Движение и здраве – 57 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ДОБРО РЕДУВАНЕ НА РАБОТА И ЗАБАВЛЕНИЕ.
За да бъдат децата и юношите здрави, жизнерадостни, подвижни и
добре развити физически и интелектуално, те трябва да прекарват много
време на открито и да имат добре дозирана работа и забавление. (339.1)
ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАЕТИ С НЯКАКВА РАБОТА.
Подходящата умствена работа и физическо движение на открито няма
да навреди на вашите момчета. Полезен труд и запознаване с тайните на
домакинството ще бъдат благословение за вашите момичета, а малко
работа на открито положително е необходима за техния организъм и за
здравето им. (339.2)
ДВИЖЕНИЕ И ЧИСТ ВЪЗДУХ.
Които не използват мускулите си всеки ден, ще открият, че са отслабнали,
когато се опитат да ги употребят. Вените и мускулите не са в състояние
да изпълняват работата си и да поддържат здрава цялата жива машина на
човешкия организъм, в който всеки орган изпълнява своята роля.
Мускулите ще укрепнат с употреба. Умерено упражняване всеки ден ще увеличи
силата на мускулите, които без употреба стават вяли и отпуснати. С активно
движение на чист въздух всеки ден белите дробове, бъбреците, черният дроб
също ще укрепнат, за да изпълняват работата си. (339.3)
Впрегнете силата на волята си, която ще се съпротивлява на студа и
ще даде енергия на нервната система. Скоро след това вие така високо
ще оцените благословението от движението на чист въздух, че то ще ви
стане необходимост. Вашите бели дробове, лишени от въздух, ще бъдат
като гладен човек, лишен от храна. Наистина ние можем да живеем по-
дълго без храна, отколкото без въздуха, който Бог е определил да храни
белите дробове. (339.4)
УЧАЩИТЕ ОСОБЕНО МНОГО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ.
Бездействието отслабва организма. Бог е създал мъжете и жените да
бъдат полезни. Нищо не може така да увеличи силата на юношата,както
подходящото движение на всички мускули в полезен труд. (340.1)
ВСИЧКИ СПОСОБНОСТИ СЕ УКРЕПВАТ ЧРЕЗ УПРАЖНЯВАНЕ.
Децата и юношите, които биват държани в училище заети с книги, не
могат да имат здрав организъм. Упражняването на мозъка с учене, без
съответно физическо движение, има тенденция да привлича кръвта към
мозъка и циркулацията й в тялото губи баланса си. Мозъкът получава
прекалено много кръв, а крайниците – прекалено малко. Трябва да има
правила, регулиращи ученето на децата и юношите в съответни часове,
а в част от времето си те трябва да бъдат заети с физически труд. И ако
навиците им за хранене, обличане и спане са в съответствие с физическите
закони, те могат да получат образование без да пожертват физическото
или умственото си здраве. (340.2)
Нека децата бъдат научени, когато са още много малки, да носят
малките отговорности на живота и така използваните способности ще укрепнат
с употребата им. Така юношите могат да станат полезни помощници
във великото дело, което Господ ще ги призове по-късно да изпълнят ….
(340.3)
Малко деца са възпитани в навици на трудолюбие, предвидливост
и грижовност. Себеугаждането и безделието са най-голямото проклятие
на децата в този век. Всестранен, пълноценен труд ще бъде голямо
благословение, което ще помогне да се развият добри навици и благороден
характер. (340.4)
ПЛАНИРАЙТЕ РАЗНООБРАЗИЕ И ПРОМЯНА НА РАБОТАТА.
Активният ум и ръце на юношите трябва да се заемат с работа и ако
не са направлявани да изпълняват полезен труд, който да развива тях
самите и да благославя други, те ще си намерят занимание, поразяващо
тяло и ум. (341.1)
Младите трябва с готовност да споделят бремето на живота с родителите
си. Така запазват съвестта си чиста, което е положителна необходи-
мост за физическото и моралното им здраве. Като постъпват така, те ще
бъдат опазени да не изтощават силите си прекомерно дълго в една и съща
насока. Ако юношите се държат все на една и съща работа, докато тя им
стане досадна, не може да се постигне много, както би се постигнало със
смяна на работата или с прекъсвания за почивка. Ако умът е прекалено
претоварен, той ще изгуби силата си и ще дегенерира. С промяна на
работата може да се постигне запазване на здравето и силата. Няма да има
нужда да се захвърли полезното и да се захваща безполезното, защото
себелюбивите забавления са опасни за морала. (341.2)
УМОРАТА Е НОРМАЛЕН РЕЗУЛТАТ ОТ РАБОТАТА.
