Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Делото на живота – 54 – Възпитание – Елена Вайт (Елън Уайт)
Определена цел
За да се постигне успех в кое и да е направление, нужна е строго определена цел. Който иска да успее истински в живота, трябва да има винаги пред очи целта, достойна за неговите усилия. Такъв идеал е поставен пред днешната младеж. Най-благородната цел, която търси отзвук в човешките сърца, е определена от Бога с даването на Евангелието на света в това поколение. Тя открива широко поле на работа за всеки, чието сърце е докоснато от Христос.
Божията цел за младежта
Божията цел за израстващите край нашите огнища е много по-широка, по-дълбока и по-висока, отколкото може да обхване ограниченото ни виждане. В миналите времена Бог е призовавал от средата на скромните онези, които е видял, че са верни да свидетелстват за Него в най-висшите среди на този свят. А и много от младите днес, които растат както Даниил расна в своя дом в Юдея, които изучават Божието слово и Неговите дела и учат уроците на вярна служба, ще свидетелстват в законодателни и съдебни зали или в царски дворци за Царя на царете. Множества ще бъдат призовани за по-обширна служба. Целият свят се отваря за Евангелието. Етиопия простира ръце към Бога. От Япония, Китай и Индия, от все още тъмните страни на Америка, от всяка част на този наш свят долитат виковете на поразени от греха сърца, които желаят да се запознаят с Бога на любовта. Милиони и милиони не са чули почти нищо за Него, или за любовта Му, разкрита в Христа. Те имат право като нас да получат това познание и да се възползват от милостта на Спасителя. Ние, които сме получили това познание и можем да го споделим с нашите деца, наш е дългът да отговорим на техния вик. На всяко семейство и училище, на всеки родител и дете, над които е изгряла светлината на Евангелието, се задава при днешната криза, въпросът, зададен на царица Естир при онази страшна криза в израилевата история: “А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това” (Естир 4:14).
Бог участник в страданията
Онези, които обсъждат резултата от бързото или бавното разпространяване на Евангелието, го обсъждат по отношение на себе си или на света. Малко мислят за отношението Му към Бога. Малко се замислят върху това, какви страдания е причинил грехът на нашия Създател. Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени чувства кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце. Всяко отклонение от правото, всяко жестоко дело, всяка несполука на човечеството да достигне Неговия идеал причинява скръб на Бога. Когато над Израил идваха бедствия, които бяха само сигурните последствия на отклонението им от Бога – покорени от неприятелите им, жестокости и смърт – “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. “Във всичките им скърби Той скърбеше;… дигна ги и носи ги през всичките древни дни” (Съд. 10:16; Исая 63:9).
Когато дойде краят
Неговият Дух “ходатайства в нашите неизговорими стенания”. Както “цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:26, 22), така и сърцето на вечния Баща страда от съчувствие. Нашият свят представлява една голяма болница, една сцена на окаяност, която не можем да си представим дори и мислено. Ако бихме били в състояние да схванем това положение такова, каквото е в действителност, товарът ни би бил ужасен. Бог обаче чувства всичко това. За да унищожи греха и последиците от него, Той пожертва Своя възлюбен Син и ни даде сила, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на това нещастие. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Христовата заповед към Неговите последователи е, че не всички са призвани да бъдат проповедници или мисионери в обикновения смисъл на думата, но всички могат да бъдат негови съработници, в разнасяне “благата вест” между своите ближни. Заповедта е към всички: големи и малки, учени и прости, стари и млади.
Грешки във възпитанието
Като имаме предвид тази заповед, можем ли да възпитаваме синовете и дъщерите си за един живот на почтена формалност, външно изповядващ се за християнски, но лишен от Христовата самопожертвователност, живот, над който присъдата на Онзи, Който е истината, ще гласи: “Не те познавам”?