Глава 5 — Бунтовните ангели са изгонени, и падението на Адам и Ева — част 1

Война в небето

Христос действаше в небесните дворове, за да убеди Сатана в неговата ужасна грешка, докато накрая злият и неговите съмишленици не бяха намерени в открит бунт срещу Самия Бог. — Този ден с Бога, 256.

Христос, като Вожд на небето, беше определен да потуши бунта. — Review and Herald, 30 май 1899.

И стана война в небето. Божият Син, Князът на небето, и Неговите верни ангели влязоха в борба с главния бунтовник и онези, които се бяха присъединили към него. Божият Син и верните, предани ангели победиха; и Сатана и неговите съмишленици бяха изгонени от небето. — Spirit of Prophecy, т. 1, 23.

Ангелите участваха в битката; Сатана желаеше да победи Божия Син и онези, които се покоряваха на Неговата воля. Но добрите и верни ангели надделяха, и Сатана, заедно със своите последователи, беше изгонен от небето. — Ранни писания, 146.

Последиците от бунта

Сатана стоеше изумен от новото си положение. Неговото щастие беше изчезнало. Той гледаше ангелите, които някога с него бяха щастливи, но бяха изгонени от небето…. Сега всичко изглеждаше променено. Лицата, които някога отразяваха образа на своя Творец, бяха помрачени и изпълнени с отчаяние. Между тях царяха раздор, разногласие и горчиви обвинения…. Сатана виждаше страшните последици от своя бунт. Той потръпваше и се страхуваше да погледне бъдещето и да размисли върху края на тези неща.

Беше настъпил часът за радостни, щастливи песни на хвала към Бога и Неговия възлюбен Син. Някога Сатана водеше небесния хор. Той подемаше първия тон, а после цялото ангелско множество се присъединяваше към него и славни мелодии огласяха небето в чест на Бога и на Неговия Син. Но сега, вместо най-сладки хармонии, в ушите на великия бунтовник звучаха раздор и гневни думи…. Часът на поклонение наближаваше, когато светлите и святи ангели се покланяха пред Отца. Той вече нямаше да се присъединява към небесната песен. Нямаше вече да се покланя с благоговение и свято страхопочитание пред присъствието на вечния Бог….

Сатана потрепери, когато съзря делото си. Той остана сам, потънал в размисъл върху миналото, настоящето и бъдещите си планове. Неговата мощна природа се разтърси като от буря. Един ангел от небето преминаваше. Той го повика и измоли среща с Христос. Това му бе позволено. Тогава той разказа на Божия Син, че се разкайва за своя бунт и желае отново Божието благоволение. Той бе готов да заеме мястото, което Бог преди му бе определил, и да бъде под Неговото мъдро управление. Христос заплака за нещастието на Сатана, но му каза, като израз на Божия ум, че никога вече не може да бъде приет в небето…. Семената на бунта още бяха в него….

Когато Сатана напълно се убеди, че няма никаква възможност да бъде възстановен в Божието благоволение, той прояви злобата си с още по-голяма омраза и пламенна ярост….

Понеже не можеше да получи достъп вътре в небесните порти, той щеше да чака точно при входа, за да се подиграва на ангелите и да търси раздор с тях, когато влизат и излизат.—Духът на пророчеството, том 1, стр. 28–30.

Сътворението на земята и човечеството

Верните ангели скърбяха за съдбата на онези, които бяха техни съучастници в щастието и блаженството. Тяхната загуба се усещаше в небето. Отец се съвещаваше с Исус относно незабавното изпълнение на намерението им да създадат човека, който да обитава земята. — Signs of the Times, 9 януари 1879.

Най-светлите и най-възвишените от утринните синове възвестяваха Неговата слава при сътворението и обявиха Неговото раждане с песни на радост. — Signs of the Times, 4 януари 1883.

Когато Бог създаде земята, имаше планини, хълмове и равнини, и между тях — реки и водни басейни. Земята не беше една обширна равнина, но еднообразието на пейзажа беше нарушено от хълмове и планини — не високи и сурови, както са сега, а правилни и красиви по форма…. Ангелите наблюдаваха и се радваха на чудесните и прекрасни Божии дела. — Spiritual Gifts, т. 3, 33.

