В младостта си Давид беше в близки отношения със Саул. Неговият престой в двореца, както и връзката му с царския дом, му дадоха възможност да вникне в грижите, скърбите и трудностите, които се крият под блясъка на царското великолепие. Той видя, че човешката слава е невъзможно да даде мир на душата и затова с облекчение и радост се завръщаше от царския двор при овчарските кошари и стадата.

Обучение за престола

Когато завистта на Саул го прогони в пустинята, откъснат от всяка човешка подкрепа, Давид се научи да се обляга повече на Бога. Несигурността и безпокойствието на живота в пустинята, непрестанно дебнещата го опасност, необходимостта от чести бягства, характерът на мъжете, присъединили се към него – “всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени…” (1 Царе 22:2), – всичко това допринесе за най-строго себедисциплиниране. Този опит събуди и разви у него способността да се справя с хората, да съчувства на потиснатите и да мрази неправдата. През дългите години на чакане и опасност Давид се научи да намира в Бога утеха и подкрепа, своя живот. Той разбра, че само с Божията сила може да се издигне до престола и само с Неговия съвет може да управлява мъдро. Благодарение на обучението, което получи в училището на трудностите и скръбта, за Давид можеше да се отбележи в летописите, че “съдеше всичките си люде и им раздаваше правда” (2 Царе 8:15) въпреки петното от неговия голям грях.

Соломон

На Соломон липсваше дисциплината от ранния духовен опит на Давид. По обстановка, характер и условия за живот той като че бе привилегирован повече от всички други. Благороден в своята младост, благороден в своята възмъжалост, възлюбен от Бога, Соломон се навлезе в едно царуване, обещаващо благоденствие и слава. Народите се учудваха на знанието и прозорливостта на мъжа, чиято мъдрост бе дадена от Бога. Но породената от благополучието гордост го отдели от Бога. Докато преди намираше радост в общуването с Него, сега започна да намира наслада само в удовлетворяването на чувствата си. За тези свои преживявания той говори:

Гордост поради благоденствие

“Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и садове…; придобих слуги и слугини…; събрах си и сребро, и злато и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките чада – наложници твърде много. Така станах велик и уголемих се повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим… което пожелаеха очите ми, нищо не им отрекох; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове… Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил. И ето, всичко беше суета и гонене на вятър и нямаше полза под слънцето. И обърнах се да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието. Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя, относно това, което е вече сторено?” (Екл. 2:4-12).

Незадоволен

“Затова намразих живота… Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето…” (Екл. 2:17, 18).
От своя горчив опит Соломон научи празнотата на живота, който търси най-висшето благо в земните неща. Той издигна олтари на езически богове само за да констатира колко напразни са техните обещания за успокояване на душата.

Късно връщане

В по-късните години на живота си, отвръщайки се уморен и жаден от земните пропукани водоеми, Соломон се върна да пие от извора на живота. По Божие вдъхновение той записа историята на своите прахосани години, с техните предупредителни поуки, за да послужат като урок на следващите поколения. И така, въпреки че посятото от него семе сред народа бе дало лоша жетва, животът му не бе напълно провален, защото дисциплината на страданията все пак извърши своето дело в него.
Но при такова красиво зазоряване, колко славен би бил денят на неговия живот, ако бе научил още от младостта си урока, на който страданията са научили други!

Божии свидетели

За онези, които любят Бога и “са призовани според Неговото намерение” (Римл. 8:28), биографиите в Библията съдържат много по-ценни поуки, извлечени от службата на страданията. “Затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог” (Исая 43:12), свидетели, че Той е добър, и то добър във висша степен. “…станахме показ на света, на ангели и на човеци” (1 Кор. 4:9).

Обвинения от страна на Сатана

Несебелюбието – принципът на Божието царство, е омразен на Сатана, защото отрича самото му съществуване. Още от началото на великата борба той се опитва да докаже, че Божиите принципи на действие са себелюбиви и че Той постъпва по същия начин с всички, които Му служат. Делото на Христос и на всички, носещи Неговото име, е да опровергаят сатанинското твърдение.
Исус дойде в човешки образ, за да илюстрира несебелюбието чрез живота Си. И всички, които приемат този принцип трябва да бъдат негови съработници, като го изявяват на практика. Да избират правото, защото е право; да държат за истината в лицето на страдания и жертви, “това е наследството на слугите Господни, и правдата им е от Мене, казва Господ” (Исая 54:17).
Още от най-ранната история на света ни се дава биографията на един човек, против когото Сатана води тази борба.
За Йов, патриархът от Уз, свидетелството на Изследователя на сърцата гласи: “…че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото”.
Против него Сатана хвърли твърде презрителното обвинение: “Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има?… Но сега простри ръка и допри се до всичко, що има”; “но простри ръката Си сега, та се допри до костите му и до месата му и той ще Те похули в лице.
И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази”.
Получил това разрешение, Сатана помете всичкото притежание на Йов: многобройните му стада добитък, слуги и слугини, синове и дъщери; и “порази Йова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му” (Йов 1:8-12; 2:5-7).

Криво разбиране на нещастието

В чашата на Йов се прибави още един горчив елемент: приятелите му виждаха в нещастието му само наказание за грях. Със своите обвинения за извършено зло измъчваха още повече неговия и без това наранен и потиснат дух.
Външно отхвърлен от небето и земята, но всъщност държащ твърдо на вярата си в Бога и на съзнанието си за невинност, в мъка и обърканост извика:
“Душата ми се отегчи от живота ми…,
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята…,
догде премине гнева Ти,
Да ми определеше срок
и тогава да би ме спомнил” (Йов 10:1, 14:13).

Изоставил ли е Бог?

“Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе;
издавам вик за помощ, но няма съд.
Съблякъл ме е от славата ми
и отнел е венеца от главата ми…
Оставиха ме ближните ми
и забравиха ме познайниците ми…
И ония, които възлюбих,
обърнаха се против мене…
Смилете се за мене,
смилете се за мене, вие приятели мои!
“Защото ръката Божия се допре до мене”.
Уверението на вярата
“Ах, да бих знаел где да Го намеря!
Отишъл бих до престола Му…
Обаче ето, отивам напред, но няма Го,
и назад, но не Го виждам;
наляво, гдето работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и Го не виждам.
Знае обаче пътя ми; когато ме изпита,
ще изляза като злато.”
“Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам.”
“Защото зная, че е жив Изкупителят ми
и че в последно време…
и като изтлее след кожата ми това тяло,
пак вън от плътта си ще видя Бога,
Когото сам аз ще видя
и очите ми ще гледат, и то не като чужденец.”
(Йов 19:7-21, 23:3-10, 13:15, 19:25-27).

“Така стана на Йов”

Случилото се с Йов бе според вярата му. “Когато ме изпита, каза Той, ще изляза като злато” (Йов 23:10). Така и стана. Той оправда своя характер чрез търпеливо чакане и така оправда и характера на Този, Чийто представител бе. “И Господ преобърна плена на Йова… и Господ даде на Йова двойно колкото имаше по-напред… Така Господ благослови последните дни на Йова повече от първите му” (Йов 42:10-12).