Глава 7 — Методи на поучаване и жътва — част 3

Малка полза има да се опитваме да реформираме другите, като атакуваме това, което считаме за техни погрешни навици. Подобни усилия често причиняват повече вреда, отколкото добро. В разговора Си със самарянката, вместо да унижи Якововия кладенец, Христос предложи нещо по-добро.
Това е примерът, по който трябва да работим. Трябва да предложим на хората нещо по-добро от това, което имат — дори Христовия мир, който превъзхожда всяко разбиране. — , 156, 157 (1905)
ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ДОСТИГНАТИ
Цялото човечество е нашето събрание.
Любовта, проявена в живота и характера на Христос, не е тясна и егоистична. Неговата любов трябва да ви подтиква да проповядвате евангелието и отвъд вашите граници, без да се хвалите с труд, извършен от други.
„А който се хвали, с Господа да се хвали. Защото не този, който сам се препоръчва, е одобрен, а този, когото Господ препоръчва.“
Делото, което винаги стои пред служителя на Христос, е да проповядва евангелието както на близките, така и „в по-далечните области“. То включва самоотричане и носене на кръста. Този вид работа, който ни води постоянно да бъдем верни домашни мисионери и да напредваме към нови полета, трябва да се извършва все повече и повече, колкото повече се приближаваме към края на земната история.
Евангелието не трябва да бъде ограничено до определено време или място. Светът е полето на евангелския служител, а цялото човешко семейство е неговото събрание. Когато той завърши една проповед, неговото дело едва започва; защото словото на живота трябва да бъде представяно от къща на къща.
Истината трябва да бъде носена от град в град, от улица на улица, от семейство на семейство. Трябва да се използва всеки възможен метод, чрез който може да се достигне до домовете на хората; защото вестителят трябва да се запознае с хората. Истината трябва да бъде носена от област в област, от царство в царство. Пътищата и пътеките трябва да бъдат напълно обходени, и вестта трябва да се разпространи от континент до континент, докато цялата земя бъде обкръжена с евангелието на нашия Господ Исус Христос.
Всеки нуждаещ се е мой ближен. — Където и да има човешка нужда и страдание, там има поле за мисионска работа. Около нас има мнозина, които на пръв поглед изглеждат безнадеждни, но всъщност жертват силите на даденото им от Бога човечество на пагубни навици. Да ги презираме ли? Не; Господ Исус е изкупил душите им с безкрайна цена — чрез проливането на кръвта от сърцето Си.
Вие, които изповядвате, че сте Божии деца — християни ли сте в пълния смисъл на думата, или в живота си сте само подражатели, преструващи се? Питате ли, както Каин: „Пазач ли съм аз на брата си?“ Ще каже ли Господ на някого от нас, както каза на Каин: „Какво си сторил? Гласът на кръвта на брата ти вика към Мене от земята“? Ще пропуснем ли да извършим делото, което Бог ни е поверил, и да не търсим да спасим изгубеното?
Мнозина питат, както законникът: „Кой е моят ближен?“ Отговорът достига до нас чрез случилото се край Ерихон, когато свещеникът и левитът преминаха от другата страна и оставиха бедния, пребит и ранен човек да бъде погрижен от добрия самарянин. Всеки, който е в нужда и страдание, е наш ближен. Всеки заблуден син или дъщеря на Адам, който е бил уловен от врага на душите и обвързан в робството на погрешни навици, които помрачават даденото от Бога мъжество или женственост — той е мой ближен. — , 12 ноември 1895 г.
Целият свят трябва да бъде обработен за Бога. — В голяма скръб се събудих. Отново заспах и ми се стори, че се намирам на голямо събрание. Един, облечен с власт, говореше на събралите се, пред които бе разстлана карта на света. Той каза, че тази карта представлява Божието лозе, което трябва да бъде обработено. Когато небесната светлина освети някого, той трябва да я отрази към други. Светлини трябваше да се запалват на много места, и от тези светлини да се запалват още други светлини.
