Да водим малките деца при Христос – 75 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

КОЛКО МАЛКИ ДЕЦАТА МОЖЕ ДА СТАНАТ ХРИСТИЯНИ?
В детството умът с готовност се повлиява и оформя и тогава момчетата
и момичетата трябва да бъдат научени да обичат Бога. (486.1)
Бог иска всяко дете да бъде Негово, да бъде осиновено в Неговото
семейство. Малките и юношите могат да бъдат членове на семейството
на вярата и да имат най-скъпоценна опитност. Те може да имат сърца
нежни и готови да приемат впечатления, които ще бъдат трайни. Може
сърцата им да бъдат привлечени с доверие и любов към Христос да живеят
за Спасителя. Христос ще ги направи малки мисионери. Целият поток на
тяхната мисъл може да бъде променен, та грехът да не намери за какво
да се хване и да бъде отблъснат и намразен. (486.2) .
ВЪЗРАСТТА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.
Попитали един известен поклонник на Бога колко трябва да са големи
децата, за да бъде разумно да станат християни. „Възрастта не е от значение.
Любовта към Исус, доверието, пребъдването, упованието са качества,
близки на детската природа. Когато едно дете може да обича майка си и
да и се доверява, то може да обича и Исус като Приятел на майката. Исус
ще бъде негов Приятел, обичан и почитан.“- казал той. (486.3)
Според тези истинни думи може ли да се каже,че родителите са
прекалено загрижени да представят истината с думи и дела ред по ред и
предписание по предписание пред внимателните очи на децата си и пред
изострената им чувствителност? Нашата религия трябва да стане практична.
Тя е нужна в домовете ни, както и в молитвения дом. В нея не бива да
има студено, строго, забраняващо поведение, но трябва да показваме с
милост и съчувствие, че притежаваме топли и обичащи сърца. Христос
трябва да бъде почетен Гост в семейството. Ние трябва да говорим с Него,
да дадем всичките си тежести на Него и да говорим за Неговата любов,
благодат и съвършенство на характера. Такъв урок може да дават всеки
ден набожните родители, като представят на Него всичките си проблеми,
на Него, Носителят на тежестите, вместо да се дразнят и да се карат поради
трудностите, които не могат да преодолеят. Умовете на малките могат да
бъдат научени да се обръщат към Исус, както цветето се обръща към
слънцето с отворените си венчелистчета. (486.4)
БОЖИЯТА ЛЮБОВ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ВЪВ ВСЕКИ УРОК
Първото, което трябва да научат, е че Бог е техният Баща. Този урок
трябва да им бъде предаден още от най-ранните им години. Родителите
трябва да осъзнават, че са отговорни пред Бога да запознаят децата си със
своя небесен Баща. Че Бог е любов, това трябва да се научава от всеки
урок. (487.1)
Бащите и майките трябва да учат бебето, детето и юношата да обичат
Исус. Нека детето проговаря с името на Христос. (487.2)
Христос трябва да бъде свързан с всички уроци, давани на децата.
(487.3)
ОЩЕ ОТ НАЙ-РАННИТЕ МУ ГОДИНИ ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЗНАВА С БОЖИИТЕ НЕЩА.
С прости думи нека майката да му разказва за Христовия живот на
земята. И нещо повече – нека всеки ден да го учи на ученията на Спасителя.
Нека казва на детето със собствения си пример, че този живот е подготовка
за бъдещия, един период, даден на човешките същества, в който могат да
оформят характери, които ще им спечелят вход в Божия град. (487.4)
ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ СЛУЧАЙНИ ЗАБЕЛЕЖКИ.
