Евангелизъм чрез събеседване – 2 – Да печелим приятели за Бога – Марк Финли

Преди известно време един некръстен, който изглеждаше разтревожен, дойде при мен и каза: „Марк, аз съм разгневен на моите роднини. В действителност моите родители са заплашили да ме изгонят от къщи“.
Аз го попитах, какво би могло да ги безпокои толкова много. Тогава този млад човек ми каза, че той бил много впечатлен от проповедта, която изнесох за Белега на Звяра, толкова впечатлен, че дал копие от тази тема на своите католически родители и други католици роднини. Той не можеше да разбере, защо те са толкова разгневени.
Аз го попитах: „Фред, кой беше първият час, който ти предадох – за Белега на Звяра ли?“ Фред помисли за момент и тогава си спомни, че аз бях говорил за Исус на кръста, за изкуплението и Неговото второ Пришествие, никога преди това не съм изнасял Белега на звяра.
Искам да подчертая, че когато казваме нещо, е важно не само какво казваме, но и кога го казваме. Понякога ние се опитваме да въвеждаме хората много бързо в доктрините, но бебетата във вярата се нуждаят първо от мляко.
Важно е:
Какво казваме?
Как го казваме?
Кога го казваме?
Исая 50:4 ни разкрива три много важни елемента. „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения. Всяка заран Той събужда ухото ми, за да слушам като учащите се.“ Тук ние виждаме личност, която е обучена от Бога, която се е научила да „помага с думи на уморения“, която знае, кога да слуша и кога да говори.
Възможно е да се говорят добри думи по правилен начин, но в неудобно време. Възможно е да се говорят неверни думи по правилен начин и в точно време. За да бъдем успешни в евангелизъм чрез събеседване, ние трябва да бъдем чувствителни, да усещаме, какво да кажем, как да го кажем и кога да го кажем.
Дълги години баща ми беше адвентист от седмия ден, а майка ми – католичка. Майка ми пушеше и ядеше свинско, а баща ми не. Моята майка ходеше на църква в неделя, а баща ми в събота. Но нямаше религиозни спорове в семейството ни. Имаше взаимно уважение. Фактически татко ни закарваше на църква всяка неделя и ни чакаше в колата, изучавайки своите съботно-училищни уроци.
Един ден моята баба по майчина линия, която беше боледувала известно време от рак, умря в болницата. Майка извика татко от работа и плака в прегръдките му около половин-един час. Тогава каза: „Майка си отиде! И тя вероятно много ще страда в чистилището!“
Баща ми й отговори нежно: „Глория, аз съм ти казал съвсем малко за смъртта през изминалите години, защото не исках да те дразня. Но мога ли сега да споделя с теб, какво учи Библията за смъртта?“
Моята майка беше достигнала до момента на нужда, до момент на отвореност; тя бе готова да слуша. Така чрез Писанието баща ми представи своето вярване, че смъртта е вид сън, в който любимият ни чака до възкресението. Майка ми спа добре онази нощ и можа да понесе погребението. Следващата събота сутрин тя стана рано, облече си най-хубавите дрехи и каза: „Джим, аз идвам на църква с теб“.
Верните думи, изговорени по правилен начин в подходящо време правят всичко по-различно. Ние се нуждаем да питаме Бога за такива навременни думи, които да казваме на хората, с които се срещаме всеки ден.
Ние можем да научим повече за евангелизма при събеседване, като разгледаме два основни модела. Първият модел цели, влизайки в случаен разговор, да го придвижим леко и логично към една духовна тема.
Сближаване в разговор
Установете приятелски връзки
Открийте интерес
Споделете личната си опитност
Започнете с установяване на общи връзки чрез показване интерес към другата личност. Възприемайте ги като човешки същества, а не само като предмети на вашето свидетелстване. Тогава се опитайте да откриете интересите на другата личност. Задавайте въпроси и показвайте своя собствен интерес. Ако откриете, че някои от техните интереси имат духовна насоченост или се отнасят за някои библейски принципи, тогава вие можете да говорите в тази връзка и в края да разкриете своето лично свидетелство.
Веднъж посетих човек, който беше изхвърлил последния адвентен пастор, дошъл в дома му. Неговата жена ме предупреди да не ходя, но аз все пак определих среща. Попитах тази жена, какви са главните интереси на съпруга й, и тя ми каза, че това били пушките.
Така, след чукане на вратата и след като се представих, аз започнах да го питам за неговата колекция от пушки. Не знаех абсолютно нищо за пушки и никога в живота си не бях докосвал нито една, но аз можех да покажа интерес, можех да задавам въпроси.
Този мъж, който беше толкова неприятелски настроен преди, сега се отвори и започна да излага ентусиазирано своите интереси. Ние отидохме в неговата градина, където беше и неговото стрелбище, и аз можах с Божията помощ да направя попадение в мишената.
По-късно при моето посещение успях постепенно да изместя нашия разговор от пушки към събеседване за неправилната употреба на пушките, за страданията и смъртта в света и за библейската надежда за края. Следващата събота този човек дойде на църква с жена си.
Евангелизмът в събеседване започва там, където са хората. Вие започвате с пушките или футбола, или инфлацията, или децата и постепенно се придвижвате от тях към духовните неща.
Ако някои хора окажат съпротива на този процес, ако светне червена светлина, тогава не продължавайте нататък. Вие просто продължавайте събеседването толкова дълго, докато проявят интерес и в края споделите своето, или, напускайки, оставяйте списание или книга.
Нека разгледаме втория модел, който може да ни помогне много в развиване на евангелизъм чрез събеседване. Той изглежда така:

