Първите години на своя живот Елисей прекара сред тишината на провинцията, където бе поучаван от Бога и природата и дисциплиниран от полезния труд. Във време на почти всеобщо вероотстъпничество домът на неговия баща бе сред онези, които не бяха преклонили коляно пред Ваала. Домът им бе място, където Бог се почиташе и където се изпълняваха вярно всички задължения на всекидневния живот.
Син на богат земеделец, Елисей се залови за работата, която беше най-близо до него. Въпреки, че притежаваше способности на водач на народа, той прие да бъде обучаван в обикновените житейски задължения. За да може да управлява мъдро, нужно бе да се научи да слуша. Чрез вярност в малките неща, бе подготвен за по-високи длъжности.
Вярност в малките неща

По дух Елисей бе смирен и кротък, но също и енергичен и твърд. Изпитваше силна боязън и любов към Бога. При изпълнението на обикновения кръг от ежедневни задължения придобиваше твърдост във волята и благородство на характера и напредваше постоянно в благодат и знание. Докато сътрудничеше на баща си в домашните задължения, се учеше да сътрудничи на Бога.
Елисей бе призован за пророк, когато заедно със слугите на баща си ореше нивата. Упътен от Бога да потърси свой заместник, Илия метна кожуха си на плещите на младежа. Елисей разбра значението на призива и се покори. Той “стана, та последва Илия и му слугуваше” (3 Царе 19:21). Отначало от Елисей не се изискваше някаква голяма работа; той все още продължаваше да расте в дисциплината чрез обикновените житейски длъжности. За него се казва, че поливал вода върху ръцете на Илия, господаря му. Като личен прислужник на пророка, продължаваше да бъде верен в малките неща и с ежедневно увеличащава се твърдост във волята се подготвяше да се посвети на мисията, за която беше избран от Бога.

Твърдост в постигане на целта.

Решителността на Елисей бе изпитана, когато бе призован. Обърна се да последва Илия, но пророкът му нареди да се завърне у дома. Необходимо бе добре да размисли какво ще му струва да приеме или да отхвърли призива. Но Елисей разбра ценността на случая. За нищо на света не би пропуснал възможността да стане Божи вестител или да пожертва привилегията да живее в обществото на Неговия служител.

Изпит на вярата

Когато мина време и Илия бе приготвен да бъде възнесен, Елисей беше вече готов за негов заместник. Тогава вярата и решителността му бяха изпитани многократно. Той постоянно придружаваше Илия в неговата служебна обиколка, защото знаеше, че промяната скоро ще настане. И на всяко място, където се спираха, пророкът го поканваше да се върне обратно. “Седи тука, моля, му казваше той, защото Господ ме прати до Ветил.” Но в работата си с ралото Елисей се бе научил да издържа и да не се обезкуражава. Сега, когато бе сложил ръката си на ралото на една друга служба, не искаше да бъде отклонен от целта. И колкото пъти биваше поканван да се върне, отговорът му бе: “Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя” (4 Царе 2:2).

Най-големият дар

“И тъй, отидоха и двамата… А те двамата застанаха при Йордан. И като взе Илия кожуха си, та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти, но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си, та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята” (4 Царе 2:6-15).
Отсега нататък Елисей щеше да заеме мястото на Илия. Той, който бе верен в малкото, се оказа верен и в многото.

Плодовете на практическото обучение

Илия, човекът на силата, беше инструмент на Бога за унищожаването на гигантски злини. Идолопоклонството, поддържано от Ахав и езичницата Изавел и развращавало народа, бе отхвърлено. Вааловите пророци бяха избити. Целият израилски народ бе дълбоко разтърсен и мнозина се връщаха към поклонение на Бога. Сега за заместник на Илия бе необходим човек, който с кротко и търпеливо наставляване би могъл да води Израил по безопасни пътища. Точно за това дело Бог подготвяше Елисей още от ранната му възраст.

Урок за всички

Този урок е за всички. Никой не може да знае каква цел преследва Бог със Своята дисциплина. Всички обаче могат да бъдат уверени, че верността им в малките неща е доказателство, за годността им и за по-големите отговорности. Всяко дело на живота е едно откровение на характера и само този, който се окаже в малките работи “работник, който няма от що да се срамува” (2 Тим. 2:15), ще бъде почетен от Бога с по-достойни постове.