Отдаваме твърде малко внимание на нашите деца и юноши и те са
пропуснали да се развият, както трябваше, в християнския живот, защото
църковните членове не са гледали на тях с милост, съчувствие и желание
да напреднат в божествения живот. (488.1)
ГОСПОД НЕ СЕ ПРОСЛАВЯ, КОГАТО ДЕЦАТА СА ПРЕНЕБРЕГНАТИ И ПОДМИНАВАНИ …
Те изискват повече от случайни забележки, повече от една дума на
насърчение. Те имат нужда от усърдна работа с молитва и грижовност.
Сърцето, което е изпълнено с любов и съчувствие, ще достигне сърцата
на юношите, които са видимо безгрижни и безнадеждни. (488.2)
ИСУС КАЗВА: „ВЪЗПИТАЙ МИ ТЕЗИ ДЕЦА“
Родителите трябва да се стараят да разбират, че трябва да подготвят
децата си за живот в Божиите дворове. Когато Бог им е поверил тези деца,
все едно че ги е поставил в ръцете им и е казал: „Възпитайте ми тези деца,
за да сияят в Божиите дворове.“ Един от първите звукове, които трябва
да привлекат вниманието им, е името на Исус и в най-ранните си години
те трябва да бъдат доведени до молитвения престол. Умовете им трябва
да бъдат изпълнени с истории от живота на Господа и въображението им
трябва да бъде насърчено да се занимава с картините на славата на
бъдещия свят. (488.3)
ТЕ МОЖЕ ДА ИМАТ ХРИСТИЯНСКА ОПИТНОСТ В ДЕТСТВОТО СИ.
Помогнете на вашите деца да се приготвят за жилищата, които Христос
е подготвил за ония, които Го обичат. Помогнете им да изпълнят Божието
намерение за тях. Нека вашето възпитание им помогне да бъдат почит за
Този, Който умря, за да им осигури вечния живот. Научете ги да отвръщат
на поканата „Вземете Моето иго на себе си, и се научете от Мене, защото
съм кротък и смирен на сърце и ще намерите покой за душите си. Защото
Моето иго е благо и бремето Ми е леко.“ (488.4)
Мой братко, моя сестро, вие имате едно свещено дело да извършите
– възпитанието на вашите деца. Докато са малки, сърцата и умовете им
са най-възприемчиви за правилни впечатления … Научете ги, че имат
лична роля да живеят християнски живот още от детството си. (489.1)
Ако родителите не направят първостепенна задача на живота си да
доведат децата си в пътя на праведността още от най-ранните им години,
те ще избират грешния вместо правилния път. (489.2)
ПОСЛУШАНИЕ С ГОТОВНОСТ – ТОВА Е ИЗПИТ ЗА ОБРЪЩАНЕ.
Няма ли да научим децата си на послушание с готовност към волята
на Бога, което показва дали твърдящите, че са християни, са наистина
такива? Господ наистина държи на думите Си. (489.3)
БОЖИЯТ ЗАКОН – ОСНОВА ЗА РЕФОРМИРАНЕ.
Божият закон трябва да бъде средство за обучение в семейството. Роди-
телите имат тържественото задължение да вървят във всички Божии заповеди,
да дават на децата си пример на най-стриктно благочестие … (489.4)
Божият закон е основа на всяка истинска реформация. Ние трябва да
представим на света ясно и разбираемо нуждата от послушание към Неговия
закон. Великото реформаторско движение трябва да започне у дома.
Послушанието към Божия закон е велик стимул за трудолюбие, пестеливост,
истинност и справедливо отношение между човека и човека. (489.5)
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА НА НЕГО.
Научили ли сте децата си още от бебета да пазят Божиите заповеди? ..
Трябва да ги научите, да оформят характера си по божествено подобие,
за да може Христос да им разкрие Себе си. Той желае да се разкрие на
децата. Знаем това от историята на Йосиф, Самуил, Данаил и неговите
приятели. Можем ли да разберем от разказите за техния живот какво
очаква Бог от децата и юношите? (489.6)
Родителите … са задължени да представят децата си пред Него. Те са
годни в много ранна възраст да приемат интелигентно знание какво
означава да бъдеш последовател на Исус Христос. (490.1)
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЕДНО, ОБЪРНАТО ДЕТЕ.