Думите бяха повторени: „Вие сте солта на земята; но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. Нито запалят светило и го слагат под шиник, но на светилник, и то свети на всички в къщата. Така да свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:13–16).
Видях струи светлина, излъчващи се от градове и села, от високите и от ниските места на земята. Божието слово се изпълняваше, и като резултат имаше паметници за Него във всеки град и село. Неговата истина бе прогласявана по целия свят. — , т. 9, с. 28, 29 (1909).
Слънчевата светлина на Слънцето на правдата трябва да бъде разпространявана към нуждаещите се. — Има дело, което трябва да се извърши от нашите църкви, за което малцина имат ясна представа. „Гладен бях — казва Христос — и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и дойдохте при Мене.“ Ние ще трябва да даваме от средствата си, за да поддържаме работници на жетвеното поле, и ще се радваме в снопите, които се събират.
Но макар това да е правилно, има едно дело, което все още остава недокоснато и трябва да бъде извършено. Мисията на Христос бе да изцелява болните, да насърчава обезнадеждените, да превързва съкрушените по сърце. Това дело на възстановяване трябва да се извършва сред нуждаещите се и страдащите хора. Бог призовава не само за вашата щедрост, но и за вашето приветливо лице, вашите думи на надежда, вашето ръкостискане.
Облекчете страданието на някои от Божиите угнетени. Някои са болни и надеждата ги е напуснала — върнете им светлината. Има души, които са изгубили куража си — говорете им, молете се за тях. Има такива, които се нуждаят от хляба на живота — четете им от Божието слово. Съществува душевна болест, до която никакъв балсам не достига и никакво лекарство не може да изцели. Молете се за тези души и ги доведете при Исус Христос. И във всяко ваше дело Христос ще присъства, за да въздейства върху човешките сърца.
Това е видът медицинско-мисионска работа, която трябва да се извършва. — Внасяйте слънчевата светлина на Слънцето на правдата в стаята на болните и страдащите. Учете обитателите на бедните домове как да готвят. „Той ще пасе стадото Си като пастир“ — с временна и духовна храна. — 105, 1898 ( , с. 22, 23).
Благополучието на всички е взаимно преплетено. — Не трябва да има присвояване на това, което в известна степен принадлежи на всички — висши и низши, богати и бедни, учени и необразовани. Нито един лъч светлина не бива да бъде подценяван, нито един да бъде изключен, нито едно сияние да остане непризнато или признато с нежелание. Нека всички изпълняват своята част за истината и правдата. Интересите на различните слоеве на обществото са неразривно свързани. Ние всички сме вплетени в голямата тъкан на човечеството и не можем, без загуба, да оттеглим съчувствието си един от друг. Невъзможно е да се поддържа здраво влияние в църквата, ако това общо участие и съчувствие не съществуват. — , с. 331 (1915).
Целеви групи НЕДОСТИГНАТИТЕ
Много градски жители са в неведение относно скорошното пришествие на Христос. — Във всичките ни градове има хора, на които истината не е била представена; които не са чули предупредителната вест за скорошното идване на Господа; които не са чули, че краят на всички неща е близо. Ако вестители не отидат при тях в духа на Христос, как тези хора ще чуят евангелската покана? Как ще узнаят, че греховете им могат да бъдат простени чрез милостта на разпнатия и възкръснал Спасител? — , 2 юли 1895 г.
БЕДНИТЕ
Бедните откликват на евангелието. — Божият народ в по-голямата си част се състои от бедните на този свят, от обикновените хора. Не много мъдри, не много силни, не много благородни са призовани. Бог е „избрал бедните на този свят“. „На бедните се проповядва благовестието.“ Богатите са призовани в известен смисъл; те са поканени, но не приемат поканата. Но в тези нечестиви градове Господ има мнозина, които са смирени и все пак изпълнени с доверие. — 17, 1898 (, с. 565).