Истината, че каквито са мислите в душата на човека, такъв е и той (по Пр. 23:7), намира илюстрация в още една опитност на Израил. Съгледателите докладваха, след като се върнаха от разглеждането на земята на границите на Ханаан. Красотата и плодородието на земята се изгубиха от погледа им поради страха от явилите се трудности за превземането й. Градовете, оградени със стени до небето, войниците – като великани, и железните колесници разклатиха вярата им. Изключвайки Бога от пресмятанията си, множеството повтори заключението на невярващите съгледатели: “Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас” (Числа 13:31). И думите им се оказаха верни. Не бяха в състояние да отидат против “ония люде” и затова измряха из пустинята.

Чрез вяра към победа

Двама обаче от дванадесетте съгледатели разсъждаваха другояче. “Можем да я превземем” (Числа 13:30), настояваха те, като поставяха Божието обещание над всякакви великани, защитени със стени градове или железни колесници. Тези техни думи бяха верни за тях. Макар да споделиха със своите братя четиридесетгодишното скитане из пустинята, Халев и Исус Навин влязоха в обещаната земя. Все още така смел, както, когато потегли с Израилевото войнство от Египет, Халев поиска и получи като свой дял крепостта на исполините. Той изгони от там ханаанците със силата на Господа. Лозята и маслиновите гори, където бяха стъпили нозете му, станаха негово притежание. Страхливците и бунтовниците загинаха в пустинята, но мъжете на вярата ядоха от гроздето на Есхол.
Подхранване само на един грях
Никоя друга истина Библията не излага по-ясно от опасността, в която изпада човекът дори и при едно-едничко отклонение от правото, опасност, която застрашава не само злосторника, но и всички ония, които попадат под неговото влияние. Примерът упражнява удивителна сила и насочена към лошата страна на нашето естество, тя става почти непреодолима.

Хора примамки към изкушение

Най-силната крепост на порока в нашия свят не е нечестивият живот на отхвърления грешник или на деградиралия изверг; а на изглеждащия иначе добродетелен живот, почтен и благороден, обаче подхранващ някой грях, отдаден на някой порок. Такъв пример е най-пагубен и подвеждащ към грях за душата, която тайно се бори в себе си против някое голямо изкушение и стои треперещ на самия край на пропастта. Онзи, който е надарен с верни разбирания за живота, истината и честта и въпреки това нарушава една от заповедите на Божия свят закон, е превърнал благородните си дарби на водещи към грях примамки. Гении, таланти, отношения на симпатии, та даже и благотворителни дела могат по този начин да служат на Сатана като примамки за увличане на души в гибел.
Ето защо Бог е дал толкова много примери, показващи какви са резултатите дори и от една грешна постъпка. От печалната история за греха, докарал “смъртта в света и всички други нещастия, както и изгубването на Едем”, до доклада за онзи, който заради тридесет сребърника продаде Господа на славата, Библията изобилства с примери, издигнати като предупредителни сигнали по пътищата далеч от пътя на живота.
Един-единствен неуспех на вярата

Съществува също и предупреждение, отбелязващо последиците, които следват дори от едно-единствено поддаване на човешка слабост и заблуда, плод на пускане от вярата.

Едно отпадане на вярата; загуба за Илия

Само едничък път отслабна вярата на Илия и той прекрати доживотната си служба. Тежък беше товарът, който носеше заради Израил; вярно бе предупреждавал против идолопоклонството на народа; и дълбока бе загрижеността му, когато цели три и половина гладни години очакваше да види признак на покаяние. На планината Кармил бе сам пред Бога. Идолопоклонството бе сломено чрез силата на вярата и благодатният дъжд свидетелстваше за потоците благословения, готови да се излеят над Израил. Но тогава, в своята умора и слабост, той побягна от заплахите на Йезавел и останал сам в пустинята, се помоли да умре. Вярата му бе отслабнала. Не биваше да продължи делото, което бе започнал. Бог му поръча да помаже другиго за пророк вместо него.
Но Бог имаше предвид сърдечната служба на Своя слуга. Илия не трябваше да загине обезсърчен и усамотен в пустинята. Нито пък да слезе в гроба, а щеше да се възнесе с Божии ангели в присъствието на Неговата слава.
Посочените биографии изявяват истината, която един ден всеки човек ще разбере – че грехът докарва само срам и загуба; че неверието е падение; че вярата изправя каещия се човек и му дава правото да участва в наследството на Божиите синове.

Дисциплина

Всички, които в тоя свят служат вярно на Бога и на ближните си, се подготвят за тази служба в училището на скръбта. Колкото по-голяма е поверената отговорност и по-висока службата, толкова по-тежък е изпитът и по-строга – дисциплината.
Разгледайте опитността на Йосиф и Мойсей, на Даниил и Давид. Сравнете ранната история на Давид с тази на Соломон, и после разгледайте последствията.