. По това време той се свърза с една много способна млада жена, която беше счетоводителка в колежа X, и се привърза към нея. Сестра Уайт му написа много ясно предупреждение, което той обеща да вземе под внимание. Малко след като сестра Уайт замина за Европа, брат Г подаде оставка от длъжността си в колежа X, отиде в Мичиган да посети сестра си и не оказа никаква съпротива, когато жена му поиска развод.
„Дотук тези, които познаваха случая, одобряваха постъпките му, но скоро след това той се ожени за споменатата счетоводителка; тогава всички негови приятели бяха дълбоко натъжени. Той известно време преподаваше в …, след което се установи близо до …, и в продължение на много години работи усилено, като жена му му помагаше да изкарва прехраната си от малко стопанство с плодове и зеленчуци. С течение на времето те осъзнаха греховността на пътя, по който бяха тръгнали. Покаяха се дълбоко и искрено, и братята и сестрите им се убедиха, че тяхното покаяние е истинско. Те имаха три прекрасни деца, които растяха, и доколкото знам, никой не ги насърчаваше да се разделят. Когато въпросът беше представен пред сестра Уайт, тя не насърчи раздяла, нито подкрепи каквото и да е действие за отстраняването му от участие в делото на третата ангелска вест. В по-късния си живот той работеше смирено, самостоятелно, в южните щати.
„Ако хора, които живеят в светлината на третата ангелска вест, решат да напуснат един съпруг или съпруга, за да се съединят с друг, наш дълг е да ги предупреждаваме, изобличаваме и дисциплинираме.
„Но ако хора, преди да приемат вестта, са се вплели в такива връзки и след това са се покаяли, изповядали греховете си, получили Божието прощение и са спечелили доверието на братята си, по-добре е както служители, така и миряни да ги оставят на мира, да се радват на прощението и оправданието, извършени чрез Христос, без да се опитват да разрушават съществуващите връзки.“ — 21 февруари 1927 г.
По-късно старейшина Уайт добавя: „От дълго време съм убеден, че нашите братя правят сериозна грешка, когато се опитват да разрушават семейства, като твърдят, че чрез изпълнението на обетите си, дадени неразумно в повечето случаи, те постоянно, ден след ден, извършват прелюбодейство.“ — Писмо на У. К. Уайт, 6 януари 1931 г.
Отношението на Елена Уайт към брат Г се разкрива в писмата, които следват.
О, за мъдрост отгоре! — Скъпи брате Хаскел: … Считаме, че откриването на библейското училище в Мелбърн беше добро. Всички са доволни от сградите и мястото на училището. Това е доста забележително, защото обикновено има хора, които намират за какво да критикуват, но не сме чули нито дума на недоволство, нито дори намек за такова.
След събранието разговаряхме със старейшина Стар. Въпросът беше относно учител по граматика за напредналите класове. Няма затруднение по отношение на началните класове, но се нуждаем от добре подготвени учители във всички области и се надяваме старейшина Олсен да намери мъж или жена, които могат да дойдат в Австралия като задълбочен преподавател. Ако само Г. беше запазил правия път, той би бил точно човекът за тази работа. Но въпросът е дали неговото минало няма да го последва. Едва ли се осмеляваме да предприемем това и да поемем риска. Не се съмнявам, че той искрено се е покаял и вярвам, че Господ му е простил. Но ако се наложи да се дават обяснения, това няма да бъде лесно; тогава какво да правим с Г.? Да го оставим там, където е — пленник на угризенията и безполезен до края на живота си? Не виждам какво може да се направи. О, за мъдрост отгоре! О, за съвет от Онзи, Който чете сърцето като отворена книга! Как Сатана бди над душите, за да ги върже с адските си вериги, така че да бъдат изгубени за делото и почти безпомощни в ръцете му. „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение.“ — Писмо 13, 1892 г. (написано пет години след небиблейския брак на брат Г.)
Покана за друга страна — Скъпи брате Г: Умът ми многократно се е насочвал към теб. Ако се бях чувствала свободна да упражня собствената си преценка, щях отдавна да ти дам съвет да промениш местоживеенето си. Надявах се, че братята ще имат мъдрост отгоре, за да ти дадат съвет да не бъдеш там, където си сега. Ако имаш нещо да вършиш, то трябва да бъде скоро. Ако беше в тази страна (Австралия), напълно вярвам, че щеше да видиш отворени врати, където би могъл да работиш като носител на светлина за онези, които са в тъмнината на заблудата.
Как би било, ако дойдеш в тази страна? Като Авраам — излязъл, без да знае къде отива, и смирено търсещ ръководство — умолявам те да направиш решителна стъпка. Ела тук, в Австралия, докато сме тук. Ела на своя отговорност. Ако продадеш стопанството си, ще имаш средства да дойдеш. Тогава вярвам, че ще се открие път за теб да работиш, и нека Господ те ръководи — това е моето искрено желание и молитва….
Има изобилно дело за теб в голямото жетвено поле. Тук има ниви, готови за жътва — работа, която трябва да се започне в Сидни с около един милион души население, и в Мелбърн, който е още по-голям. Има Куинсланд, който трябва да бъде достигнат. В едно място в Куинсланд има тридесет пазители на съботата, които никога не са виждали и чували жив проповедник, а други са разпръснати из цялата тази област, очаквайки вестта на истината.
Моля те, обмисли този въпрос и ни напиши какво мислиш. Какво е финансовото ти състояние? Какво възнамеряваш да правиш? Как Господ води мислите ти? Помисли сериозно и нека Господ ти даде мъдрост да предприемеш действие незабавно. С много любов. — Писмо 7а, 1894 г.