ЛУКОВИДЕН ПОДХОД
Последователно разкритие на слоевете
Общи интереси
Специфични интереси
Философски интереси
Духовни интереси

Човешките същества могат да бъдат разглеждани като серии от пластове, водещи от общите, повече повърхностни интереси през целия път до тяхната сърцевина от ценности и вярвания. Хората по естество контактуват един с друг на ниво общи основни интереси – време, новини, обкръжаваща среда; тогава те достигат нивото на специфичен интерес – работа, хобита, семейство. Когато започнат да се опознават малко повече, те могат да достигнат до философските интереси – смисъла на живота, моралните стойности – и накрая до духовния интерес – как да се свържем с Бога.
Когато срещнем хората за първи път, не можем да навлезем направо във вътрешността на душата. Ние трябва да спечелим правото да говорим за това, което е може би много секретно за тях. Ние правим това, с което първо показваме интерес към тях като към човешки същества. Ние започваме от нивото на общия интерес и тогава белим обратно пластовете – толкова дълго, колкото другата личност желае.
Когато летяхме от Швеция за Лондон, аз седях до един бизнесмен. Ние започнахме да говорим за това, къде живее той – общ интерес. След това постепенно нашето събеседване премина към нашата работа – специален интерес. Аз му казах, че съм духовно лице от църквата на адвентистите от седмия ден, и го попитах за неговата работа. Докато продължавахме да говорим за работа му, той започна да говори за стреса, който има в своята работа. Аз споменах някои неща, които се досетих в момента – като добра диета, разхождане на чист въздух, които ми помагат да се справям със стреса. След това, когато той започна да говори за проблемите в своята работа, аз го попитах: „Кажете ми, на какво отдавате голямо значение във вашия живот?“ Бях придвижил събеседника си към нивото на философския интерес.
Той помисли малко и тогава даде обикновените отговори за работа и семейство. Попитах го, какво би било значението на неговия живот, ако тези неща ги нямаше. Той не можа да отговори.
Това ми помогна да придвижа разговора към духовния интерес. Попитах го, дали е имал някаква вяра в един Бог, Който е Създател, Който е в състояние да даде смисъл в живота дори при изпадане в скръб и изгубване живота. Той ми отговори, че такава концепция му е била съвсем чужда.
И така достигам до момента на искане съгласие. Това е моментът на преход към изложението на вярата ни. Ние не трябва да настояваме да излагаме нашите вярвания пред хора, които нямат желание да слушат. Винаги трябва да питаме за съгласие. Аз правя това така: „Мога ли да ви разкрия, как аз лично съм намерил мир и отговори за стреса в моя живот?“
Бавно ние белим люспите, докато стигнем пласта на духовния интерес, и тогава казваме тези две важни думи: „Мога ли…?“
Една вечер в Стокхолм бях седнал до една жена, пътуващ агент. Ние говорихме за различните места в Европа, които сме посещавали – нещата от общ интерес. Тогава аз я попитах за нейната работа като пътуващ агент – дали пътува по важна работа. Придвижих се към специфичния интерес. Тя много се радваше на пътуванията.
Тогава я попитах: „Не Ви ли е трудно да прекарвате много време далеч от семейството си?“
Нотка на скръб прозвуча в гласа й, когато отговаряше: „Аз вече не съм омъжена. Тя ми разказа, че била омъжена в продължение на три години и след това мъжът й я напуснал. И тогава тя сама придвижи събеседването към философския интерес. Тя винаги е искала да зададе на някой свещеник въпроса: „Абортът убийство ли е?“
Аз я попитах, защо задава този въпрос; тя заплака и започна да разказва дълга, трагична история за приятелство с аборт. „Това беше преди 17 години“ – ми разказваше тя. – „Аз се мразя и се чувствам виновна“.
В онзи момент аз казах тези две важни думи. Аз я попитах за разрешение да придвижим разговора в областта на духовния интерес: „Мога ли да споделя с вас, какво съм намерил в Библията за освобождение от вината?“ Тя каза: „Да“.
Тогава й разказах прекрасния текст, който дава увереност, че ако изповядаме греховете си, Бог ще ни прости и ще ни очисти от цялата ни неправда (1 Йоан 1:9). Казах на тази жена, че тя също така може да бъде простена. Ние коленичехме за молитва и аз я водех в първата молитва през нейният живот. Тогава тя ми каза: „От 17 години за първи път душата ми е изпълнена с мир.“
Десетки хора около нас всеки ден носят в себе си скърби.
Чрез евангелизъм в събеседване, чрез белене на люспите, ние можем да достигнем до това ниво на нужда. И тогава искаме разрешение:
„Мога ли да споделя, как намерих освобождение от вината?“
„Мога ли да ви открия, как можах да мина през скръбта?“
„Мога ли да ви споделя, как намерих приятелство с Христос?“
Ако ние покажем искрен интерес към другите, те ще отворят сърцата си, както ние отваряме към тях нашите сърца. Нека сега да се оглеждаме за създаване приятели на Бога сега с истинна дума, изговорена по правилен начин, в подходящо време.