Майки, нищо не би довело до по-голямо зло от това – да освободите
вашите дъщери от бремето и да не им дадете да вършат нищо особено,
да ги оставите сами да избират заниманията си като бродиране на карета
или друго ненужно нещо за забавление. Нека упражняват физиката си. Ако
такава работа ги уморява, тогава какво? Вие не се ли уморявате от работата
си? Умората ще навреди ли на децата ви повече, отколкото вреди на
вас, стига да не е прекалена? Наистина не. (341.3)
Те може да са уморени, но колко сладка е почивката след добре
дозирана работа!
Сънят, сладкият природен възстановител, дава енергия на умореното
тяло и го подготвя да изпълни задълженията си за следващия ден. (341.4)
ЗАЩО БЕДНОСТТА ЧЕСТО Е БЛАГОСЛОВЕНИЕ?
Някои смятат, че богатството и безделието са благословение. Но които
са винаги заети и с готовност извършват всекидневните си задачи, са най-
щастливите и се радват на най-добро здраве … Присъдата на човека да се
труди за всекидневния си хляб и обещанието за бъдещо щастие и слава
идват от същия трон – и двете са благословение. (342.1)
В много случаи бедността е благословение, защото тя предпазва юношите
да не бъдат унищожени от безделие. И физическите, и умствените
сили трябва да се култивират и развиват добре. Първата и постоянна грижа
на родителите трябва да бъде децата им да имат здрав организъм, за да
израснат здрави хора. А тази цел не може да се постигне без физическо
упражнение. (342.2)
Заради собственото им физическо здраве и морално добро децата трябва
да бъдат научени да работят, макар и тази необходимост да не е продиктувана
от бедност. Ако те искат да имат чисти и благородни характери,
нужна е дисциплината на добре дозираната работа, която ще включи в
действие всички мускули. Задоволството на децата от това, че са полезни
и себеотрицанието в помощ на други ще бъдат най-здравословните
удоволствия, на които са се радвали някога. (342.3)
БАЛАНСИРАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ.
Не трябва да се допуска учащите да работят умствено толкова
продължително, че да нямат време за физическа подготовка. Здравето не
може да се опази, ако всеки ден не се отделя време за упражняване на
мускулите на чист въздух. Определени часове трябва да бъдат посветени
на някакъв вид ръчна работа, на нещо, което ще въведе в действие всички
части на тялото.Уравновесявайте изтощаването на интелектуалните и
физическите сили и умът на ученика ще бъде освежен. Ако той е болен,
физическото упражнение често ще помогне на организма да възстанови
нормалното си състояние. Когато завършват колежа, учащите трябва да
имат по-добро здраве и по-добро разбиране на законите на живота,
отколкото при постъпването си. Здравето трябва също така свято да се пази,
както и характерът. (342.4)
ЮНОШЕСКАТА ЕНЕРГИЯ-КОЛКО НЕОБМИСЛЕНО СЕ ПИЛЕЕ.
Юношата в свежестта и силата на живота малко осъзнава стойността
на изобилната си енергия. Тя е съкровище по-скъпоценно от златото, по-
нужно за развитието от ученето, от ранга, или богатствата! Но колко
лекомислено се пилее! … (343.1)
Изучавайки физиология, учениците трябва да разберат стойността на
физическите сили и как те може така да бъдат опазени и развити, че да
допринесат в най-висока степен за успеха във великата борба на живота. (343.2)
АКТИВНОСТТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДТИСКА, А ДА СЕ НАПРАВЛЯВА.
Нашите деца стоят, образно казано, на кръстопът. От всяка страна
изкушенията на света за себеугаждане и себелюбиво удоволствие ги при-
призовават настрана от пътеката на изкупените от Господа. Дали животът им
ще бъде благословение или проклятие, зависи от избора, който правят.
Изобилието на енергия, старанието да изпитат още неизпитаните си
способности трябва да намерят приложение за техния свръхизобилен живот.
Те трябва да бъдат активни за добро, а не за зло. (343.3)
БОЖИЕТО СЛОВО НЕ ПОДТИСКА АКТИВНОСТТА, НО Я НАПРАВЛЯВА.
Бог не призовава юношите да бъдат по-малко вдъхновени. Елементите
на характера, които правят човека наистина да бъде успял и почитан сред
хората – непреодолимото желание за някакво по-голямо добро,
непоколебимата воля, упоритата прилежност, неуморното постоянство – това са
черти, които не трябва да бъдат изгубени. Чрез Божията благодат те трябва
да бъдат насочени към постигане на цели, които са толкова по-високи от
обикновените егоистични и светски интереси, колкото небето е по-високо
от земята. (343.4)