Достойнството на труда – 22 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Достойнството на труда
Бог е наредил сътворените от Него същества да работят. От това зависи тяхното щастие. Никое сътворено същество в обширните владения на Господа не е създадено, за да бъде търтей. Когато сме ангажирани с полезни занимания, нашето щастие расте и силите ни се развиват.
Действието дава сила. Пълна хармония господства в Божия всемир. Всички небесни същества са постоянно в действие. Господ Исус също е дал с работата Си пример на всеки. Той е обикалял села и градове, „вършейки добро“. Бог е установил закона за всеобщото подчинение. Мълчаливо, но неспирно предметите на Неговото творение изпълняват определената от Създателя работа. Океанът е в непрестанно движение. Никнещата трева, която „днес я има, а утре се хвърля в пещта“, извършва своята работа, като облича полята с красота. Листата се раздвижват, без да ги докосне ничия ръка. Слънцето и луната също изпълняват своята полезна и славна роля.
По всяко време органите на човешкото тяло вършат своята работа. Ден след ден сърцето тупти, изпълнявайки редовно определената му функция, и тласка непрекъснато кръвта към всички части на тялото. Дейност, дейност, дейност – това виждаме в целия жив организъм. Човекът, с ум и тяло, сътворени по Божие подобие, също трябва да бъде активен, за да запълни определеното му място. Той не трябва да стои бездеен. Безделието е грях.

Тежко изпитание
Точно по времето, когато се противопоставях на фанатизма, бях подложена на тежко изпитание. Когато Божият Дух идваше над мене по време на събрание и прославяше Бога чрез хваление, някои извикваха, че това е месмеризъм. Така, когато бе угодно на Господа да ми даде видение по време на събрание, някои казваха, че е под влияние на възбуда и месмеризъм.
Огорчена и отчаяна, аз често отивах сама на уединено място, за да излея душата си пред Този, Който кани отрудените и обременените при Себе Си, за да намерят почивка. Когато вярата ми изискваше това обещание, Исус изглеждаше много близо. Около мен огряваше сладката светлина на Небето и ми се струваше, че моят Спасител ме е прегърнал с ръце и ми беше давано видение. Но когато разказвах какво Бог ми е разкрил насаме, където земно влияние не можеше да ме засегне, много се наскърбявах и учудвах, като чувах някои да казват, че живеещите в най-голяма близост с Бога били най-много изложени на измамите на Сатана.
Някои настояваха да вярвам, че изобщо нямало Свят Дух и че всички духовни опитности на святите хора били само последица от месмеризъм или сатанинска измама.
Възприелите крайни възгледи по отношение на някои текстове от Писанието се въздържаха изцяло от работа и отхвърляха всички, които не приемаха техните идеи по този и по някои други моменти от религиозните им задължения, като ме обвиняваха в съобразяване със света. От друга страна, адвентистите по име ме обвиняваха, че съм фанатичка и бивах погрешно представяна за инициаторка на фанатизма, срещу който всъщност непрестанно се борех.
Бяха определяни различни дати, на които Господ щял да дойде и бяха налагани на братята. Но Господ ми показа, че тези определени дати не са верни, защото преди идването на Христос трябваше да настане времето на скръбта; и че всеки път, когато се определи дата и тя отмине, това ще отслабва вярата на Божия народ. Поради това аз бивах обвинявана, че съм злият слуга от притчата, който казвал: „Господарят ми ще се забави да дойде“ (Матей 24:48).
Всички тези неща тежко потискаха душата ми и в смущението си понякога бях изкушавана да се съмнявам в собствената си духовна опитност.
Една сутрин по време на семейната молитва Божият Дух слезе над мен и внезапно ми мина през ума, че това е месмеризъм; и аз Му се съпротивих. Изведнъж онемях и в продължение на няколко мига загубих съзнание. Тогава видях какъв грях е да се съмнявам в Божията сила и че заради това съм онемяла, но езикът ми щял да се развърже след по-малко от 24 часа. Показана ми бе една карта, на която бяха записани със златни букви главите и стиховете на петдесет текста от Писанието.
След като излязох от видение, поисках плоча за писане и написах, че съм няма, а също и онова, което съм видяла, както и да ми дадат голямата Библия. Взех Библията и с голяма лекота намерих всички текстове, които бях видяла на картата.

Петдесетте текста
Лука 1:20 Филипяни 2:13-15 Марк 16:17, 18
Йоан 16:15 Ефесяни 6:10-13 Йоан 9:20-27
Деяния 2:4 Ефесяни 6:14-18 Йоан 14:13-15
Деяния 4:29, 30 Ефесяни 4:32 Йоан 15:7, 8
Деяния 4:31 1Петрово 1:22 Марк 1:23-25
Матей 7:6 Йоан 13:34, 35 Римляни 8:38, 39
Матей 7:7-12 2Коринтяни 13:5 Откровение 3:7-13
Матей 7:15 1Коринтяни 3:10,11 Откровение 14:4, 5
Матей 24:24 1Коринтяни 3:12,13 Филипяни 3:20
Колосяни 2:6, 7 Деяния 20:28-30 Яков 5:7,8
Колосяни 2:8 Галатяни 1:6-9 Филипяни 3:21
Евреи 10:35-37 Лука 12:3-7 Откровение 14:14-17
Евреи 10:38, 39 Лука 4:7-11 Евреи 4:9
Евреи 4:10, 11 2Коринтяни 4:6-9 Откровение 21:2
Евреи 4:12 2Коринтяни 4:17, 18 Откровение 14:1
Филипяни 1:6 1Петрово 1:5-7 Откровение 22:1-5
Филипяни 1:27-29 1Солунци 3:8

Но през целия ден не можех да говоря.
Рано на другата сутрин душата ми се изпълни с радост и езикът ми бе развързан, за да хваля и славя Бога на висок глас. След това вече не смеех да се съмнявам и нито за миг да се съпротивлявам на Божията сила, каквото и да мислят другите за мене.
Дотогава не можех да пиша. Ръката ми така трепереше, че не можех да държа перото. Докато бях във видение, един ангел ми заповяда да запиша видяното. Послушах и го записах с лекота. Нервите ми се бяха укрепили и от този ден нататък досега ръката ми вече не трепери.