БЕЛЕЖКИ:
I. Време за дискусия и споделяне (15 минути).
Като ръководител на този семинар вашата основна цел в тази част е да помогнете на всеки участник да развие умението да придвижва събеседването внимателно и логично към духовните теми.
Внимателно разгледайте модела на събеседване, изложен в тази глава. Представете трите стъпки:
1) Установете приятелски връзки;
2) Открийте интересите на другия;
3) Разкрийте личната си опитност.
Използвайте дискусионните въпроси, разкрийте областта на философския интерес във въпрос 1 и дискутирайте по въпрос 2: „Как придобиваме правото да се сближим?“
Слушайте постепенното развитие на разговора, като показвате доверие в другите хора и открито проявявате интерес към техните нужди. Посрещнете нуждите на другите. Покажете им, че сте истински загрижени. Това ги кара бързо да схванат, че вашият интерес е действителен. Това ги кара да се отпуснат от напрежението, което чувстват. Те разбират, че вие не ги манипулирате.
В дискусионните въпроси 3 и 4 се чувствайте свободни да допуснете непринуденост, открито споделяне. Ако забележите, че една личност доминира в събеседването, задайте на неконтактния партньор незатрудняващи, лесни въпроси като: „Иване, помисли за онези, с които ти лично се чувстваш удобно. Кои техни качества те карат да се чувстваш отпуснат и предразположен да споделяш?“
II. Импровизация на разговор (10 минути).
Защо да не проведете импровизация на разговор? Нека някой да бъде Сузи, а друг да играе ролята на Фай. Ако не можете да посочите двама, които да изиграят разговора, намерете доброволци, които да го прочетат. След четене анализирайте част от разговора.
Важната част от разговора идва, когато Сузи е заинтригувана от борбата на Фай със своя приятел, момче за леглото. „Мога ли да ти споделя нещо, което помогна на моя съпруг в нашето приятелство?“ Чувствителността, проявена към нуждата на Фай, предразполага Фай да бъде отворена към споделянето на Евангелието от Сузи.
Импровизация на разговор:
Понякога е от полза да говорим с другите за това, което учим. Нашите идеи обикновено стават по-ясни и нашите вярвания по-здрави, когато се опитваме да ги изразим. Чрез импровизиран разговор ние също ще научим и упражним, как да представим нашата вяра по различни начини.
Опитвайки практикуването на лучения подход за достигане на хората, започваме с приятелство, общ разговор и придвижване стъпка по стъпка към духовния интерес. Ето един пример. Сузи е вярваща, а Фай работи в нейния офис. Те обядват заедно за първи път.
Сузи: Толкова добре се чувстваш, когато си почиваш.
Фай: Да, винаги, но аз съм гладна.
Сузи: Как мина твоята работа? Заета ли си?
Фай: Засега не. Но мисля, че следващата седмица ще бъде по-лошо.
Сузи: Аз съм доста заета, но съм доволна от работата си.
Фай: Предполагам, че не е лошо. Но аз, разбира се, очаквам с нетърпение почивния ден.
Сузи: Аз също. Омъжена ли си?
Фай: Не, но ходя с едно момче. А ти?
Сузи: Аз се ожених миналата година.
Фай: Това е великолепно. Знаеш ли, не съм сигурна, дали моят приятел може да се обвърже точно сега.
Сузи: А ти какво чувстваш по отношение на обвързването?
Фай: Не зная. Понякога се оглеждам и се учудвам, ако някои могат наистина да живеят заедно и да са щастливи. Има толкова объркани семейства.
Сузи: Да. Съгласна съм. Това може да бъде доста болезнено. Аз съм наистина щастлива. Моят съпруг и аз сме толкова щастливи.
Фай: Ти си късметлия момиче.
Сузи: Ние също имаме своите трудности. Трябва винаги да се приспособяваме. Но сме винаги предадени един на друг при извършване на нашата семейна работа.
Фай: Сигурно.
Сузи: Ние се опитваме да изградим брака си върху нашата вяра в Христос.
Опитайте да има различни участници, ангажирани в диалога и практикуващи луковия метод за споделяне. Нека те да играят на вярващ и невярващ, седящи един до друг в самолета, чакащи пред кабинета на доктора или бавещи се след някое събрание.
III. Взаимодействие със Словото (20 минути).
1. В Ефес. 4:29 Павел подчертава, че нашият разговор винаги трябва да е градивен, назидателен, подкрепящ и окуражаващ този, с когото говорим.
2. Нека всеки член в класа тихо прочете след вас Кол. 4:5,6, като вие лично го четете високо на глас. Тогава нека всеки напише в своя бележник този текст перефразиран. Изберете двама или трима участника да прочетат перефразирания текст.
Моят е такъв: „Боже, помогни ми да имам истинни думи и мъдрост да ги казвам любезно така, че да има полза. При всеки удобен случай да споделям Твоята любов с другите.“
3. Петър дава в 1 Петр. 3:15 следните три логични стъпки:
а) Позволете на Христос да изпълни вашия собствен живот със святост;
б) Бъдете готови с интелигентен отговор за този, който задава въпрос;
в) Отговаряйте на другите с кротък дух, зачитайки тяхното лично достойнство.
4. Когато Исус говореше на отчаяния паралитик, Той каза: „Искаш ли да оздравееш?“ С други думи: „Това ли е твоят избор?“ Исус никога не упражни натиск върху личната свобода на избор и ние никога не трябва да го правим. Целта на това второ събиране е постоянно търсене възможен случай на разговор, чрез който да се представи Исус пред другите.
Ние уважаваме също правото, което Бог им е дал, да познаят Исус – те не могат да приемат Христос, ако не Го познават. Нашата цел не е да насилваме, принуждаваме или манипулираме, а да Го представяме по един мил и изпълнен с любов начин.
Отговорете на въпросите!
Съобщете третото събиране: „Изграждане на мостове“.
Организирайте молитвена група.