Цялото небе прояви дълбок и радостен интерес към сътворението на света и човека. Човешките същества бяха нов и особен ред. — Review and Herald, 11 февруари 1902.

След ангелските същества, човешкото семейство, създадено по Божия образ, е най-благородното от Неговите творения. — Review and Herald, 3 декември 1908.

Господ беше надарил Адам с умствени способности, превъзхождащи тези на всяко друго живо същество, което беше създал. Неговите умствени сили бяха само малко по-ниски от тези на ангелите. — Review and Herald, 24 февруари 1874.

Веднага след като Господ чрез Исус Христос създаде нашия свят и постави Адам и Ева в Едемската градина, Сатана заяви своето намерение да приведе бащата и майката на цялото човечество към своя собствен характер. — Review and Herald, 14 април 1896.

Когато Господ представи Ева на Адам, Божиите ангели бяха свидетели на тази сцена. — В небесните места, 203.

Тази безгрешна двойка не носеше изкуствени дрехи. Те бяха облечени в покривало от светлина и слава, както са облечени ангелите. — Signs of the Times, 9 януари 1879.

Бог създаде човека за Своя слава, за да може след изпит и проверка човешкото семейство да стане едно с небесното семейство. Божият план беше небето отново да се насели чрез човешкия род. — Библейски коментар на АСД, т. 1, 1082.

Местата, опразнени в небето от падението на Сатана и неговите ангели, ще бъдат заети от изкупените на Господа. — Review and Herald, 29 май 1900.

Макар че всичко, което Бог беше създал, беше съвършено красиво и изглеждаше, че нищо не липсва на земята, за да направи Адам и Ева щастливи, Той прояви Своята велика любов към тях, като засади градина специално за тях. Част от времето им трябваше да бъде заето с радостния труд по обработването на градината, а друга част — в приемане на посещенията на ангелите, слушане на техните наставления и в щастливо размишление. Трудът им не беше тежък, но приятен и освежаващ. — Signs of the Times, 9 януари 1879.

Светите ангели даваха наставления на Адам и Ева относно тяхната работа и ги поучаваха за бунта на Сатана и неговото падение. — Spiritual Gifts, т. 1, 20.

Той стоеше пред Бога в силата на съвършено мъжество, всички органи и способности на неговото същество напълно развити и хармонично съгласувани; и беше заобиколен от красота и ежедневно общуваше със светите ангели. — Spirit of Prophecy, т. 2, 88.

Божият закон съществуваше още преди създаването на човека. Той беше пригоден към състоянието на святите същества; дори ангелите се управляваха от него. — Signs of the Times, 15 април 1886.

Човекът трябваше да бъде изпитан и проверен; и ако издържеше Божия изпит и останеше верен и предан след първото изпитание, той нямаше да бъде подлаган на непрекъснати изкушения, но щеше да бъде възвисен равен на ангелите и от този момент нататък безсмъртен. — Review and Herald, 24 февруари 1874.

Сатана планира падението на човека

Той съобщи на своите ангели за плана си да отнеме от Бога благородния Адам и неговата спътница Ева. Ако по някакъв начин успееше да ги подмами към непослушание, Бог щеше да направи някакво постановление, чрез което те да бъдат простени, и тогава той и всички паднали ангели щяха да имат възможност да участват в Божията милост. Ако това не успееше, те можеха да се съединят с Адам и Ева; защото, щом веднъж престъпят Божия закон, и те щяха да станат обект на Божия гняв, както и самите те. Тяхното престъпление щеше да ги постави също в състояние на бунт; и те можеха да се съединят с Адам и Ева, да завладеят Едем и да го направят свой дом. И ако можеха да получат достъп до дървото на живота сред градината, тяхната сила — мислеха те — щеше да стане равна на тази на светите ангели, и дори Сам Бог не би могъл да ги изгони.

Сатана свика съвет със своите зли ангели. Не всички веднага се съгласиха да се впуснат в това опасно и страшно дело. Той им каза, че няма да повери на никого от тях изпълнението му; защото смяташе, че само той притежава достатъчна мъдрост, за да осъществи такова важно начинание. Пожела те да обмислят въпроса, докато той се оттегли, за да обмисли своите планове….