Вярното послушание на Божите изисквания изненадващо ще повлияе за издигане, развитие и засилване на всички способности на човека. Посветилите се на Божия служба още от младини са хора със здрав и проницателен ум. И защо да не е така? Близкото общуване с най-великия Учител на света засилва способността за разбиране, просветлява ума и очиства сърцето – издига, пречиства и облагородява цялостно човека. “Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.”

Божият идеал
Между младите вярващи в Бога има една голяма група, които сякаш се противопоставят на Божието изявление. Не напредват нито в познание, нито в духовност. Силите им са по-скоро закърнели, отколкото развити. Но думите на псалмиста са действителни за истинския християнин. Наистина не голите думи на Божието слово дават светлина и разбиране; приетото и запечатано в сърцето от Светия Дух слово извършва това. Когато някой е истински обърнат към Бога, той става Божи син и участник в Божественото естество. Не само сърцето му се подновява, но и умът се засилва и съживява от нова сила. Много хора, преди да повярват в Бога, са притежавали обикновени, дори по-малки от средните способности. Но след това сякаш са били изцяло преобразени. Започнали са със забележителна сила да схващат истините на Божието слово и да ги представят пред другите. Хора с много висок интелект са смятали за своя привилегия да разговарят с тях. Слънцето на правдата, просветлявайки с лъчите си умовете им, е разпалвало всяка тяхна сила към по-енергично действие.
Бог ще действа решително, ако младежите желаят чрез помощта на Светия Дух да приемат Неговото слово в сърцето си и да го приложат в живота си. Той постоянно се стреми да ги привлича към Себе Си като Източник на всяка мъдрост, Извор на благочестие, чистота и истина. Умът, който се занимава с такива възвишени теми, се облагородява.

Осквернени храмове
Онези, които изповядват, че служат на Бога, а не напредват в познание и благочестие, са християни само по име. Тяхната душа-храм, е изпълнена с омърсени кости. Леко четиво, лекомислени разговори и светски удоволствия изпълват ума така, че не остава място за Божието слово. Световност, лекомислие и гордост заемат мястото, което Христос трябва да заема в душата…

Деградиране чрез отдаване на чувствата
Хората, за които задоволяването на апетита и страстите е най-голямото благо, никога не могат да бъдат добри или истински велики. Колкото и високо да стоят според мнението на света, според Божията оценка те са низки, долни и покварени. Небето е наредило така, че белегът на тяхната поквара да бъде изписан на самото им лице. Мислите им са земни, насочени към този свят. Думите им разкриват равнището на техния ум, сърцата им са изпълнени с порочност и Божият образ е почти заличен в тях. Гласът на разума е задушен и разсъдъкът – изопачен. О, как се унищожава човешкото естество от задоволяването на страстите! Когато волята се предаде на Сатана, до какви ли не само дълбини на порочност и глупост слиза човек! Напразно истината апелира към ума; защото сърцето се противопоставя на нейните чисти принципи (“Знамения на времето”, 1 декември 1881 г.).

Помощ в изкушението
Чрез вяра и молитва всички могат да отговорят на изискванията на евангелието. Никой човек не може да бъде заставен да съгреши. Най-напред трябва да се спечели неговото съгласие; душата трябва да пожелае греховния акт, преди страстта да надделее над разума или нечестието да триумфира над съвестта. Колкото и силно да е изкушението, то никога не извинява греха. “Очите на Господа са върху праведните и Ушите Му към техния вик.” “Викни към Господа, изкушавана душо. Хвърли се безпомощна, недостойна върху Исус и се хвани за Неговото обещание. Господ ще чуе. Той знае колко силни са наклонностите на естественото сърце и при изкушение ще помогне по всяко време.
Паднал ли си в грях? Тогава без отлагане потърси Бога за милост и прошка… Милостта е все още на разположение за грешника. Господ ни вика при всяко наше отклонение: “Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви” (“Свидетелства”, т. V, стр. 177).