Но може би вие ще кажете: “Голяма работа! Разбира се, че когато разровим земята, ние ще намерим останки от животни, птици, растения и риби!” И сте прави. Но много голямата работа е, че винаги, когато геолозите намират такива останки, те обикновено са подредени в една и съща вертикална последователност или ред. Колкото по-дълбоко копаят, толкова по-стари стават скалните образувания и толкова по-прости стават вкаменените организми. Когато стигнете до пласта, под който вече не се срещат фосили, откривате най-простите /във функционално и анатомично отношение/ вкаменелости. Или поне така изглежда! Или ако трябва да се обърнем и да разгледаме тази ситуация от друг ъгъл, подреждането на фосилите е в пълно съгласие с еволюционната теория на Чарлз Дарвин – най-простите организми в най-старите, най-ниско разположени скали стават все по-сложни нагоре по колоната, докато най-горе са разположени хората. Ето защо повечето геолози, прегърнали еволюционната теория на Дарвин – че всички организми са еволюирали от един-единствен предшественик – ще ви посочат геологичната колона и уверено ще заявят, че това е живото /или по-скоро мъртвото/ доказателство, че теорията за дългите векове на еволюция е вярна! Как иначе бихте могли да обясните как най-простите организми се намират в по-старите, по-ниски пластове, а по-сложните организми – в по-младите, по-високи скали? Доказателството е в скалите, твърдят те. Не можете да оспорвате реда на фосилите.
Идеята? Ако има някакво научно доказателство, противоречащо на библейския доклад за Сътворението, то то би било именно това. Битие ни учи, че Бог е сътворил всички живи същества по време на шест-дневното Сътворение в относително недалечната история. От друга страна, геологичната колона посочва, че формите на живот, сега намирани като фосили в древните скали, са започнали от най-простите организми и в течение на милиарди години са се развили в сложните животни и растения. Еволюционистите вярват, че геологичната колона доказва, че животът се е развил през дългите периоди от време.
Така ли? Има ли друг начин, по който биха могли да бъдат обяснени данните? Повечето учени, които твърдо вярват в Сътворението, не оспорват предсказуемия ред на фосилите в земната кора – той може да бъде видян от всички. Но трябва да знаете, че има учени, които вярват в библейския доклад за Сътворението и Потопа и които смятат, че това убеждение им предлага алтернативно тълкуване на геологичната колона.
Геонаучният Изследователски Институт в Лома Линда, САЩ, е основан, за да спомогне за проучванията на научните и религиозните въпроси /особено на сътворението и еволюцията/ от страна на учените – християни. Те имат обширни публикации по темата и ще продължават да публикуват откритията си с напредването на проучванията. Бих желал да споделя с вас какво изследват тези учени. Тъй като вярват, че докладът на Битие за Сътворението и Потопа описват действителна история, те считат, че доказателствата на фосилите в земната кора много добре отговарят и на друг сценарий. Могат ли да бъдат обвинени, че не подхождат обективно, само защото приемат авторитета на Библията? Не. Не повече от учения, който подхожда към проучването на земята от гледна точка на вярата си в еволюцията.
Те считат, че последователността в земята е резултат от екологията, хидродинамиката и поведението на организмите по време на глобалния Потоп. Тяхната теория, наречена Екологично Зониране, твърди, че поредицата в геологичната колона е била установена от реда, по който са умирали различните форми на живот и са били погребвани от великия Потоп.
Казано по-просто, тези учени търсят доказателства, които потвърждават, че избухващите от долу и изливащите се отгоре води на потопа са покрили и погребали първо най-простите организми – онези в почвата или на дъното на морето. Когато бушуващите води са се издигали все по-нависоко, те са поглъщали и удавяли все повече и повече създания, много от които по-сложни. Естествено, по-подвижните животни, рептилии и амфибии, както и птиците, инстинктивно са бягали към по-високите терени. Освен това, животинските трупове, както и растения и дървета, са се носели по водата известно време и по-късно са били погребвани на по-високи нива. Тези учени предполагат, че геологичната колона се е оформила не чрез еволюционното издигане през дългите ери, а по-скоро чрез последователното погребване на растенията и животните в естествената им среда от увеличаващите се води на потопа, чрез бягането на животните към по-високите области и чрез хидродинамиката на носещите се по водата животни и растения.
Ако тези учени са прави, геологичната колона е застинал във времето и в скалите портрет на различните форми на живот, бягащи от покачващите се води и погребани от всемирния Потоп. Това би направило геологичната колона резултат от относително кратък период от време – а не от дълги геологични ери.
Геолозите имат едно основно правило, от което се ръководят при определяне времето, необходимо за отлагането на седиментни пластове и формации: Малко вода – много време; много вода – малко време. Използването на темповете на ерозия и утаяване, които могат да се наблюдават днес, може да ни накара да заключим, че са необходими дълги векове за отлагането на множеството пластове, като онези, които се виждат в Големия Каньон – малко вода, много време. Но когато приложите фактора на внезапния потоп, картината радикално се променя.
Наскоро вниманието ми бе привлечено от книгата “Вяра, причини и земната история” от Леонард Бранд, председател на Отдела за природни изследвания към Университета Лома Линда. Ето какво казва той:

Обикновеният темп на отлагане при едно съвременно внезапно наводнение, премерено над един час, е един милион метра седимент на хиляда години /хиляда метра на година/. Това темпо е 100 милиона пъти по обикновената скорост на отлагане, премерена за над един милион години /0,01 метра на хиляда години/. Следователно, ако водите на Потопа са се равнявали само едно съвременно наводнение, постоянно покриващо цялата земя, ще са необходими 8,4 месеца за наслагване на съществуващите седименти от камбрия до мезозоя /материал, за който геолозите – еволюционисти твърдят, че се е отложил в период на приблизително 400 милиона години/.

Идеята на Бранд – един съвременен внезапен потоп, разпрострял се по цялата земя, би отложил около 400 милиона години от геологичната колона само за 8,4 месеца – много вода – малко време! Това напълно се вмества в рамката за библейския потоп. И тъй, екологичното зониране ли е отговорът за разбиране на геологичната колона? Бранд и екипът от Геонаучният Изследователски Институт са внимателни учени, които не отправят радикални научни претенции. Докато проучват естеството на земната кора и го сравняват с библейския разказ, те си дават сметка за наличието на изключения и ограничения.

Настоящото ни разбиране на тази хипотеза оставя много въпроси без отговор; но докато не възникне по-удовлетворителна хипотеза, екологичното зониране е местото, от където да започне процесът на развитие на изпитателни хипотези за подреждането на фосилите.

Геологичната колона разглежда само формите на живот, намирани в скалите. Но как да реагираме, когато чуваме за радиометричното датиране, посочващо милиони години за някои от самите скали? Никак не ми е трудно да приема, че Бог е сътворил Земята като неоформена геологична маса дълго време преди да я е избрал за место за сътворяването на растенията, животните и човешката раса. Не трябва да се притесняваме, ако радиометричните методи за датиране разкриват, че тази древна скала в космоса е на милиарди години. Това не променя нито на йота истинността на доклада на Битие за младото земно Сътворение. С което не искам да кажа, че всички радиометрични датировки са извън всякакво съмнение и че не е необходимо да търсим алтернативното им тълкуване. В тази област остават някои много трудни въпроси.
За креационистите може би по-трудно от редиометричното датиране е разпространението на вкаменените и живи животни и растения по целия свят. Какво да правим с животните, намиращи се на далечните континенти, на хиляди километри от Мала Азия, където е спрял ковчегът?
Тук по-важният въпрос е как животните са попаднали там, където са сега и защо много видове се наблюдават само в ограничени географски области. Ако всички техни предшественици са мигрирали от едно и също място, защо не ги намираме разпространени по целия свят? Особено безпокойство предизвикват някои специфични видове в Австралия и обитаващите по дърветата ленивци в Южна Америка. Ленивците не могат да ходят добре по земята, но в географско отношение са много отдалечени от местото, където е спрял ковчегът.
Дали Бог, Който по свръхестествен начин заповяда на тези животни да влязат в ковчега, пак така свръхестествено ги е завърнал в първоначалната им естествена среда? Кой може да знае?
Идеята тук е, че все още има въпроси, с които трябва да се преборим и отговори, които не ни се отдават лесно. Нека не стигаме до заключението, че приемането на библейския доклад за Сътворението и Потопа е неусложнена от нищо позиция.
О, да, дарвинизмът също е изправен пред много объркващи въпроси – и в предишните глави разгледахме някои от тях. Конвенционалният възглед за геологичната колона е изправен пред един сериозен проблем. Ако това е еволюционна поредица от развитието на растенията и животните, къде са междинните форми, нужни за продължителната и гладка последователност от простото към сложното? Защо веригата на живота е накъсана на много отделни части без свързващи звена помежду тях? Поредицата от фосили мълчи много странно, без никакви убедителни доказателства за нейното съществуване. Бранд пише:

