Глава 42 — Разбиране към другите — част 2

Любов към заблудените — Не всички сме устроени еднакво и мнозина не са били правилно възпитани. Образованието им е било недостатъчно. Някои са наследили избухлив нрав и възпитанието им в детството не ги е научило на самоконтрол. Към този пламенен характер често се прибавят завист и ревност. Други имат недостатъци в други отношения. Някои са нечестни в сделките си, склонни към измама в търговията. Други са властни в семействата си, обичат да господстват. Животът им е далеч от правилен. Възпитанието им е било погрешно. Не са били научени, че поддаването на тези зли наклонности е грях; затова грехът не им изглежда толкова тежък. Други, които не са имали толкова погрешно възпитание и са получили по-добро обучение, са развили много по-малко укорим характер. Християнският живот на всички е силно повлиян — за добро или за зло — от предишното им възпитание.
Исус, нашият Ходатай, познава всички обстоятелства, които ни обкръжават, и се отнася към нас според светлината, която сме получили, и условията, в които сме поставени. Някои имат много по-благоприятна организация от други. Докато едни постоянно са измъчвани, притискани и в скръб поради неблагоприятни черти на характера си, водейки борба с вътрешни врагове и покварата на своята природа, други нямат и наполовина толкова за борба. Те преминават почти без трудностите, под които страдат техните братя и сестри, по-неблагоприятно устроени. — Свидетелства за църквата, т. 2, стр. 74.
Прием за покаялите се — „И към едни имайте милост, като правите разлика“ (Юда 1:22). Онези, които са мъдри с мъдростта от Бога, ще разпознаят души, нуждаещи се от помощ — души, които са били победени и които, макар искрено да са се покаяли, едва биха дръзнали без насърчение да се хванат за надеждата. Господ ще вложи в сърцата на онези, които са настойници на Неговата благодат, желание да приемат тези треперещи, покайни души в своето любящо общение. Истинските Му последователи няма да се отнасят към грешниците като към безнадеждни. Те ще проявяват състрадание към онези, чиито обстоятелства са били неблагоприятни и които са позволили на Сатана да ги поведе по забранени пътища.
Тези души са съгрешили против Бога, но ако се покаят и покажат искреността на своето покаяние чрез ревностни усилия да служат на Господа — кой ще дръзне да им забрани? Насърчавайте ги. Дайте им възможност да възвърнат загубеното. Гордостта, сребролюбието, чувствеността може да са били техните особени грехове. Посочете грешките им, но не по начин, който да ги отдалечи от Христос. С думи на състрадателна любов ги привлечете към Него. Колкото и дълбоко да са паднали, не унищожавайте надеждата им за прошка. Работете за тях, молете се с тях, насочвайте ги към Изкупителя….
Без осъждане на другите — Чрез искрени, Христоподобни усилия хората ще бъдат изобличени и обърнати, и Бог ще им говори прошка. Нека никой не отблъсква душа, която напуска служенето на Сатана и търси прошка от Исус. „Към едни имайте милост, като правите разлика.“ Когато дадат доказателства, че Божият Дух работи в тях, представяйте им всяко насърчение да влязат в служба на Господа. Не ги обезсърчавайте с безразличие, не се отдръпвайте от тях с духа: „Аз съм по-свят от теб“ (Исая 65:5).
Онези, които действат като фарисеи, може да не са виновни за същите грехове, които осъждат в другите, но могат да бъдат виновни за много по-големи грехове пред Бога. Всеки ще бъде възнаграден според делата си. Нека онези, които осъждат другите, внимават за себе си, за да не бъдат осъдени от Бога за фарисейство. — Ръкопис 37, 1902 г.
Хора с любов, а не като бодливи обвивки — Трябва да очакваме да срещаме и да понасяме големи несъвършенства у младите и неопитните. Христос ни е заповядал да се стремим да възстановяваме такива със дух на кротост, и Той ни държи отговорни, ако следваме път, който ги води до обезсърчение, отчаяние и гибел. Ако ежедневно не отглеждаме скъпоценното растение на любовта, сме в опасност да станем тесногръди, безсърдечни, фанатични и критични, считайки себе си за праведни, когато сме далеч от Божието одобрение.
Някои са невъзпитани, резки и сурови. Те са като бодливи кестенови обвивки — убождат при всяко докосване. Такива нанасят неизчислима вреда, като представят погрешно нашия любящ Спасител.
Трябва да достигнем по-висок стандарт, иначе не сме достойни за името християни. Трябва да развиваме духа, с който Христос работеше за спасението на заблудените. Те са също толкова скъпи за Него, колкото и ние. Те също могат да станат трофеи на Неговата благодат и наследници на царството. Но са изложени на клопките на хитрия враг, на опасност и осквернение, и без спасителната благодат на Христос — на сигурна гибел. Ако виждахме това правилно, колко би се разпалило нашето усърдие и колко биха се умножили нашите искрени, саможертвени усилия, за да се приближим до онези, които се нуждаят от нашата помощ, нашите молитви, нашето съчувствие и нашата любов! — Свидетелства за църквата, т. 5, стр. 605–606.
Исус — нашият пример — Отхвърлените, бирниците и грешниците, презираните от народите — именно тях Христос призова и със Своята любяща доброта ги привлече при Себе Си. Единствената група, която Той никога не одобряваше, бяха онези, които стояха отделени в самодоволството си и гледаха с презрение на другите….
Дори към най-падналите Той се отнасяше с уважение. За Христос беше постоянна болка да се сблъсква с враждебност, поквара и нечистота; но никога не изрече дума, която да покаже, че чувствата Му са наранени или изтънченият Му вкус — засегнат. Каквито и да бяха лошите навици, силните предразсъдъци или властните страсти на хората, Той ги посрещаше с изпълнена със състрадание нежност. Когато участваме в Неговия Дух, ще гледаме на всички хора като на братя, подложени на същите изкушения и изпитания, често падащи и борещи се да се изправят отново, воюващи с обезсърчения и трудности, жадуващи за съчувствие и помощ. Тогава ще се отнасяме към тях по начин, който не обезсърчава и не отблъсква, а пробужда надежда в сърцата им. — Служението на изцелението, стр. 164–165.
Приложение А — Мастурбация и психични разстройства