Глава 38 — Съвети към ръководителите на градски мисии и институции — част 1

Поведение на ръководителите на градски мисии
[Този съвет е даден през 1893 г., когато „градска мисия“ означаваше особен вид евангелска дейност — екип от служители, книгоразпространители, медицински работници и други.]
Мисиите са съществени като основа на мисионското дело в нашите градове; но ако онези, които стоят начело на тези мисии, не полагат сериозни усилия да пазят всяка позиция, така че Сатана да не поеме контрол, ще се понесат загуби….
Към мисията трябва да бъдат свързани семейни хора, които да се държат с най-строга приличност. Но опасността не идва само от младите, а и от женени мъже и жени; работниците трябва да изграждат около себе си стени на скромност и добродетел, така че жените да не примамват мъжете, и мъжете да не отклоняват жените от строгата приличност. Въздържайте се дори от самия вид на зло.
Разпространява се болнава сантименталност. Женени мъже получават внимание от омъжени или неомъжени жени; жените също изглеждат очаровани, губят разума си, духовната си проницателност и здравия разум; вършат именно онова, което Божието Слово осъжда…. Предупрежденията и изобличенията стоят ясно пред тях, но въпреки това те вървят по същия път, по който други са вървели преди тях. Това е като опияняваща игра, в която участват. Сатана ги води към гибел — да погубят себе си, да изложат Божието дело на опасност, да разпнат отново Божия Син и да Го изложат на явен срам.
Няма безопасност за никого — нито за млад, нито за стар — ако не чувства нуждата да търси Божия съвет на всяка стъпка. Само онези, които поддържат близко общение с Бога, ще се научат да ценят хората според Неговата мярка — да уважават чистото, доброто, смиреното, кроткото. Сърцето трябва да бъде пазено така, както беше сърцето на Йосиф. Тогава изкушенията да се отклониш от почтеността ще бъдат посрещнати с решителност: „Как да сторя това голямо зло и да съгреша против Бога?“ Най-силното изкушение не е извинение за грях. Колкото и силен да е натискът върху теб, грехът е твой собствен избор. Коренът на проблема е необновеното сърце.
Най-лошият вид предател — Човек, който твърди, че от години вярва в настоящата истина и е считан от братята си за достоен да заема отговорни позиции в мисии или институции, може да стане небрежен, когато обстоятелствата го поставят в изкушение, и с времето сам да изкушава други. Неговият случай е наистина тъжен, защото разкрива действието на покварено сърце и липса на онзи принцип, който всеки християнин трябва да притежава.
Когато някой, на когото са поверени големи отговорности, предаде своя свещен дълг и се отдаде в ръцете на Сатана като оръдие на неправда, за да сее семена на зло и да покварява сърцата и умовете на другите, той е предател от най-лошия вид. От такъв осквернен и замърсен ум младежите често получават първите нечисти мисли, които ги водят към живот на срам и поквара.
Работници без твърди принципи — Ако мъже, поставени начело на мисия, нямат твърдост на принципите, която да ги предпазва от всякаква проява на обикновеност и неподходяща близост с млади момичета и жени, след като им е дадена толкова ясна светлина, нека бъдат освободени без втори опит. Съществува поквара на душата, която води до такива лекомислени навици и практики, и тя далеч надвишава всяко добро, което такива хора могат да извършат. Живеем във време на морално разложение; светът е като втори Содом. Онези, които очакват идването на Човешкия Син, които знаят, че стоят на самия праг на вечния свят, трябва да дават пример, съответстващ на тяхната вяра. Онези, които не поддържат чистота и святост, не са приети от Бога. Истинските Божии деца имат дълбоко вкоренени принципи, които не могат да бъдат разклатени от изкушения, защото Христос пребъдва в сърцата им чрез вяра.
Втори опит е безполезен — Втори опит няма да бъде от полза за онези, чийто морален усет е толкова изкривен, че не могат да видят своята опасност. Ако след като дълго са държали истината, нейната освещаваща сила не е изградилa характер в благочестие, добродетел и чистота, нека бъдат незабавно отделени от мисиите, защото чрез тях Сатана ще внушава същите разхлабени възгледи в умовете на онези, които трябва да имат пример на добродетел и морално достойнство. Всичко, което наподобява болнава сантименталност или обикновеност, трябва решително да бъде изобличено. — Бюлетин на Генералната конференция, 1893, стр. 162.
Няма време за покварени импулси — Нашето време на изпитание е кратко. Нямаме време да го губим в угаждане на покварени желания. Близостта на женени мъже с омъжени жени и млади момичета е отвратителна в очите на Бога и на святите ангели. Дързостта на младите момичета, които сами търсят компанията на млади мъже, стоят около тях, когато работят, влизат в разговори с тях и водят празни, лекомислени разговори, е унизителна за женствеността. Това ги принизява дори в очите на онези, които сами вършат такива неща.
Налице е ясна и неотложна нужда от реформа във всички наши институции. Всяка лекомисленост, всяко неподходящо внимание между мъже и жени трябва да бъде осъдено и прекратено. Някои — дори женени мъже, които са си позволявали такава повърхностна близост — са се опитвали да се оправдаят и да избегнат изобличение, като твърдят, че не са извършили морално зло. Нима не беше морално зло да се шегувате, да се закачате и да оказвате ласкателно внимание на млади жени? Не ли посявате в техните умове мисли, които не можете да изкорените? Не узаконявате ли чрез своята лекомисленост и кокетство такова поведение?
Вие, които заемате отговорни позиции и изповядвате християнство, не давате ли повод за близост, която води до грях? Какъв запис се прави в небесните книги от божествения Наблюдател? Нима не е извършено морално зло спрямо душите на онези, с които сте били така близки? Наистина е извършено. Оставени са впечатления, които ще бъдат трайни. Тези девойки се утвърждават в кокетство и флирт. Всяка такава отстъпка ги прави по-груби и дръзки. Те все повече се увличат от обществото на мъже и жени, които са лекомислени и повърхностни, чийто разговор е далеч от святото, чистото и възвишеното.