Религията помага на децата да се учат по-добре и да бъдат верни във
всичко. Едно момиче на 12 години дава доказателство по един прост
начин, че е християнка: „Не обичах да се уча, предпочитах играта. Бях
ленива в училище и често изпусках часове. Сега си уча добре всеки урок,
за да угодя на Бога. Бях непослушна в клас и когато учителите не гледаха
към мен, правех смешки на децата. Сега желая да угодя на Бога, като се
държа добре и спазвам училищните правила. Бях егоистка у дома, не
обичах да изпълнявам поръчки и бях намръщена, когато мама ме викаше
от играта да и помагам. Сега за мене е истинска радост да помагам на мама
и да й показвам, че я обичам“. (490.2)
ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ОТЛАГАНЕТО.
Родители, вие трябва да обучавате умовете на вашите деца, докато са
още малки, докато станат християни. Внимавайте да не ги приспите над
ямата на унищожението с мисълта, че не са пораснали достатъчно, за да
бъдат отговорни, нито достатъчно големи, за да се покаят за греховете си
и да прославят Христос. (490.3)
Деца на осем, десет или дванайсет години са достатъчно големи, за даразбират въпроса за личната религия. Не учете децата си за някакво
бъдеще време, когато ще са достатъчно големи, за да се покаят и да повярват
в истината. Бях ясно научена, че всяко дете може да има правилен възглед
за нашето състояние на грешници и за начина на спасение чрез Христос.
(490.4)
Вниманието ми беше насочено към многото и скъпоценни обещания
за онези, които търсят в ранна възраст Спасителя. Еклисиаст 12.1: „Помни
Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и
те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада в тях.“ Притчи 8: 17:
„Аз обичам онези, които ме обичат и които ме търсят ревностно, ще ме
намерят.“ Великият Пастир на Израил още казва: „Оставете дечицата да
дойдат при Мене, и не ги спирайте, защото на такива е царството небесно.“
Научете децата си, че юношеството е най-доброто време да търсят Господа.
(491.1)
НАСТАВЛЯВАНЕ ОТ ДЕТСТВО КЪМ ЮНОШЕСТВО.
Да се остави едно дете да следва собствените си естествени импулси,
това означава то да се остави да се поквари и да се усъвършенства в злото.
Резултатите от погрешното възпитание започват да се разкриват в детството .
. Във всеки юноша се разкрива един егоистичен нрав и с израстването му
израства и грехът. Едно постоянно свидетелство за родителско пренебрегване
на дълга се вижда у децата, допуснати да следват път по собствен
избор. Такова покваряващо поведение може да се предотврати само като
бъдат обкръжени с влияния, които ще се противопоставят на злото. От
детство до юношество и от юношество до мъжество едно дете трябва да
бъде под влияния за добро. (491.2)
УКРЕПЕТЕ ДЕЦАТА ЗА БЪДЕЩИТЕ ИМ ИЗПИТАНИЯ.
Родители, задайте си тържествения въпрос: Научили ли сме децата си
да се подчиняват на бащиния авторитет и така ли сме ги възпитали да се
подчиняват на Бога, че да Го обичат и да се придържат към Неговия закон
като към съвършен водач на поведението и живота им? Научили ли сме
ги да бъдат мисионери за Христос? Да обикалят, за да правят добро?
Вярващи родители, вашите деца ще трябва да преживеят решителни битки
за Господа в деня на конфликта и като спечелят победа за Княза на мира,
те ще печелят победи за себе си. Но ако не са научени на страх от Господа,
ако нямат знание за Христос, нито връзка с небето, те няма да имат
морална сила и ще се придържат към земните сили, които са дръзнали да
се издигнат над небесния Бог, установявайки една фалшива събота на
мястото на Съботата на Йехова. (491.3)