ВРЕМЕ ЗА ДИСКУСИЯ И СПОДЕЛЯНЕ
1. Към коя област от „Философския интерес“ (Смисъл в живота, морални ценности) хората проявяват по-голям интерес днес?
2. Как да получим право да говорим за неща, които са много важни и дори секретни за личността?
3. Помислете за събеседвания (по която и да е), които сте имали при запознанство, които са били много приятни; помислете и за събеседвания, които са направили вас или другия неспокойни. Кое е породило разликата?
4. Говорете за задачата от последната седмица. Как е изпълнена? Споделете за това, как е станало възможно да похвалите и да приемете личността или личностите, които сте се опитвали да достигнете.

ЗАДАЧА:
Тази седмица опитайте да придвижите събеседването с приятел или познат от общите към специфичните интереси и от философските към духовните интереси. Помнете важните думи: „Мога ли…“

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ СЪС СЛОВОТО:
1. Ефес. 4:29 е велика заръка, която можем да имаме и като обещание при нашето свидетелстване. Забележете какво съветва Павел, каква трябва да бъде връзката на това, което казваме, с това, как го казваме и кога го казваме.
2. Използвайте при своето говорене картината на евангелизъм чрез събеседване, намираща се в Кол. 4:5,6.
3. Как апостол Петър в 1 Петр. 3:15 внушава баланса между това, да бъдем винаги готови да споделяме вяра и да го правим с кротост и с уважение.
4. Забележете начина на уважение, по който Исус се отнесе дори към безпомощния паралитик (Йоан 5:1-9). Как Исус изрази този важен въпрос: „Мога ли…?“