Глава 40 — Изявление на Елена и Джеймс Уайт

[Тъй като това изявление е направено съвместно от Джеймс и Елена Уайт, ясно е, че изразените възгледи имат пълното одобрение на Елена Уайт.]
Възможност за възстановяване — По отношение на случая на пострадалата сестра А. Г. ще кажем в отговор на въпросите на Й. Х. У., че е характерно за повечето случаи на хора, които са паднали в грях, както нейният съпруг, че те нямат истинско съзнание за своето нечестие. Някои обаче осъзнават това и биват възстановени в църквата, но не преди да спечелят доверието на Божия народ чрез безусловни изповеди и период на искрено покаяние. Този случай съдържа трудности, които не се срещат в други, и бихме добавили следното:
– В случаи на нарушаване на седмата заповед, когато виновният не проявява истинско покаяние, ако пострадалата страна може да получи развод, без да влоши положението на себе си и на децата си, ако има такива, тя трябва да бъде свободна да го направи.
– Ако чрез развод би се поставила себе си и децата си в по-лошо положение, не познаваме писание, което да прави невинната страна виновна, ако остане.
– Време, труд, молитва, търпение, вяра и благочестив живот могат да доведат до реформа. Да се живее с човек, който е нарушил брачните обети, покрит с позора и срама на виновна любов и не го осъзнава, е разяждаща рана за душата; и все пак разводът е рана за цял живот. Бог да се смили над невинната страна. Бракът трябва добре да се обмисля преди сключването му.
– О, защо хора, които биха могли да бъдат почтени, добри и да достигнат небето, се продават толкова евтино на дявола, нараняват най-близките си, опозоряват семействата си, навличат укор върху делото и накрая погиват? Бог да има милост. Защо онези, които са паднали в грях, не проявяват покаяние, съразмерно с тежестта на престъплението си, и не прибягват към Христос за милост, за да изцелят, доколкото е възможно, раните, които са причинили?
– Но ако не постъпят така, и ако невинната страна е изгубила законното право на развод, като е продължила да живее с виновния след разкриването на греха му, не виждаме, че върху невинния лежи вина, ако остане, и моралното право да се отдели е съмнително, освен ако здравето и животът му не са сериозно застрашени.
– Както в дните на Ной, един от белезите на това време е страстта към необмислени и прибързани бракове. В това действа Сатана. Ако апостол Павел можеше да остане неженен и да препоръчва същото на други, за да бъдат изцяло Господни, защо онези, които желаят напълно да принадлежат на Бога и да избегнат грижите, изпитанията и горчивите страдания, толкова чести в брачния живот, да не останат както той? И още — ако той е избрал да остане така и е могъл да препоръча това преди осемнадесет века, не би ли било похвално и днес да се избере същият път от онези, които очакват идването на Човешкия Син, освен ако няма ясни доказателства, че чрез брак подобряват положението си и правят небето по-сигурно? Когато толкова много е заложено, защо да не се избере сигурният път? — Review and Herald, 24 март 1868 г.
Раздел 10 — Любов към заблудените и изкушаваните