Глава 42 — Разбиране към другите — част 1

Сърдечните борби на човек с разкаяние — Когато човек, който е сгрешил, осъзнае своята грешка, внимавай да не разрушиш неговото самоуважение. Не го обезсърчавай чрез безразличие или недоверие. Не казвай: „Преди да му се доверя, ще изчакам да видя дали ще издържи.“ Често именно това недоверие става причина изкушаваният да падне.
Трябва да се стремим да разбираме слабостите на другите. Ние знаем малко за вътрешните борби на онези, които са били оковани във вериги на тъмнина и нямат решителност и морална сила. Най-жалко е състоянието на този, който страда под тежестта на разкаянието; той е като зашеметен, залитащ, падащ в праха. Нищо не вижда ясно. Умът му е помрачен, не знае какви стъпки да предприеме. Много бедни души са неразбрани, недооценени, изпълнени със страдание и мъка — изгубени, скитащи овце. Те не могат да намерят Бога, но имат дълбоко желание за прошка и мир.
Силни влияния към зло — О, нека не се изрича нито една дума, която да причинява още по-дълбока болка! На душата, уморена от живот в грях, но незнаеща къде да намери облекчение, представете състрадателния Спасител. Хванете я за ръката, повдигнете я, говорете ѝ думи на кураж и надежда. Помогнете ѝ да се хване за ръката на Спасителя…. Трябва да се поставим на мястото на изкушаваните. Да вземем предвид силата на наследствеността, влиянието на лошите връзки и средата, силата на неправилните навици. Можем ли да се чудим, че под такива влияния мнозина деградират? Можем ли да се чудим, че те бавно откликват на усилията за тяхното издигане? — Служението на изцелението, стр. 167–168.
Нежно съчувствие — Чудна любов — че Бог, безкрайният Бог, ни е дал привилегията да Го наричаме с нежното име „Отец“! Нито един земен родител не би молил толкова настойчиво за заблудено дете, както Този, Който ни е създал, моли за престъпника. Никакъв човешки интерес не е следвал непокаяния с толкова нежни покани.
С какво нежно съчувствие трябва да работим за онези, които са заблудени и грешни, които загиват около нас. Трябва да работим в духа, в който Христос работеше — с онази състрадателна нежност, която Той проявяваше. Когато чрез жива вяра се хванем за Божиите обещания, когато живеем чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста, ние заставаме на страната на Христос и имаме Неговия Дух и Неговата благодат да действат чрез нашите усилия за довеждане на души до познание на Божията воля. — Ръкопис 35, 1886 г.
Състрадание към виновния — Колко малко влизаме в съчувствие с Христос в това, което трябва да бъде най-силната връзка на единство между нас и Него — състраданието към покварените, виновни, страдащи души, мъртви в престъпления и грехове! Нечовечността на човек към човека е най-големият ни грях. Мнозина мислят, че представят Божията справедливост, докато напълно пропускат да отразят Неговата нежност и велика любов. Често онези, към които се подхожда със строгост и суровост, са под силен натиск на изкушение. Сатана се бори за тези души, и суровите, безсърдечни думи ги обезсърчават и ги правят плячка на изкусителя.
Деликатно нещо е да се работи с човешките умове. Само Този, Който чете сърцето, знае как да доведе хората до покаяние. Само Неговата мъдрост може да ни даде успех в достигането до изгубените. Можеш да стоиш твърдо, мислейки: „Аз съм по-свят от теб“, и няма значение колко правилни са твоите разсъждения или колко верни са думите ти — те никога няма да докоснат сърцата. Любовта на Христос, проявена в думи и дела, ще си проправи път към душата, когато повтарянето на наставления или аргументи не постига нищо.
Нуждаем се от повече Христоподобно съчувствие — не само към онези, които ни изглеждат безупречни, но към бедните, страдащи, борещи се души, които често падат, съгрешават и се каят, биват изкушавани и обезсърчавани. Трябва да отиваме при ближните си, трогнати — както нашият милостив Първосвещеник — от чувството за техните слабости. — Служението на изцелението, стр. 163–164.
Резултатът от студенината и пренебрежението — Но сред нас като народ е имало недостиг на дълбоко, искрено, докосващо душата съчувствие и любов към изкушаваните и заблудените. Мнозина са проявявали голяма студенина и греховно пренебрежение — така, както Христос описва онези, които минават от другата страна, държейки се колкото може по-далеч от тези, които най-много се нуждаят от помощ. Новообърнатата душа често води ожесточена борба с утвърдени навици или с някаква особена форма на изкушение и, като бъде победена от силна страст или склонност, изпада в необмисленост или в действителен грях. Тогава са необходими енергия, такт и мъдрост от страна на братята му, за да бъде възстановен в духовно здраве. В такива случаи се прилагат наставленията на Божието Слово: „Братя, ако и да бъде уловен човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв със дух на кротост, като внимаваш на себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.“ „Ние, които сме силни, трябва да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.“
Но колко малко от състрадателната нежност на Христос се проявява от Неговите изповядващи последователи! Когато някой съгреши, други често си позволяват да представят случая възможно най-лошо. Тези, които може би са виновни за също толкова тежки грехове в друга област, се отнасят към своя брат с жестока строгост. Грешки, извършени поради невежество, невнимание или слабост, се преувеличават до съзнателен, предварително обмислен грях. Когато виждат души да се отклоняват, някои скръстват ръце и казват: „Казах ви. Знаех, че не може да се разчита на тях.“ Така заемат положението на Сатана, радвайки се в духа си, че злите им подозрения са се оказали верни. — Свидетелства за църквата, т. 5, стр. 604–605.