Филогенетичните дървета /диаграмите, показващи взаимовръзката между различните исторически и съвременни видове/ в много учебници и популярни книги показва едно пълно дърво чак до началото на живота. Много по-интересни са дърветата, показващи кои части са подкрепени от доказателството на фосилите и кои части са хипотетични. Подобни дървета показват, че еволюционните връзки между буквално всички видове и почти всички класове са само теоретични. Неинтервенционалните учени /онези, които отхвърлят Божията намеса в природата/ знаят това. Чарлз Дарвин посочва, че това е най-голямата слабост на теорията му. Той е вярвал, че междинните звена ще бъдат открити. Но сред хилядите фосили, които учените намират днес, повечето спадат към съществуващите групи. Колкото повече фосили биват откривани, толкова по-ясно става, че празнините между основните групи организми са реални и няма вероятност да бъдат открити междинните звена.

Ето защо и еволюционистите, и креационистите имат проблеми. И еволюционистите, и креационистите трябва да посрещат нерешените си проблеми с вяра. И тъй, на кого да повярва вярата в един свят, все още изпълнен с нерешени въпроси?
Не мога да отговоря от ваше име, но мога да отговоря от свое. Аз ще повярвам на Книгата. Вярвам, че Библията е авторитет по въпросите на теологията, науката и историята, когато говори по тези теми, както по отношение на Потопа. Приемам, че нейният доклад е боговдъхновен. Въпреки че съм наясно защо е подложен на толкова яростни атаки!
Ако бях Луцифер, щях да се боря с историята за Потопа по две основни причини: 1. Ако може да се докаже, че историята за Потопа е фалшифицирана, то от това би следвало ipso facto, че историята за Сътворението също не е вярна. Тъй като без Потопа е необходимо време – дълги ери от време, – за да се образува геологичната колона. А как бихте могли да обясните подреждането на фосилите в геологичната колона без потоп? Животните, хванати и запазени в скалите, или постепенно са еволюирали /геологично време/, или Божието творческо дело е продължило дълги векове /небуквални дни на сътворението/. Затова, ако аз бях Луцифер, аз бих направил всичко възможно, за да изтрия познанието за библейския Потоп. По този начин бих установил вярата в геологичните ери. Това пък полага основата за еволюционната теория, което от своя страна елиминира нуждата от вяра в един Създател.
2. Ако може да се докаже, че историята за Потопа не е вярна, то това не само елиминира по-нататъшните доказателства за Твореца, но и елиминира по-нататъшните доказателства за непосредствено предстоящ божествен съд над човешката раса. Тц, тц, тц – Бог няма да съди тази земя – “Защото… всичко си стои така, както от началото на създанието” /2 Петрово 3:4/, казват скептиците. Но по-нататък апостол Петър дава три примера, посочващи нещата не са продължили и няма и да продължат непроменени от началото до края – Сътворението, Потопа и второто пришествие на Исус /2 Петрово 3:3-7/. Становището на скептиците е стратегическата измама на сатана. Няма да бъдете съдени за решенията, които вземате в живота си. Няма Бог. А и дори да имаше, Той би бил толкова любящ, че не би предприел нищо радикално. Хайде, отпуснете се, няма за какво да се притеснявате – “всичко си стои така, както от началото.” Ако бях Луцифер, аз щях да знам Новия Завет отпред-назад и отзад-напред и щях да знам, че Исус и апостолите са цитирали Потопа като доказателство за последния катаклизмичен съд над греха. Ако бях Луцифер, аз щях да знам, че подобен съд засяга и мен. Аз бих елиминирал познанието за Потопа, за да мога да установя вярата в еволюционното развитие през дългите ери и по този начин да унищожа вярата в Сътворението и в Твореца. Бих унищожил и вярата в непосредствено предстоящия съд. Казано направо, аз бих унищожил вярата в потопа, за да мога да унищожа вярата в Сътворението, за да мога да унищожа вярата в непосредствено предстоящия съд за земята!
Но аз не съм Луцифер. Аз съм паднал грешник като вас и като Ной. И също като Ной, аз и вие искаме да намерим благодат в очите на Бога. Как? Не в ковчег, направен от гоферово дърво. Но при един кръст, направен от маслинено дърво. Просто един стар груб кръст. Но също като ковчега – едно дървено място за божествена безопасност, за божествено спасение. Точно там, в прегръдката на нашия любящ Създател, ние можем да намерим прибежище в бурята на надвисналия съд. И както се пее в познатата песен,

Когато пребродваш дълбоки води
Не ще те свирепа вълна потопи.
Защото Аз крепко държа те в ръка
И те благославям, ей, даже в тъга!

Както завършва историята, “Тогава си спомни Бог за Ной” /Битие 8:1/.